Решение по дело №1106/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Х. К., чрез адв. Г., против Решение № 311/08.03.2024г. по НАХД № 2547/2023г. на ВРС, ХV състав, с което е потвърдено наказателно постановление №23-0001459/09.03.2023г. на Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, с което за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр. чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ му е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лв. на основание чл.177, ал.3 ЗДвП.

Касаторът твърди в жалбата си, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като съдът при постановяване на решението си е допуснал нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Твърди, че процесното ППС отговаря на нормата на чл. 14, ал. 3 от Наредба №11/03.07.2001г., като измереното натоварване на задвижващата ос е 12,800 т., при максимално допустимо натоварване – 11,500 т., т.е. превишението е с 1,300 т. или 11,30 %, и че при измерено разстояние на осите 1,36 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 25530 т. при максимално допустимо натоварване 24000 т. , т.е. превишението е [рег. номер]. или 8,75 %. С оглед на което счита, че ППС е можело да се движи с документ за платена такса, тъй като попада в случаите по чл. 14, ал. 3 от Наредбата и не е било необходимо издаването на разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване. Твърди, че не е изпълнен съставът на нарушението, описано в НП. В допълнение твърди, че в процесния случай не е било необходимо и издаване на разрешително от АПИ за движение на извънгабаритно – тежко ППС, в рамките на специално ползване на пътищата, тъй като видът на превозвания товар – слънчогледов шрот, не налага издаване на подобно разрешение. Счита, че при издаване на НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като описанието на конкретните фактически обстоятелства е непълно, като в НП не са посочени точно виновно нарушените разпоредби, което е рефлектирало върху правото му на защита. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като бъде отменено и издаденото НП.

Ответната страна – Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, чрез процесуалния си представител мл. експерт К., в писмено становище, счита жалбата за неоснователна и моли решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на направените разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на М. Х. К. против наказателно постановление №23-0001459/09.03.2023г. на Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, с което за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр. чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ на основание чл.177, ал.3 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лева.

За да се произнесе по спора, районният съд е установил от фактическа страна, че на 30.01.2023г., около 16:25 часа, служители на РД „АА“ – Варна спрели за проверка въззивника К., който управлявал влекач, [Марка], от кат. №3, с peг. № [рег. номер], с прикачено полуремарке с peг. № [рег. номер], по северен пътен възел А. мост, в посока Южна промишлена зона. Било извършено измерване с електронна мобилна везна и установено, че водачът извършва превоза с полуремарке с три оси, с пневматично окачване и разстояние между осите 1,3 метра, като сумата от натоварването на осите било 25530 кг., което надвишавало максимално допустимата норма от 24 000 кг., съгласно чл.7 ал.1 т.3 б. „б” от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, [рег. номер]., видно от бон № 522/30.01.2023г., разпечатка от мобилната везна. При проверката не е представена квитанция от АПИ за разрешение на надвишението. За констатираното на водача бил съставен АУАН за нарушение на чл.139 ал.1 т.2, пр.2 от ЗДвП вр. чл.7 ал.1 т.3 б. „б“ от Наредба №11 от 03.07.2001г., който го подписал без възражения. В законоустановеният срок не е депозирано възражение. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в срок, съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 ЗАНН, а липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение. Въззивният съд не е констатирал допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В мотивите си е приел, че правилно са определени датата и мястото на извършване на нарушението, и че от събраните по делото доказателства е установено вмененото нарушение, същото е правилно квалифицирано, а размерът на наложената глоба е определен при отчитане на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства с оглед постигане целите по чл.12 ЗАНН. ВРС е обсъдил и възраженията в жалбата, които е приел за неоснователни. Приел е и че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, настоящата инстанция намира, че същата е неоснователна.

Решението на ВРС е правилно. Същото е обосновано и мотивирано, като съдът е обсъдил събраните доказателства и е достигнал до правилен и законосъобразен извод, че касаторът е осъществил състава на вмененото нарушение, като правилно е определена и санкционната разпоредба, както и размера на наложеното наказание съобразно обществената опасност на деянието и дееца и целите по чл.12 ЗАНН.

Възраженията на касатора са обсъдени подробно от ВРС, като мотивите му се споделят от настоящия касационен състав.

Нарушението, видно от АУАН и НП, е описано със съставомерните му признаци. Посочени са конкретните факти и обстоятелства, при които е осъществено, както и мястото, където е извършено. Описанието на нарушението безспорно дава възможност на нарушителя да разбере в какво се изразява извършеното от него нарушение. Установените в хода на административнонаказателното производство факти, отразени в АУАН и в наказателното постановление, са подведени под хипотезата на приложимата в случая санкционна разпоредба. Безспорно е установено и че наказаното лице е осъществило състава на вмененото му нарушение. Посоченото в НП, че не е представена квитанция от АПИ не променя горните изводи. Това обстоятелство не е елемент от фактическия състав на вмененото с НП нарушение.

В НП е посочено, че при извършената проверка водачът /наказаното лице/ извършва превоз с полуремарке с рег.№ [рег. номер] с пневматично окачване с три оси и между осите 1.3м., като при извършено замерване сумата от натоварване на трите оси е 25530 кг., което надвишавало максимално допустимата норма от 24 000 кг. Така установените натоварвания на осите квалифицират управляваното от К. превозно средство като „тежко“ по смисъла на чл.3, т.2 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ. Движението на тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, е допустимо само след издаване на разрешение и заплащане на съответната такса – чл.8, ал.2, чл.14, ал.3 от Наредбата. Контролът за спазване на горните правила във вътрешността на страната, целящ предотвратяването на повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура, е възложен на Агенция „Пътна инфраструктура“ – чл.37, ал.1 от Наредбата, чл.53, ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.2, т.1, буква а/ от Закона за пътищата.

За осигуряване безопасността на участниците в движението разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2 вр. ал.3 от ЗДвП въвежда задължение движещите се по пътя пътни превозни средства да са с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството – регламентираните в чл.5 – чл.7 от Наредба № 11/03.07.2001г., неизпълнението на което се санкционира по чл.177, ал.3 ЗДвП.

Управлението на автомобил, чието натоварване на осите надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството е нарушение на чл.139, ал.1, т.2 ЗДвП вр. чл. 7 ал.1 т.3 б. „б” от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, както е и квалифицирано установеното при проверката деяние.

Предвид горното, съдът счита, че правилно е квалифицирано установеното при проверката деяние.

Твърдението на касатора, че процесното ППС попада в обхвата на чл. 14, ал. 3 от Наредбата е ирелевантно. Както бе посочено, касае се за две различни административни нарушения – по чл.177, ал.3, вр.чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП и по чл.53, ал.1, т.2, вр.чл.26, ал.2, т.1, буква а/ от ЗП, които се установяват от различни компетентни органи и при различни условия. Административнонаказателната разпоредба на чл.177, ал.3 ЗДвП защитава различни обществени отношения от тези, предмет на защита по ЗП. Освен това нито се твърди, нито са налице доказателства, да е издавано разрешение или заплащана такса.

Не са налице и обстоятелства, които да са изключителни по своя характер смекчаващи отговорността на касатора, поради което и настоящата инстанция споделя изводите на ВРС относно размера на наложената глоба.

С оглед гореизложеното, решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът намира, че на ответникът следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл.27е НЗПП вр. чл.63 ал.5 ЗАНН вр. чл.37 ЗПП.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 311/08.03.2024 г. по НАХД № 2547/2023г. на ВРС, XV състав.

ОСЪЖДА М. Х. К., [ЕГН] да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ сумата в размер на 80,00 /осемдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.