№ 1063
гр. Варна, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20223110201664 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
Образувано е по жалбата на ЦВ. ИВ. Г., ЕГН ********** срещу наказателно
постановление № 21-0819-005558/30.12.2021 г., издадено от С.М.С. – началник група в
Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна.
В жалбата въззивникът счита, че наказателното постановление е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални
нарушения и моли съда да го отмени.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от
адвокат П.Б., преупълномощен от адв.П.М., редовно упълномощен. По същество адв.Б.
счита, че не е посочено мястото на извършване на нарушението, налице е субективна
несъставомерност за нарушението по чл.123 от ЗДвП и моли съда да отмени
наказателното постановление, а в условията на евентуалност да намали размера на
наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС.
Представител на въззиваемата страна не се явява. Преди съдебното заседание
са постъпили писмени бележки от началника на група в Сектор Пътна полиция при ОД
на МВР Варна чрез главен юрисконсулт К.Л. - А., редовно упълномощена, с които се
моли делото да се разгледа в тяхно отсъствие, излага се становище по същество и се
моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно, да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, а в случай на
уважаване на жалбата присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1
След като прецени обжалваното постановление, с оглед основанията, посочени
във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
ЦВ. ИВ. Г. притежавал лек автомобил лек автомобил Ауди А5 с рег.№ В 6787
НР.
На 27.08.2021 г. Г. Г. ИВ., младши автоконтрольор в Сектор Пътна полиция при
ОД на МВР Варна, съставил акт за установяване на административно нарушение
серия/АУАН/ серия GA № 445215/27.08.2021 г./приложен оригинал/ против ЦВ. ИВ. Г.
за това, че на 26.08.2021 г. в 19:18 часа в гр.Варна на ул.Андрей Сахаров, на паркинга
на Гранд МОЛ Варна на ниво минус 1 управлявайки собствения си лек автомобил
Ауди А5 с рег.№ В 6787 НР, при извършване на маневра движение назад блъска
паркираният до него от дясната му страна лек автомобил Шкода с рег.№ HR-27-HLN и
нанася имуществени вреди. ПТП с материални щети. Напуска мястото на
произшествието без да спре за да установи последиците от него. Не носи талон към СУ
на МПС. Актосъставителят е квалифицирал нарушенията по чл.5 ал.1 т.1, чл.123 ал.1
т.1 и чл.100 ал. т.1 от ЗДвП.
На 27.08.2021 г. Г. се запознал със съдържанието на акта, не направил
възражения, подписал го и получил копие от него.
Младши автоконтрольор А.Л.М. съставил протокол за ПТП №
1794361/26.08.2021 г., съставен в 23:50 часа/приложено заверено копие/, в който като
обстоятелства при ПТП посочил, че лек автомобил Ауди А5 с рег.№ В 6787 НР при
маневра на заден ход не оставя достатъчно странично разстояние и удря лек автомобил
Шкода с рег.№ HR-27-HLN. Като видими щети за МПС е записано деформация по
дясна странична част на лек автомобил Ауди А5 с рег.№ В 6787 НР и деформация на
предна дясна част на лек автомобил Шкода с рег.№ HR-27-HLN. В протокола е
отразено, че са изготвени 3 броя снимки, но че произшествието не е посетено на място.
На 24.12.2021 г. от ЦВ. ИВ. Г. била попълнена декларация за предоставяне на
информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП /приложен оригинал/, че на
26.08.2021 г. около 19:18 часа собствения му автомобил с рег.№ В 6787 НР се е
управлявал от него.
На 24.12.2021 г. от ЦВ. ИВ. Г. било снето сведение/приложен оригинал/, в
което той посочил, че е тръгнал по спешност поради инцидент с майка му.
Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган е издал
наказателно постановление № 21-0819-005558/30.12.2021 г./приложен оригинал към
административно-наказателната преписка/, издадено от С.М.С. – началник група в
Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, като е възприела изцяло констатациите,
описани в акта и е приела, че са нарушени разпоредбите на чл.5 ал.1 т.1, чл.123 ал.1 т.1
и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и е наложила на въззивника административни наказания
глоба в размер на 20 лева за първото нарушение, глоба в размер на 100 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от два месеца за второто нарушение и глоба в
размер на 10 лева за третото нарушение.
От приложената справка за жалбоподателя ЦВ. ИВ. Г. като водач на МПС е
видно, че същият притежава свидетелство за управление на МПС от 1997 година за
категории С,В,СЕ,АМ и ТКТ, до случая има издадени 20 наказателни постановления и
3 фиша за извършени нарушения на ЗДвП.
От началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна беше изискан и
приложен към делото компактдиск/CD-R/ с изготвените фотоснимки при посещение на
2
произшествието от служители на сектора.
В съдебно заседание бе разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Г. Г.
ИВ., който потвърди отразените в протокола за ПТП и АУАН обстоятелства.
Отразеното в протокола за ПТП и АУАН обстоятелство, че произшествието е станало
при движение на заден ход според П. той установил от записите от охранителните
камери в МОЛ-а, не се сеща за кой МОЛ става въпрос. Пострадалият автомобил бил с
румънска регистрация и бил на място, не си спомня какви са били щетите по него, но
не са били сериозни. Установили и другия автомобил, по който имало незначителни
охлузвания, не са сравнявали уврежданията по автомобилите, а са възприели това,
което са видели от записа на камерата.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът не кредитира АУАН относно отразените в него обстоятелства, че ЦВ.
ИВ. Г. на 26.08.2021 г. в 19:18 часа в гр.Варна на ул.Андрей Сахаров, на паркинга на
Гранд МОЛ Варна на ниво минус 1 управлявайки собствения си лек автомобил Ауди
А5 с рег.№ В 6787 НР, при извършване на маневра движение назад блъска
паркираният до него от дясната му страна лек автомобил Шкода с рег.№ HR-27-HLN и
нанася имуществени вреди. Тежестта на доказване в административно - наказателното
производство лежи върху наказващия орган. Безспорно е, че в преценката си дали да
издаде наказателно постановление последният се основава на констатациите в АУАН и
последните в рамките на производството по налагане на административни наказания
приема за верни до доказване на противното съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от
ЗДвП. Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща
доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез
допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение.
Наказателното постановление и АУАН не са доказателствени средства и поради това
не се приемат по реда на чл.283 от НПК, а и съгласно чл.14 ал.2 от НПК не могат да
имат предварително определена сила. В наказателното постановление няма посочени
доказателства, които потвърждават извършеното нарушение, каквито са изискванията
на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Съдът не кредитира и отразените обстоятелства в протокола за ПТП, тъй като
за тях няма представяни други доказателства, които да ги подкрепят. В самия
протокола е отразено, че произшествието не е посетено на място и не е ясно как са
установени отразените в него обстоятелства.
Съдът не кредитира свидетелските показания на Г. Г. ИВ. относно отразените
обстоятелства в АУАН. Не става ясно от материалите от преписката как и от кого
Сектор Пътна полиция Варна е бил уведомен за настъпило произшествие и как е бил
установен автомобила, за който се твърди, че е получил увреждания, още повече, че
същият е бил с чуждестранна /румънска/регистрация. Св.И. не е бил очевидец на
извършеното нарушение, според неговите показания е възприел е обстоятелствата за
него от записите от охранителна камера на паркинга, но такива записи няма приложени
към преписката. Дори не си спомня точно за кой МОЛ става въпрос, не си спомня и
какви са били повредите по автомобила с румънска регистрация и по другия
автомобил. Неговите показания се опровергават и от направените от самия него
снимки на автомобил Ауди А5 с рег.№ В 6787 НР, на които не се вижда абсолютно
никакво увреждане.
Относно служебно изисканите и приложени към делото фотоснимки:
В представения от началника на Пътна полиция компактдиск се установиха 4
броя фотоснимки.
На първата снимка се вижда предната част на лек автомобил Шкода с рег.№
3
HR-27-HLN, като е видно, че има деформации в областта на предната броня вдясно и
предния десен калник. На втората снимка отново е снимана предната част на лек
автомобил Шкода с рег.№ HR-27-HLN, от която е видно, че няма други деформации.
На третата снимка е заснета задната част на лек автомобил Ауди А5 с рег.№ В 6787
НР, от която е видно, че по автомобила няма абсолютно никакви деформации,
включително и охлузвания. Четвъртата снимка е на задна дясна гума и задна дясна
част на лек автомобил, на който не се вижда регистрационния номер, със цвят сходен с
този на автомобила от третата снимка, като и в тази част на автомобила няма никакви
видими деформации и белези. На мястото, на което е сниман автомобил Шкода с рег.№
HR-27-HLN, не биха могли да се причинят тези увреждания от друг автомобил. Съдът
кредитира фотоснимките, защото те обективно отразяват състоянието на
автомобилите. Но от тях не става ясно къде са снимани автомобилите и кога, бил ли е
местен лек автомобил Шкода след твърдяното произшествие, защото на мястото,
където е сниман, не е възможно да му бъдат причинени уврежданията от друг
автомобил, още повече по начина, описан в протокола за ПТП и АУАН. Категорично се
установява от снимките, че по лекия автомобил Ауди няма абсолютно никакви
увреждания, което също опровергава отразеното в АУАН и наказателното
постановление.
Съдът кредитира изцяло вещественото доказателствено средство компакт-диск
с представените фотоснимки.
Съдът кредитира останалите писмените доказателствени средства, изброени
по-горе и приложени към делото на основание чл.283 от НПК.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
По допустимостта на въззивната жалба:
Наказателното постановление е връчено лично на Г. на 26.04.2022 г., видно от
разписката към него, жалбата срещу него е входирана на 26.04.2022 г., видно от печата
върху нея. Спазен е четиринадесетдневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, жалбата е
подадена в срока на обжалване от процесуално легитимно лице, срещу
административен акт, подлежащ на обжалване, пред компетентния районен съд по
местоизвършване на деянието, поради което същата е процесуално допустима.
По компетентността на органите:
АУАН е издаден от компетентен орган - младши автоконтрольор Г. Г. ИВ.,
длъжностно лице на служба за контрол, съгласно чл.89 ал.1 от ЗДвП и заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, допълнена със заповед №
8121з-825/19.07.2019 г. на министъра на вътрешните работи/приложени заверени
копия/. В т.1.2. от заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи са определени да съставят актове за установяване на административни
нарушения по ЗДвП полицейските органи от секторите Пътна полиция в областните
дирекции на МВР на територията на областта.
Наказателно постановление № 21-0819-005558/30.12.2021 г. е издадено от
компетентен орган – от С.М.С. – началник група в Сектор Пътна полиция при ОД на
МВР Варна, съгласно изискванията на чл.89 ал.12 от ЗДвП и заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, допълнена със заповед № 8121з-
825/19.07.2019 г. на министъра на вътрешните работи/приложени заверени копия/. В
т.2.11 от заповедта са определени да издават наказателни постановление по ЗДвП
началниците на групи в СПП при ОД на МВР на обслужваната територия. От служебно
4
изисканото от съда удостоверение УРИ 365000-21587/18.05.2022 г. от началника на
Сектор Човешки ресурси в ОД на МВР Варна/л.22 от АНД/ е видно, че С.М.С. е
заемала длъжността началник на група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна
към дата 30.12.2021 г.
По отношение на нарушението на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП:
Първото нарушение в наказателното постановление е описано словесно, че при
извършване на маневра „движение назад“ Г. с управлявания от него джип блъска
паркирания до него от дясната му страна лек автомобил Шкода с рег.№ HR-27-HLN,
като причинява ПТП с материални щети. Цифрово нарушението е квалифицирано по
чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, съгласно който „Всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да
поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“.
Не са посочени какви са тези материални щети. В съставения протокол за ПТП в
графата „Видими щети на МПС“ за лек автомобил Шкода с рег.№ HR-27-HLN е
записано само „деформация дясна странична част“ и графично е посочена предната
дясна част на автомобила, без отново да е посочено в какво точно се изразяват щетите.
Съгласно разпоредбите на чл.42 т.9 от ЗАНН в АУАН следва да бъдат описани
имената и точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди, което в
случая не е изпълнено. Както в АУАН, така и в наказателното постановление липсват
категорични данни за причинени имуществени щети и данни на кого са били
причинени.
На следващо място, в наказателното постановление е посочено, че Г. е
нарушил разпоредбата на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП
визира три различни състава на административни нарушения. Описанието на
административното нарушение не освобождава административно-наказващият орган
от задължението да посочи точно и ясно законовата разпоредба, която е нарушена
виновно. Касае се за два самостоятелни и задължителни реквизита - чл.57 ал.1 т.5 и 6
от ЗАНН, като отсъствието на който и да е от тях води до незаконосъобразност на
наказателното постановление. Като не е посочил точно предложението на чл.5 ал.1 т.1
от ЗДвП, което е нарушил участника в движението, административно-наказващият
орган е нарушил разпоредбата на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН и е допуснал процесуално
нарушение, което е съществено, тъй като е довело до нарушаване на правата на защита
на привлеченото към административна отговорност лице, и се явява абсолютна
процесуална предпоставка за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
От административно-наказващият орган не бяха представени доказателства за
извършено от Г. нарушение на посочения член от ЗДвП. Откъслечните спомени на
актосъставителя И. и отразените обстоятелства в протокола за ПТП и АУАН не
доказват по никакъв начин извършено от Г. нарушение. Това води до необоснованост
на наказателното постановление в тази му част и е основание за неговата отмяна.
По отношение на нарушението на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП:
Съгласно този законов текст „Водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието“.
В наказателното постановление това нарушение е описано словесно, че
водачът напуска мястото на ПТП без да спре и да установи последиците от него.
Съгласно § 6 т.30 от Преходните разпоредби на ЗДвП "Пътнотранспортно
произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно
5
средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Минималните
материални щети като охлузвания по табели, брони, странични огледала, не изпълняват
изискванията на посочената разпоредба за събитие, представляващо пътнотранспортно
произшествие според константната практика на съдилищата. В атакуваното
наказателно постановление също не е посочено какви са настъпилите материални
щети, което е непълнота на обвинителната теза.
При липсата на посочени материални щети, каквито представляват повреди по
автомобилите, изискващи ремонт или подмяна на части или покрития, извода за
наличие на пътнотранспортно произшествие не би могъл да бъде обоснован, а от там и
извода, че въззивникът е участник в пътнотранспортното произшествие.
Не е установен собственикът на автомобила, на който се твърди от наказващия
орган, че са причинени щети. Няма заявени от негова страна претенции за нанесени
щети и тяхното възстановяване.
В настоящия случай съдът счита, че нито актосъставителя, нито
административно-наказващият орган е установил правилно фактите по случая, липсва
преценка за изпълнението на изискванията на § 6 т.30 от Преходните разпоредби на
ЗДвП и респективно доказателства доказващи, че е налице ПТП по смисъла на закона.
Минималните материални щети като леко ожулване на предната броня, като дори и за
такова увреждане няма представени доказателства, не изпълняват изискванията на
посочената разпоредба за събитие, представляващо пътнотранспортно произшествие.
При липсата на материални щети по автомобилите изводът за наличие на
пътнотранспортно произшествие е необоснован. След като не е настъпило
пътнотранспортно произшествие, то не е налице съставомерно деяние по чл.123 ал.1
т.1 от Закона за движение по пътищата. Съставът на това административно нарушение
изисква настъпване на пътнотранспортно произшествие, след което възниква
задължението за водача да спре и да установи какви са последиците от
произшествието. Водачът следва да знае, да има ясното съзнание, че е участник в
пътнотранспортно произшествие и съответно да предприеме изискващите се законови
действия. В случая от събраните по делото доказателства не се установи въззивникът
да е разбрал, че е причинил пътнотранспортно произшествие/контакт с друг
автомобил/, за да се преценяват последващите му действия като извършени в
нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. След като не е налице от обективна и
субективната страна извършване на нарушение, не би могла да се реализира и
следващата се административно-наказателна отговорност за него. Наложено е
наказание при липса на доказателства и основание за ангажиране отговорността на
дееца.
От административно-наказващият орган не бяха представени доказателства за
извършено от Г. нарушение на посочения член от ЗДвП. Това води до необоснованост
на наказателното постановление в тази му част и е основание за неговата отмяна.
Предвид изложеното за неправилно приложение на материалния закон
настоящата съдебна инстанция счита, че наказателното постановление в частта му
относно нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП е необосновано и незаконосъобразно.
По отношение на нарушението на чл. чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП:
Съгласно посочената разпоредба на закона „Водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство
от съответната категория и контролния талон към него“. В наказателното
6
постановление това нарушение е описано като „Водачът не носи контролен талон към
СУМПС.“
В АУАН и в наказателното постановление е записано, че това нарушение е
извършено на 26.08.2021 г. в 19:18 часа. Но водачът Г. не е установен веднага след
инцидента, за да се установи дали тогава е носел контролния талон, а едва около три-
четири часа по-късно. А АУАН е съставен на 27.08.2021 г.
Тежестта на доказване в административно-наказателното производство лежи
върху наказващия орган. Безспорно е, че в преценката си дали да издаде наказателно
постановление последният се основава на констатациите в АУАН и последните в
рамките на производството по налагане на административни наказания приема за
верни до доказване на противното. Това не е така обаче в съдебното производство, тук
те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни
фактическата обстановка чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има
ли извършено нарушение. Наказателното постановление и акта за установяване на
административно нарушение не са доказателствени средства и поради това не се
приемат по реда на чл.283 от НПК, а и съгласно чл.14 ал.2 от НПК не могат да имат
предварително определена сила.
Съдът не може да приеме, че е доказано нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от
ЗДвП, за което е ангажирана отговорността на въззивника. Според свидетелските
показания на актосъставителя И. водачът не е установен при това произшествие и не е
ясно как актосъставителят и наказващият орган са стигнали до извода, че при неговото
извършване водачът не е носил контролния талон към СУМПС. Такива и доказателства
по делото не бяха представени от въззиваемата страна с оглед тежестта на доказване,
поради което съдът приема, че това нарушение е недоказано и наложеното за него
наказание е незаконосъобразно.
Съдът не приема възражението на процесуалния представител на въззивника,
направено в съдебно заседание, че не е установено мястото на извършване на
нарушението. Действително в АУАН и в наказателното постановление е посочено, че
нарушенията са извършени в гр.Варна на ул.Андрей Сахаров, без да е посочен номер
на улицата. Но след това в обстоятелствената част на АУАН и наказателното
постановление е отразено, че това е станало на паркинга на Гранд МОЛ Варна на ниво
-1. Административния адрес на Гранд МОЛ Варна е гр.Варна, ул.Андрей Сахаров № 2,
поради което според съда не е налице твърдяното от жалбоподателя коренно различие
и че не е извършено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
ограничаване на правото на защита на привлеченото към административно-
наказателна отговорност лице.
Съдът счита, че в хода на административно-наказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на
правата на защита на привлеченото към административна отговорност лице, а също
така и нарушение на материалния закон, посочени по-горе, като всяко от тях се явява
абсолютна процесуална предпоставка за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
От страна на въззивника не е направено искане за присъждане на разноски.
С писмените си бележки процесуалния представител на въззиваемата страна е
направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но с оглед изхода
на делото/наказателното постановление следва да бъде отменено/ това искане следва да
бъде оставено без уважение.
7
С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
Отменя наказателно постановление № 21-0819-005558/30.12.2021 г., издадено
от С.М.С. – началник група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, с което на
ЦВ. ИВ. Г., ЕГН ********** за извършени нарушения на чл.5 ал.1 т.1, чл.123 ал.1 т.1 и
чл.100 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата са наложени административни
наказания глоба в размер на 20 лева за първото нарушение, глоба в размер на 100 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца за второто нарушение и
глоба в размер на 10 лева за третото нарушение на основание чл.185, чл.175 ал.1 т.5 и
чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от Закона за движението по пътищата.
Оставя без уважение искането на ОД на МВР Варна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Да се изпратят съобщения на ОД на МВР Варна и на ЦВ. ИВ. Г. чрез адвокат
П.Б., че решението е изготвено.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че
решението е изготвено, по реда на глава XII от Административно-процесуалния
кодекс.
След влизане в сила на решението, административно-наказателната преписка
да се върне на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8