Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1443
гр.Бургас,01.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М. Р., като разгледа НАХД № 4552 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на
Ж.П.Ф. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. Свилен Цонев – БАК, със
съдебен адрес:***, срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № *на ОДМВР-гр.Бургас, с който
за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
наказание глоба в размер на 100 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакувания фиш. Посочва се, че неправилно АНО е приел, че жалбоподателят е
собственик на лекия автомобил, когато в действителност той е управител на
дружеството ползвател на същия. На следващо място се застъпва, че въпросното
дружество-ползвател се занимава с отдаване на автомобили под наем (рент-а-кар), като на процесната
дата автомобилът е бил управляван от клиент на дружеството – *(гражданин на Германия). В тази
връзка се посочва, че неправилно АНО е отказал да анулира издадения ЕФ, въпреки
че жалбоподателят в срок е представил декларация, копие от СУМПС и договор,
позовавайки се на направена справка, от която няма данни германският гражданин
да е влизал в страната. Развиват се доводи за това, че липсата на отбелязване в
базата данни за влизане в страната на лицето може да се дължи на редица
причини, които не следва да се вменяват в тежест на жалбоподателя.
В открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от пълномощник – адв. Цонев – БАК, който
поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „ПП”, надлежно призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в съда се прави искане за потвърждаване на ЕФ.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН, вр. с чл. 189, ал.8 ЗДвП. Това е така, доколкото ЕФ е връчен редовно на жалбоподателя на 20.07.2018г. и в срока по чл. 189, ал.5 ЗДвП – на 31.07.2018г. същият е подал декларация, заявявайки, че не той е управлявал автомобила и представяйки договор за наем и СУМПС. По въпросната декларация е налице произнасяне от АНО, като с писмо от 28.08.2018г., (л. 18) наказващият орган е отказал да анулира електронния фиш. В такъв случай, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8, изр. 2, предл. 2 ЗДвП – срокът за обжалване на ЕФ пред съда е 14-дневен от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. По делото не са ангажирани никакви доказателства от АНО, кога въпросното писмо с отказ за анулиране на ЕФ е било връчено на жалбоподателя. С разпореждане от 05.10.2018г., съдът е задължил АНО да представи такава информация, като с писмо от 18.10.2018г. наказващият орган е отговорил на разпореждането, посочвайки, че не може да ангажира доказателства за това дали писмото въобще е било връчено на жалбоподателя. Задължението да докаже редовното връчване е в тежест на АНО, а с оглед всичко казано по-горе, съдът счита, че датата на връчване на отказа е останала недоказана, поради което настоящият състав приема, че жалбата срещу ЕФ е подадена в срок.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 17.02.2017г.
в 11:12 часа, в гр. Бургас, бул. „*” в посока от кръстовището с ул. „Спортна”
към надлез „*” техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта - TFR1-M510/07, поставена в служебен
автомобил с рег. № *, засякла и заснела, движещ се в указаната посока със
скорост от 80 км/ч. лек автомобил „Форд Фиеста” с рег. № *. Мястото на контрол
било в границите на населеното място – гр. Бургас и максимално допустимата
скорост за движение била 50 км./ч. Въпросното нарушение било записано на файл с
наименование „Клип 8544”. По-късно записите от системата за контрол на
скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР
Бургас, които от записания файл, установили, че заснетият автомобил „Форд
Фиеста” с рег. № * се ползва от „*” ЕООД с ЕИК: *, чийто управител е
жалбоподателят Ж.Ф., както и че скоростта следва да се счита на 77 км/час (след
приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № *на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1,
т.3 ЗДвП на жалбоподателя в качеството му на управител на дружеството-ползвател
било наложено наказание „Глоба” в размер на 100 лева.
Техническото
средство - мобилна система за контрол над скоростта - TFR1-M510/07, към датата на заснемане на нарушението било годно
и калибрирано, видно от приложените по делото Удостоверение и Протокол за
проверка (л.19 и л.22).
За
използваното мобилно техническо средство бил съставен надлежен Протокол по реда
на чл. 10 от Наредба 8121з-832/12.05.2015г. (л.13), придружен със снимки на
поставения знак Е24 (л.14).
От
приложения с жалбата договор за наем (л.5) се установява, че на 15.02.2017г. е
бил сключен договор между дружеството ползвател на лекия автомобил и лицето *(гражданин на Германия), съгласно който последният
наема за временно ползване (за периода 15.02.2017г – 20.02.2017г.) лек
автомобил „Форд Фиеста” с рег. № *. Договорът е придружен и от копие на СУМПС
на лицето.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и
съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки.
От тази
фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП (в редакцията към датата на нарушението)
- при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Настъпилата законодателна промяна в
чл.189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и
приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015
г.) (Наредбата), които изцяло са съобразени с основните положения на
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г.
на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната
техническа система е допустимо, като законът и Наредбата изрично сочат на
неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за
такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава
електронен фиш. В §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена
легална дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и системи”.
Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени
и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес. В конкретния случай - видно от приложеното Писмо от
фирмата производител (л.21) и
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л. 19) – мобилната
система за видео-контрол на нарушенията на правилата за движение „TFR1-M” е автоматизирано техническо средство по смисъла на
закона, като цялостната обработка и формиране на доказателствения видеоматериал
се извършва от специализирана програма, а операторът в патрулния автомобил има
възможност единствено за визуален преглед на качеството на заснетия видеоматериал.
Както вече
беше посочено - след измененията на ЗДвП (обн. ДВ
бр.19 от 13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532, издаването на
електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на
чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и
заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, функциониращи
автоматично, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. Присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на
системата) в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху
точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението.
Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването,
регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство. Доколкото за нарушението по чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.3 ЗДвП не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки – то
правилно в случая е бил издаден електронен фиш, а не наказателно постановление.
В този смисъл е и актуалната практика на касационната инстанция – например Решение № 613/10.04.2017г. по к.н.а.х.д. №
110/2017г. на АДмС-Бургас.
На следващо място следва да се посочи, че легална
дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която
дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Видно от приложения на л. 4 фиш, същият е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189,
ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш
на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Бургас, като
компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване
на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък важи общата
забрана за движение с по-висока от 50 км.ч/ скорост в населено място, както и
точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между
засечената и разрешената скорост – 27 км/час, като коректно е приспаднат в
полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата
техническа грешка при измерването на скоростта. Представен е и задължителния в
случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата, посредством
които се установява мястото на извършване на контрола, посоката на движение на
контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за
ограничение, автомобила на който е поставено мобилното АТСС и др.
Въпреки това съдът счита, че в случая неправилно АНО е отказал да анулира ЕФ и неправилно е определил субекта на административното наказание. Нормата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или за този, на когото е предоставено моторно превозно средство, а разпоредбата на ал. 2 гласи, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. Целта на тази разпоредба е да се създадат механизми, които да позволят в крайна сметка да бъде наказан извършителят на нарушението, а той е водачът на автомобил към датата и часа, когато е констатирано нарушението. В съответствие с тази цел не само собственикът, но и всяко друго лице, на което е съставен електронен фиш може в 14-дневен срок от връчване на фиша да представи пред органа писмена декларация с данни на лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС ( Решение № 626 от 2.04.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 388/2018 г.)
В конкретния случай - към датата на
нарушението – 17.02.2017г. ползвател на автомобила е бил „*” ЕООД, чийто управител
е жалбоподателят Ф.. Поради това правилно първоначално ЕФ е бил издаден срещу
него. В законовия срок обаче жалбоподателят е представил в Сектор „ПП”
декларация, че не той, а лицето - *(гражданин на Германия) е
управлявал автомобила него ден. В подкрепа на изложеното в декларацията е
приложен и договор за наем и СУМПС на лицето.
Видно от
горното били са налице кумулативно предвидените предпоставки на чл. 189, ал.5 ЗДвП – била е представена писмена декларация и копие от СУМПС на лицето, поради
което и АНО е следвало да анулира ЕФ, съобразно закона. Същият не е сторил
това, а е извършил справка в базата данни на МВР и е установил, че в тази база
данни няма регистрирано влизане в страната на посочения германски гражданин в
процесния период. Фактът, че в базата данни не съществува такова отбелязване по
мнение на настоящия състав въобще не означава, че лицето не се е намирало в
страната. Съдът споделя доводите на жалбоподателя, че причините за липса на
такова отбелязване могат да са много, започвайки от там, че след присъединяване
на България към ЕС не всяко пътуване на граждани на общността в рамките на
съюза се отразява в системите на Гранична полиция, преминавайки през това, че
неотразяването може да се дължи на грешка от страна на служителите въвеждащи
информацията и завършвайки с това, че е възможно германският гражданин да е
влязъл и излязъл от страната не по предвидения за това ред и на предвидените за
това места и поради това присъствието му да е останало скрито за органите на
МВР.
Поради
горните причини съдът счита, че неправилно АНО е отказал да анулира ЕФ, въпреки
че са били налице предпоставките за това. С подаването на декларацията по чл.
189, ал.5 ЗДвП и съпътстващите я документи е оборена предвидената от
законодателя в нормата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП, презумпция за отговорност на
законния представител на юридическото лице, поради което следва да се приеме,
че жалбоподателят не е извършил административното нарушение за което е издаден
електронния фиш, респективно същият следва да се отмени. Изрично в този смисъл
- Решение № 966 от 16.05.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 642/2018 г.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен
фиш за налагане на глоба серия К № *на
ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП, на основание
чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.3 ЗДвП на Ж.П.Ф.
с ЕГН: ********** е наложено наказание глоба в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН БАЕВ
Вярно с оригинала: М.Р.