РЕШЕНИЕ
№ 260006
гр. Перник, 21.07.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на 22.06.2020год. / двадесет и
втори юни през две хиляди и двадесета година / в състав :
Председател: Рени Ковачка
при секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдията, търг.
дело № 22 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена
от „Обединена българска банка„ АД гр.С.
против П.Б.К. от *** за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 29 718.11 лева, представляваща главница, дължаща се по договор
за кредитна линия от ***год., ведно със законната лихва, считано от
26.10.2016год. до окончателното и изплащане, редовна лихва в размер на
4 028.73лева за периода от 24.06.2016год. до 23.10.2017год., санкционираща
лихва в размер на 1 352.68лева за периода от 24.06.2016год. до
23.10.2017год., както и съдебни разноски в общ размер на 2 029.78лева. С
исковата молба се прави искане и за присъждане на разноски, направени в
заповедното и исково производство.
Ищецът твърди, че между него и „РКР Груп“ ЕООД гр.С., представлявано от П.К. в качеството на
кредитополучател и П.К. в качеството му
на съдлъжник е сключен Договор за кредитна линия от ***год., по силата на който
ОББ е предоставило ползването на револвираща кредитна линия за сумата от
30 000 лева. Съгласно договореното в чл. 3, ал. 5 от Договора крайният
срок за усвояване на средствата е последният ден от дванадесетия месец, считано
от датата, на която Банката е счетоводно е предоставила сумата по кредита, а
съгласно чл. 4, ал.1 от Договора - крайният срок за погасяване е *** г. Първото
усвояване на суми по предоставения кредитен лимит е извършено на *** г.,
отразено в счетоводното извлечение от *** г. Твърди също така, че
предоставената за ползване сума по кредита се олихвява с променлив лихвен
процент, формиран като стойност от сбора на референтен лихвен процент (РЛП) -
6-месечен S0FIВОR. (представляващ пазарен
индекс за кредити в лева), плюс фиксирана надбавка в размер на 9,100 пункта.
Към датата на сключване на Договора РЛП е бил 0,943%, респективно - годишния
лихвен процент е бил в размер на 10,043%. Лихвата се начислява ежемесечно
(чл.7, ал.З от Договора) от датата на усвояване и върху размера на усвоената
сума от кредита на база 360 годишно, 30 дни в месеца (чл. 5, ал.4 от Договора).
Посочва, че стойността на 6-месечен S0РFIВОR. се актуализира два
пъти годишно - на 1-ми март и на 1-ви септември, като страните са договорили,
че промяната на пазарния индекс се отразява върху стойността на приложимия към
процесното кредитно правоотношение лихвен процент, считано от датата на
следващото месечно извлечение (т.е. 10-то число на следващия месец - виж чл. 6
от Договора). Задължението за погасяване на начислената лихва е ежемесечно,
като падежът настъпва четиринадесет дни след датата на издаване на месечното
извлечение по чл. 6 от Договора (виж чл.7, ал. 1 от Договора).Същевременно,
длъжниците по кредитното правоотношение са се задължили ежемесечно са погасяват
начислените за предходния месец: възнаградителна лихва, вкл. евентуална
наказателна лихва, такси, комисионни (дължими на основание чл. 8 от Договора),
но и вноска за частично погашение по главница в размер не по-малък от 2% от
размера на усвоения по кредита лимит към датата на месечното извлечение. Сумата
на частичната погасителна вноска по главница не може да е по-малка от 50 лева,
а ако размерът на усвоения лимит е по-малък от 50 лева, то частта от главницата
в минималното плащане следва да е равна на усвоения лимит (чл.7, ал.2 от
Договора). Посочва, че неплащането в срок от страна на длъжниците е договорно санкционирано
с временно преустановяване възможността на кредитополучателя да усвоява
средства от разрешения кредитен лимит до отстраняване на неизпълнението, както
и с начисляването на наказателна лихва - за всеки ден на забавата върху размера
и за периода на просрочието. Наказателната лихва включва договорената
възнаградителна лихва плюс наказателна надбавка в размер на 5% годишно (Раздел III от Договора „Общи
условия", чл. 12 - стр. 13 от същия). Сочи, че към ***
год. кредитополучателят „РКР ГРУП" е усвоил целия размер на
предоставения му кредит по силата на процесния договор и не е имал разполагаем
лимит, както и че солидарната отговорност на П.Б.К. е уговорена на основание
чл. 121 във връзка с чл. 101 ЗЗД с процесния Договор за кредитна линия от ***
г. Видно от чл. 6 от Договора ответникът се е задължил да отговаря солидарно с
кредитополучателя „РКР ГРУП" за изпълнение на всички задължения,
произтичащи от Договора за кредит, включващи: задължения за вноски по главница,
за лихви и неустойки (наказателна лихва), както и съгласно всички останали
условия по Договора, вкл. за сторените от Банката-кредитор съдебни разноски за
събиране на вземанията си до окончателното им погасяване. П.К. е декларирал, че
е запознат и че е съгласен с постигнатите уговорки, материализирани в процесния
договор, във връзка с изпълнението на които негови задължения, същият е
предоставил изрично съгласие за директен дебит в полза на Банката по реда на
чл. 21 от Наредба № 3 от 16.7.2009 г. за условията и реда за изпълнение на
платежни операции и за използване на платежни инструменти на БНБ (чл. 17 и чл.
18 Раздел III „Общи условия" от Договора).
Ищецът твърди, че считано от 24.6.2016 г. плащанията на дължимите
вноски по Договора са били преустановени от страна на длъжниците, че
просрочието е продължило повече от 60 дни, поради което и на основание чл. 60,
ал.2 от ЗКИ Банката е упражни правото си
като обяви кредита за предсрочно и изцяло изискуем, за което длъжниците са
надлежно уведомени, както следва: Нотариална покана № ***г., том ***, акт № **
на нотариус И. Н. с рег. № *** от НК и с район на действие СРС, връчена на „РКР
ГРУП" и Нотариална покана с рег. № ***г.,том *, акт № *** по описа на
нотариус Н. З. с рег. № *** от НК и с район на действие РС Перник, връчена на
ответника П.Б.К., ведно с прилежащите към нея: копие от уведомление и от
констативен протокол с рег. № *** г. В резултат, считано от 14.07.2017 г.
всички задължения по процесния договор са станали предсрочно изискуеми. След
тази дата, така и към настоящия момент, длъжниците не са погасили задълженията
си към Банката и същите са дължими в размерите, посочени в заповед за
изпълнение, издаден по ч.гр.дело № 76103/2017год. по описа на С. районен съд и
в исковата молба.
В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК,
ответникът е депозирал писмен отговор, с
който е оспорва иска като изцяло неоснователен. Твърди, че не са налице условия
за предсрочна изискуемост на процесния договор, тъй като липсва достигнало до
него като физическо лице или до дружеството-кредиполучател изявление на банката,
че прави кредита предсрочно изискуем. Оспорва законосъобразността на връчването
на изявлението за предсрочна изискуемост, извършено с нотариална покана от нотариус Н. З. по реда на чл.47, ал.1 ал.1
от ГПК. Счита за недължими претендираните лихви
като се позовава на нищожност на клаузите, с които са уговорени. Сочи
като недопустима едностранната промяна на лихвения процент, с което кредитополучателят
се поставя в неравноправно положение, а това е в противоречие със ЗЗД. По тези
твърдения счита исковата претенция за
неоснователна и недоказана и се прави искане за нейното отхвърляне с присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 3 800лева.
Препис от писмения отговор е връчен на ищеца на 14.06.2019год., който в
срока по чл. 372, ал.1 от ГПК е депозирал допълнителна искова молба. Последната е входирана на 28.06.2019год. под
№ 3575 в деловодството на ПОС и носи пощенско клеймо от 26.06. 2019год. В
допълнителната искова молба ищецът
излага доводи за редовността на извършеното връчване на нотариалната покана,
съдържаща изявление за предсрочна изискуемост на кредита, както и такива в
подкрепа валидността на клаузите за уговорените лихвени проценти.
С допълнителен писмен отговор,
депозиран в срока по чл. 373, ал.1 от ГПК, ответникът поддържа изложените в писмения
отговор доводи относно връчването на изявлението за предсрочна изискуемост и
нищожността на клаузите на договора за кредит, с които са уговорени лихвените
проценти.
Пернишкият окръжен съд, преценявайки събраните по делото
доказателства и доводите на страните, по
реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:
Въз основа на
подадено заявление от ищеца, по реда на чл. 417 от ГПК, по ч. гр. дело № 76103/2017год.
е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК от *** год. за солидарно заплащане от РКР Груп ЕООД и ответника П.
Б.К. на сумите, както следва: 29 718.11 лева главница по Договор за кредитна
линия от ***год., ведно със законната лихва от 26.10.2017год. до изплащане на
вземането, договорна лихва в размер на 4028.73лева за периода от 24.06.2016год.
до 23.10.2017год., наказателна лихва в размер на 1352.68лева за периода от
24.06.2016год. до 23.10.2017год. и 2029.78 лева разноски по делото. Срещу
заповедта за изпълнение е постъпило възражение от П.Б.К., за което заявителят е уведомен на 25.02.2019год., а на
21.03.2019год. е предявил иска по чл.
422 от ГПК, т.е. в предвидения от закона едномесечен срок. Предявените
за разглеждане в настоящото производство искове са в рамките, очертани от
заповедното производство и след подадено възражение по чл. 414 ГПК, поради
което същите са допустими и като такива следва да бъдат разгледани по същество.
От представените по делото писмени доказателства
се установява, че на ***год. между «Обединена
Българска Банка« АД и «РКР Груп
ЕООД гр.С., в качеството му на
кредитополучател е склюен договор за
кредитна линия. Договорът е подписан и от физическото лице П.Б.К., като солидарен длъжник. По силата на
така сключения договор банката е предоставила на кредитополучателя кредитна
линия за оборотни средства в размер до
30 000 лева с първоначален краен срок на погасяване ***год. /чл.4, ал.1 от договора/. Съгласно
чл.5, ал.1 от договора дългът по кредита се олихвява с променлив годишен лихвен
процент, формиран от референтен лихвен
процент /РЛП/-пазарен индекс-6 месечен Sofibor
и фиксирана надбавка от 9.100 пункта като към
датата на сключване на договора
лихвеният процент е в размер на 10.043%. В чл.12 от раздел III от договора е
предвидено че при забава на
плащането на главницата от страна на
кредитолучателя просрочените суми се
олихвяват с наказателна лихва /неустойка/, включваща договорения в
индивидуалните условия лихвен процент и наказателна добавка в размер на 5
пункта годишно като наказателната лихва
се начислява за всеки ден забава до окончателното изплащане на просрочената
сума.
Както се посочи
по-горе, ответникът е солидарно задължен с кредитополучателя, съгласно
изричната уговорка в чл.17, раздел III от договора.
От изготвената по
делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза се установява, че за периода от сключване на договора - ***год.
до 24.06.2017год. са усвоени чрез теглене от кредитополучателя суми в общ
размер на 32 520 лева, като за същия период са погасени общо
3 999.12лева, с които са погасени
3 002.34лева главница, 996.62лева лихва и 0.16 лева наказателна лихва за
забава на плащанията. Установява се също така, че непогасените суми към
24.06.2017год. са в размер на 33 990.59лева, като след тази дата до 13.08.2018год. няма извършени плащания по
кредита. Към дата 13.07.2017год. не са погасени общо 34 345.50лева, от
които 29 784.66 лева главница, 3 319.25лева възнаградителна
лихва до 10.07.2017год., 267лева такса
за управление на кредита и 974.59лева
наказателна лихва до 10.03.2017год. Установява
се също така, че към датата
13.07.2017год. е просрочено плащането на
13 вноски, първата просрочена вноска е с падеж 14 дни от датата на ежемесечното
извлечение от 10.06.2016год. до 10.06.2017год.,както и че към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-26.10.2017год. не
са погасени общо 35 433.07лева, от които 29 784.66 лева главница,
4 028.73 лева договорна лихва до 10.10.2017год., 267 лева такса управление
на кредита и 1352.68 лева наказателна
лихва до 26.10.2017год.
Предвид наличните
данни, че част от кредита е усвоен още
на ***год. от кредитополучателя, то съгласно чл. 4, ал.1 от договора крайният
срок за издължаването му е настъпил на
10.02.2017год., тоест преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК- 26.10.2017год.
Предвид така
събраните по делото доказателства съдът намира от правна страна следното:
Безспорно е
установено по делото, че между страните са съществували облигационни отношения,
породени от Договор за кредитна
линия от ***год. По силата на така сключения договор банката - ищец
в настоящото производство се е задължила да предостави на кредитополучателя ползването
на револвираща кредитна ления в размер до 30 000 лева, а
кредитополучателят и солидарният длъжник са се задължили да върнат получения
кредит при условията на договорна
солидарност до 10.02.2017год. Не се спори, а и това се установява от
констатациите на съдебно-икономическата експертиза, че банката е изпълнила
своите задължения по договора, предоставяйки на ответното дружество като кредит,
уговорената сума, която сума същият е усвоил изцяло. Установи се също така, че
кредитополучателят и солидарният длъжник не са върнали кредита на падежа- 10.02.2017год., който падеж
е настъпил преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 26.10.2017год. Към тази дата задължението на кредитополучателя и
солидарния длъжник по процесния договор
за кредит е в посочените в заповедта за изпълнение размери и това е видно от
цитираната по-горе съдебно икономическа експертиза.
Неоснователно е
възражението на ответника, че процесните суми са недължими, тъй като не е настъпила предсрочна изискуемост на
вземането по договора за кредит. Макар и принципно правилни, изложените в
писмения отговор съображения във връзка
с обявяването на предсрочната изискуемост
по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ, същите не са
съобразени с конкретиката на казуса. В
случая крайният срок за издължаване на кредита е настъпил преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, респ. преди датата на последното съдебно заседание по
делото, поради което е изцяло изискуем. Предвид основанието, на което претендира
връщането на кредита и независимо , че ищецът се позовава на предсрочна
изискуемост на вноските, то съдът следва да се произнесе по тяхната дължимост.
В Тълкувателно решение № 8/2017 от 02.04.2019год. на ОСГКТ на ВКС е прието за допустимо
предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ,което разрешение настоящият съдебен състав
счита, че намира приложение и към
настоящия установителен иск.
Съдът намира, че
в случая не са налице предпоставки за проверка за наличие на неравноправни
клаузи по смисъла на ЗЗП,тъй като процесният договор за кредит не е
потребителски. Съобразно пар. 13, т.1 от
ДР на ЗЗП, потребител по смисъла на закона е физическо лице,което придобива
стока или услуга, която не е предназначена за професионалната му дейност. В
случая ответникът П.К., независимо че се
е съгласил да отговаря за изпълнението на задълженията на дружество –
кредитополучател в качеството му на физическо лице, не е потребител по смисъла
на ЗЗП, тъй като основанието за възникване на правоотношението е търговска
сделка. Договорът за кредитна линия е
сключен с търговско дружество- „РКР
Груп“ ЕООД и с цел- покриване на нужди на
дружеството-кредитополучател от оборотни средства.
Със сключване на процесния договор за кредит ответникът
П.К. и „дружеството –кредитополучател„ „РКР Груп“ ЕООД гр. С. са поели общо
задължение, поради което е налице солидарна отговорност по смисъла на чл.121 от ЗЗД. Като съдлъжник, ответникът отговаря за цялото задължение по кредита, тъй
като кредиторът е този, който може да иска да иска изпълнение на задължението
от всеки един от солидраните длъжници.
Предвид
гореизложеното съдът намира предявените искове за доказани както по основание,
така и по размер. Поради това същите следва да бъдат уважени като бъдат
признати за установени вземанията на „Обединена
Българска банка„ АД С. по отношение на П.Б.К. от ***, произтичащи от Договор за кредитна
линия, сключен на ***год. както следва: 29 718.11 лева главница, 4 028.73лева договорна лихва за периода
от 24.06.2016год. до 23.10.2017год., наказателна лихва в размер на
1 352.68лева за периода от
24.06.2016год. до 23.10.2017год., ведно със законната лихва върху главницата от
29 718.11лева, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпъленние- 26.10.2017год. до окончателното й изплащане.
Съгласно ТР № 4
от 18.06.2014год. на ВКС т.д. № 4/2013год. ОСГК, съдът, съобразно изхода от
спора, разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Съобразно изхода от спора и представените по делото
доказателства, на ищеца се дължат разноски в исковото производство общ размер на 981.99лева
, от които 701.99лева държавна такса и 280 лева депозит за вещо лице. В хода на
заповедното производство заявителят е направил разноски в размер на 2 029.78лева,
от които 701.99лева заплатена държавна
такса и 1 327.79лева заплатено адвокатско възнаграждение, които също
следва да му се присъдят.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявен иск с правно основание
чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК, че П.Б.К.
с ЕГН ********** от *** дължи на «Обединена Българска банка« АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: *** следните суми, произтичащи
от Договор за кредитна линия от ***год., съгласно издадена заповед за изпълнение от ***год. по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от ***год. по ч. гр.дело № 76103/2017год. на СРС, а именно: 29 718.11 лева главница, 4 028.73лева договорна лихва за периода
от 24.06.2016год. до 23.10.2017год., наказателна лихва в размер на
1 352.68лева за периода от
24.06.2016год. до 23.10.2017год., ведно със законната лихва върху главницата от
29 718.11лева, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпъленние- 26.10.2017год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П.Б.К. с ЕГН ********** от *** да заплати на
«Обединена Българска банка« АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: *** сумата от 981.99лева, направени разноски в исковото
производство и 2 029.78лева, направени разноски в заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия :