№ 131
гр. Ямбол, 22.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла Р. Д.а
при участието на секретаря П.Г.У.
в присъствието на прокурора Е. Зл. Г.
като разгледа докладваното от Светла Р. Д.а Гражданско дело №
20242300100398 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по молба, подадена от К. Г. Г., чрез адв. И.
Л. Н. против Прокуратурата на Република България, с която претендира последната да се
осъди да му заплати обезщетение за претърпени вреди вследствие на неоснователно
обвинение в извършване на престъпление и водене в тази връзка на дела, в размер общо от
73 500лв., от които 70 000лв. за неимуществени вреди и 3500лв. за имуществени вреди –
представляващи заплатени адвокатски възнаграждения, както и законната лихва от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендират и
направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът излага твърдения, че се обучава във ВВМУ
„Н.Й.Вапцаров“ – Варна в специалност „Организация и управление на военните
формирования на тактическо ниво“ и „Медицинско осигуряване на Въоръжените сили“, като
по време на обучението си се справя отлично с поставените му задачи и показва завидни
резултати. Описва, че в навечерието на 07.01.2023г. /Ивановден/ той самостоятелно взел
решение да посети близко питейно заведение, където решили да посетят голяма част от
намиращите се в учебното заведение и в което били и двама негови колеги – курсант И. Й. и
курсант Д.Р.. Срещу тримата е било образувано дисциплинарно производство, като на
02.02.2023г. била издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание, като ищеца е
наказан с дисциплинарно наказание „мъмрене“, курсант Р. с наказание „мъмрене“, а курсант
Й. с наказание „ понижаване на курсантско звание с една степен за срок от 6 месеца“.
Наказанията не били обжалвани и влезли в законна сила, като три месеца по-късно,
на 05.05.2023г. бил изпратен сигнал по РС „ВП“ – Варна с цел да бъде извършена проверка
за наличие на престъпление, извършено от курсантите. Сочи се, че на 09.05.2023г. била
1
регистрирана проверка, извършвана от майор В.С.. На 16.05.2023г. било извършено
случайно разпределение на наблюдаващ прокурор и е започнала проверка с разпореждане
от прокурор полк. С.Ч. от Военноокръжна прокуратура – Сливен.. Ищецът сочи, че на
20.07.2023г. с постановление на наблюдаващия прокурор е образувано досъдебно
производство, водено срещу три лица за нерегламентирано напускане на военното
поделение, по което са извършвани редица процесуално-следствени действия. Ищеца сочи,
че на 11.01.2024г. бил привлечен като обвиняем за извършено престъпления по чл.380, ал.2
от НК, във връзка с което е заплатил на адв.Ю.Г. сумата от 1500 лв. за представителство. По
същото бил разпитван в качеството му на обвиняем, като и по отношения на тримата не е
налагана мярка за неотклонение. Сочи, че на 29.01.2024г. наблюдаващия прокурор внесъл за
разглеждане предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по чл.78а срещу тримата привлечени обвиняеми лица, като на
30.01.2024г. било образувано ОНД № 7 по описа за 2024г. на Военен съд – Сливен. По
същото е постановена оправдателна присъда за тримата обвиняеми.
По протест на прокурора и по жалба на защитника на курсант Й. било образувано
ВАНД №34 по описа за 2024г. по описа на Военно-апелативен съд, по което ищецът сключил
договор за правна защита и съдействие с Адвокатско дружество „Бозов, Донев и Ангелова“,
като заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв. за процесуално
представителство. С решение № 10/ 27.06.2024г. била потвърдена напълно оправдателната
присъда. Ищецът твърди, че в резултата на незаконното обвинение той е претърпял вреди,
рефлектиращи върху неговата чест и достойнство, изпитвал е психически, емоционален и
физически дискомфорт във връзка с повдигнатото му обвинение, търпял отрицателни
изживявания от незаконното обвинение, като дискредитирането му в обществото като
професионалист без съмнение се е отразило на психическото му състояние и бъдещото му
кариерно развитие. Счита, че прокуратурата носи отговорност и за незаконосъобразно
извършената полицейска регистрация и снемане на дактилоскопски следи и
фотозаснемането му. Сочи, че из цялото военно училище тръгнало мълва, че е лице, което не
спазва военната дисциплина. Макар и оправдан ищецът все още срещал неодобрителни
погледи както от състуденти, така и от преподаватели, като продължава да се притеснява, че
проведеното срещу него наказателно дело може да причини негативни последици при
началото на военната му служба.
В хода на съдебното дирене исковата претенция се поддържа изцяло.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК е постъпил такъв от зам.Окръжен прокурор
при Окръжна прокуратура – Ямбол, с който изразява становище за допустимост на исковете,
като ги оспорва по размер, счита исковете за необосновани, алтернативно, прекомерни.
Същия не оспорва факта, че срещу ищеца са водени сочените наказателни производства.
Оспорва размера на претендираните неимуществени вреди, като счита, че не са налице
доказателства, които да обосноват причИ. връзка между изложените обстоятелства за
воденото наказателно производство и търпените негативни последици, т.к. ищецът е наказан
с влязло в сила дисциплинарно наказание „мъмрене“ за същото деяние, за което е водено
2
наказателното производство и няма доказателства, че претърпените вреди се дължат на
наказателния процес, а не на дисциплинарния. Сочи, че досъдебното производство е
приключило в разумен срок, наказателното производство е преминало през 2 съдебни
инстанции в кратни процесуални срокове – общо около 5 месеца, разследването не е за
тежко престъпление по смисъла на НК, липсва голям интензитет на процесуални действия с
ищеца, по ДП не е налагана МН и същия не е търпял ограничения в хода на наказателния
процес. ДП е било внесено в съд за налагане на наказание по реда на чл.78а от НК, като
самите процеси са с нисък интензитет на участие на страните. Счита, че е безспорно
установено, че деянието е извършено както от обективна, така и от субективна страна, като
причина за оправданието на ищеца е приложението на чл.9, ал.2 от НК – малозначителност
на деянието, което навеждало на довода и на хипотезата на чл.5 от ЗОДОВ – за съществено
допринасяне на ищеца за реализиране на наказателната процедура и за евентуалното
претърпяване на вреди. Ответника оспорва и претенцията за имуществени вреди, предявена
под формата на претърпяна загуба / направени разходи за адвокатско възнаграждение/, т.к.
липсват доказателства за обема на извършените процесуални действия с участието на
упълномощения адвокат, най-вече в хода на въззивното производство. Не оспорва
уговорените възнаграждение и реалното им изплащане , но с оглед ниския обем правни
действия ги намира за прекомерни.
В хода на съдебното дирене участващия по делото прокурор от ЯОС оспорва иска и
поддържа направените възражения в писмения отговор.
Съдът като прецени събраните по делото писмени доказателства и взе предвид
становището на ищеца, приема за установено следната правна и фактическа обстановка:
С оглед наведените от ищеца твърдения с исковата молба съдът приема, че са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ – за
обезщетение на неимуществени и имуществени вреди.
В подкрепа на исковата си претенция ищецът е представил постановление за
образуване на досъдебно производство от 20.07.2023г., с което полковник С.Ч. – военен
прокурор при Сливенската военноокръжна прокуратура е образувал досъдебно
производство ДП № 38-РП/20.07.2023г. по описа на ВОП-Сливен, за това, че за времето от
22.30ч. на 06.01.2023г. до 04.30ч. на 07.01.2023г. трима курсанти от ВВМУ „Н.Й.Вапцаров“ –
Варна напуснали без разрешение мястото на службата си и по този начин се отклонили
групово от военна служба. За оказана правно помощ и защита по това производството
ищецът е представил договор за правна защита и съдействие, сключен с адвокат Ю.Г. с
пратено в брой възнаграждение от 1500лв. Представеното е заключително постановление по
ДП№38-Рп/2023г. по описа на Военноокръжна прокуратура – Сливен от 15.01.2024г., с което
е постановено досъдебното производство да се представи пред наблюдаващия военен
прокурор, полковник В.Ч. с мнение за предаване на съд на обвиняемите: курсант с-на II ст.И.
И. Й.,1 курсант Д.Т.Р. и курсант К. Г. Г.. С разпореждане №8/31.01.2024г. на Военен съд –
Сливен по административно наказателно дело № 24246500200007 по описа за 2024година е
насрочено разглеждане на делото за 28.02.2024г. Същото дело е приложено към настоящето,
3
като видно от същото е постановено решение №3/04.04.2024г., с което признава
обвиняемите с-на I ст.И. И. Й.,1 с-на II ст. Д.Т.Р. и с-на II ст. К. Г. Г. за невинодни. По делото
е представе договор за правна защита и съдействие, с който К. Г. Г. е сключил договора с
Адвокатско дружество „Бозов, Донев и Ангелова“ за оказване на правна помощ и
съдействие, изразяващо се в отговор на протест , подаден срещу Решение №3 от 04.04.2024г.
постановено по НАХД №7 по описа за 2024г. на Военен съд – Сливен с договорено
възнаграждение от 2000 лева, която сума е пратена. С решение №10/27.06.2024г.
постановено по възз.АНД № 34/2024г. на ВАП решението на Военен съд - Сливен е
потвърдено.
Допълнително по делото бяха представени: постановление по чл.375 НПК по
прокурорска преписка №223/2023г. по ДП №38-РП/2023г. по описа на ВОП-Сливен, ВДП
№9/2023г. по описа на РС „ВП“ – Варна прокурорско дело №6/2024г. АНД №7/2024г. на
полковник С.Ч. – военен прокурор при Сливенската военнокръжна прокуратура, с което е
постановено внасяне във Военен съд – Сливен досъдебно производство № 38-РП/2023г., по
описа на ВОП-Сливен, срещу старшина II степен И. И. Й. от ВВМУ, курсант К. Г. Г. от
ВВМУ „Н.Й.Вапцаров“ и курсант Д.Т.Р. от МММУ „Н.Й.Вапцаров“ за това, че на
07.01.2023г. за времето от 00,14ч. до 04.42ч. в гр.Варна, без разрешетие напуснали частта си
– ВВМУ „Н.Й.Вапцаров“ – Варна, като по този начин групово се отклонили от военна
служба за срок по-малък от едно денонощие – престъпление по чл.380, ал.2, предл.2, вр. с
ал.1 от НК с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание по чл.78а от НК. С постановление от 10.01.2024г. на капитан Д.
военен разследващ полицай при РС „Военна полиция“ – Варна, постановено по ДП №38-
Рп/2023г. по описа на ВОП-Сливен курсант К. Г. Г. е бил привлечен в качеството на
обвиняем за престъпление по чл.380,ал.2, предл.2, вр.ал.1 от НК. В него е записано
заявление на К. Г., че упълномощава за защитник адвокат Ю.Г. но Варненска адвокатска
колегия. Представено е пълномощното на адв.Ю.Г. и сключения с него договор за правна
защита и съдействие, по който е договорено възнаграждение в размер на 2000 лв., която
сума е посочена като платена при подписване на договора.
По молба на ищеца по делото бяха събрани гласни доказателства, чрез разпит на
свидетелите М. Р. Т. и И. И. Й..
Свидетелката М. Р. Т. заяви, че познава ищеца, като с него са в един курс във
военноморското училище, като се познават от приемната комисия. Твърди, че К. бил много
усмихнат, шегаджия, комуникирал с всички и бил щастлив, че са ги приели, като в началото
на учебната година той бил първи по успех. След случая неговия пряк командир променил
отношението си към него, като са правили с него изключително унизителни и показни
неща.Свидетелката описва случай от зимата, когато неговият командир показно пред всички
започнал да проверява само К. дали е изгладен , като друг не е поверявал. След това
отношението на другите по-големи курсисти към него се променило, като казвали, когато
били наряд заедно „оня де то избяга“. Сочи, че след инцидента ищецът си понижи успеха,
ходил на поправки, променил се, станал друг човек – много свит, спрял да общува с
4
останалите, затворил се в себе си. След последните два месеца, като разбрали че той няма
вина, започнало малко по малко да се изключва тази ситуация, но към горните курсове все
още се усещало това напрежение. Свидетелката заяви, че те живеят в стаи заедно, но
ищецът бил отделен от останалите курсанти, бил изолиран и той не прекарвал заедно с
отделението. Горните курсове все още го свързвали, че ще прави бели, а според
свидетелката ищецът бил един от най-добрите хора, което познава, като винаги бил готов да
ти помогне. На въпроса на прокурора заяви, че на плаца пред целия батальон изкарали
тримата и чели заповеди, което не било благоприятно за тях. Сочи, че след инцидента
успехът на ищеца в медицинския паднал, той странял от останалите, гледал да се изолира.
Свидетелката И. И. Й. заяви, че с К. се запознали във военноморското училище, като
учили с него една и съща специалност, но в различни курсове, като той бил една година по-
малък от нея. Запознали се, т.к. и двамата били обвиняеми към Сливен за уж групово
излизане, което било доста манипулирано от страна на командира им в батальона. След
случката забелязала, че ищецът станал много свит, необщителен, като се затворил в себе си.
Пред нея той на няколко пъти повдигал въпроса дали няма да ги осъдят, дали нямало
вариант да се откажели все едно от професията, въпреки, че за това той е мечтал. Сочи, че
ищецът бил от много добро семейство, бил изключително възпитано, интелигентно момче,
като свидетелката успяла да го убеди да не се отказва и да се борят. Те били във връзка по
време на селото, като тя забелязала как у ищеца се пораждало едно притеснение за всичко, и
за това дали преподавателите няма да гледат на него като на престъпник. Свидетелката
посочва, че много често , когато са били в гарнизонен отпуск, се случвало вечерно време К.
да се събужда, на сън треперел, викал, събуждал се от плач, имал кошмари, психиката му
станала лабилна. Освен това всички започнали да го мачкат, да го тъпчат, да не се държат
добре с него, отнасяли се пренебрежително към него, защото тръгнал слух, че бил избягал и
всички от командването променили категорично мнението, отношението и поведението си
към него, като всичко това било в резултат на повдигнатото му обвинение. До преди това
хората били били изключително отворени към него, но след този слух мачкането, тъпкането
от страна на другите, отношението на всички към него се променило. Той контактувал с
много малко хора, като повечето останали с впечатление, че той е издънка, че е гамен, че ще
направи нещо лошо и оставали с лошо мнение за него. От страна на командирите било
същото нещо, като постоянно са го определяли да взема извънредно дежурства.
Свидетелката обясни, че освен лекари, са и учащи се и за курсанти и са много обвързани в
средата, в която са, като това е свързано с бъдещите им и атестациите които се правят въз
основа на всичко. От тази гладна точка заяви, че всичко им влияе . В момента К. бил все още
много уплашен, че този етикет ще си остане и занапред и когато се отворела темата било
много трудно. На въпросите на прокурора свидетелката отговори, че във военно училище
имали наложени вътрешни наказания, като на К. било „строго мъмрене“, което било най-
тежкото. Самото дисциплинарно производство се провело пред целия състав, на плаца, пред
всички, които дават дежурства, като съответно началникът чете заповед и изкарал всички
пред строя, като това било много унизително и действало много зле на психиката на ищеца.
Сочи, че наказанието седи в техните атестации. Не може да каже категорично кое е повлияло
5
повече на ищеца – дали наказателното дело или дисциплинарното наказание.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, като ги цени при
условията на чл.172 ГПК, а именно с оглед на другите събрани данни по делото, като има
предвид възможната заинтересованост на тези свидетели от изхода на делото. Личните
впечатления на тези свидетели са логични и последователни, изнесените с тях факти
относно личните
терзания и преживявания на ищеца са житейски оправдани, предвид ситуацията, в която се е
намирал към този момент. Впечатленията им са трайни и регулярни, продължили не само
през целия период на воденото наказателно преследване, а и преди него.
При така установеното от фактическа страна съдът намира така предявените искове
за основателни.
Съгласно чл.2 от ЗОДВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда от изчерпателно изброените незаконни
действия, между които в т.3 попада обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано. Съгласно разпоредбата на чл.4, държавата и общините дължат обезщетение
за всички имуществени неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3,2 предл.1 от
ЗОДОВ, освен наличие на влязла в сила оправдателна присъда, ищецът следва да докаже и
действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, както и причИ. връзка между
вредите и незаконното обвинение. В настоящия случай всички предпоставки на закона са
налице.
По делото е безспорно установено, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за
извършено престъпление по чл.380,ал.2, предл.2, вр.ал.1 от НК, като образуваното
наказателно производство е завършило с влязла в сила оправдателна присъда, обуславящи
ангажиране отговорността на държавата в лицето на съответния орган, с който
длъжностното лице, което е пряк причинител на вредата, е в служебни отношения.
Съдът приема за установен и факта на причиняване на конкретни вреди
/имуществени и неимуществени/ от извършените действия на държавния орган.
Съгласно Решение № 621/22.10.2010 г. по гр.д.№ 1927/2009 г., ІV г.о. на ВКС, по чл.
290 от ГПК, действията на прокуратурата биха били законни, ако производството е
завършило с влязла в законна сила присъда, а в противен случай са незаконни, защото чрез
тях е ограничено правото на спокоен живот на лицето. Съдът приема, че воденето срещу
ищеца досъдебно и съдебно наказателно производство са причинили на ищеца имуществени
вреди, свързани с разходите, направени от него във връзка с воденото производство, и
безспорно е създало за него отрицателни преживявания, изразяващи се в притеснения и
отрицателни емоции, които са инициирани именно от образуваното наказателно
производство и които са в пряка причИ. връзка с незаконното обвинение за извършено
престъпление, при което исковете са доказани по основание. От доказателства приложени по
6
наказателното производство безспорно се установи , че ищецът е заплатил за защитата си
адвокатско възнаграждение в размер общо на 3500лв. Разходите са извършени във връзка с
воденото срещу него наказателно производство, като съставляват имуществени вреди, които
подлежат на репариране. Направените възражения за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение съдът намира за неоснователни, т.к. се касае за репариране на реално
причинени вреди, които представляват реално заплатени средства за защита, и същите са
съобразени и с размерите по чл.13,т.2 от Наредба №1 от 09.07/ 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Сумите са платени на адвоката, съгл. посоченото в
договорите. С оглед записаното в договорите за правна защита и съдействие следва да се
приеме, че тези суми е платени в брой на адвоката, поради което това вписване има характер
на разписка, съгл. ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 6/2012, 6 ноември 2013 год. на ВКС, като в
случая е без значение обема на извършените процесуални действия от упълномощения
адвокат, т.к. се касае за договорни отношения.
Досежно обезщетението за неимуществени вреди, съгл. чл.52 от ЗЗД , който следва
да се приложи по аналогия, размерът му следва да се определи от съда по справедливост.
Съобразно разясненията, дадени с ТР №3 ог 22.04.2005г. по тълк. Дело № 3/2004г. на ОСГК
на ВКС, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да
съобрази тежестта на повдигнатото обвинение, неговата продължителност, каква мярка за
неотклонение е била взета по отношение на лицето и с каква продължителност, какви други
мерки за процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв
интензитет са извършените действия по разследването с участието на обвиняемя, ефектът на
всички тези действия върху ищеца и средата му. От значение са продължителността на
наказателното преследване, личността на увредения и притежаваният от него авторитет в
обществото, настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително
настъпилите обстоятелства, които са се отразили на репутацията на лицето, негативното
отражение в резултат на воденото наказателно производствно върху душевното му
състояние, дали незаконното обвинение за умишлено престъпление е в област, която е
професионалната реализация на обвиняемия. Съдът следва да вземе предвид данните за
личността на увредения, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му
живот, положението му в обществото, работата му, публичното разгласяване на обвинението
и др. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага
са имали за своя притежател. От значение е и създаденият от съдебната практика ориентир,
относим към подобни случаи, икономическите показатели, стандарта на живот към датата на
увреждането, както и обстоятелството, че размерът на обезщетението не следва да служи
като източник на обогатяване за пострадалия. Съобразно практиката на ВКС обективирана в
решение № 431/11.04.2016г. по гр.д.№ 2329/2015г. на ІV г.о., решение по гр.д. № 85/2012г. на
ІV г.о. ВКС, когато е налице обвинение в престъпление, което впоследствие е прекратено, е
несъмнено и без да са налице други доказателства, че ищецът търпи неимуществени вреди в
рамките на обичайните в подобни случаи негативни преживявания, обусловени от
провежданото производство, рефлектиращи върху честта, достойнството и обичайния му
7
начин на живот.
В случая не се представиха доказателства ищеца да е търпял вреди над техния
обичаен характер за лице подложено на незаконно наказателно преследване, неимуществени
вреди - притеснения за изхода на производството, страх от осъждане, засягане на
достойнството, стрес, изолация, обтягане на отношенията с близки , неудобство от
семейството.
Наред с това, с оглед спицификата на обвинението е била накърнена и репутацията
на ищеца, като изряден курсант във военоморското училище , като самото преследване
срещу него е станало достояние на неограничен кръг лица от военноморското училище, част
от които са били разпитвани в досъдебното производство, дискредитирайки го пред тази
общност. От гласните доказателства по делото се установи, че в резултат на обвинението е
настъпила изолация на ищеца от околните, която е била двупосочна, доколкото други
курсанти и преподаватели се дистанцирали от него и се променило отношението им към
него. Установи се, че той е бил подложен от преките си командира и на допълнителни
унижения и лепене на етикет, който е в пряка връзка с обвиненията срещу него. Това
обвинение е довело до понижаване на успеха му в училището, като психоемоционалното
състояние на ищеца е било засегнато. В случая следва да вземе предвид, че досъдебното
производство е приключило в разумен срок, а наказателното производство е преминало през
две инстанции в кратки процесуални срокове – общо около 5 месеца, по отношение на
ищеца не е била взета мярка за неотклонение. Обвинението не е за тежко престъпление по
смисъла на НК, а оправдателната присъда е постановена при прилагането на чл.9 ал.2 от НК
– малозначителност на деянието. Съдът намира възражението на Прокуратурата за
прилагане на хипотезата на чл.5 от ЗОДОВ, тъй като с поведението си ищеца виновно е
допринесъл за настъпването на вредоносните последици за неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, ако увреждането е причинено по
изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи, а в ал. 2 на същата норма е
предвидено, че когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението
се намалява. По делото не се доказа да е налице съпричиняване на ищеца по смисъла на чл.5
от ЗОДОВ, защото не се установява поведение на пострадалия, което да е в причинно-
следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконосъобразните действия на
държавните органи, за да се освободят те от отговорност. От материалите по досъдебното
производство и съдебното производство не може да се направи извод за наличието на
виновно или противоправно поведение на обвиняемия, което да е в причИ. връзка с
действията на прокуратурата или да е възпрепятствало хода на разследването (укриване от
властите, неявяване на разпити, отказ от даване на показания, въвеждане на органите на
разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави
или опорочи разследването на престъпление, прикривал е определени обстоятелства или е
имал друго недобросъвестно поведение). Оттук следва, че не може да се приеме, че по
какъвто и да е начин той е допринесъл за настъпване на вредите, за да се мотивира
намаляване на обезщетението само на това основание. Възраженията, че претърпените
8
вреди се дължат не на наказателния производство, а на дисциплинарното също не се
възприемат от съда, доколкото преки доказателства за това не се събраха по делото.
С оглед всичко изложено и с оглед социално-икономическите условия в страната
към момента на причиняване на вредите и стандарта на живот в страната, настоящият съд
приема, че справедливото обезщетение възлиза в случая на 5 000лв., определено по
критериите на чл.52 от ЗЗД, което ще компенсира вредите от неоправданата наказателна
репресия, нанесени на ищеца, като се изходи от личността му и особеностите на
разглеждания случай. При определяне на дължимия размер на търсеното обезщетение ,
съдът взе предвид и факта, че самото осъждане на ответника има репариращо вредите
действие. С оглед на изложеното искът за присъждане на неимуществени вреди се преценя
като основателен и доказан до този размер, като искът за разликата до предявеният размер
от 70 000лв. следва да се отхвърли, като неоснователен.
Обезщетението се дължи ведно със законна лихва за забава, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 29.11.2024г., както е поискано от ищеца в исковата молба,
до окончателното изплащане на сумата.
В тежест на ответника, по аргумент от чл.10,ал.3 от ЗОДОВ вр. чл.78, ал.1 от ГПК
следва да се възложи сумата от 442,18лв. – за адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от исковете.
Воден от изложеното , ЯОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр.София 1061, бул.“Витоша“ №2 да заплати на К. Г. Г. с ЕГН
********** от гр.***, ул.***№ **, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Морска“ №4 – адв.И. Л.
Н. от АК-Бургас, сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и
сумата от 3500лв. – обезщетение за имуществени вреди, от неоснователно и
незаконосъобразно повдигнато и поддържано от Прокуратурата обвинение по ДП № 38-РП
по описа за 2023 г. на ВОП – Сливен, за престъпление по чл.380, ал.2, предл.2, вр. с ал.1 от
НК, за което е бил оправдан с влязла в сила решение, постановена по АНД №3/2024г. на
Военен съд – Сливен, ведно със законната лихва върху сумите от 29.11.2024г. до
окончателното им изплащане, като искът за неимуществени вреди за разликата от 5000лв. до
70000лв. отхвърля, като неоснователен.
ОСЖЪДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на К. Г. Г.
направените по делото разноски в размер на 442,18лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред БАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
9
10