Р Е
Ш Е Н
И Е
№925
гр. Пловдив, 15.05.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на десети април
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при участието на секретаря Невена Назарева,
като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 1707/2019 г. по описа на ПРС, XXVI нак. състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 36-0000015/08.01.2019 г., издадено от Главен
инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ Пловдив, с което на ,,ГОМАР‘‘
ЕООД с ЕИК: ********* е била наложена на основание чл. 104, ал. 7 ЗАвП
административно наказание ,,имуществена санкция’’ в размер на 5000 лева за
извършено от него нарушение по чл. 91в, т. 2, пр. 2 ЗАвП.
Дружеството жалбоподател, чрез процесуалния представител
адв. Г.обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че
същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна.
Твърди, че в закона липсвало посочен срок за представянето на информацията
извлечена от картата на водача. Не се установявало също така дали
непредставяването за проверка на контролните органи се дължало на отказ или
поради това, че не се съхранявали. За да е налице отказ за представяването на
информация, такава следвало да съществува. Не се установявало също така защо
наказващият орган е приел дата 12.12.2018 г. за такава на извършване на
нарушението. Също така било наложено едно наказание за две извършени различни
деяния, а именно несъхраняването и непредставянето. По процесния АУАН бил
налице порок, изразяващ се в това, че имало поправка на датата на която той бил
съставен, поради което и не се установявало от кой и кога е извършена тази
поправка.
Въззиваемата страна редовно уведомена за насроченото
съдебно заседание депозира становище по съществото на спора и поиска потвърждаването
на обжалваното наказателно постановление.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
В конкретния случай дружеството жалбоподател е било
санкционирано за това, че на 12.12.2018 г. около 12:00 часа в гр. Пловдив, бул.
,,Христо Ботев‘‘ № 82 /Областен отдел автомобилна администрация‘‘/ гр. Пловдив,
като превозвач, притежаващ лиценз на ЕО за превоз на товари № 5472 извършил
следното нарушение: не представил за проверка от контролните органи /служители
на Изпълнителна агенция ,,Автомобилна администрация‘‘/ данните от дигиталната
карта на водача във фирмата Г.А.Х.на магнитен носител, поискани с писмо на изх.
№ 11-06-9723/2/03.12.2018 г. в 13:20 часа в Областен отдел ,,Автомобилна
администрация‘‘ гр. Пловдив, в офис 214, след приключване на тематична проверка
на превозвача.
В хода на съдебното следствие беше разпитан
актосъставителят П.Т.. Той потвърди отразеното от него в АУАН.
Съдът кредитира така депозираните гласни доказателства,
доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с
останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира събраните по писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се
отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните
по делото.
От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН
и НП са издадени от компетентни органи.
От представеното копие от писмо с изх.№ 11-06-9723/2/03.12.2018
г. се установява, че същото е било връчено на пълномощник на дружеството
жалбоподател – З.А., което е следвало да изпрати представител на 12.12.2018 г.
в 12.00 часа в сградата на въззиваемата страна и да представи определени
документи за определени водачи, в това число и данни от карта за дигитален
тахограф на водача /на магнитен носител/ на лицето Г. А. Х..
От представеното копие от Приемно-предавателен протокол
от 12.12.2018 г. се установява, че са били приети досиетата на петима водачи,
като е била представена и един брой флаш памет.
От представения в оригинал АУАН се установява, че същият
е бил връчен на представлявалия дружеството жалбоподател, като същият го е
подписал и приел без възражения. Също така от този акт се установява, че той е
бил съставен на 13.12.2018 г. и е бил връчен на тази дата. Като дата на
извършване на нарушението е била посочена 12.12.2018 г., като в
обстоятелствената част в действителност има поправка относно датата на
съставяне на АУАН, като в крайна сметка остава дата 13.12.2018 г.
Въз основа на така установената от Съда фактическа
обстановка се достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 91в, т. 2, пр. 2 ЗАвП е в насока, че
превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за
собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното
приключване и да предоставят за проверка от контролните органи информацията, извлечена от паметта на
дигиталния тахограф и от картата на
водача.
В конкретния случай дружеството жалбоподател се явява
превозвач и за същото съществува задължение да съхранява най-малко една година
след приключване конкретната информация, както и да предоставят на контролните
органи. Изпълнителното деяние тук се явява не не съхраняването, а не
представянето на поисканата информация. В дейстивителност може да има
съхраняване и не представяне, но в случая дружеството жалбоподател е било
санкционирано единствено за това, че не е представило поисканите документи, а
не че не ги е съхранявало, поради което и неоснователно се явява наведеното
възражение за нарушение на чл. 18 ЗАНН.
В случая срокът за представянето на поисканите документи
е бил до 12.12.2018 г., видно от изпратеното и получено писмо от пълномощник на
жалбоподателя.
По процесния АУАН наистина се установява поправянето на
датата на която се твърди, че е съставен същият, но видно от абсолютно всички
останали посочени дати в него се установява, че като дата на която е съставен и
получен от жалбодателя е на 13.12.2018 г. Ето защо, дори и да се приеме, че е
налице ненадлежна поправка на този документ, това не нарушава правото на защита
на наказаното лице.
Правилно на основание чл. 104, ал. 7 ЗАвП на дружеството
жалбоподател е било наложено административно наказание ,,имуществена санцкия‘‘
в размер от 5 000 лева.
Съдът
намира, че в конкретния случай, при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното
НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането
на отговорността на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
Случаят
не е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като същият не се откроява от
останалите такива с по-ниска степен на обществена от останалите такива.
Дружеството жалбоподател се явява търговец и превозвач по смисъла на ЗАвП, по
силата на същия нормативен акт му е възложено да съхранява определена
информация и след като същият не я бил представил би могло да се стигне до
осуетяване откриването на други нарушения.
Предвид
гореизложеното обжалваното наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно, следва да се потвърди изцяло.
По
изложените съображения, Пловдивският районен съд, XXVI н. с.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
36-0000015/08.01.2019 г., издадено от Главен инспектор в Областен отдел
„Автомобилна администрация“ Пловдив, с което на ,,ГОМАР‘‘ ЕООД с ЕИК: *********
е била наложена на основание чл. 104, ал. 7 ЗАвП административно наказание
,,имуществена санкция’’ в размер на 5000 лева за извършено от него нарушение по
чл. 91в, т. 2, пр. 2 ЗАвП.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.