Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 16.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на четвърти юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 2106 по
описа за 2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 19.07.2019г.,
постановено по гр.д. № 3957/2018г. на СРС, ГО, 172 състав, са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване
съществуването на вземане срещу ответника Б.С.Б. за следните суми: сумата от 1 018,
25 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.10.2014г.
до м.04.2017г.; сумата от 166, 21 лева –
мораторна лихва върху главното парично вземане за периода от 17.10.2014г. до
06.10.2017г.; сумата от 55, 88 лева, представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от м.05.2013г. до м.04.2017г. и сумата от 8, 62 лева –
обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 73229/2017г. по описа на СРС, ГО, 68 състав. Със същото решение
са отхвърлени исковите претенции като неоснователни и погасени по давност,
както следва: за главница до пълния предявен размер от 1 641, 65 лева и за
периода от м.05.2013г. до м.09.2014г., вкл. и за обезщетение за забава до
пълния предявен размер от 336, 70 лева.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
"Т.С." ЕООД.
Срещу решението,
в частта, в която са уважени предявените искове, е постъпила въззивна жалба от ответника Б.С.Б.. В жалбата са изложени
оплаквания за необоснованост на постановения съдебен акт поради допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за нарушение на
материални закон. Конкретно се поддържа,
че ищецът не е единствен собственик на топлоснабдения имот, а същият се
притежава в режим на СИО, поради което счита, че носи отговорност само за
половината от претендираните суми. Навежда съображения, че не са събрани
доказателства за отчет на реално консумирано количество топлинна енергия в
имота, извод за което следва от обстоятелството, че не са представени фактури,
от които да се проследи начина на отчитане. В тази връзка обръща внимание, че
вещите лица не са страни по делото и те не могат да представят писмени
доказателства. Освен това поддържа, че по делото не са събрани доказателства,
че топломерът, монтиран в абонатната станция, е проверен и годен през исковия
период. Оспорват се и сумите за дялово разпределение, като жалбоподателят счита,
че ищецът не е активно материално легитимиран като кредитор по тази претенция,
тъй като не е извършвал услугата дялово разпределение. В жалбата се твърди, че
в жилищната сграда не се доставя топлинна енергия за отопление на имоти, тъй
като всички абонати са се отказали от тази услуга. Въпреки това ищцовото
дружество начислявало на потребителите многократно завишени задължения за
подгряване на вода и така се облагодетелствало за сметка на абонатите. По тези
съображения се прави искане за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваните му части и постановяване на друго, с което предявените искове да се
отхвърлят.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна – “Т.С.”
ЕАД не е подала отговор на въззивната жалба.
Третото лице-помагач "Т.С." ЕООД не изразява становище по постъпилата въззивна жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.
149 ЗЕ и с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че
ответникът е едноличен собственик на процесния топлоснабден имот за исковия
период, поради което е потребител на топлинна енергия и дължи заплащане на
доставената в имота топлинна енергия. Релевираното възражение за погасяване на
вземането по давност е прието за частично основателно и исковата претенция за
главница е уважена до размер на сумата от 1 018, 25 лева и за периода от
м.10.2014г. до м.04.2017г. Изложени са съображения за съществуване на
акцесорното вземане за обезщетение за забава върху непогасената част от
главницата и претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е уважена за период от
17.10.2014г. до 06.10.2017г. в размер на 166, 21 лева. Първоинстанционният съд
е формирал изводи за основателност и на вземането за услугата дялово
разпределение и лихва за забава върху същата, като се е аргументирал с нормата
на чл. 22, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от 2014г.
Правилно е прието от районния съд, че според нормата
на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по
реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на
предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение
между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на
топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и съответно
използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия;
стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Договорът за търговска
продажба на топлоенергия на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди
се
счита за сключен с конклудентни действия.
Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150,
ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете
с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от
закона/.
Съгласно чл. 153,
ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна
енергия"
са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия
до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
В конкретния случай по делото е представен нотариален
акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден
недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ, с който ответникът Б.С.Б. е признат за
собственик на апартамент № 38, находящ се в гр. София, жк „********/процесният
топлоснабден имот/. Без значение за изхода на спора е обстоятелството дали този
имот е придобит в режим на СИО /каквито са твърденията на ответника/, тъй като
дори и това да се установи, то съгласно нормата на чл.
36, ал.2 от СК, за задълженията, поети за текущи нужди на семейството
съпрузите отговорят солидарно. Разпоредбата на чл.
122, ал.1 от ЗЗД дава право на кредитора да търси изпълнение на цялото
задължение от когото и да е от солидарните длъжници, като именно от това право
кредиторът се е възползвал с подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, респективно на искова молба по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК само срещу единия съпруг. Ето защо наведените от жалбоподателя
възражения, че следва да отговаря само за ½ от исковата сума са
неоснователни /при липса на твърдения, че бракът между страните е прекратен
през исковия период/.
С оглед изложеното се налага извод, че се установява принципното
съществуване на облигационно правоотношение между страните за процесния период,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е
доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на
ползваната услуга. Касае се за договор при публично обявени общи условия по
реда на ЗЕ, по който жалбоподателят, като собственик на топлоснабден имот в
сграда в режим на етажна собственост, се явява страна по силата на посочената
по-горе законова разпоредба.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/,
като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Неоснователни са наведените от въззивника доводи за
липса на доказателства за възникването и съществуването на договор за услугата
дялово разпределение, по силата на който третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД да е
поело задължението да извършва тази услуга в сградата в режим на етажна
собственост, в която се намира процесният имот. За да стигне до този извод
съдът съобрази обстоятелството, че ответникът не оспорва изложените в исковата
молба твърдения, че договорът за топлинно счетоводство по отношение на етажната
собственост е сключен с „В.Е.С.“ ЕООД. Не е оспорено и твърдението, че това е предишното
фирмено наименование на „И.Б.“ ЕООД, преименувана впоследствие на „Д.“ ЕООД.
Последното обстоятелство се установява и въз основа на вписванията в Търговския
регистър по партидата на дружество „Д.“ ЕООД. От същите е видно, че на
29.08.2014г. е вписана промяна в наименованието на дружеството – от „И.Б.“ на „Д.“
ЕООД. Установява се също, че „Д.“ ЕООД е заличен търговец, поради извършено на
17.05.2017г. вливане на това дружество в „Т.С.“ ЕООД. Съгласно чл. 262, ал. 1
от ТЗ при вливане
цялото имущество на едно или повече търговски дружества /преобразуващи се
дружества/ преминава към едно съществуващо дружество /приемащо дружество/,
което става техен правоприемник. Преобразуването на търговски дружества чрез
вливане има за последица преминаване на цялото имущество /като съвкупност от
права и задължения/ на преобразуващото се дружество към дружеството - приемник /чл. 262, ал. 1 ТЗ/. Касае се за универсално
правоприемство, което настъпва от момента на вписване на преобразуването /чл.
263и ал. 2 ТЗ/, при което правата и задълженията на прекратеното вливащо се
дружество преминават към приемащото във вида, в който са съществували към
датата на вписването. По тези съображения се налага извод, че е налице правоприемство
между заличения търговец „Д.“ ЕООД и конституираното в производството трето
лице-помагач, поради което релевираните възражения на жалбоподателя, че не е
налице основание за извършване на услугата дялово разпределение от „Т.С.“ ЕООД,
са неоснователни.
Установено е въз
основа на заключението на вещото лице по допусната и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира изцяло
като обективно и компетентно, че делът на ответника за битово горещо водоснабдяване
е бил изчислен в съответствие
с правилата на действащата нормативна уредба,
а именно – въз основа на реален отчет на монтираните в имота два броя водомери
за топла вода. Технологичните разходи за
топлинна енергия в абонатната станция са били отчислявани за сметка на
топлопреносното предприятие. Посочено е, че начислените суми за процесния
период са в съответствие с действащите нормативни актове – Наредба №
16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, ЗЕ, Общите условия за продажба на топлинна
енергия. За исковия период не са начислявани суми за топлинна енергия за
отопление на имот и за сградна инсталация. В заключението е посочено още, че количеството
топлинна енергия, постъпило в сградата – етажна собственост, се измервала чрез
монтиран в абонатната станция топломер, който е преминал на периодични
метрологични проверки за техническа годност и е бил годно средство за търговско
измерване /спазени са изискванията на Закона за измерванията и Наредбата за
проверка на средствата за измерване, предвиждащи задължителна метрологична
проверка, която за класа уреди общи топломери трябва да се извършва през две
години/. Въз основа на този извод на вещото лице, неоспорен по предвидения за
това ред и срок, съдът приема за неоснователни релевираните от ответника
оспорвания, че количеството на топлинната енергия за подгряване на топла вода не
е било измерено коректно, т.е. с уреди, които отговарят на изискванията за
годност на средствата за търговско измерване.
По делото са представени и изготвените от фирмата за дялово
разпределение изравнителни сметки за потребената топлинна енергия в процесния
имот, в които е посочен резултат от изравняването за исковия период, както и
документи за главен отчет за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. и за
периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г., подписани от ответника, които не са
били оспорени от него. В този смисъл е неоснователно релевираното възражение,
че изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза са изготвени само
и единствено въз основа на едностранно
съставени от ищцовото дружество документи. Напротив, вещото лице е съобразило
изготвените от фирмата за дялово разпределение документи – изравнителни сметки
и документ за главен отчет, които, както вече бе посочено, не са били оспорени
своевременно от ответника.
Вещото лице по техническата експертиза е посочило още,
че стойността на задължението на ответника, представляващо реално потребената
от него топлинна енергия за процесния период за битово горещо водоснабдяване,
определена след реален отчет на монтираните водомери в имота и издаване на
изравнителни сметки, е в общ размер на 1 806, 80 лева.
В правилно приложение на нормата на чл. 111 от ЗЗД
съдът е приел за основателно възражението на ответника за погасяване на
вземането по давност за периода от м.05.2013г. до м.09.2014г., включително,
поради което е уважил иска за периода от м.10.2014г. до м.04.2017г. до размер
на сумата от 1 018, 25 лева.
По отношение на възражението, че ответникът не е
пасивно легитимиран да отговаря за цената на услугата дялово разпределение,
съдът намира следното:
Всички дейности и обществени отношения, свързани с
топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на
енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването
на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Според чл.
139, ал. 2 ЗЕ /в редакция – изм., ДВ, бр. 74 от 2006г./, дяловото
разпределение на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно
или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. След
изменението на посочената норма /ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./
отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се
възлага само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват
дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл.
139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл.
139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не
са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл.
139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното
предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия,
а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в
сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да
сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на
услугата дялово разпределение.
Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т.С.” ЕАД *** от
2008г., както и чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от “Т.С.” ЕАД ***, одобрени с Решение №
ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, потребителите /клиентите/ заплащат на доставчика
както сумите за потребление на топлинна енергия, така и сумите за извършване на
услугата “дялово разпределение” от избрания от тях търговец, като
стойността й се формира от: 1/. цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/. цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и
3/. за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от
търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от
продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано
с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.
По делото са приети изготвените от “Д.”
ЕООД и от “Т.С.” ЕООД индивидуални справки за отопление и топла вода за
процесния имот, както и документи за главен отчет на водомерите, съдържащи
данни за дяловото разпределение на топлинната енергия за исковия период. Тези
документи не са оспорени от ответника и въз основа на същите се установява, че
в топлоснабдения имот е извършвана услугата дялово разпределение за целия
процесен период, поради което претенцията за заплащането й е установена в
своето основание.
По изложените съображения се налага извод за
неоснователност на възраженията на ответниците за липса на основание за
ангажиране на имуществената им отговорност за цената на извършената услуга
дялово разпределение. Размерът на вземането е определено въз основа на приетото
и неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
Предвид липсата на конкретни оплаквания във въззивната
жалба срещу приетите за установени от СРС факти относно исковете за обезщетение
за забава върху вземането за потребена топлинна енергия и върху цената за
услугата дялово разпределение /конкретно относно изпадането в забава за плащане
на главното парично задължение, началния и крайния период на забавата и размера
на вземането/, настоящият съдебен състав препраща на основание чл. 272 от ГПК
към мотивите на решението на СРС в частта досежно претенцията за лихви.
Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционният
съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
Въззиваемата страна не претендира разноски, поради
което такива не следва да се присъждат независимо от изхода на спора.
С оглед цената на предявените искове и на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 171705/20.07.2019г., постановено по
гр.дело № 3957/2018г. по описа на СРС, ГО, 172 състав, в обжалваните му
части.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - "Т.С." ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.