РЕШЕНИЕ
№ 3122
гр. София, 02.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20231110207386 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) с № 8505007218от
27.11.2021г., с който на основание чл.53 от ЗАНН е наложена на дружеството
„П. И.“ ООД, ЕИК: ******** административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2500.00 лева за административно нарушение по чл.102,
ал.2 от ЗДвП вр.чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП вр. чл.10,
ал.1, т.2 от ЗП вр. чл.10б, ал.5 от ЗП.
В депозираната жалба се инвокират подробни съображения против
постановения санкционен акт. Твърди се, че обжалвания ЕФ е неправилен и
незаконосъобразен, като постановен при съществени процесуални
нарушения. Релевира се, че липсва извършено административно нарушение.
Иска се отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се представлява
от надлежен процесуален представител, който излага допълнителни
аргументи в съдебно заседание в подкрепа на основателността на
депозираната жалба. Претендират се разноски
Въззиваемата страна е редовно уведомена и призована, не се
представлява от процесуален представител в съдебно заседание, който да
релевира доводи и оспорвания на изложените такива от въззивната жалба. Не
1
е заявена претенция за разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна,
подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН – електронен фиш, подлежащ на законов съдебен
контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание
чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на
изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално
ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Дружеството „П. И.“ ООД продало на 06.10.2021г. товарен автомобил
„М. А.“ с рег.№******** за сумата от 48 895.75 лева на лице F.A. J. and S. CO
– Й., А. З.. МПС имало демонтирано проследяващо устройство GPS на
12.10.2021г. На 22.11.2021г. с договор за покупко-продажба е придобит от M.
B. I. and T. C. – Е. ППС товарният автомобил „М. А.“ с рег.№ ********. На
22.11.2022г. на това МПС бил издаден сертификат EUR.1 № А им
**********/22.22.2021г. Били издадени фактури с № **********/06.10.2022г.
и с № BGC1100107ZZZZ9/29.11.2022г.
В АПИ фигурирали данни, че същото МПС било собственост на „П. И.“
ООД към 27.11.2021г. За товарен автомобил „М. А.“ с рег.№ ******** не са
били закупувани маршрутни карти и то не било регистрирано в системите на
„Интелигентни трафик системи“ АД.
На 27.11.2021г., в 16:32 часа чрез Електронната система на АПИ за
събиране на такси о чл.10, ал.1 от ЗП било заснето нарушение, изразяващо се
в това, че за ППС товарен автомобил „М.А.“ с рег.№ *********, с технически
допустима максимална маса 41000, брой оси 4, екологична категория Евро 5,
без ремарке, в Столична община, за движение по път А-6 км 50+427 с посока
намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, не е
била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Посоченото
МПС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаване. Бил съставен ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) с №
8505007218от 27.11.2021г., с който на основание чл.53 от ЗАНН е наложена
на дружеството „П. И.“ ООД, ЕИК: ************ административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500.00 лева за
административно нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП вр.чл.187а, ал.2, т.3 от
ЗДвП вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП вр. чл.10, ал.1, т.2 от ЗП вр. чл.10б, ал.5 от ЗП.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и
2
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, прочетени
по реда на чл.283 от НПК, въз основа на които е издадено обжалваният ЕФ
които съдът кредитира изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и
детайлни на изложената фактическа обстановка. Предвид липсата на
противоречия във всички писмени доказателства по делото, съдът не следва
да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum
a contrario”.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата
пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се
документира от Електронната система за събиране на пътни такси,
съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към него
статични изображения във вид на снимков материал (представени по делото).
Докладът и снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), в своята съвкупност, представляват доказателства за
отразените в тях обстоятелства. Характерът на отразените в Електронната
система за събиране на пътни такси данни е изрично прокламиран и в
разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, а именно: „Контролните органи могат
да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за
доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното
превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на
декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите
такси“.
В чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че собственикът е длъжен да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията
на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан
ползвател, задължението се изпълнява от него.
В конкретния случай се установи на база събраната доказателствена
съвкупност, че дружеството жалбоподател „П. И.“ ООД към 27.11.2021г. не е
било собственик на инкриминираното ППС товарен автомобил „М. А.“ с рег.
№ *********, тъй като то е било продадено в по-ранен момент на
06.10.2021г. за сумата от 48 895.75 лева на лице F. A. J.I and S. CO – Йо., А.З..
Установи се, че след тази дата същото МПС е имало два последователни
собственика, различни от дружеството жалбоподател – посоченото лице F. A.
J.and S. CO – Й., А. З. и от M. B. I. and T.C. – Е. Доказателствената съвкупност
е безспорна. Същата сочи на извод, че неправилно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на дружеството „П.И.“ ООД,
което не е собственик на инкриминираното МПС към 27.11.2021г., както
изисква разпоредбата на чл. 102, ал.2 от ЗДвП, посочена от АНО като едно от
3
основанията за издаване ЕФ.
По тези съображения издаденият ЕФ следва да се отмени изцяло като
неправилен и незаконосъобразен.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна послеца от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. В тази
насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и последните промени
в разпоредбата на чл.63 от ЗАН, извършени с ДВ бр.94 от 29.11.2019 г., които
имат действие занапред, според които съдът присъжда на страните на
разноски по реда на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.1 от
АПК, въззиваемата страна следва да понесе разноските за адвокат, сторени от
жалбоподателя и с оглед изхода на спора предвид проведените по делото
интензивни съдебни заседания съгласно договор за правна помощ в размер на
550.00 лева. Според посочената процесуална норма – когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
OТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛЕН И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) с № 8505007218от 27.11.2021г., с
който на основание чл.53 от ЗАНН е наложена на дружеството „П. И.“ ООД,
ЕИК:*********** административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2500.00 лева за административно нарушение по чл.102, ал.2 от
ЗДвП вр.чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП вр. чл.10, ал.1,
т.2 от ЗП вр. чл.10б, ал.5 от ЗП.
ОСЪЖДА въззиваемата страна Агенция „Пътна Инфраструктура“ чрез
законния й представител с адрес гр.София, ж.к. „Овча купел“, бул. „Никола
Петков“ № 86 да заплати на въззивника дружеството „П.И.“ ООД, ЕИК:
********на основание чл.143, ал.1 от АПК сумата от 550.00 лева за дължимо
адвокатско възнаграждение за представителство в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
административен съд софия – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
4
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от съдебното решение на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5