№ 16867
гр. С. 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело №221110118397 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „Т.С.” ЕАД установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за установяване спрямо ответника А. В. И., ЕГН **********, че дължи на ищеца
сумата от 1059,72 лв. главница за топлинна енергия за периода от 01.09.2018 г. до
30.09.2019 г., както и стойности по изравнителни сметки № ..../31.08.2019 г. за периода
от 01.09.2018 г. до 30.09.2018 г. и № ..../31.08.2019 г. за периода от м.10.2018 г. до
м.04.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - 15.06.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, и
сумата от 179,14 лв. - мораторна лихва за забава от 31.07.2019 г. до 07.06.2021 г.,
сумата от 6,88 лв. главница за дялово разпределение от м.10.2018 г. до м.04.2019 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 15.06.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 1,10
лв. - мораторна лихва за забава за периода от 31.07.2019 г. до 07.06.2021 г., за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.06.2021
г. по ч.гр.д. № 34096/2021 г. по описа на СРС, 36 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е небитов клиент по силата на договор № .../..
между него и ищеца, по силата на който ищецът е снабдявал с топлинна енергия
процесния имот с аб. № ..... находящ се в гр. С. ул. „ЯЯ.а“ №, ет. ателие № Поддържа,
че съгласно Общи условия за продажба на ТЕ за стопански нужди е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като последният не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
купувачите на топлинна енергия за стопански нужди са длъжни да заплащат
дължимата цена до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след
получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Поради което моли да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца процесните суми, като
претендира и разноски по производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения си особен представител е
депозирал отговор по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове като
1
неоснователни. Оспорва наличие на облигационна връзка между страните. Твърди, че
ответникът е бил наемател на процесния имот до 31.08.2019 г. и оспорва пасивната му
процесуална легитимация да отговаря по предявените искове. Оспорва истинността на
представения договор № .../.. като твърди, че положения в него подпис не е на
ответника. Сочи, че не са установени периодът и количеството на доставената ТЕ и че
изчисленията са на база, а не на основата не реален отчет. Твърди, че липсват
съобщения за издадените фактури и суми за плащане. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „Термокомплект“ ООД, което
изразява становище за основателност на исковете.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приобщеното по делото ч.гр.д. № 34096/2021 по описа на СРС, 36 състав, се
установява, че е издадена заповед, в която е разпоредено ответника да заплати на
ищеца следните суми: главница от 01.09.2018г. до 30.09.2019 г. в размер на 1 059,72
BGN /хиляда петдесет и девет лева и 72 стотинки/ цена на доставена от дружеството
топлинна енергия , ведно със законна лихва от 15.06.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва от 31.07.2019г. до 07.06.2021 г. в размер на 179,14 BGN /сто
седемдесет и девет лева и 14 стотинки/, главница от 01.06.2019г. до 30.09.2019 г. в
размер на 6,88 BGN /шест лева и 88 стотинки/ цена на извършена услуга за дялово
разпределение , ведно със законна лихва от 15.06.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва от 31.07.2019г. до 07.06.2021 г. в размер на 1,10 BGN /един лев и 10
стотинки/, държавна такса в размер на 25,00 BGN /двадесет и пет лева/,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 BGN /петдесет лева/. Заповедта е
връчена на длъжника по чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на дадени от
съда указания по чл. 415, т. 2 ГПК, ищецът е предявил настоящите искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдените количества, и за ответниците е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор, и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на всеки от двамата ответници е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
От приложения към исковата молба нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от 25.04.1997 г. (л. 40-41) се установя, че собствеността върху
процесния имот е придобита от неучастващо по делото лице А.СА. Представен е
договор за наем от 31.08.2018 г. (л. 31-35) видно от съдържанието на който е, че А.СА.
в качеството на наемодател, отдава под наем на ответника А. В. И. следния недвижим
имот: ателие № 2, находящо се в гр. С. ул. „ЯЯ.а“ №, ет. за срок до 31.08.2019 г.
Представен е по делото Договор № .../.. от 14.09.2018 г. при общи условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т.С.“ АД на потребители в гр.
С. по чл. 149, ал. 1, т.3 от ЗЕ сключен между „Т.С.“ ЕАД и ответника А. В. И. за
топлоснабден имот ателие № 2, находящо се в гр. С. ул. „ЯЯ.а“ №, ет. за срок до
31.08.2020 г.
С доклада по делото е открито производство по чл. 193 ГПК относно
автентичността на положения към исковата молба Договор № .../.. подпис на ответника
А. В. И. и е указано на ищеца в срок до първото по делото открито съдебно заседание
да посочи дали ще се ползва от представените с исковата молба договор Договор №
.../.. като в случай на положителен отговор да представи оригинал от същия. Указано е
на ответника, че в негова тежест е да докаже твърденията си, че не е подписал
2
оспорения документ. Същият е заявил, че ще се ползва от оспорения документ и в
рамките на настоящото производство е допусната съдебно-графическа експертиза. От
приетото заключение на СГЕ, което съдът кредитира изцяло като обективно и
всестранно изготвено се установява, че подписът, положен в мястото за „Купувач“ в
Договор № .../.. от 14.09.2018 г. при общи условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди от „Т.С.“ АД на потребители в гр. С. по чл. 149, ал. 1, т.3 от ЗЕ не е
изпълнен от ответника А. В. И.. Заключението не е оспорено от страните, като
изводите на вещото лице не се опровергават от събраните по делото доказателства, ето
защо и доколкото ответникът не е подписал посочените документ, то същия е
неавтентичен и като такъв следва да бъде изключен от доказателствения материал по
делото.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми
следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата
на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти.
Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Установена е неавтентичността на представения договор № .../.. от 14.09.2018 г.,
а представения по делото договор за наем не установя наличие на облигационна връзка
между страните. Въз основа на представения по делото нотариален акт се установява,
че процесният е собственост на трето неучастващо по делото лице. Не са представени
доказателства, че ответника е собственик, респ. вещен ползвател на процесния имот.
Отговорността на наемателя към наемодателя се урежда от наемното правоотношение,
но наемателят няма облигационна връзка с „Т.С.” ЕАД. Щом няма данни по делото
наемателя да е сключил индивидуален договор с „Топлофикация”ЕАД
за доставената топлинна енергия на ползувания от него имот и по аргумент с чл.
153, ал. 1 ЗЕ нейн потребител е собственикът на имота и партидата за заплащане на
задълженията за доставянето й е на негово име. Съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение №от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №2017 г., ОСГК – "Собствениците или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената й. Без сключен индивидуален договор, респ. при установена
неавтентичност на сключен такъв между наемателя на
апартамента и „Топлофикация”ЕАД задължението за плащането на цената й е
на собственика му.
Предвид изложеното, съдът намира, че за исковия период не се доказа
ответника, бидейки наемател на процесния топлоснабден имот да е имал качеството
„клиент на топлинна енергия за битови нужди“. Такова качество има собственика,
респ. вещния ползвател на имота. По изложените съображения не може да се направи
обоснован извод, че ответника е потребител на топлинна енергия в процесния имот за
посочения период, респ. между него и ищцовото дружество да е налице облигационно
отношение, т.е. че е пасивно материално легитимирани да отговаря по исковете,
поради което исковете следва да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни.
3
Предвид недоказаността наличието на облигационна връзка между страните,
съдът не обсъжда останалите събрани по делото доказателства.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на такива има ответника. Последният е
представляван от назначен в производство особен представител и присъждане на
разноски не се следва.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да
заплати в полза на бюджета на съда по сметка на СРС сумата от 300 лева – депозит за
СГЕ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.” №Б, срещу А. В. И., ЕГН **********, с адрес; гр. С. жкБ. ...
вх., ет. ап. искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
и чл.86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че А. В. И.
дължи на „Т.С.” ЕАД следните суми: сумата от 1059,72 лв. главница за топлинна
енергия за периода от 01.09.2018 г. до 30.09.2019 г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 15.06.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането, и сумата от 179,14 лв. - мораторна лихва за
забава от 31.07.2019 г. до 07.06.2021 г., сумата от 6,88 лв. главница за дялово
разпределение от м.10.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 15.06.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането, и сумата от 1,10 лв. - мораторна лихва за
забава за периода от 31.07.2019 г. до 07.06.2021 г., за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.06.2021 г. по ч.гр.д. №
34096/2021 г. по описа на СРС, 36 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Я.” №Б да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на СРС сумата
от 300 лева разноски за съдебно-графическа експертиза.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД – „Термокомплект “ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4