Присъда по дело №852/2024 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъдата по НЧХД № 852/2024г. на ВРС 22 състав.

Против подсъдимият П.Д.С. е подадена тъжба и същият е предаден на
съд за престъпление по чл. 130, ал.1 от НК.
В с.з. частният тъжител – Д.Б.Б. поддържа тъжбата си, като на
основание чл. 60 и сл. НПК, предявява граждански иск против подсъдимият за
обезщетяване на неимуществени вреди, причинени с деянието, в размер на
6000.00лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата и направените разноски по делото.
Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане в наказателния
процес и пострадалият е конституиран като граждански ищец.
По същество на делото, частният тъжител и граждански ищец, чрез
процесуалният си представител поддържа обвинението. Излага доводи за
доказаност на обвинението повдигнато с тъжбата. Мотивира становището си,
че на инкриминираната дата му е причинена лека телесна повреда по смисъла
на чл.130, ал.1 от НК. Процесуалният представител пледира за осъдителна
присъда, както и за уважаване на гражданския иск в цялост.
В хода на съдебното следствие подсъдимият дава обяснения, оспорва
обвинението и отрича да е удрял и блъскал тъжителят.
По същество на делото, защитникът на подсъдимият пледира за
постановяване на оправдателна присъда, поради недоказаност. Твърди, че
доколкото подсъдимия си служи предимно с лявата ръка, не е доказано
обвинението, че е нанасял удари с дясната си ръка. Твърди, че предвид
физиката на тъжителя е невъзможно да е бил удрян от подсъдимия, който е с
по-нисък ръст. Описва фактическа обстановка, която създава съмнение, че
нараняванията по тъжителят може да се причинени в следствие от падане на
земята. Алтернативно пледира за прилагане института на реторсията, като
твърди, че тъжителят е нанесъл удари на подсъдимия. Алтернативно прави
искане и за приложението на чл.78а по отношение на повдигнатото
обвинение. Твърди, че наказанието следва да бъде определено при превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства. Изразява становище, че ако бъде
признат подс. С. за виновен, то предявения срещу него граждански иск за
причинените от деянието неимуществени вреди следва да бъде уважен в
размер на 500.00-1000.00 лева, съгласно утвърдената съдебна практика за
такива вреди.
След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият П.Д.С. и тъжителят се познавали отдавна като съграждани
от гр.Смядово, обл.Шумен.
1

На 15.08.2023гтъжителя Б., заедно със св.В.М. и св. Е.Д. били в
дискотека „Съмъркулт“ в гр.Варна. В същото заведение се намирал и подс.С.
заедно със свой приятел – св. Д.Д.. Вътре в заведението Б. се срещнал с П. С..
Заедно със С. в заведението бил и негов приятел – св. Д.Д.. Около 04.20 часа
на 16.08.2023г. тъжителят и свидетелките М. и Д. си тръгнали от заведението,
като се насочили към входа на „Морската градина“ в гр.Варна, откъдето
възнамерявали да си хванат такси. Когато се приближили до „Фонтана на
сирените“, тъж.Б. чул че някой бяга след тях, обърнал се и видял, че това е
подс.П. С., който в този момент го настигнал и ударил с юмрук в областта на
брадичката. Св.Д.Д. се опитал да ог отдръпне и спре, но С. се извъртял и
успял да нанесе още един удар на Б. в областта на лицето. След това подс.С.
хванал с ръка блузата на Б. зад врата и силно я дръпнал, при което блузата на
Б. се разкъсала. Заедно с дрехата се скъсал и златния ланец на Б.. Б. успял да
избяга от мястото на събитието, но свидетелките М. и Д. останали до
фонтана, за да се опитат да успокоят С.. На място извършвали обход
свидетелите В.А. и М.К., които били служители на Общинска полиция Варна.
Свидетелите А. и К. видели силуети, които се гонели в далечината и докато се
приближат едно от лицата, а именно Д.Б. успял да избяга. На място били
установени подс.П. С., Д.Д. и В.М. и Е.Д.. Пред органите на полицията
подс.С. заявил, че имал стар спор с тъжителя Б..
На 17.08.2023г. тъжителя Б. посетил МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД, където
по негово желание бил прегледан, за което е издадено Медицинско
удостоверение №1022/2023г. – приложено по делото в което е описано
наличието на разкъсно-контузна рана и травматичен оток по лигавицата на
дясната буза. Установено е че е възможно нараняванията да са получени по
време описано от тъжителя, а именно на 16.08.2023г. около 04.30часа, при
нанесени му два удара с юмрук в дясната лицева половина.
От заключението по изготвената по делото СМЕ от експерта д-р Д.Г.Г.
се установява, че на Б. е била причинена телесна повреда изразяваща се в
причиняването на временно разстройство на здравето без опасност за живота.
Установено е, че за възстановяването на Б. от травматичните увреждания е бил
необходим период от около две седмици.
Извършена била и проверка от ВРП, за установяване наличието на данни
за извършено престъпление от общ характер от С., която е приключила с
издаването на постановление за отказ от образуване на наказателно
производство № 13430/2023 от 29.11.2023г. постановено от прокурор при РП
Варна – Р.М..
Горната фактическа обстановка съдът счита за безспорно установена от
събраните по делото доказателства - показанията на всички разпитани в хода
на съдебното следствие свидетели, които в своята същност установяват
различни моменти от случилото се, но са принципно непротиворечиви и
взаимно се допълват, свидетелство за съдимост, постановление на ВРП,
потвърдено от ОП Варна и др.
2

За да приеме горната фактическа обстановка съдът прецени събраните
свидетелски показания, а именно:
От една страна съдът съобрази твърденията на ч.т. Б. изложени в
частната тъжба и показанията на допуснатите по негово искане свидетели,
които съдът кредитира и с които се установява, че подс.С. е нанесъл удари в
областта на главата на тъж.Б..
Въз основа на горното съдът прие, че на 16.08.2023г. около 04.20часа в
гр.Варна, до „Фонтана на сирените“ е причинил лека телесна повреда на
изразяваща се в причиняване на болка и страдание, с разстройство на здравето
без опасност за живота на Д.Б.Б. – престъпление по чл.130 ал.1 от НК.

Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, не осъждано
физическо лице.
Изпълнителното деяние се изразява в нанасянето на удари с ръка на
пострадалият с цел демонстриране на доминация и силово надмощие.
Изпълнителното деяние е довършено - подсъдимия е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е, или и следвало да
предвиди настъпването на обществено опасните последици и е искал тяхното
настъпване.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът счита,
чистото съдебно минало на подс.С., мотивите които са го подтикнали към
извършеното и липсата на други вредни последици.
Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът приема
липсата на критичност.
Причината за извършване на деянието са ниската правна култура на
подсъдимия и незачитане на обществените отношения, свързани с правата на
личността.
Съдът, след като съобрази обществената опасност на деянието и тази на
дееца, предвиденото в НК наказание, прецени, че следва подс.С. да бъде
освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание по реда на чл.78 а от НК. Съдът, като взе предвид и личността на
подсъдимия, начина на извършване на деянието и настъпилия вредоносен
резултат, намира, че целите на наказанието могат да се постигнат с налагане
на наказание “Глоба” в размер на 1000.00лева. Съдът намира, че по отношение
на подс.С., макар и да остава некритичен към извършеното от него
престъпление, с така наложеното наказание ще се постигнат целите на
наказателната репресия предвидени в закона.
Съдът уважи частично предявения по делото граждански иск от
тъжителят Б. до сумата от 1000.00лева, за причинените от деянието
неимуществени вреди, като намери същия за доказан по основание, но не и по
размер. Относно размера на същия съдът намира, че претендираната сума е
завишена в сравнение с претърпените от деянието болки и страдания и с
3

обстоятелството, че на Б. е причинена лека телесна повреда. Сумата е
съобразена и с времето необходимо за лечението и възстановяването на
причинените болки и страдания. Предвид изложеното и съдът отхвърли
гражданският иск в останалата му част като недоказан по основание.
Съдът осъди подс.С. да заплати и направените по делото разноски.

По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	13
Дата:	14 януари 2025 г. (в сила от 30 януари 2025 г.)
Съдия:	Христо Милков Минев

Дело:	20243110200852
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	26 февруари 2024 г.

Присъда по дело №852/2024 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите