№ 290
гр. София, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Свилен Станчев
Членове:Албена Ботева
Невена Чеуз
като разгледа докладваното от Албена Ботева Въззивно гражданско дело №
20221100500172 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 15351/25.11.2021 г. на Т.Г. Р. срещу
определените с покана за доброволно изпълнение разноски по изп. дело №
20218490403538 по описа на ЧСИ с рег. № 849 от КЧСИ.
Жалбоподателят счита, че не дължи заплащането на каквито и да е разноски по
изпълнителното дело, тъй като не е дала повод за образуването му. Заявява, че между
страните по него се води дело за упражняване на родителски права, по което е приета
съдебно-психологична експертиза, от която ставало ясно, че детето не желае да
посещава своя баща в дните, определени в изпълнителния лист. Релевира и възражение
за прекомерност, като заявява, че претендираните от взискателя разноски следва да се
редуцират в посочения в наредбата минимален размер, защото единственото
процесуално действие, предприето от насрещната страна се състояло в подаване на
молбата за образуване на изпълнителното дело. Жалбоподателят възразява и срещу
разноските по изпълнението, начислени от ЧСИ.
Взискателят по изпълнителното дело – П.Т.Ж., счита, че жалбата е
неоснователна и излага съображения, че адвокатското възнаграждение не е
прекомерно, и се позовава на съдебна практика, според която, жалбата в началото на
процеса, когато задължението на длъжника не е погасено, е неоснователна.
В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3, ГПК съдебният
1
изпълнител счита, че жалбата е неоснователна.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя
доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
Съгласно чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, в които разноски се включва и заплатеното адвокатско възнаграждение в
полза на адвокат, който взискателят е упълномощил да го представлява. Затова, при
направено искане и представени доказателства за заплащане на адвокатско
възнаграждение, тези разноски в изпълнителното производство се възлагат върху
длъжника. В постановените по реда на чл. 290 ГПК решения от 04.09.2012 г. по гр. д.
№ 517/2011 г. на ВКС, IV ГО и решение от 19.12.2013 г. по гр. д. № 1427/2012 г. на
ВКС, ІV ГО се приема, че съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по
принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или
делото се прекрати на основание по чл. 433 ГПК (но не и поради плащане, направено
след започване на изпълнителното производство - чл. 79 ГПК). Приема се, че
плащането е направено след започване на изпълнителното производство, когато
длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от
взискателя пред съдебния изпълнител. Когато изпълнителният лист е предявен пред
частен съдебен изпълнител и длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от
последния се събират както дължимите от взискателя авансови такси, които може да не
са заплатени предварително, за извършените необходими действия по изпълнителното
дело и разноските на взискателя за процесуално представителство, така и т. нар.
окончателна такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като е без значение дали плащането е
извършено пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело,
доколкото съдебният изпълнител е запорирал и възбранил имущество на длъжника, а и
последният не е платил преди предявяването на изпълнителния лист и така е дал повод
за образуване на делото. В решение № 82/08.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г. на
ВКС, IV ГО е прието, че длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното
производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на
изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали
случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение той
отговаря за разноски в изпълнителното производство.
В настоящия случай не е налице нито една от визираните хипотези, поради
което и длъжникът отговаря за разноските, направени от взискателя в изпълнителното
производство. По-специално следва да се посочи, че изп. дело № 20218490403538 по
описа на ЧСИ с рег. № 849 от КЧСИ е било образувано въз основа на молба от П.Т.Ж.
и изпълнителен лист от 01.04.2021 г. по гр.д. № 20685/2020 г. на СРС, 92 състав, въз
основа на определение от 18.03.2021 г., с което е определен режим на лични
2
отношения между детето Тодор Павлов Желев и неговия баща П.Т.Ж.. С оглед
предмета на изпълнителния лист, в настоящия случай за „плащане“ преди или след
образуване на изпълнителното дело изобщо не може да се говори, поради което и не са
налице посочените изключения, при които разноските не се възлагат на длъжника.
Видно от представения ведно с молбата за образуване на изпълнителното дело,
договор за правна защита и съдействие, взискателят е заплатил на упълномощения си
процесуален представител, уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева – за образуване на изпълнителното дело и процесуално представителство по
него.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по изпълнително дело възнаграждението е 200 лева - за образуване на
изпълнително дело. Съгласно чл. 10, т. 4 от Наредбата, за процесуално
представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело, което има
за предмет действия извън посочените в т. 2 и 3 - 200 лв.
Безспорно, процесуалният представител на взискателя е предприел действия по
образуване на изпълнителното дело, поради което и по изложените по-горе
съображения, възнаграждението по т. 1 е дължимо. Спорен е въпросът дължи ли се на
взискателя адвокатско възнаграждение над размера от 200 лева, т. е. Възнаграждението
по чл. 10, т. 4 от Наредбата.
Съдът приема, че това възнаграждение също е дължимо и следва да се възложи
в тежест на длъжника. Причина за това е, че в настоящия случай, изпълнението по
представения изпълнителен лист е периодично – всяка първа и трета събота и неделя
от месеца, през лятото и по време на посочените празници, което предполага
множество изпълнение в точно определени времеви периоди на множество периодично
повтарящи се, предварително определени лични незаместими престации. Няма как с
посочване и с предприемането на един изпълнителен способ, задължението на
длъжника да бъде погасено, респ. интересът на взискателят да бъде удовлетворен.
Освен това, видно от изложеното в жалбата, налице са твърдения, че определеният
режим на лични отношения не може да бъде изпълняван, поради нежелание на детето.
Изложеното сочи, че е вероятно да съществува синдром на родителско отчуждение,
което се потвърждава и от представената ведно с жалбата съдебно-психологична
експертиза и наличието на който неминуемо води и до усложнения във
взаимоотношенията между страните. Видно от заключението по извършената съдебно-
психологична експертиза, поведението и на двамата родители е довело до
задълбочаване на проблемите в отношенията им, до затрудняване на разумната
комуникация, дори и такава, която е в интерес на детето. Предметът на настоящото
дело не предполага установяването на причината за това отчуждение, вкл. дали е
3
резултат само от поведение на майката, която несъзнателно чрез негативното си
отношение към бащата, което детето възприема, а в незряла възраст попива и споделя,
и която не е успяла успешно да поощри детето да поддържа отношения със своя баща
(които са преди всичко в интерес на детето). Изложеното сочи, обаче, че предмет на
изпълнителното дело са множество периодично повтарящи се престации, а страни –
родители, изправени пред посочените по-горе накратко предизвикателства, поради
което и не може да се приеме, че процесуалното представителство на взискателя се
изчерпва с подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело. Поради
изложеното, претендираното адвокатско възнаграждение не следва да се намалява.
Жалбата е неоснователна и в частта, относно начислените такси по Тарифата за
таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. Сумата от 48 лева,
представлява сбор от таксата по т. 1 от Тарифата (за образуване на изпълнително дело)
и по т. 5 от Тарифата (за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов
служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа), и начислен
ДДС. Другата сума о 48 лева, представлява пропорционална такса по т. 26, б. „б“ от
Тарифата, изчислена върху адвокатското възнаграждение, тъй като заплатеното от
взискателя адвокатско възнаграждение за защита в изпълнителното производство
представлява направени от него разноски по изпълнението (срв. т. 6 от диспозитива на
ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК ), които са за сметка на
длъжника, съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, поради което те се събират наред и заедно със
сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие.
По изложените съображения, подадената жалба следва да бъде оставена без
уважение.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 15351/25.11.2021 г. на Т.Г. Р.
срещу определените с покана за доброволно изпълнение разноски по изп. дело №
20218490403538 по описа на ЧСИ с рег. № 849 от КЧСИ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5