РЕШЕНИЕ
№ 836
гр. Бургас, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20212120107464 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ...,
представлявано от Г..Й..Т.., с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът Д.
В. В., ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, . .. .., дължи на ищеца сумата 889,54 лева главница
за ползвани ВиК услуги за отчетния период от 20.05.2016 г. до 21.04.2021 г. за водоснабден
имот, находящ се в гр. Бургас, ....., абонатен номер ...., за което са издадени фактури в
периода от 24.04.2019 г. до 26.04.2021 г., и сборна мораторна лихва в размер на 95,17 лева за
периода от 24.05.2019 г. до 01.07.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата от
05.07.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 06.07.2021 г. по ч. гр. д. № 4854/2021 г. по описа на БРС.
Твърди се, че ответникът е потребител на ВиК услуги в посочения имот.
Като абонат на ищцовото дружество с абонатен номер № ...е бил длъжен да плаща
ежемесечно задълженията си към дружеството, но не е платил тези си задължения по
издадени фактури за периода 24.04.2019 г. - 26.04.2021 г., с отчетен период по фактури от
20.05.2016 г. до 21.04.2021 г. Моли се за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
Ответникът чрез особен представител е оспорил исковете. Посочено е,
че фактурата от 24.04.2019 г. е недължима, защото е неправилно издаден платежен
документ, съставен в нарушение на чл. 35 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл. 21 от
Общите условия на дружеството. Моли се съда да отхвърли исковете.
Бургаският районен съд, като прецени доводите на страните и
1
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Представени са от ищцовата страна 19 бр. фактури, неносещи подписа
на издател и получател на описаните в тях услуги, издадени в периода от 24.04.2019 г. –
26.04.2021 г., както и справка извлечение за водоснабден имот в гр. Бургас, ....... В нея е
посочено, че показанията са отчетени лично от инкасатора или по данни на клиента, както и
са начислени служебно количества вода. Като титуляр на партидата е посочена Д.В..
Приложена е справка от Агенция по вписванията, видно от която
водоснабденият имот е собствен на Д.В.. Представени са молба, подадена на 05.02.2002 г. от
Д.В. до „ВиК“ ЕАД за откриване на партида на водомер за студена вода на имота в гр.
Бургас, ......, и заявление за пломбиране на водомер от 20.06.2014 г.
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД по реда на чл. 422 ГПК.
За да бъде уважен предявения иск за главница, съобразно
разпределената доказателствена тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно
доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между него и ответника,
провокирано от договор за предоставяне на ВиК услуги, че е изправна страна по същия и е
изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимото
възнаграждение.
Съгласно §1, ал. 1, т. 2, б. ”а” от Допълнителните разпоредби на Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (аналогична на чл. 3, ал. 1,
т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи), а също и според
представените действащи общи условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители
са „юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят В и К услуги”. Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от
ищцовото дружество, се уреждат от Наредбата и съгласно публично оповестени общи
условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата
или от регулаторния орган. Съдът намира за безспорно установено обстоятелството, че
Общите условия са надлежно разгласени в два вестника – един местен и един национален,
поради което имат действие за всички абонати на дружеството. От събраните писмени
доказателства по делото се установи, че ответникът е бил потребител на ВиК услуги по
отношение на процесния имот, т. е. задължено към ищеца лице. По делото бяха ангажирани
от ищеца писмени доказателства, че ответникът е собственик на процесния имот. Tитуляр
на партидата на водомера е ответникът, видно от приложената молба за откриване на
партида, който се явява задължено лице към дружеството, предоставящо услугата. Съгласно
чл. 57, ал. 4 от Общите условия на дружеството „в случаите когато правата на потребител се
притежават от няколко лица, но имотът се ползва от едно от тях, В и К операторът открива
партида и потребителски номер на лицето, ползващо имота, съгласно писмено споразумение
с потребителите или с пълномощника по чл. 2, ал. 2.“. В чл. 58, ал. 1 е предвидено, че „при
2
промяна на собствеността или на вещното право на ползване новият и/или предишният
собственик или ползвател са длъжни да подадат до В и К оператора в 30-дневен срок
заявление по образец за откриване, промяна или закриване на партида, като представи
документи, удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост
или на вещното право на ползване на имота“. В чл. 63, ал. 1 е посочено, че, „ако предишният
собственик или ползвател не закрие партидата си, В и К операторът събира дължимите суми
от него до датата на откриване на партида на новия собственик или ползвател, съобразно
представения акт за собственост или вещно право на ползване“. В случая, видно от
събраните по делото писмени доказателства, В. е потребител на услугите, заплащане на
които се претендира в настоящото производство, тъй като тя е единствен титуляр на
партидата и собственик на имота. Ето защо, след като не е установено по делото друг да е
бил реалният ползвател на имота в процесния период и да е декларирал писмено за това
пред ВиК оператора, то ответникът се явява единствено задължено лице.
Съдът намира, че правилно е начислено и калкулирано потребеното
количество вода в процесния период. Видно от събраните по делото писмени доказателства
– фактури, молба за откриване на партида, заявление за пломбиране на водомер, справка
извлечение, имотът е водоснабден и към него е била доставяна вода. Процесуалният
представител на ответника не е оспорил начисленото от ВиК оператора количество вода за
отчетния период и потреблението му в имота. Според съда е спазена процедурата на чл. 39,
ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2014 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на ВиК системи.
Поради това съдът счита, че услугите по доставяне на вода са
извършени, което се установява в съвкупност от събраните писмени доказателства, не се
оспорва от ответната страна.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че ищецът е изправна
страна по договора, а за ответника е възникнало задължение за заплащане на консумираната
вода. След като не е изплатил поетото от него задължение по договора, той се явява
неизправна страна и това е основание за ангажиране на отговорността му по отношение на
ищеца за сумите, претендирани с исковата молба, представляващи задължение по фактури,
издадени през периода 24.04.2019 г. до 26.04.2021 г.
Спорно по делото е дали фактурата от 24.04.2019 г. представлява
основание за плащане на посочената в нея сума. Процесуалният представител на ответника
е посочил, че сумата по фактурата е недължима, защото е неправилно издаден платежен
документ, съставен в нарушение на чл. 35 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл. 21 от
Общите условия на дружеството.
Във фактурата, издадена на 24.04.2019 г. на обща стойност 175,30 лева,
са начислени сумите от 78,81 лева без ДДС за 37 куб. м. вода за периода 20.05.2016 г. –
31.12.2017 г., 52,30 лева без ДДС за 23 куб. м. вода за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г.,
14,97 лева без ДДС за 6 куб. м. вода за периода 01.01.2019 г. – 18.04.2019 г. В справката –
извлечение за показанията на процесния водомер е посочено, че показанията за периода
20.05.2016 г. – 18.04.2019 г. са на база данни от клиента, като начисленото количество вода е
66 куб. м. За конкретния период се установи, че имотът не е бил редовно отчитан и има
3
извършени три отчета, посочени във фактурата, въз основа на данни от потребителя.
Първият отчетен период включва година и половина, вторият една година, а третият – близо
4 месеца. Разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператора предвижда отчитането на индивидуалните водомери след
общия водомер да се осъществява най-малко веднъж на три месеца, до 24 часа след
отчитането на общия водомер, което очевидно в случая не е било спазено. Нормата на ал. 3
пък предвижда в междинните периоди между два отчета ВиК операторът ежемесечно да
начислява количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход
от предходните 2 отчета. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се
изравнява в съответствие с реалното потребление. При отказ на потребителя да осигури
достъп на длъжностното лице на оператора до водомера и/или при неосигуряване на достъп
повече от една година по реда на чл. 23, ал. 6 и на чл. 24, ал. 3 длъжностното лице съставя
протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. Това обаче не е сторено, по
делото не е представен протокол с подобно съдържание. Дори и да се приеме, че ВиК
операторът е извършвал по-рядко отчети, то той е следвало да издава фактура след всеки
извършен отчет, като издаде три броя фактури за този период, което не е сторено. Не е
изпълнена и разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Общите условия, предвиждаща задължение за
издаване на ежемесечни фактури, освен при договореност в противен смисъл. В чл. 35 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи пък е предвидено, че
„показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м за период, който се определя в
общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца“, като „при невъзможност за
отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител
потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването
на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане.“. В случая не е
установено отсъствие на потребителя, както бе посочено по-горе. Ето защо и съдът намира
за основателно възражението на ответника, че не е извършван редовен отчет на потребеното
количество вода съобразно изискванията на Общите условия на ВиК оператора и Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. Така установеното нередовно отчитане на потребената вода обаче не
освобождава потребителя от задължението му да заплати стойността й. Видно от справката
извлечение посоченото във фактурата количество вода е по данни от клиента, т. е.
потребителят е потвърдил използваната от него услуга в посочения размер. Дори и при
нередовно издаване на фактури в нарушение на разпоредбата на чл. 33 от Общите условия
не е налице основание за освобождаване на потребителя от задължението му за заплати
стойността на консумираната вода в периода, за който тя е реално отчетена, тъй като
основание за плащане на сумата е не издаването на фактурата, а наличието на
правоотношение между страните за процесния период и доставянето, съответно ползването
на ВиК услуги в посоченото количество и цена. Същото би имало значение за погасяване на
задължението по давност при наличие на предпоставките затова, но подобно възражение не
е направено от ответника и не следва да се обсъжда.
Основателен се явява акцесорният иск за присъждане на обезщетение за
4
забава, тъй като съобразно направените от съда изчисления в онлайн калкулатор същото
възлиза в размер над претендирания.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените в исковото производство разноски, възлизащи в размер на 375 лева, в които е
включено и определеното за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лева, както и направените в заповедното производство разноски в размер на
75 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. В. В., ЕГН
**********, адрес: гр. Бургас, ...., че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ..., представлявано от Г..Й..Т.., сумата
889,54 лева главница за ползвани ВиК услуги за отчетния период от 20.05.2016 г. до
21.04.2021 г. за водоснабден имот, находящ се в гр. Бургас, ....абонатен номер ..., за което са
издадени фактури в периода от 24.04.2019 г. до 26.04.2021 г., и сборна мораторна лихва в
размер на 95,17 лева за периода от 24.05.2019 г. до 01.07.2021 г., ведно със законна лихва
върху главницата от 05.07.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.07.2021 г. по ч. гр. д. № 4854/2021 г. по описа на
БРС.
ОСЪЖДА Д. В. В., ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, .... да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ...., представлявано от Г..Й..Т.., сумата от 450 лева (четиристотин и петдесет лева),
представляваща направените в настоящото и в заповедното производство разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5