Решение по дело №15565/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№................………/02.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА

 

при секретар Мариана Маркова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 15565 по описа на ВРС за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен от „Б.Е.Д.К.“ срещу Л.В.В. установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ за установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед № */11.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 9146/2018 г. по описа на Районен съд – *, 39 с-в, за сумата от 642,42 лв., представляваща задължение по Запис на заповед, издаден на 04.07.2016 г. с място на издаване гр. *, предявен за плащане на 15.10.2017 г., с издател Л.В.В. в полза на „Б.Е.Д.К.“ О*ОД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.06.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се в исковата молба, че в полза на ищеца е издаден запис на заповед от ответника на 04.07.2017 г., с който издателят му се е задължил безусловно и неотменимо да заплати на поемателя сумата от 642,42 лв. с дата на предявяване 15.10.2017 г. Правният интерес от предявяване на иска се обосновава с връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК заповед за изпълнение на длъжника, който и до настоящия момент не е заплатил дължимата сума по записа на заповед. Претендират се и сторените по делото съдебни разноски. В открито съдебно заседание ищецът не изпараща представител.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Л.В.В., чрез назначения му особен представител адв. А.Б., с който се оспорва предявеният иск. Релевирано е възражение за нищожност на менителничния ефект, поради неспазване на нормативните изисквания за формата на записа на заповед. Въведено е и общо възражение на ответника, че е налице предхождащо правоотношение между страните, довело до подписване на процесната ценна книга. В този смисъл моли за отхвърляне на предявения иск. В открито съдебно заседание, ответникът, чрез особен представител, моли за отхвърляне на предявения иск, като поддържа, че не е спазена формата на записа на заповед.

Настоящият съдебен състав на ВРС като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед № */11.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 9146/2018 г. по описа на Районен съд – *, 39 с-в, е осъдил Л.В.В. да заплати на „Б.Е.Д.К.“ сумата от 642,42 лв., представляваща задължение по Запис на заповед, издаден на 04.07.2016 г. с място на издаване гр. ** предявен за плащане на 15.10.2017 г., с издател Л.В.В. в полза на „Б.Е.Д.К.“ *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.06.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

Видно от представеното по делото на ч.гр.д. № */2018 год. ответникът е уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на заявителя са дадени указания да предяви иск по реда на чл. 422, ал. 1, т. 2 от ГПК.    

Приобщена към доказателствения материал на делото е и запис на заповед, издадена на 04.07.2017 год. от ответника Л.В.В., с която същият се е задължил безусловно и неотменимо, без протест да изплати на  „Б.Е.Д.К.“ * сумата от 642,42 лв. на предявяване, предявен за плащане на 15.10.2017 год.

            Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на формира следните правни изводи:

Предявеният иск намира правно си основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същият е допустим с оглед предявяването му в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № */2018 год. на ВРС – 39 състав.

Предмет на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо на вземането, за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение. Последната, е обоснована с представен по чл.417 т.10 ГПК документ - запис на заповед от 04.07.2017 год., издадена от ответника, за сумата от 642,42 лева.

Съдът намира, че представеният по делото запис на заповед съдържа всички предвидени в чл. 535 от ТЗ реквизити. В текста на документа представен по настоящото дело, е означено, че се касае за запис на заповед, и издателят е поел безусловно задължение да заплати сочената в ценната книга сума. Ценната книга е подписана от издателя си /автентичността на подписа не е оспорена от ответника/, поради което и съдът приема, че е налице валидно менителнично правоотношение между ищеца и ответника.

Записът на заповед е с определен по реда на чл.486, ал.1 от ТЗ падеж – на предявяване по смисъла на чл. 537 от ТЗ във вр. чл.487,ал.1 във вр. чл.486, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Съдът счита, че процесният запис на заповед удостоверява и факта, че е предявен за плащане, съгласно изискванията на чл.475 и сл. от ТЗ, поради което може да бъде ангажирана отговорността на издателя по чл.463,ал.1 от ТЗ за приемането и за плащането на ценната книга. В разпоредбата на чл.479, ал.1 от ТЗ е визиран начина за предявяване, а именно: приемането се написва върху менителницата с думата "приета" или с друга равнозначна дума и се подписва от платеца, а подписът на платеца върху лицевата страна на менителницата се смята за приемане.

В случая върху записа на заповед е извършено надлежно отбелязване от неговия издател, че настоящият запис на заповед му е предявен за плащане на 15.10.2017 г., същият е изписал ръкописно имената си и е положил подписа си. Поради това, съдът счита, че в случая е налице надлежно предявяване на записа на заповед, с който падежът е уговорен на предявяване, като предявяването за плащане е удостоверено надлежно от самия издател чрез материализиране на неговото волеизявление върху самия документ, и чрез личното удостоверяване, че документът му е предявен под изписаната печатно дата, и полагането на подпис, съгласно изискванията на чл. 538, ал.2 от ТЗ.  Автентичността на подписа на издателя не е опровергана, поради което съдът приема, че на този ден и вземането по заповедта е предявено за плащане. Обстоятелството, че същото е изписано в самия менителничен ефект не опорочава същият, нито води до неговата нищожност. В тази връзка и релевираните от особения представител на ответника възражения се преценяват за неоснователни. Поради това съдът намира, че записът на заповед е надлежно предявен за плащане на ответника - издател на ценната книга.

Записът на заповед е едностранна, абстрактна сделка. При поето задължение за плащане по менителничния ефект каузата съществува, но стои извън съдържанието на документа, като кредиторът е освободен от необходимостта да доказва основанието на вземането си. В тази връзка, видно от данните по делото, в случая ищецът твърди, че има вземане, произтичащо от запис на заповед , като липсват каквито и да е твърдения в исковата молба този запис на заповед да е издаден във връзка с договорни отношения между страните по делото, за да обезпечи действието на сключен между тях договор. Предмет на предявения иск е дължимостта на сумите – предмет на издадената заповед за изпълнение. Когато то е заявено за изпълнение като произтичащо от запис на заповед, който съставлява самостоятелно основание за дълга, записът на заповед е едновременно и основание, и доказателство за съществуване на вземането. Вътрешното каузално отношение, послужило като повод за издаване на ценната книга, не е елемент от основанието на предявения иск, нито изискване за неговата редовност. Изследването на каузалните правоотношения при реализиране на менителничните права по записа на заповед при предявен иск по реда на чл.422 ГПК е въпрос, свързан със защитната процесуална позиция на ответника, който безспорно за да предизвика отхвърляне на предявения срещу него иск може да направи освен своите абсолютни възражения досежно формата или съдържанието на менителничния документ, така и/или лични такива, произтичащи от отношенията  с кредитора по ефекта. Този тип възражения са защитно средство срещу твърдяната материална незаконосъобразност на изпълнителното основание, но тяхното естество определя и разпределението на доказателствената тежест по иска, предявен след оспорване на издадената заповед за изпълнение (така ТР №4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Изрично в този смисъл е и решение № 143/01.02.2013 год. по т.д. № 870/2011 год., съобразно което кредиторът следва да доказва възникване и съществуването на такова задължение само при въведени конкретни възражения от длъжника.

В конкретния случай, ответникът – издател на ценната книга не е релевирал конкретни твърдения за наличие на каузално правоотношение между страните, поради което и такова в настоящото производство не подлежи на изследване.

С оглед изложеното и доколкото по делото не са ангажирани доказателства за изпълнение на поетото със записа на заповед задължение, съдът намира иска за основателен, поради което следва да бъде уважен.

На основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното от ищеца искане за присъждане на разноските по делото, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сторените пред настоящата инстанция разноски, съставляващи платена държавна такса от 25 лв., депозит за особен представител от 150 лева  и юрисконсултско възнаграждение от 50 лв., определено от съда на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 1 от ГПК вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, или в общ размер на 225 лева.