№ 19465
гр. С, 25.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20211110170747 по описа за 2021 година
Ищцата К. Р. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. С, кв. „И“, ул. „Ц“ ..., чрез адв. С. Ю, със
съдебен адрес: гр. С, бул. „В“ № ..., Т, ет. 3, кантора ... е предявила срещу ЗАД „О“ АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ж.к. „В“, ул. „С С“ № ..., иск за
следното:
Да се осъди ЗАД „О“ АД да заплати на К. Р. Б. сумата от 10 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 25.10.2019г. при
пътуване на ищцата с автобус на „Г“ ЕООД, с рег. № СВ ... ВА на еднодневна екскурзия с
маршрут С-Пазарджик-Пловдив-Одрин-Пловдив-Пазарджик-С, който на връщане,
движейки се по автомагистрала „А4“, в района непосредствено преди включването на
автомагистрала „Тракия“, излизайки от пътното платно се ударил в лявата мантинела, след
което предприел рязка маневра завой на дясно и спрял от дясно на пътя, ведно със законната
лихва от 23.02.2020 г. (датата, на която е изтекъл 3-месечния срок от подаването на
заявлението по чл. 380 КЗ) до окончателното изплащане на обезщетението.
Ответникът оспорва иска по основание и размер.
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 432, ал.1, във вр. с чл. 498, ал. 3, във вр. с
чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Ищцата твърди, че на 25.10.2019г., возейки се в автобус на „Г“ ЕООД, с рег. № СВ ... ВА,
при движение по автомагистрала „А4“, в района непосредствено преди включването на
автомагистрала „Тракия“, автобусът излязъл от пътното платно и се ударил в лявата
мантинела, след което водачът извършил рязка маневра надясно и спрял отдясно на пътя.
След удара водачът на автобуса продължил движението и не била сигнализирана Пътна
полиция. Твърди, че вследствие на удара, поради съприкосновение с части от интериора на
1
автобуса, е претърпяла травматични увреждания, изразяващи се в: контузия в лява раменна
става, причиняваща ограничаване в обема на движение на същата, поради болков синдром;
кръвонасядане в лявата подмишнична ямка по типа на „миграция на хематома“; контузия
(навяхване) на дясната паравертебрална мускулатура на шията и горната част на гърба,
причиняваща ограничаване в обема на движения на главата в раменния пояс, поради болков
синдром, които продължили около 2-3 месеца и причинили болки, страдания и ограничения
в движението със засилен интензитет. Навежда твърдения за продължил и след този период
стрес, страх и притеснения, като инцидентът се отразил тежко на психиката и
емоционалното състояние на ищеца. Излага подробно претърпените от нея болки и
страдания, като твърди, че същите са се отразили неблагоприятно върху ежедневието и
начина на живот, както и върху социалните ѝ контакти. Ищцата основава исковата си
претенция срещу ответника ЗАД „О“ АД на сключена с него застраховка „Гражданска
отговорност“ с предмет процесния автобус. За обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди е депозирала молба до ответното дружество на 22.11.2019г., но
плащане не последвало. Претендира разноски.
Ответникът ЗАД „О“ АД, чрез процесуалният си представител оспорва предявения иск по
основание и размер като счита последния за завишен.
Твърди, че не са налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на
застрахователя, като ги оспорва - настъпване на твърдяното ПТП и механизма на същото,
което не е документирано по надлежния ред; водачът на МПС да е действал виновно и
противоправно; ищецът да е претърпял описаните в исковата молба вреди по вид, характер и
продължителност, както и наличието на причинно -следствена връзка между твърдяното
ПТП и всички твърдени вреди. Релевира възражение за съпричиняване в случай, че се
установи ищецът да е бил пътник в процесното МПС, тъй като е бил без поставен предпазен
колан. Твърди, че непосредствено след настъпване на твърдяното ПТП ищецът е продължил
обичайния си начин на живот. Не оспорва факта, че за МПС с рег. № СВ...ВА към
25.10.2019г. е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан, а в условията на евентуалност – да присъди обезщетение след
отчитане на съпричиняването от страна на ищеца. Претендира разноски.
От събраните по делото писмени, гласни доказателства и изпълнените авто – техническа,
психологическа и съдебно-медицинска експертизи се установи следното във фактическо и
правно отношение:
Ищцата К. Б. е била участник в еднодневна екскурзия, която се е състояла по маршрут: гр.
С - гр. Пазарджик - гр. Пловдив - гр. Одрин - гр. Пловдив - гр. Пазарджик – гр. С на
25.10.2019г., за което е съставен договор № .../17.10.2019г. Екскурзията е била организирана
от „Г“ ЕООД – гр. С, представляван от Д. И.. Транспортът е бил осъществен с автобус с рег.
№ СВ ... ВА, застрахован по време на датата на процесното събитие в ответното дружество
със застраховка „гражданска отговорност“.
По делото са разпитани четирима свидетели.
2
От разпита на свидетелката Д Б. – майка на ищцата се установява, че процесния инцидент
е станал на прибиране от пазар в гр. Одрин. Свидетелката разбрала за него от обаждане на
дъщеря си. Според свидетелката след инцидента дъщеря й, която преди това била доста
контактна, не говорела, оглеждала се и била видимо доста притеснена. След инцидента
дъщеря й станала изнервена, разконцентрирана и нощно време не можела да спи спокойно,
сънувала кошмари. Спряла да използва кола и започнала да пътува с метрото, като се
качвала в кола само когато се наложело. И сега, когато се вози и някой повиши скоростта, тя
се плаши. Ищцата спряла да излиза и се затворила в себе си. С тези симптоми, които
развила, ищцата посещавала психоаналитик в продължение на няколко месеца и провела
терапия. Майката мисли, че и сега дъщеря й продължава да се лекува. Относно
уврежданията сочи такива в областта на врата, главата и рамото, поради които не могла да
се движи. Тези болки отшумели след около месец.
От разпита на свидетеля Д. И. се установява, че към датата на инцидента – 25.10.2019г.
той бил управител на фирмата, която организирала екскурзията – „Г“ ЕООД. Този свидетел
знае за пътния инцидент, настъпил поради някакво препятствие на пътя, поради което
шофьорът е трябвало да завие рязко наляво. Една от туристките, доколкото знае, е паднала
от седалката. Микробусът бил М „С“, рег. № СВ...ТХ. Този микробус имал триточкови
предпазни колани на всички седалки, както и подвижни подлакътници. Не били тежки
деформациите, защото бусът се прибрал до С. Щетите - деформирана предна лява броня - се
отстранили в сервиз на „Силвър Стар“ по застраховка „Каско“. Не знае дали водачът е
уведомил органите на МВР. Микробусът бил с категория за превоз на деца. Такава
категоризация не се издава на бусове, които нямат предпазни колани. Според свидетелят,
ако ищцата е била с поставен колан и свалени подлакътници, не би пострадала.
От показанията на свидетелката Р Б. се установява, че тя е била пътник в буса на
25.10.2019г. и седяла на последната единична седалка. Зад шофьора били двойни седалки и
ищцата К седяла на третата седалка от двойните зад шофьора. Били две момичета. К била до
прозореца. Изведнъж бусът се ударил силно от лявата страна в мантинелата, а след това все
едно отскочил и се ударил в дясната мантинела. След първият удар тази свидетелка
изпаднала от седалката на пода. След това другите жени, които седели зад нея, паднали
върху нея, тъй като нямали колани. Автобусът спрял след като се ударил втори път.
Шофьорът слязъл, огледал колата, след което се качил обратно и потеглил, докато
пътниците се изправяли. Всички започнали да викат да спре и да изчакат КАТ. Водачът не
реагирал на случилото се в буса. Ищцата била излязла от седалката към пътеката, гледала
като вцепенена. Микробусът нямал колани. Свидетелката била с натъртвания след
инцидента, както и в шок, но не звъннала в КАТ, за да подаде сигнал.
От показанията на свидетеля Н. Ч. се установи, че през 2019г. е бил шофьор в „Г“. Там,
при пътувания до гр. Одрин, управлявал един 20 местен автобус. На връщане от гр. Одрин,
по време на процесното пътуване на 25.10.2019г., управлявайки автобуса изпреварил един
тир. Плътно вляво минал до мантинелата и му се сторило, че тирът се наклонил към буса. В
същото време минал през една шахта, която нямала решетка и бусът отскочил, което леко го
3
доближило до мантинелата. Това охлузило пластмасовата лайсна на буса. После, след 500-
600 м. спрял да видя щетите, които се изразявали в една черта над лайсната, от вратата до
края на буса от лявата страна. Следващата седмица без ремонти пътувал с този бус за друга
екскурзия. След около месец тази черта била боядисана. Нямало деформации по други
детайли. Според този свидетел, пострадала била само една единствена жена, която не била
закопчала колана, не си била сложила подлакътника, заспала и изпаднала от седалката. Той
дава показания, че в буса е имало подлакътници и предпазни колани за през цялото тяло,
защото МПС имало категоризация за превоз на деца.
Като доказателство по делото е приета съдебно-психологическа експертиза, назначена и
изпълнена за целите на настоящото дело, от заключението на която се установява, че
преживеният пътен инцидент от К. Р. Б. на 25.10.2019г. представлява психотравмиращо,
стресогенно събитие, което в своята интензивна фаза е продължило около месец и е
започнало със състояние на силна уплаха, вегетативна нестабилност и емоционален
дисбаланс. При нея са възникнали негативни емоционални преживявания – уплаха и шок, а
по – късно – нарушение във вегетативните функции като сън. В заключението се отбелязват
преживявания на уплаха, емоционална нестабилност и отдръпване, страхови преживявания,
подтиснато настроение, трудна концентрация. Тези преживявания са продължили с различна
интензивност около един-два месеца и за тях е потърсена психотерапевтична помощ и
подкрепа за справяне със ситуацията.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че при процесния
инцидент ищцата е получила следните увреждания: контузия на лява раменна става с
подкожен кръвоизлив, контузия /навяхване/ на дясната паравертебрална мускулатура на
шията, които са възстановени за период от около три седмици и понастоящем е възстановена
от полученото травматично увреждане. Получените увреждания на ищцата са от странично
движение на тялото наляво, при което лявото рамо е осъществило контакт със стъклото или
рамката на прозорец на микробуса, а вследствие на движението на главата наляво, се е
получило преразтягане и контузия на дясната половина на мускулатурата на шията. При
такива странични движения на тялото, предпазната роля на колана е минимална, тъй като
той е най – ефективен при челен удар. Затова наличието или не на поставен предпазен колан
в буса, не би променило съществено тежестта на получените увреждания при ищцата.
От авто - техническата експертиза се установява, че с процесния автобус „М С ЦДИ“ с рег.
№ СВ ... ВА на 25.10.2019г. на автомагистрала „А4“, непосредствено преди включването на
автомагистрала „Тракия“ е настъпило ПТП, за което няма съставен протокол за ПТП, от
който да е видно какъв е механизма на настъпване на произшествието. За обстоятелства и
причини за настъпване на ПТП вещото лице приема описаното от разпитаните по делото
свидетели, а именно, че автобусът напускайки пътното платно, по което се движи, се
отклонява наляво, след което се удря в лявата предпазна ограда /мантинела/, след което
водачът е предприел маневра за завой надясно и е спрял отдясно на пътя. В следствие на
удара в мантинелата и последвалата маневра за промяна на треакторията на движение на
автобуса надясно, в неговия салон, от съприкосновение с части от интериора на автобуса, е
4
пострадала пътничката К. Б.. Като причини за настъпване на процесното ПТП вещото лице
определя субективните действия на водача на автобуса. От техническа гледна точка той е
имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако го е управлявал по
начин да не допусне отклонение наляво и удар в мантинелата. Вещото лице е дало
заключение, че видно от представената по делото спецификация на процесния автобус, той е
оборудван с триточкови колани на всички седалки. За целите на експертизата вещото лице е
направил оглед на идентичен на процесния автобус, от същата серия, марка, модел,
модификация, които са потвърдили данните от спецификацията.
От писмо рег. № 328200-21349/02.11.2022г., изпратено по делото от ВПД зам.-директор на
ГД „Полиция“ се установява, че за ищцата К. Б. има данни за записи за влизане в РБ през
ГКПП Калотина по шосе на 27.11.2019г., за излизане от РБ през същия пункт по шосе на
31.12.2019г. и за влизане отново през там по шосе на 01.01.2020г.
При тези данни по делото съдът счита предявеният иск за основателен и доказан в размер
на 3000 лв., поради следното:
Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380, както е поискано понастоящем. Към
25.10.2019г. - датата на процесното ПТП, гражданската отговорност на водача на автобус
„М С ЦДИ“ с рег. № СВ ... ВА е била застрахована при ответното дружество по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, видно от справка
от Гаранционен фонд, но по този въпрос не се спори от ЗАД „О“ АД.
От заключението на съдебната авто - техническа експертиза се установи, че вината за
настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие е на водача на автобуса, който
при правилна преценка и прецизно извършване на маневрата напускане на платното, по
което се движи автобуса, не би предизвикал удара на МПС в мантинелата, намираща се
вляво на пътното платно. Отделно от това, субективно неправилно е преценил начина, по
който да направи последващ завой надясно, което също е допринесло за начина на
съприкосновение на някои от пътниците с части от интериора и предметите в автобуса.
Наличието на неимуществени вреди се установи от показанията на свидетелката Д Б. –
майка на ищцата. Съдът не подлага под съмнение достоверността на показанията й относно
характера и продължителността на емоционалното и психологическо състояние на ищцата,
но остана недоказано, че единствената причина за това състояние е процесното ПТП.
Съдебно-медицинската експертиза дава заключение за леки травми в областта на главата,
шията и лявото рамо, от които ищцата се е възстановила за около три седмици, а не всички
заключения на съдебно психологическата експертиза са убедителни, защото вещото лице
пише за преживяна загуба, каквато по делото не е налице. Освен това, част от
психологическата експертиза е обоснована с наличие на „избягваща ситуация – осв. не
предприема подобни пътувания“, което в известна степен се опроверга както от справката на
Гранична полиция, така и от показанията на майката.
5
Размерът на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди бе определен
според заключенията на съдебно-медицинската и съдебно-психологическата експертизи,
които съдът обсъди по-горе, както и от доказателството за това, че в период близък по време
до процесното ПТП, а именно: на 27.11.2019г., на 31.12.2019г. и на 01.01.2020г. ищцата е
пресичала границата на РБ в посока Република Турция, което опровергава гласните
показания в частта за наличие на страх на ищцата от пътуване. От доказателствата по делото
не се установи съпричиняване от страна на ищцата. Не се събраха доказателства, че тя не е
използвала предпазния колан, монтиран на седалката, на която е седяла. Отделно от това,
според вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, при движение на тялото встрани,
а не напред, действието на предпазния колен не е решаващо относно характера на травмите.
От събраните по делото доказателства се установи причинно-следствена връзка между
противоправното деяние на водача на процесния автобус и претърпените от ищцата
неимуществени вреди.
Пострадалата К. Б., чрез пълномощника си адв. Ю е подала до застрахователят претенция
за изплащане на застрахователно обезщетение, чрез „Български пощи“ ЕАД, на 22.11.2019г.
и не се спори от ответникът, че не е получила такова. Тримесечният срок по чл. 380, ал.1 от
КЗ е изтекъл на 22/23.02.2020г., поради което и искането за присъждане на лихва за забава
върху присъденото обезщетение е основателно.
Тъй като съгласно чл. 498, ал. 1 от КЗ, увреденото лице – ищцата по делото е отправила
към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 и е представила
на застрахователя на виновния водач по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите документите, с които разполага и които са свързани със застрахователното
събитие и причинените вреди, но не е получила плащане, по силата на чл. 498, ал.3 от КЗ тя
е предявила претенцията си за плащане пред съда.
По силата на чл. 493, ал. 1, т.1 от КЗ, застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане, каквото
за ищцата е налице. Затова предявеният иск следва да бъде уважен в посочения по – горе
размер от 3 000 лв., ведно с лихва за забава от 23.02.2020г. до изплащане на сумата.
При този изход на делото разноски се дължат и на двете страни, но ищцата е освободена
от заплащане на държавна такса и разноски по делото. Ищцата иска на пълномощника й да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на осн. чл.
38, ал.1, т.2 от ЗА. Съгласно размера на предявения иск и чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското
възнаграждение на адв. С. Ю следва да е 1300 лв. Размера, платим от ответникът трябва да е
съразмерен на уважената част от иска, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, т.е. да е равен на 390 лв.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК всички такси и разноски, дължими от ищцата следва да се
заплатят от осъденото лице ЗАД „О“ АД, а именно сума в общ размер на 1100 лв., от които:
400 лв. държавна такса и 700 лв. възнаграждения за три вещи лица.
6
Воден от горното и на основание чл. 432, ал.1, във вр. с чл. 498, ал. 3, във вр. с чл. 493, ал.
1, т. 1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „О“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ж.к.
„В“, ул. „С С“ № ... ДА ПЛАТИ на К. Р. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. С, кв. „И“, ул. „Ц“
..., чрез адв. С. Ю, със съдебен адрес: гр. С, бул. „В“ № ..., Т, ет. 3, кантора ... сумата от 3 000
лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на
25.10.2019г. при пътуване на ищцата с автобус на „Г“ ЕООД, с рег. № СВ ... ВА на
еднодневна екскурзия с маршрут С-Пазарджик-Пловдив-Одрин-Пловдив-Пазарджик-С,
който на връщане, движейки се по автомагистрала „А4“, в района непосредствено преди
включването на автомагистрала „Тракия“, излизайки от пътното платно се е ударил в лявата
мантинела, след което предприел рязка маневра завой надясно и спрял отдясно на пътя,
ведно със законната лихва от 23.02.2020 г. (датата, на която е изтекъл 3-месечния срок от
подаването на заявлението по чл. 380 КЗ) до окончателното изплащане на обезщетението,
КАТО иска в останалата част за сумата над 3 000 лв. до 10 000 лв. отхвърля като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „О“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ж.к.
„В“, ул. „С С“ № ... ДА ПЛАТИ на адв. С. Ю – САК, със служебен адрес: гр. С, бул. „В“ №
..., Т, ет. 3, кантора ... като пълномощник на ищцата К. Р. Б. с ЕГН ********** от гр. С, на
осн. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, във вр. с чл. 78, ал.1 от ГПК, адвокатско възнаграждение в размер
на 390 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „О“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ж.к.
„В“, ул. „С С“ № ... ДА ПЛАТИ на Районен съд С, на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК, дължимите по
делото държавна такса и разноски в общ размер на 1100 лв.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7