РЕШЕНИЕ
гр.София, 16.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито
заседание на двадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния
Мичева-Русева
при секретаря Диана Б. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 14931 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 441 от ГПК във вр. чл. 45 ЗЗД и чл.74 от ЗЧСИ.
В производството са съединени исковете на ищеца срещу
ответника по образувани дела под №№ 14931/12, 11790/12, 17484/13, 14481/13 и
16062/13 по описа на СГС. Делото се води под № 14931/12г.
Ищецът К.И.Б. твърди, че в резултат на воденото от
ответника ЧСИ М.Б. принудително изпълнително производство по изпълнително дело
№ 6341/2012г. за него са настъпили имуществени и неимуществени вреди. Срещу
съпругата на ищеца Т.Б. била издадена заповед за изпълнение от 03.09.2011г. по
гр.д.№ 11785/2011 год. на СРС, 117 състав. В двуседмичен срок от съобщаването
на заповедта за изпълнение Т.Б. подала възражение. Било образувано гр.д.№
10250/2012г. по иск, заведен от Т.С.ЕАД срещу Б.. Независимо от това, в полза
на заявителя срещу Б. бил издаден изпълнителен лист от 4.06.2012г. и
заведено изпълнително дело №
20128380406341 на ЧСИ Б.. Ищецът сочи, че по това дело нито той, нито съпругата
му са получили покана за доброволно изпълнение. На 28.07.2012г. на постоянния
си адрес Б. получила известие от Банка ДСК, че върху банковата й сметка е
наложен запор от ЧСИ Б. от 12.07.2012г. по посоченото изп.дело № 6341/12г., а на
31.07.2012г. Т.Б. получила на местоработата си запорно съобщение по същото
изпълнително дело, с което е бил наложен запор върху трудовото й
възнаграждение. От заплатата на съпругата на ищеца са били правени месечни удръжки
в размер на 250лв. на следните дати: 25.08.2012г. /по гр.д.№ 11790/12г./, 25.10.2012
г. / по гр.д.№ 14931/12г./, на 25.10.2013г. /по гр.д.№ 14481/13г./, като на 25.11.2013г.
от заплатата на Б. е удържана сумата 500лв. / по гр.д.№ 16062/13г./ , а на
25.12.2013г. сумата 340лв. / по гр.д.№ 17484/13г. Ищецът сочи, че е безработен
и от дълги години зависи от доходите на съпругата си, поради което намаляването
на нейния доход се е отразило на неговото материално състояние. Освен това, той
претърпял и вреди от създадената отрицателна околна среда, създаденото стресово
състояние, с което се накърнявали правата му. За обезщетяване на търпените от
него вреди, ищецът предявява иск за сумата от 1590 лева – обезщетение за
имуществени вреди, представляващи сбора от сумите, удържани от заплатата на Т.Б.
на 25.08.2012г., на 25.10.2012 г. , на 25.10.2013г., на 25.11.2013г. и на
25.12.2013г., ведно със законната лихва върху сумите. Предявява иск за
сумата от 14 480 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, от които: 3
200 000лв. /по гр.д.№ 11790/12г./, 960 000лв. / по гр.д.№
14931/12г./, 3 040 000лв. /по гр.д.№ 14481/13г./, 3 440 000лв.
/ по гр.д.№ 16062/13г./ и 3 840 000лв. /по гр.д.№ 17484/13г.
Ответникът ЧСИ М.Б. оспорва
предявените искове по допустимост, по основание и по размер. Твърди, че като
частен съдебен изпълнител е предприел предвидените в закона действия по
изпълнение на основание валиден изпълнителен титул, какъвто е изпълнителния
лист от 04.06.2012г. по гр.д.№ 11785/2011г. на СРС. При извършване на
изпълнителните действия не били допуснати нарушения на закона. Извън неговата компетентност
е било преразглеждането на заповедта за изпълнение или на изпълнителния лист.
Твърди, че имуществените вреди не са претърпени от ищеца. Оспорва техния размер.
Моли съдът да отхвърли исковете, като претендира разноски.
Съдът приема за установени следните факти: по делото
не се спори, че към момента на предявяване на исковете ищецът и Т.Б. са били бивши
съпрузи. Бракът им е прекратен през 2004г., а през 2016г. те отново са сключили
граждански брак.
Със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадена по гр.д. № 11785/2011 год. на СРС, Т.Б. е осъдена да
заплати на Т.С.ЕАД сумата 3494.73 лева за потребена топлинна енергия, заедно
със законната лихва от 22.08.2011г. до окончателното изплащане на сумата;
587.80 лв. лихва за забава за периода 1.10.2008г. – 27.05.2011 год. и 181.65лв.
разноски, направени в заповедното производство.
Т.Б. е подала възражение срещу заповедта за изпълнение
на 12.10.2011г.
Заповедният съд е указал на заявителя „Т.С.“ ЕАД да
предяви иск по реда на чл.422 от ГПК за установяване на вземането си по
заповедта за изпълнение. Такъв е предявен и по него е образувано гр.д. №
10250/2012 год. на СРС.
На 4.06.2012г. заповедният съд е издал изпълнителен
лист в полза на Т.С.ЕАД срещу Т.Б. за сумите по заповедта за изпълнение на
парично задължение.
Въз основа на изпълнителния лист на 10.07.2012г. по
молба на Т.С.ЕАД е образувано изпълнително дело № 20128380406341 по описа на
ЧСИ М.Б.. С молбата си взискателят е
възложил на ЧСИ на основание чл.18 ал.1 от ЗЧСИ да проучи имущественото състояние
на длъжника, да прави справки, набавя
документи, книжа и др., както и да определи начина на изпълнението.
На 12.07.2012г. ЧСИ Б. е изпратил покана за доброволно
изпълнение до длъжника, както и запорни съобщения до всички банки и до
работодателя на длъжника /последното получено на 26.07.2012г./. Поканата за
доброволно изпълнение до Т.Б. е залепена на 28.09.2012 г. на жилището по
постоянния й адрес, както и е пуснато в пощенската кутия., след като търсеното
лице не е било намерено на адреса.
На 30.07.2012г. Т.Б. е депозирала жалба до СГС чрез
ЧСИ Б., вх.№ 37819/31.07.2012г., в която е посочила, че на 28.07.2012г. от
Банка ДСК е получила известие, че е наложен запор върху банковата й сметка по
изп.дело № 6341/12г. На същата дата била уведомена и от Пощенска банка за
наложен върху сметките й запор. В жалбата е посочила, че не е получавала покана
за доброволно изпълнение, не знае кой е взискателя и се противопоставя против
налагане на запор върху банковата сметка, по която получава трудово
възнаграждение. Обжалвала е действията на ЧСИ по налагане на запор върху тази
банкова сметка *** ползва със защита по чл.446 ал.2 от ГПК. Жалбата е входирана
при ответника под вх.№ 37819/31.07.2012г. С жалба допълнение вх.№ 38007/01.08.2012г.
Т.Б. е поискала и обезсилване на изпълнителния лист, тъй като заповедта за
изпълнение от 3.09.2011г. не е влязла в сила поради подаденото от нея
възражение. Към жалбата е приложила възражението си и исковата молба, подадена срещу нея от Т.С.ЕАД по реда на чл.422 от ГПК. Ищецът К.Б. също е подал жалба на 1.08.2012г. по изпълнителното дело до
СГС , входирана под №38006/01.08.2012г., с искане за обезсилване на
изпълнителния лист, тъй като заповедта за плащане не е влязла в сила.
На 07.08.2012г. ЧСИ е изпратил на СГС жалбата на ищеца
вх.№38006/01.08.2012г. ведно с мотивите на ЧСИ за разглеждане. С определение №
13258/10.08.2012г. по ч.гр.д.№ 10934/12г. СГС е на ЧСИ върнал жалбата на ищеца
за администриране - връчване препис от жалбата на другата страна и събиране на
такса. С определение от 12.11.2012г. по ч.гр.д.№ 4063/12г. САС е потвърдил определението
на СГС. Последното е потвърдено и с определение от 18.01.2013г. на ВКС по
ч.гр.д.№ 23/2013г. С уведомление от 4.03.2013г., връчено по реда на чл.47 от ГПК чрез залепване на 05.03.2013г. Т.Б. е уведомена, че подадената от нея жалба
вх.№ 38006/01.08.2012г. е оставена без движение
и й е указано да внесе следните такси: 24лв. по сметката на ЧСИ за
връчване на препис от жалбата на ответната страна, 24лв. по сметката на ЧСИ за
изготвяне на препис от изпълнителното дело и 25лв. по сметката на СГС за
разглеждане на жалбата. На 4.03.2013г. жалба вх.№ 38006/1.08.2012г. е изпратена
на взискателя за възражения по нея. На
11.03.2013г. Б. е внесла 25лв. държавна такса по сметката на СГС и е представила
вносната бележка на ЧСИ на 13.03.2013г. с писмо, в което е посочила че е подала
възражение срещу заповедта за изпълнение, която не е влязла в сила, че ЧСИ Б.
не й е изпратил призовка за доброволно изпълнение, но независимо от това е
събрал 1750лв. /седем вноски по 250лв./ от трудовото й възнаграждение и 600лв. от вноските, които ищецът Б. внасял
за покриване вноски по кредит в У.Б.. Изискала е от ЧСИ да комплектова нейната
жалба и жалбата на Б. и да ги изпрати на СГС за разглеждане. На 27.03.2013г. ответникът
е изпратил за разглеждане на СГС жалбата на К.Б. и жалбите на Т.Б..
Видно от банковите преводи, приложени в изп.дело /т.ІІІ
л.739 и сл./ по сметката на ЧСИ Б. във връзка с погасяване задълженията по
изпълнителното дело са постъпили следните суми:
На 26.07.2012г. - 0.60лв. от Б. ДСК във връзка с
наложения запор върху съществуваща в банката сметка на длъжника;
На 22.08.2012г. – 250лв. удръжка от работна заплата;
На 25.09.2012г. – 250лв. удръжка от работна заплата;
На 16.10.2012г. – 353лв. от У.Б. във връзка с
наложения запор върху съществуваща сметка на длъжника в тази банка;
На 25.10.2012г. – 250лв. удръжка от работна заплата;
На 23.11.2012г. – 250лв. удръжка от работна заплата;
На 18.12.2012г . – 250лв. удръжка от работна заплата;
На 20.12.2012г. – 116,31лв. от У.Б. във връзка с
наложения запор върху съществуваща сметка на длъжника в тази банка;
На 20.12.2012г. – 117,19лв. от У.Б. във връзка с
наложения запор върху съществуваща сметка на длъжника в тази банка;
На
24.01.2013г . – 250лв. удръжка от
работна заплата;
На
25.02.2013г . – 250лв. удръжка от
работна заплата;
На
25.03.2013г . – 250лв. удръжка от
работна заплата;
На
25.04.2013г . – 250лв. удръжка от
работна заплата;
На
22.05.2013г . – 250лв. удръжка от
работна заплата;
На
25.06.2013г . – 250лв. удръжка от
работна заплата;
На
25.07.2013г . – 250лв. удръжка от
работна заплата;
На
22.08.2013г . – 250лв. удръжка от
работна заплата;
На 25.09.2013г
. – 250лв. удръжка от работна заплата;
На
24.10.2013г . – 250лв. удръжка от
работна заплата;
На
25.11.2013г . – 250лв. удръжка от
работна заплата;
На
17.12.2013г . – 250лв. удръжка от
работна заплата;
На
24.01.2014г . – 250лв. удръжка от
работна заплата;
На 25.02.2014г
. – 670лв. удръжка от работна заплата;
На
11.03.2014г . – 234,35лв. вноска от Т.Б.
Видно от удостоверение от 1.04.2014г. ЧСИ Б. е
удостоверил, че цялата дължима по изп.дело № 6341/12г. сума е събрана от
длъжника Т.Б. и производството е свършено.
На 10.07.2015г. ответникът е изпратил съобщения до
банките наложените запори да бъдат вдигнати.
На 12.06.2017г. ЧСИ Б. е получил от СГС определение от
1.06.2017г. по ч.гр.д.№ 4608/2013г., съгласно което жалбите на Т.Б. вх.№
37819/31.07.2012г. и вх.№ 38007/01.08.2012г. са изпратени на ЧСИ за
администриране и окомплектоване. Самото определение не е приложено по
изпълнителното дело.
На 14.06.2017г. ЧСИ Б. е изпратил на Б. уведомление да
заплати такси на ЧСИ за връчване на препис от жалба- 24лв., за изготвяне на
препис от изпълнителното дело и предоставянето му на съда- 24лв. и държавна
такса за съда в размер на 25лв. На 9.07.2017г. уведомлението е залепено на
жилището на Б. по постоянния й адрес по реда на чл.47 от ГПК и пуснато в
пощенската кутия, тъй като адресата не е открит. Няма данни жалбите на Б. да са
администрирани и изпратени на СГС за разглеждане.
От материалите по изпълнителното дело е видно, че по
време на принудителния изпълнителен процес К.Б. е отправял множество
жалби/молби до различни институции против действията на ЧСИ Б.. Отделно е завел
и множество граждански дела против него, вкл. и петте дела, обединени в
настоящото производство. Видно е също, че ЧСИ Б. е сигнализирал прокуратурата
за извършено от К.Б. набеждаване /л.100, т.І/. Срещу Б. е било образувано
наказателно производство. С влязла в сила на 27.01.2017г. присъда по НОХД №
709/2016 год. на СРС Б., наред с други обвинения, е бил признат за невиновен в това, на
21.12.2012г. в гр.София, пред надлежен орган на властта- прокурор от СГП , чрез
изложеното в жалба от 20.12.2012г. до СГП да е набедил М.Б. в престъпление по
чл.282 ал.1 предл. 3 от НК – с думите „жалба срещу М.Б..…за извършено
престъпление от … М.Б., частен съдебен изпълнител № 838 за съзнателно
образуване на основание подправен изпълнителен лист на изпълнително дело №20128380406341
по неговия опис в полза на „Т.С.“ ЕАД“, като е знаел че е невинен.
Ищецът страда от заболявания, установени
с решение на ТЕЛК: аортна клапна стеноза, коронарна болест, хипертония, захарен
диабет тип ІІ, диабетна полиневропатия и макроангиопатия, варикозни вени на
долните крайници, за които му е определена 96% трайно намалена
работоспособност, без чужда помощ.
Въз основа на така възприетата фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените обективно съединени искове за търсене на
обезщетение да търпени имуществени и неимуществени вреди са допустими. Ищецът
твърди, че в резултат на неправомерни действия на ответника ЧСИ – невръчване на
призовка за доброволно изпълнение и неизпращане на жалбите на Б. и Б. до съда, и
вместо това предприемане на действия по принудително изпълнение преди връчване
на ПДИ - за него, като живеещ в едно домакинство с длъжника по изпълнението, са
настъпили имуществени вреди - удържани са парични суми от заплатата на Т.Б.
ежемесечно, което е накърнило семейната имуществената
сфера. Т.Б. единствено осигурявала финансовите средства в общото домакинство с
ищеца, който от дълги години е безработен. Воденото принудително изпълнение е
създало
негативна обстановка в дома на ищеца, създало му е стрес, притеснения,
негативни преживявания, и като цяло му се е отразило негативно. Съдът намира,
че тези твърдения обуславят правния интерес на предявените претенции, която
следва да се разгледа от съда по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.441 от ГПК частният
съдебен изпълнител отговаря при условията на чл.45 от ЗЗД за вредите причинени
от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Т.е., за да са налице
специфичните предпоставки за отговорността на ЧСИ е необходимо да се установи
наличието на процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение от ЧСИ,
настъпили за ищеца вреди и установена причинно следствена връзка между
процесуалното незаконосъобразно принудително изпълнение и вредите.
Основанията на ищеца да претендира вреди се свеждат до
две основни твърдения за незаконосъобразни действия на ответника- че ЧСИ Б. е
предприел принудително изпълнение без да е връчил покана за доброволно
изпълнение на длъжника Б. , както и че не е администрирал жалбата на Т.Б., а
жалбата на К.Б. е администрирал зле, поради което съдът и до сега не е
произнесъл по тези жалби.
За да се произнесе по тези повдигнати въпроси съдът
съобрази следното:
Изпълнителното производство е образувано от ЧСИ въз
основа на акт, подлежащ на изпълнение - изпълнителен лист, издаден по реда на чл.410 от ГПК в полза на
взискателя срещу Т.Б., съпруга на ищеца /тогава бивша/, в съответствие с чл.426
ал.1 от ГПК. Взискателят е възложил на ЧСИ служебно да проучи имущественото
състояние на длъжника и да избере сам способ за изпълнение. Ведно с показаната за доброволно изпълнение
до длъжника ЧСИ Б. е изпратил запорно съобщение до банките в страната и до
работодателя на длъжника. По отношение на това действие ЧСИ е съобразил закона.
Съгл. чл.428 от ГПК / в редакция към 2013г./
1) Съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно
задължението си в двуседмичен срок.
Когато пристъпва към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение,
съдебният изпълнител кани длъжника с връчването й, а когато заповедта е била
връчена на длъжника, нов срок за доброволното й изпълнение не се дава.
(2) Поканата съдържа името и адреса на взискателя и
предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението
си, ще се пристъпи към принудително изпълнение.
В поканата се съобщават наложените запори и възбрани. Към поканата за доброволно изпълнение се
прилага копие от подлежащия на изпълнение акт.
Съгласно чл. 507 от ГПК (1) Запорното
съобщение на третото задължено лице се изпраща едновременно с изпращане на
поканата за доброволно изпълнение до длъжника.
(2) В запорното съобщение се забранява на третото
задължено лице да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника. Тези
вещи трябва да бъдат посочени точно.
(3) От деня на получаване на запорното съобщение
третото задължено лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от него вещи
или суми.
Съгласно чл.512 от ГПК 1) Запорът върху трудово възнаграждение се отнася не
само за възнаграждението, посочено в запорното съобщение, но и за всяко друго
възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа при същия
работодател или същото учреждение.
От текстовете на закона става ясно, че след като
образува изпълнителното производство съдебният изпълнител връчва на длъжника
покана за доброволно изпълнение /ПДИ/. Целта на същата е да уведоми длъжника за
започнатото срещу него изпълнително производство, като го предупреди, че ако не
изпълни задължението си в двуседмичен срок от уведомяването, ще се пристъпи към
принудително изпълнение. ПДИ има за цел също да стимулира длъжника да изпълни
доброволно, заради това в нея се посочват името и адреса на взискателя. Преди
да изтече двуседмичния срок съдебният изпълнител не може да пристъпи към
действия на принудително изпълнение. Тази забрана обаче не се отнася за действия
, с които се обезпечава успешния изход на изпълнителното производство. Поради
това и възбраната и запорът могат да се наложат едновременно с връчване на ПДИ.
В правната теория е безспорно прието, че запорът върху вземане е разпореждане
на съдебния изпълнител, с което определено вземане на длъжника се предназначава
за принудително удовлетворяване на взискателя като се забранява на длъжника да
се разпорежда с вземането, а на третото задължено лице - да плаща на длъжника.
По този начин се запазва имуществото на длъжника, което след изтичане на срока
за доброволно изпълнение, третото задължено лице е длъжно да преведе по
сметката на ЧСИ.
Ответникът е изготвил в един ден, на 12.07.2012г., ПДИ
до длъжника, уведомление по чл.47 от ГПК /в случай че ПДИ не може да се връчи
лично или чрез другиго/ , запорно съобщение до работодателя на длъжника и
запорни съобщения до всички банки в страната, и е разпоредил връчването им чрез
свой куриер. Поканата за доброволно изпълнение не е връчена на длъжника
редовно. Връчването на книжа и съобщения в изпълнителното производство се
извърша по реда, указан в ГПК. принципът , както в съдебното, така и в
изпълнителното производство е, че призовката следва да се връчи лично на
страната, респ. на нейния съдебен адресат или процесуален представител, а ако
адресатът не може да бъде намерен, книжата се връчват на друго лице от
категорията на посочените в чл. 46, ал. 2 ГПК, ако същото е съгласно да ги
приеме. С цел да се обезпечи развитието
и приключването на производството при хипотезата, когато ответникът не може да
бъде намерен при първоначално връчване на книжа и съобщения , е създадена
фикцията на призоваване по реда на чл.47 от ГПК. Съгласно редакцията на текста
към 2012г. (ДВ, бр. 42 от 2009 г.)
(1) Когато ответникът не може да бъде намерен на
посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи
съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия,
а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място
около нея. Когато има достъп до
пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея.
(2) В
уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато
връчването става чрез служител на съда или частен съдебен изпълнител, съответно
в общината, когато връчването става чрез неин служител, както и че те могат да
бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението.
(3) Когато
ответникът не се яви да получи книжата, съдът указва на ищеца да представи
справка за неговата адресна регистрация, освен в случаите на чл. 40, ал. 2 и
чл. 41, ал. 1 , в които съобщението се прилага към делото. Ако посоченият адрес
не съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната, съдът разпорежда връчване
по настоящия или постоянния адрес по реда на ал. 1 и 2.
(4) Когато
връчителят установи, че ответникът не пребивава на посочения адрес, съдът
указва на ищеца да представи справка за неговата адресна регистрация независимо
от залепването на уведомлението по ал. 1.
(5)
Съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от
канцеларията на съда или общината.
(6) Когато
установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи
към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца.
Създадената трайна съдебна практика на ВКС поддържа
следното разбиране за приложение на чл.47 от ГПК : „Когато при първото
посещение на посочения по делото адрес на ответника връчителят не намери
адресата или друго лице, което е съгласно да приеме съобщението, той трябва да
потърси сведения дали адресатът пребивава там. Ако връчителят намери сведения,
било че ответникът живее на адреса, било че от известно време или никога не е
пребивавал там, той трябва да ги удостовери в разписката към съобщението. При
получени сведения, че ответникът не живее на адреса, връчителят няма защо да го
посещава повече. В случаите, при които се установи, че ответникът пребивава на
адреса, той трябва да положи усилия да узнае, по кое време може да бъде намерен
там, за да направи следващото посещение тогава. Ако и при второто посещение не
може да се осъществи връчване, връчителят трябва да направи най-малко още едно
посещение, като времето между първото и последното трябва да е повече от един
месец. При последното посещение връчителят поставя уведомление, като попълва в
него датата на поставянето му и го подписва. Връчването чрез залепване на
уведомление е възможно само на регистрирания настоящ адрес (ако той е различен
от постоянния) или на регистрирания постоянен адрес (ако няма различен
настоящ)“ – така Решение № 233 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7723/2013 г.,
IV г. о., ГК,
Връчването на ПДИ на длъжника Т.Б. не е извършено по
този ред. В приложената по изп.дело разписка е отбелязано от връчителя, че лицето
не е намерено на адреса, поради това на 28.09.2012г. връчителят е залепил
уведомление на жилището на адреса
/постоянен и настоящ по справка от НБДН/. На разписката липсва
отбелязване дали връчителят е събрал сведения за това дали Б. живее на адреса,
не е посочено дали и на кои дати връчителят е посетил адреса, за да може да се
направи обоснован извод че са положени ефективни усилия длъжникът да бъде
реално намерен и уведомен за започнатото срещу него принудително изпълнение. Без
значение е дали адресата се укрива или не. Важното е в продължение на повече от
месец да са положени ефективни усилия за лично/или чрез другиго връчване на ПДИ
и това да е документирано от връчителя в разписката по делото. В случая това не
е налице /вж. разписка на л.105 от изп.дело/. Налице е нередовно връчване на
ПДИ до длъжника. ЧСИ Б. е направил и друг опит да връчи ПДИ като е задължил
работодателят да го направи. Последният явно не го е изпълнил, защото
доказателства за връчване липсват. ЧСИ обаче няма правомощия да задължава
работодателя да връчва съобщения. Връчването е следвало да се извърши от
връчителя на ЧСИ по местоработата на длъжника. Още повече, че данни за това кой
е работодателя и къде е работното място на длъжника са налични по делото. Обстоятелството,
че длъжникът е подал жалба против действията на ЧСИ не означава, че ПДИ е била
редовно връчена.
Не е налице и хипотезата на чл.428 ал.1 от ГПК заповедта
за изпълнение да е била връчена на длъжника Б., поради което да не се дава срок
за доброволно изпълнение. Такива доказателства по изпълнителното дело липсват. Всъщност
от представените от Б. към жалбата й до СГС писмени доказателства става ясно,
че тя е подала възражение по чл.414 от ГПК, с оглед на което взискателят „Т.С.“
ЕАД е завел установителен иск срещу нея за установяване на вземането си по
заявлението за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.422 от ГПК.
Неправилно заповедният съд е издал изпълнителен лист срещу Т.Б., след като е налице
редовно възражение по чл.414 от ГПК и предявен иск по чл.422 от ГПК. Независимо
дали е правилно или неправилно издаден изпълнителния лист, ЧСИ е бил длъжен да
образува въз основа на него изпълнително дело и да предприеме възложените му от
взискателя действия по установяване
събиране на паричното задължение по този изпълнителен лист. Тези
изпълнителни действия обаче следва да се извършат съобразно правилата на ГПК.
Независимо че връчването на поканата за доброволно
изпълнение на длъжника е било нередовно, ЧСИ Б. е предприел принудителни действия
за събиране на взимането по изпълнителния лист. Проведените от него
изпълнителни действия по принудително събиране на вземането по изпълнителния
лист от 4.06.2012г., издаден по гр.д.№ 11785/11г. са незаконосъобразни.
Налице е и забавено администриране на жалбата на Т.Б. и
допълнението към нея, входирани при ответника под вх.№37819/31.07.2012г. и вх.№
38007/01.08.2012г. Вярно е, че редакцията на чл.436 ал.2 от ГПК , действала към
2012-2013г. /ДВ бр.59/2007г./ не предвижда срок, в който съдебният изпълнител
следва да предприеме администриране на частната жалба, но действат общите
правила на ГПК за добросъвестност и разумен срок. Жалбата на Т.Б. е депозирана
при ЧСИ на 31.07.2012г. , допълнението към нея – на 01.08.2012г., като ЧСИ е
изпратил жалбите на СГС за разглеждане без да ги администрира на 27.03.2013г.,
ведно с жалбата на К.Б., която е била администрирана. Налице е закъснение от 8
месеца, което може да бъде обяснено само с професионална небрежност. В случая
ЧСИ е администрирал жалбата на К.Б., неправилно е изпратил съобщение до Т.Б. да
заплати таксите за разглеждане на жалбата на Б., изпратил е жалбата на Б. до
СГС и е пропуснал да администрира жалбата на Т.Б.. Същата е изпратена на СГС
ведно с администрираната жалба на К.Б., като едва с определение от 1.06.2017г.
по ч.гр.д.№ 4608/2013г. на СГС жалбите
на Т.Б. вх.№ 37819/31.07.2012г. и вх.№ 38007/01.08.2012г. са изпратени на ЧСИ
за администриране и окомплектоване. Разбира се за това забавяне в съда, ЧСИ не
може да бъде отговорен.
Изпращането на частната жалба на К.Б. до СГС не е
забавено. Изпратена е седмица след входирането й. Жалбата не е била
администрирана от ЧСИ – събрана такса за разглеждането й и връчване на страните
за възражения, поради което е била върната от съда на ЧСИ. При администриране
на жалбата на К.Б. съдът не установи забавяне от страна на ЧСИ. Действано е в
рамките на разумния срок.
Съгласно константната практика на ВКС, „по реда на
Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/ пасивно легитимирани да отговарят
са длъжностни лица, които изпълняват дейност по принудително изпълнение на
съдебни решения, за действията им при и по повод на тази дейност. Определящ е
видът дейност, като частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка вреда
означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че
увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или
бездействие на частния съдебен изпълнител - тъй като преки са само тези вреди,
които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния
резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането. При иск, предявен
на основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ,
отговорността ще е налице когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила
вреда, причиняване при изпълняване на дейността на ЧСИ и причинна връзка“. В
този смисъл - решение № 264/8.04.10 г. по г. д. № 474/09 на ВКС, IV ГО, решение
№ 120/8.07.11 г. по т. д. № 1123/10 на ВКС, ТК, II ТО, решение № 281 от
11.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3219/2014 г., III г. о., ГК.
Установи се, че ЧСИ незаконосъобразно е предприел принудително
изпълнение върху имуществото на длъжника по изпълнението Т.Б. преди да й е
връчил редовно покана за доброволно изпълнение, като е удържал от трудовото и
възнаграждение и от банковите й сметки
сумата по изпълнителния лист, ведно с таксите по изпълнението. От това обаче
ищецът не е претърпял имуществени вреди – намаляване на семейния бюджет вследствие
на намаляване размера на месечния доход на съпругата на ищеца, която единствено
осигурявала издръжката на семейството . Обективно имущество на съпругата на
ищеца, респ.семейния бюджет не е намаляло, тъй като чрез принудителното, макар
и противоправно събиране на тези суми, се е стигнало до погасяването на
задължението по изпълнителния лист. Последното е валидно възникнало, изискуемо
и ликвидно парично задължение, удостоверено с представения изпълнителен лист, и
подлежащо на принудително изпълнение. Макар и неправилно издаден,
изпълнителният лист не е бил обезсилен до приключване на изпълнителното
производство. ЧСИ не може да преценява законосъобразността на издаване на
изпълнителен лист, който му е представен за изпълнение. Той е длъжен да го
изпълни /чл.19 ал.3 от ЗЧСИ/.
Пътят на защита на длъжника е бил обжалване на
разпореждането на заповедния съд за издаване на изпълнителния лист пред СГС по
реда на чл.407 от ГПК – в този смисъл и ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. по
т.д.№4/13 на ОСГТК, ВКС, т.6. Обезсилването на изпълнителния лист е нямало да
се постигне с подадените от Т.Б. или К.Б. частни жалби срещу действията на ЧСИ,
тъй като по реда на чл.435 от ГПК се търси друг път на защита - осигуряване на законосъобразност
на изпълнението, но не се атакува изпълнителния лист. В този смисъл от забавяне
на жалбата на Б. за ищеца не са настъпили имуществени вреди, като тук аргументите
касаещи имуществени вреди обсъдени в контекста на първото оплакване на ищеца,
важат и тук. По такъв вид жалби има създадена трайно установена съдебна
практика, поради което ищецът не е могъл да има основателно очакване в резултат
на жалбите изпълнителното производство да бъде прекратено.
Във връзка с търсеното обезщетение за търпени
неимуществени вреди от ищеца вследствие на създадената негативна среда и
търпени от ищеца негативни емоции във връзка с осъщественото от ответника
принудително изпълнение по изпълнителното дело следва да се отговори на следния
предварителен въпрос – може ли съпруга на /лицето с което съжителства длъжник
по принудително изпълнение да търпи преки и непосредствени вреди от
изпълнението, след като не е страна по изпълнителното дело.
Съдът счита, че отговорът на този въпрос в конкретния
случай следва да бъде утвърдителен. За разлика от процедурата по обжалване
действията на съдебния изпълнител, където лицата, които могат да обжалват са
строго ограничени и в това производство претенциите на К.Б. са били оставени
без разглеждане, тъй като не е легитимна страна да обжалва действия на съдебния
изпълнител, то в производството по чл.45 от ЗЗД съдът има по-голяма свобода на
преценка досежно установяване на правния интерес на страната за иска защита на
накърнено право. Освен това двете производства /по иск за обезщетение и по
жалба срещу действие на съдебния изпълнител/ имат различен предмет и
висящността на едното с нищо не влияе на висящността на другото, както и изхода
по едното не обуславя с нищо изхода по другото, тъй като обективните предели на
силата на присъдено нещо на решенията по двата различни предмета не съвпадат –
така решение № 139 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1445/2009 г., IV г. о.,
ГК. Чл.45 от ЗЗД не посочва кръгът от лица, които имат право на обезщетение за вреди. Изисква се вредата да е пряка ,
непосредствена от противоправното поведение на делинквента, като съдът по
справедливост определя размера на обезщетението. Независимо, че по време на
развилото се принудително изпълнение ищецът и Т.Б. не са били съпрузи и бракът
между тях е бил прекратен, то обстоятелството, че ищецът в същия период като
длъжника Б. е подал жалби до ЧСИ против принудителното изпълнение, посочения
общ адрес в жалбите, изложението в жалбите /че живее с Т.Б. и имат общ бюджет/,
ангажираността му да защитава имущество й от изпълнение с подадените до
множество институции жалби и молби против ответника, за съда е достатъчно да
обоснове наличието на de facto семейна ситуация.
Като безработен и получаващ пенсия в
минимален размер /видно от декларацията по чл.83 ал.2 от ГПК/ ищецът е зависим
от доходите на Т.Б., които формират основната част от семейния бюджет. Всяко
намаляване на този основен приход оказва влияние върху покупателната способност
на семейството и респективно върху техните отношения. Отделно от това, нормално
от житейска гледна точка е да се приеме, че негативните емоции от едно
принудително изпълнение върху длъжника се преживяват негативно и от неговия
партньор. Още повече, чу се касае за задължение от сметки за топлоенергия, от
която се ползва цялото домакинство. В случая ищецът отделно е подавал жалби до
ЧСИ в същото изпълнително производство, сезирал е държавни институции с
оплаквания от действията на ЧСИ Б., вкл. е бил обект и на наказателно
преследване за набеждаване на ЧСИ и на съдията, издал изпълнителния лист. Това
сочи, че за ищеца са настъпили преки и непосредствени последици от воденото
срещу съпругата му изпълнително производство – негативни емоционални
изживявания във връзка с факта, че се води принудително изпълнение без надлежно
връчване на ПДИ, че жалбата на Б. не се изпраща до съда, и че ответникът
всъщност упражнява държавна власт и принуда безконтролно, срещу което ищецът е
безсилен. Налице са предпоставките на
чл.45 от ЗЗД ищецът да бъде възмезден за търпените неимуществени вреди. Съдът
намира за справедлив размер обезщетение такова в размер на 5000лв., което се
следва общо по петте предявени иска. До предявения размер исковете за
неимуществени вреди следва да се отхвърлят. Не се установи заболяванията на
ищеца, установени с решение на ТЕЛК да са в резултат на негативните емоции,
които е преживял по време на принудителното изпълнително производство. Акцесорна
претенция по чл.86 от ЗЗД не се претендира ведно с главния иск, поради което с
оглед на диспозитивното начало в гражданското производство, законна лихва върху
присъдената главница не се дължи.
По
разноските:
Ищецът не
претендира разноски.
Ответникът претендира разноски в размер на 1000лв. по
представен списък, който ищецът не оспорва. На основание чл.78 ал.3 от ГПК
ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Присъждат
се действително направените разноски. Представен е договор за правна защита и
съдействие /л.284 от делото/ , съгласно който ответникът е заплатил на
процесуалният си представител по делото адвокатско възнаграждение в размер на
1000лв. Съобразно отхвърлената част от исковете /96,44%/, ищецът дължи на
ответника 964лв. разноски по делото.
Воден от
горното , съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЧСИ М.Б.,
рег.№838 при КЧСИ да заплати на К.И.Б., ЕГН ********** на основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.74 от ЗЧСИ сумата от 5000лв. обезщетение за неимуществени
вреди от незаконосъобразни изпълнителни действия по изп.дело № 20128380406341
на ЧСИ Б., изразяващи се в незаконосъобразно удържани суми от трудовото
възнаграждение на Т.Б. през м.август 2012г., м.октомври 2012г., м.октомври
2013г., м.ноември 2013г. и м.декември 2013г. и забавяне администрирането на
жалбата на Т.Б. с вх.№ 37819/31.07.2012г. и допълнение към нея с вх.№
38007/01.08.2012г., като ОТХВЪРЛЯ
исковете за неимуществени вреди за разликата до предявените размери от общо
14 480 000лв. като недоказани, вкл. и на претендираното основание
лошо администриране на жалбата на К.Б., вх.№ 38006/01.08.2012г..
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни исковете на К.И.Б. срещу ЧСИ М.Б. за заплащане на сумата 1590лв.,
обезщетение за имуществени вреди, представляващо сбор от сумите, удържани от
трудовото възнаграждение на Т.Б. на 25.08.2012г., на 25.10.2012 г. , на
25.10.2013г., на 25.11.2013г. и на 25.12.2013г. по изп.дело № 20128380406341 на
ЧСИ Б., ведно с претендираната законна лихва върху тези суми.
ОСЪЖДА К.И.Б., ЕГН **********
да заплати на ЧСИ М.Б., рег.№838 при КЧСИ сумата 964лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия :