РЕШЕНИЕ
№ 1021
гр. Бургас, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20212120203608 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от И. М. Ц., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 21-7779-000563 от 14.07.2021 г., издадено от началник на РУ – Камено
към ОД на МВР – Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП
за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на
200 лв., а на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1,
т. 2, б. „б“ ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 2 месеца.
Жалбоподателят не оспорва изложената в НП и АУАН фактическа обстановка относно
извършеното нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Поддържа защитна теза, че не е останал на
място на настъпилото ПТП, поради това че е възникнала опасност за неговото здраве и
живот, както и на спътника му в автомобила, тъй като близките на пострадалото дете са
искали да се саморазправят с него. Посочва, че веднага след инцидента е отишъл в РУ -
Камено, за да съобщи за настъпилото ПТП. Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява
лично заедно с адв. Сталев. Поддържа жалбата и пледира на жалбоподателя да бъде
наложено само наказание глоба без лишаване от право да управлява МПС.
Административнонаказващият орган, редовно уведомени не вземат становище по
жалбата.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на жалбоподателя, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 21.04.2021 г., около 19:30 часа, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Пежо
307“ с рег. № ******* в село К., като с него в автомобила пътувал свидетелят И.И.. Около
300 метра преди кметството заслепен от слънчевата светлина жалбоподателят не забелязъл
оставена без надзор на пътното платно детска количка, поради което настъпил удар между
управлявания от жалбоподателя автомобил и количката. От настъпилото съприкосновение
на земята паднало намиращото се в количката бебе. Жалбоподателят слязъл от автомобила,
като в същото време дошъл бащата на детето и ударил с юмрук жалбоподателя в лицето.
Събрали се и други близки на детето, като баща му се опитал да запали една резачка за
дърва. В този момент жалбоподателят и свидетелят И. се изплашили за живота си и се
качили в автомобила и тръгнали към сградата на РУ – Камено. По пътя жалбоподателят се
обадил по телефона на свидетеля В.С. – полицейски служител в РУ – Камено и му казал, че
е ударил дете и отива в РУ. Същевременно по подаден сигнал на спешен телефон 112 на
мястото на настъпилото ПТП бил изпратен свидетелят Т.П. на длъжност мл. автоконтрольор
в РУ – Камено. На мястото заварил близките на детето. Свидетелят П. сигнализирал да се
изпрати линейка, тъй като детето био с наранявания. След това предприел издирвателни
мероприятия за установяване на водача. Последвало телефонно обаждане, с което
свидетелят П. бил уведомен, че жалбоподателят е пред сградата на РУ –Камено. След като
извършил огледа на мястото на произшествието свидетелят П. отишъл пред РУ – Камено.
Там на място съставил на жалбоподателя АУАН. Жалбоподателят бил тестван за употреба
на алкохол и наркотични вещества, като двете проби били отрицателни. Пострадалото дете
било прегледано в болнично заведение и било изписано за домашно лечение. По случая
било образувно наказателно производство, което било прекратено от прокурор при БРП, тъй
като било установено, че в случая в резултат на ПТП е била причинена лека телесна
повреда, което обстоятелатво не е съставомерно за престъплението по чл. 343, ал. 1, б. Б, вр.
чл. 342, ал. 1 НК. Материалите били изпратено в РУ – Камено, където било издадено
обжалваното в настоящото производство НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. Показанията на свидетелите И., С. и П. са последователни, логични и
безпротиворечиви. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради
което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да
поставя под съмнение така установените факти. Жалбоподателят не оспорва установената
по делото фактическа обстановка.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
2
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи
(заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. и заповед от 2019 г. на министъра на вътрешните
работи) в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
По нарушението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. От фактическа страна по делото безспорно се установява, че при управление на
МПС в село К. на 21.04.2021 г. жалбоподателят е допуснал ПТП с детска количка, като не е
съобразил скоростта на управлението с условията на видимост (бил е заслепен от слънчевата
светлина). Жалбоподателят не оспорва тези факти. Нарушенеито е безспорно установено от
събрания доказателатвен материал.
За извършеното нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП в чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП се
предвижда наказание „глоба“ в размер на 200 лева. Посочената санкционна норма е
приложена правилно като относима от АНО и на жалбоподателя е наложена глоба именно в
размер на 200 лева.
По нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП.
В разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП законодателят е предвидил
задължение за водач на МПС, който е участник в ПТП, при което са пострадали хора да
остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи. В действителност от събраните по делото
доказатекатва се установява, че жалбоподателят е спрял управлявания от него автомобил и
заедно със свидетеля И. са слезли, но след като са дошли роднини на детето, които са били
агресивни спрямо тях, те са се качили в автомобила и потеглили. Независимо от факта, че
жалбоподателят не е останал на място да изчака пристигането на компетентните органи
съдът намира, че от данните по делото се изведжа категоричен извод, че поведението на
жалбоподателя не следва да бъде санкционирано. И тримата разпитани свидетели (И., С. и
П.) заявяват, че веднага след инцидента жалбоподателят е отишъл в РУ – Камено, т.е. той
самият е потърсил компетеннтния контролен орган. На следващо място безспорно се
установява, че за жалбоподателя и свидетеля И. е съществувала реална опасност да бъде
увредено тяхното здраве или живот. Била е използвана физичекса сила от бащата на детето,
който ударил юмрук в лицето на жалбоподателя. Последвало действие от бащата за
запалване на резачка за рязане на дърва, което безспорно свидетелатва за намерението му да
3
се саморазправя с жалбоподателя. След като се почувствал застрашен при реално
съществуваща опасност, жалбоподателят решил да отиде в РУ и да съобщи за случилото се.
Тези негови действия, а именно напускането на мястото на настъпилото ПТП, но с цел да
уведоми контролните органи съдът намира за несъставомерни по смисъла на чл. 123, ал. 1, т.
2, б. „Б“ ЗДвП. Поведението на жалбоподателя не е имало за цел да избегне отговорност за
извършеното, а единствено с цел да се защити от реалната опасност да бъдат застрашени
здравето или животът му. Следователно може да се направи обоснован извод, че
жалбоподателят е действал при условията на „крайна необходимост”.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от НК (приложим по арг. от чл. 11 от ЗАНН) не е
общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да
спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни
блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако
причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. За да се
приеме, че деянието е било извършено при условията на крайна необходимост, следва да се
установи, че не е съществувал друг правомерен начин за избягване на опасността. От
фактическа страна по делото се установява, че веднага след настъпването на ПТП на
мястото се събрали роднини на детето, които са били агресивни и поведението им е
застрашавало жалбоподателя и свидетеля И.,които са били само двамата и при възникване
на физически сблъсък не биха могли да се защитят. По тази причина не са останали да
изчакат органите на МВР, а сами са отишли при тях. По този начин не са възпрепятствали
упражняване на правомощията на контролните органи. Жалбоподателят е оказал изцяло
съдействие на полицейските органи. Били са извършени всички възможни действия.
Жалбоподателят е бил тестван за употреба на наркотични вещества и алкохол, като пробите
са били отрицателни. На детето е била оказана необходимата медицинска помощ. Предвид
изложеното съдът достигна до извод, че в конкретния случай жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП при условията на „крайна необходимост”.
Съгласно чл. 8 ЗАНН не са административни нарушения, деянията които са извършени при
неизбежна отбрана или крайна необходимост. Ето защо НП в тази му част е
незаконосъобразно и следва да бъде отмено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-7779-000563 от 14.07.2021 г., издадено от
началник на РУ – Камено към ОД на МВР – Бургас, в частта, в която на ИВ. М. Ц., ЕГН
**********, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123,
ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 2 месеца.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-7779-000563 от 14.07.2021 г.,
издадено от началник на РУ – Камено към ОД на МВР – Бургас, в частта, в която на ИВ. М.
4
Ц., ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП за извършено нарушение на чл.
20, ал. 2 ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Вярно с оригинала: /п/
КС
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
5