Р Е
Ш Е Н
И Е
№……….
гр.София,24,07,2020год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, І 14 състав в открито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Евдокия-Мария Панайотова, като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова гр.дело № 10263 по описа за 2017год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано
е по предявени от „У.Б.“АД срещу Р.А.К. обективно съединени искове, с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.92,
ал.1 от ЗЗД да заплати следните суми:
-14760,47евро-главница по договор за
кредит №4/30,12,2011 год., сума в размер на 644,67евро-договорена възнаградителна лихва по чл.4,1а от договора,
за периода от 30,05,2015год. до
01,12,2015год.; сума в размер на 780,78евро
- лихва върху просрочена главница по чл.4,2 от договора за кредит, за периода
от 30,05,2015год. до 19,07,2016год.;
сума в размер на 850,78евро-неустойка
за просрочие по чл.4,3 от договора за кредит за периода от 30,05,2015год. до 19,07,2016год., сума в размер на 41,79евро- такса за управление за периода
от 30,05,2015год. до 30,11,2015год.,
сума в размер на 2,65евро-такса
просрочени компоненти, за периода от 30,05,2015год.
до 30,10,2015год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
исковата молба, до окончателното изплащане на вземането;
Излагат
се съображения, че на 30,12,2011год. е сключен Договор за банков кредит №4, по
силата на който ищецът, в качеството му на кредитодател се е задължил да
предостави на ответника, в качеството на кредитополучател сумата от 24500евро,
която е предоставена и усвоена от кредитополучателя по откритата за целта
банкова сметка. ***ена възнаградителна лихва съгласно чл.4 от договора. В чл.5
са уговорени дължимите такси по кредита, както и обезпечение съгласно чл.8,1 и
чл.8,2 от договора. Крайният срок по договора е 30,12,2018год. Поддържа се, че
поради непогасяване на месечните анюитетни вноски банката е обявила предсрочна
изискуемост на задълженията по кредита на 01,12,2015год.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендира разноски.
Ответникът-Р. А.К. в указания законоустановен срок по реда на чл.
367-373 от ГПК, чрез назначен особен представител излага становище за
недопустимост на производството, евентуално неоснователност на предявените
искове. Излагат се доводи български съд да не е международно компетентен да
разгледа спора, с оглед разпоредбите на Регламент ЕС 1215/2012 на ЕП и на
Съвета, съгласно които компетентният съд е по местоживеене на
ответника-потребител. Евентуално се излагат доводи за неоснователност на
исковата претенция по договор за кредит, тъй като е сключен от името на
ответника от лице без надлежно учредена представителна власт. Не съдържа
необходимите по закон реквизити. Поддържа да не е настъпила изискуемост на
вземането, тъй като ответникът не владее български език, поради което не
разбрал съдържанието на поканата за доброволно изпълнение. Не са отчетени
всички плащания по кредита.
Съобразно
изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция. Претендира
разноски.
При така изложеното, след като
обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
По
делото се установява, че на 30.12.2011г. е сключен договор за банков кредит № 4 между
„У.Б.” АД, в качеството на кредитодател и Р.А.К., в качеството на
кредитополучател, чрез упълномощен представител -К.Н.К., по силата на който е
предоставен стандартен ипотечен кредит в размер
24500.00 евро, за покупка на недвижим имот-къща в с. Сарая, общ.
Пазарджик. Крайният срок за усвояване на главницата е 30.03.2012г-чл.6,2 от
договора. Договорен е срок за погасяване
на кредита съгласно чл.7,2 от договора- 30.12.2018г.
Съгласно
т.4 от договора годишният лихвен процент за съответния период на олихвяване се
формира от Базов лихвен процент/БЛП/, формиран от 3 месечен EURIBOR и премия съгласно Раздел
III от ОУ и надбавка към базов лихвен процент.
Съгласно
т.4.1.а от Договора, годишният лихвен процент върху редовна главница е в размер
на:
=
за периода от 30.12.2011г. до 30.12.2016г. : 7.79%
=
за периода от 31.12.2016г. до30.12.2018г. 1.55% + 5.84%, т.е. 7.39%.
Съгласно
т.4.2. от Договора, годишният лихвен процент върху просрочена главница е в
размер на 9.39%, формиран от базовия
лихвен процент -1,550% и надбавка към него за просрочена главница в размер на
7.84%.
Съгласно
т.4.3, годишен лихвен процент върху текущия дълг (редовна плюс просрочена
главница) при просрочие на главница и/или лихва и главница, фиксиран лихвен
процент в размер на 5%. Начислява се
едновременно и независимо от лихвите за редовна и за просрочена главница по
т.4.1а и 4.2 за срока на просрочието.
Заплаща
се еднократна такса за администриране на кредита при отпускане в размер на
0.95% от размера на кредита, т.е 232.75 евро-чл.5,1 от договора.
Съгласно
чл.5,3 се заплаща се „комисионна за управление месечно“ - 0.043% от остатъка по
кредита, а съгласно чл.5,4 е дължима такса за ангажимент от 1,20 %.
От извършения преглед на движението по еврова
разплащателна сметка с IB
AN: BG27UNCR70004520376124, титуляр Р.А.К.
се установява, че на 01.03.2012г.
сметката е заверена със сумата 24 500.00 евро, с основание „Усвояване на
кредит”.
От
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено
от страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при постановяване
на съдебен акт се установява, че от извършения преглед на движението по
посочената в договора сметка за усвояване на кредита, с титуляр Р. К. в
периода от м.03.2012г. до м. 04.2015г. по сметка с IB AN: *******на
падежните дати е имало наличност на средства за погасяване на вноските. От
30.05.2015г. и следващи падежни дати не е имало наличност по сметките. Използваните
суми за погасяване на кредита, в периода от 30.03.2012г. до 30.04.2015г., са
общо в размер на 15 178.86 евро. Погасените задължения с посочената сума в
размер на 15 178.86 евро са както следва:
-главница от вноски с
настъпил падеж 9739,53евро;
-възнаградителна лихва
-4988,13евро;
-наказателна лихва по т.4,2
от договора-5,77евро;
-наказателна лихва по т.4,3
от договора-119,29евро;
-такси-326,14евро;
Наказателната
лихва по т.4.3 от договора в размер на 119.29 е начислена върху дължимата
главница към 30.01.2015г., която е в размер на 15 905.51 евро, за период на
забава 54 дни. / 15905.51 х 5% : 365 х 54 = 119.29 /.
Към
датата на исковата молба 20,07,2016год.
размерът на паричните вземания на банката по процесния договор, са както следва
:
Главница
общо: 14 760.47 евро;
Възнаградителна
лихва от вноски с настъпил падеж, за периода от 30.05.2015г. до 01.12.2015г. : 644.67 евро;
Лихва
върху просрочена главница по т.4.2 от договора, за периода от 30.05.2015г. до
19.07.2016г. : 782.92 евро;
Наказателна лихва при просрочие по чл.4.3 от договора, за периода от
30.05.2015г. до 19.07.2016г.: 850.78
евро;
Дължими такси към 12.07.2016г.: 44.44 евро, в т.ч. периодични такси за
управление за периода от 30.05.2015г. до 30.11.2015г., в размер на 41.79 евро и
периодична такса върху просрочената главница за периода от 30.05.2015г. до
30.10.2015г.: 2.65 евро.
В открито съдебно заседание вещото лице посочва,
че сумата по т.4,3 е начислявана върху целия размер на главницата върху главница с настъпил и ненастъпил
падеж.
Договорения лихвен процент
не е изменян едностранно от Банката. Начислената годишна лихва за периода от
01.03.2012г. до 30.11.2015г. е в размер на 7.79%, съгласно т.4.1.а. от
договора. Няма капитализирани лихви.
Начислената и платена лихва
по т.4.3 е в размер на 119.29 евро, начислена върху дължимата главница към
30.01.2015г., която е в размер на 15 905.51 евро, за период на забава 54 дни. Със
сумата от 119.29 евро, платена на 25.03.2015г., биха се погасила
възнаградителна лихва от вноска с настъпил падеж на 30.05.2015г. в размер на
95.82 евро и част от главница в размер на 23.47 евро. Т.е. главница е общо: 14 737.00 евро, възнаградителна
лихва от вноски с настъпил падеж, за периода от 30.05.2015г. до 01.12.2015г.- 548.85
евро; начислена лихва върху просрочена главница по т.4.2 от договора, за
периода от 30.05.2015г. до 19.07.2016г.: 780.59 евро /намаление с
2.33 евро/; Дължими такси към 12.07.2016г.: 44.44 евро или общо задължението е 16 110.88 евро.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД,
вр. чл. 430, ал. 1 и ал.2 от ТЗ, чл. 92,
ал.1 от ЗЗД.
По делото се установява, че на 30,12,2011г.
между „У.Б.“ АД и Р.А.К., в качеството на кредитополучател е възникнало
правоотношение по предоставяне на кредит, по което Банката е изпълнила
задължението си да предаде на кредитополучателя договорената сума, чрез превод
по банкова сметка, ***а 24,01,2013год..
Процесният договор за кредит е с характер на потребителски
договор на основание § 13, т. 1 ЗЗП. Съгласно сочения текст „потребител“ е
всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не се
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. Не са налице данни
опровергаващи потребителския характер на договора за финансиране и задоволяване
на нуждата от потребителски блага,
поради което освен приложимите правила на чл. 58 от Закона за кредитните
институции (ЗКрИ), които се прилагат към всички договори за кредит и уреждат
императивни правила към клаузите за
определяне на лихвата по тях, нормите относно тълкуване на договорите извлечени
от чл. 20 ЗЗД, изискването за добросъвестност в оборота, което може да бъде
извлечено от нормата на чл. 12 ЗЗД намират приложение и правилата на ЗЗП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като примерно
са посочени някои неравноправни клаузи.
Същите съобразно разпоредбата на чл. 146, ал.1 от ЗЗП са нищожни, с изключение
на тези, които са индивидуално уговорени, а предвид ал.(2) на визирания текст
не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия.
В процесната
хипотеза, съдът намира договорните клаузи да не са
индивидуално уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП, тъй като са част от стандартни, изготвени
предварително и типови условия на банката и кредитополучателят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им. От страна на банката и с оглед
правилото на чл. 146, ал. 4 от ЗЗП
досежно доказателствената тежест не е проведено доказване, спорните клаузи
да са в резултат на индивидуално договаряне с потребителя. Предвид
горното следва да извърши преценка дали същите са неравноправни по смисъла на
чл.143 от ЗЗП, респективно нищожни на осн.чл.146, ал.1.
Неоснователни са и възраженията на
ответника за сключване на договора без
представителна власт. Видно от
материалите по делото договорът е сключен от пълномощник, за който са
налице данни за надлежно учредена представителна власт, чрез пълномощно с рег.№3675 и 3676 от 22,12,2011год. с
нотариална заверка на подписа и съдържанието на нот.Н.Т., поради което и с
оглед формалния характер на договора за кредит съобразно чл.430 от ТЗ,
представителната власт по смисъла на чл.37 от ЗЗД е надлежно учредена в писмена форма.
От друга страна съдът намира да е неоснователно твърдението
на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на 01,12,2015год.
Предсрочната
изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението
на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са
настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи
настъпването й. Исковата молба може да има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от
нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем,
направено с връчване на препис от исковата молба има за последица настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за
кредит условия за нейното настъпване. В този смисъл Решение № 161от 08.02.2016год., постановено по реда на чл.290
от ГПК по т. д. № 1153/2014год. на ВКС,
ТК, ІІ ТО; Реш. №129/09,11,2015год. т. д. № 1977/2014 г. ВКС, ТК, ІІ ТО,
Реш.№123/09,11,2015год., по т.дело № 2561/2014 год. ВКС, ТК, ІІ ТО; Приложените
по делото уведомления от 15,01,2016год. не са връчени на длъжника. Относно изпратеното до К.К., е видно отбелязване отказ от 23,02,2016год., поради което следва
да се приеме да е налице прекратяване на
представителната власт по смисъла на чл.41
от ЗЗД поради отказ на пълномощника. Не е налице надлежно връчване при отказ
съобразно чл.44 от ГПК, доколкото касае
връчване, извършено от служител на
съда и то лично на адреса.
Пълномощникът К.не е и адвокат, в който случай отказ за получаването не влияе
върху редовността на връчване. Не е налице
връчване и лично на кредитополучателя.
Въпреки това
посоченото обстоятелство е ирелевантно, доколкото към датата на приключване на съдебното дирене, е настъпил
падеж на всички вноски по кредита, с огледа крайния срок 30,12,2018год.
С оглед
установеното в заключението на ССчЕ, след приспадане на погасени вноски по
договора дължимата главница е 14737,00евро. Не са ангажирани доказателства от
ответника същата да е погасена, поради което в посочения размер исковата
претенция е основателна на осн.чл.430, ал.1 от ТЗ.
По претенция с пр.осн.чл.430, ал.2 от ТЗ.
Ищецът претендира заплащането на възнаградителна лихва за
периода от 30,05,2015год. до 01,12,2015год. Възнаградителната лихва
представлява „цената“ по договора за кредит, заплащана срещу престацията на
банката – да предостави за ползване кредитните суми за определен период то
време. При обявяване на предсрочната изискуемост, банката се освобождава от задължението
си да предоставя за ползване заемните средства и може да иска връщането им
незабавно и в цялост. Ето защо и доколкото възнаградителната лихва няма
санкционен характер, за периода след обявяване на предсрочната изискуемост,
кредиторът би могъл да претендира законна лихва или мораторна неустойка, ако
такава е уговорена. В конкретната хипотеза се претендира възнаградителна лихва за
релевирания период преди дата исковата молба/ респективно настъпване на
предсрочна изискуемост/. Възнаградителната лихва не е пременяна и е дължима в
договорения процент по чл.4,1а от договора. Съгласно становище на вещо лице за
периода възнаградителната е 548,85евро,
в който размер исковата претенция е основателна като за разликата до предявения
размер-644,67евро следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По
претенцията с пр.осн.чл.92 от ЗЗД - неустойка за забава.
Вземането на
кредитора за сумата от 780,78евро, за
периода от 30,05,2015год. до 19,07,2016год. се основава на чл.4,2 от договора,
съставляващо лихвен процент при просрочена главница, за срока на просрочието. Съдържанието на нормата
разкрива белезите на договорена
мораторна неустойка в полза на кредитора при наличие на забавено изпълнение
задължението на длъжника относно плащане на главницата. Видно от заключението
на съдебно-счетоводната експертиза е
налице просрочена главница към 30,05,2015год., поради което за периода до
19,07,2016год. се дължи неустойка за
забава, която е в размер на 780,59евро, в който размер исковата претенция е
основателна и следва да бъде отхвърлена за разликата.
Претенцията по т.4.3. от
договора, за периода от 30,05,2015год. до 19,07,2016год. в размер на 870,78евро,
съставлява неустойка за забава дължима при просрочие на главница и или лихва и главница, едновременно с
възнаградителната лихва и лихвата за просрочие/чл.4,2/. Т.е. тази неустойка за
забава би била дължима при просрочие на договорената възнаградителна лихва по
кредита или при едновременно забавено изпълнение на главница и на договорна възнаградителна
лихва. От заключението на ССчЕ се установи, че неустойката по т.4,3 не е
начислена върху възнаградителна лихва, а върху главницата изцяло върху вноски с
настъпил падеж и такива с ненастъпил падеж. В частта, която е начислена върху
просрочената главница се претендира неустойката по т.4,2, поради което се
обосновава извод за кумулиране на двете неустойки
за едно договорно неизпълнение, което съдът намира да е процесуално недопустимо.
Действително кумулиране на неустойки е
допустимо при уговорка между страните, но относно различно договорно
неизпълнение, което не се установи, а самата неустойка не е кумулативна, с
оглед твърдението на процесуалния представител на ищеца, което по същество
предполага договорена възможност да се претендира както предвидена между
страните неустойка за дадено договорно неизпълнение, така и обезщетение за
действително претърпените вреди. От друга страна начисляване на неустойка за
забава съгласно чл.4,3 от договора, върху целият дълг за вноски с ненастъпил
падеж/установи се да не е налице предсрочна изискуемост към 19,07,2016год./, сочи
на неустоечна клауза, която излиза извън обезщетителна й функция да възмезди
кредитора за вредите от забава, доколкото се начислява за вноски, чиято
изискуемост не е настъпила. Ето защо
претенцията за сума в размер на 870,78евро е
неоснователна.
С оглед изложеното съдът намира да е необосновано и начисляване
на сумата от 119,29евро, която е платена. Видно от заключението същата е начислена върху главница от 15905,51евро вкл.
предсрочно изискуема такава, поради което с извършеното плащане следва да се
счита погасено задължението за възнаградителна
лихва от вноска с падеж 30,05,2015год. в
размер на 95,82евро и главница в размер от 23,47евро. съобразно чл.76, ал.1 от ЗЗД.
По претенцията за такси
за управление.
Същата е дължима на
осн.чл.5,3 от договора. Съгласно ССчЕ същата е в размер на 41,79евро, в който
размер вземането е основателна. Не се дължи такса в размер на 2,65евро.
Заявеното основание в с.з. от 14,07,2020год. е 5,3 от договора, евентуално
чл.5,4. Чл.5,3 от договора сочи
договорно основание за начисляване на такси за управление на кредита, каквато
безспорно тази такса не е. Не се
установява да има характер на „такса за ангажимент“ по чл.5,4, поради
което на заявеното основание претенцията е неоснователна. От заключението на ССчЕ се установи същата да е начислена върху просрочена
главница подневно или съставлява отново неустойка за забава, претендирана наред
с неустойка по чл.4,2, която освен
изложените по –горе мотиви би била неравноправна на осн.чл.143, т.5 от ЗЗП.
По разноските:
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на
ищеца се дължат разноски на осн.чл.78, ал.1 от ГПК в размер на 8085,56лв.,
от общо 8601,67лв., от които 1382,28лв. – държавна такса, 600,00 лв. – депозит
в.л., 1838,68лв.– адвокатско възнаграждение, 2697,71лв.-ОП, 20,00лв.-разноски,
5,00-СУ и 2058,00лв.-разноски превод./Съдът
не съобрази разноски в размер на 1668,39лв.-ОП, тъй като разпореждането от
21,12,2018год. е отменено/.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Р.А.К.,
гражданин на В., роден на 06,01,1967год., с паспорт №*******, изд. На *******.,
изд. от IPS,
вал. до *******., с ЛНЧ **********, удостоверение за продължително пребиваване
№*********, изд. на 07,03,2012год. от МВР- Пазарджик, вал. до 06,03,2017год. да
заплати на „У.Б.“ АД, ЕИК *******, съдебен адрес: ***,
пл.*******, на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД,
вр.чл.430, ал.1 от ТЗ, чл.430, ал.2 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД следните суми по Договор за банков
кредит № 4 от 30,12,2011г.: 14737,00евро
– главница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 20,07,2016г. до окончателното изплащане на
вземането; 548,85евро-договорна
лихва, начислена на осн.чл.4,1а от договора, за периода от 30,05,2015г. до 01,12,2015год.,
780,59евро –лихва, за периода
от 30,05,2015г. до 19,07,2016г.
върху просрочена главница на осн.т.4.2 от договора, сума в размер на 41,79евро- такса за управление за
периода от 30,05,2015год. до
30,11,2015год., като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за главница над 14737,00евро до 14760,47евро, за сумата над
548,85евро до 644,67евро-договорна лихва, за сумата над 780,59евро до
780,78евро-лихва по чл.4,2, за сумата от 870,78евро-лихва по чл.4,3, за периода
от 30,05,2015год. до 19,07,2016год. и за
сума в размер на 2,65евро-такса просрочени компоненти по чл.5,3, евентуално 5,4,
за периода от 30,05,2015год. до 30,10,2015год. като неоснователни.
ОСЪЖДА Р.А.К., гражданин на В., роден на *******год.,
с паспорт №*******, изд. На *******., изд. от IPS, вал. *******. с ЛНЧ **********,
удостоверение за продължително пребиваване №*********, изд. На 07,03,2012год.
от МВР Пазарджик, вал. До 06,03,2017год. да
заплати на „У.Б.“ АД, ЕИК *******, съдебен адрес: ***, пл.******* на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сума
в размер на 8085,56лв. – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: