Решение по адм. дело №1016/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл.118, ал.1 от КСО.

Образувано е по подадена жалба от „Транселстрой“ ЕООД от [населено място], чрез адв. И.. Н. от САК, срещу Решение №1012-04-76#34/29.11.2024г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново, с което решение е отхвърлена жалба вх. №1012-04-76/17.09.2024г., неразделна част от която е и писмо вх. №1012-04-76#4/01.10.2024г., на „Транселстрой“ ЕООД, срещу Разпореждане №5104-04-77/04.09.2024г. на длъжностно лице по чл. 60, ал 1 от КСО. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение поради постановяването му при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Сочи, че разследването, извършено в хода на процедурата, е непълно и невсеобхватно, като са налице съществени пропуски във фактологията и причинната връзка. Изтъква, че в случая се касае за нетравматично увреждане на здравето на В., като в този случай компетентни да установят наличието на причинна връзка между него и извършваната работа са единствено органите на медицинската експертиза. Сочи, че без да съобрази посоченото обстоятелство административният орган е приел самостоятелно причинната връзка, изземвайки компетентността на органите на медицинската експертиза, като с тези си действия е допуснал съществено нарушение на производството по разследване и установяване на трудовата злополука. Извън горното намира и, че не са доказани изискуемите от закона предпоставки, въз основа на които да се приеме, че злополуката има характер на трудова. Моли съда да отмени обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, алтернативно да върне преписката за произнасяне на органите на медицинската експертиза.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Н., поддържа жалбата по изложените в нея мотиви, които доразвива в представените по делото писмени бележки. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – директора на ТП на НОИ – В. Търново, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по съображения, изложени в съдебно заседание и в представена по делото писмена защита. Моли съда да отхвърли жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност на съдебното решение прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Заинтересованите страни – Н. И. В., В. С. В. и И. С. В., чрез пълномощника си адв. И., оспорват жалбата като неоснователна и молят съда да я остави без уважение. Претендират присъждане на разноски по реда на чл. 38 от ЗА. В указания от съда срок, чрез процесуалния им представител, представят писмена защита, в която доразвиват аргументите си за неоснователност на жалбата.

Съдът като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че между „Геострой“ АД с [ЕИК], като клиент и „Транселстрой“ ЕООД с [ЕИК], като доставчик, е бил сключен договор от 14.06.2021г., по силата на който клиентът възлага, а доставчикът се задължава да осигури качествено, в срок и с дължимата професионална грижа услугите по Проект „Модернизация на железопътен път, контактна мрежа и системи за сигнализация и телекомуникации по железопътни участъци Пловдив-Крумово, Скутаре и разделен пост Тракия“ по проект „Развитие на железопътен възел Пловдив“, в част „Контактна мрежа“ при условия, срокове и изисквания, съгласно договора, основния договор, вкл. Техническите спецификации на Инвеститора, в т.ч. Техническа спецификация за проектиране и монтаж по част Контактна мрежа, приетата Оферта от доставчика и ценовото му предложение, неразделна част от договора, както и приложимото европейско и българско законодателство.

Не е спорно между страните също, че на 19.05.2023г. между „Транселстрой“ ЕООД, представлявано от И. Л. Н., в качеството му на управител, наричан работодател, и С. С. В., наричан работник, е бил сключен трудов договор №00000310, по силата на който В. е бил назначен на длъжност „Ел. монтьор контактна мрежа“, с код по НКПД - 74122009 при жалбоподателя „Транселстрой“ ЕООД, без фиксирано работно място, при пет дневна работна седмица и с осем часов работен ден. Според отразеното в трудовия договор, същият е постъпил на работа на 23.05.2023г.

На 19.06.2024г., около 14:30 часа, изпълнявайки задълженията си по посочения трудов договор на територията на гара Скутаре, обл. Пловдив, С. В. претърпял инцидент с електричество – бил ударен от ток (волтова дъга), вследствие на което получил изгаряне по тялото и паднал от „вишка“, на която бил вдигнат. На пострадалия бил извършен преглед в [населено място], като му било препоръчано оставане в болница за преглед и лечение, което последният отказал. На следващия ден на В. бил извършен нов преглед, при който същият бил насочен към УМБАЛ „Медика“ ООД [населено място], където бил приет за лечение на 20.06.2024г., но на 09.07.2024г. починал.

Междувременно, на 08.07.2024г. в ТП на НОИ – Велико Търново постъпило писмо вх. № 1042-04-295, изпратено за сведение от И. С. В. – син на пострадалия С. В., адресирано до ТП на НОИ – Пловдив, в което били наведени твърдения за претърпения на 19.06.2024г. от баща му – С. В., инцидент по време на работа, както и за липса на информация дали във връзка със същия е образувано производство в прокуратурата и такова в НОИ. Със същото били направени искания за образуване на такива производства.

Във връзка с това писмо, с писмо изх. №1029-04-6361/08.07.2024г. на главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Велико Търново било указано на представляващия „Транселстрой“ ЕООД необходимостта от представяне на протокол за разследване на обстоятелствата, довели до настъпване на злополуката, декларация по чл. 3, ал. 1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, както и трудовоправни документи, касаещи С. В..

С декларация №5101-04-64/10.07.2024г., представляващият „Транселстрой“ ЕООД [населено място] декларирал настъпването на злополука на 19.06.2024г. с пострадал С. В., което поставило начало на административното производство. Към този момент лицето било починало /на 09.07.2024г./, поради което за образуваното производство били уведомени неговите наследници – В. С. В., И. С. В. и Н. И. В., заинтересованите страни по делото.

С писмо изх. №5101-04-64#10/19.07.2024г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново било отправено искане до директора на ТП на НОИ – Пловдив за извършване на разследване на злополуката със С. С. В. от осигурителя „Транселстрой“ ЕООД предвид, че мястото й е в гара Скутаре, общ. Тракия, обл. Пловдив. Т. разследване било извършено, като резултатите от същото са обективирани в Протокол №5103-15-36/23.08.2024г., който е изпратен на директора на ТП на НОИ – Велико Търново с писмо изх. №5101-04-64#25/29.08.2024г.

След получаването му, от длъжностно лице при ТП на НОИ – Велико Търново е издадено Разпореждане №5104-04-77/04.09.2024г., с което злополуката станала на 19.06.2024г. със С. С. В. – бивш служител на „Транселстрой“ ЕООД – [населено място], починал на 09.07.2024г. е призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО.

Това разпореждане е обжалвано пред директора на ТП на НОИ – Велико Търново с жалба, подадена чрез ССЕВ и подписана от адв. Н., като пълномощник на „Транселстрой“ ЕООД – [населено място], в която са изложени твърдения за неизясняване на обстоятелствата около злополуката, като са направени доказателствени искания за събиране и приобщаване на конкретно посочени документи. Приложени са и доказателства. Жалбата е намерена за нередовна, поради което е оставена без движение и са дадени указания и срок за отстраняване на нередовностите, като с писмо вх. №1012-04-76#4/01.10.2024г. същите са отстранени.

Във връзка с така направените с жалбата искания, от директора на ТП на НОИ – Велико Търново са изпратени писма до МБАЛ „Св. Иван Рилски“ – [населено място] и до „Диагностично-консултативен център“ ЕООД – [населено място], с които са изискани документи относно извършени прегледи на С. В.. Такива не са представени.

Извършена е служебна справка, при която е установено, че по повод смъртта на С. В. е образувано досъдебно производство №2239/2024г. по описа на Окръжна прокуратура – Русе, в хода на което е назначена съдебномедицинска експертиза. С оглед на това, с писмо изх. №1012-04-76#14/21.10.2024г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, от Окръжна прокуратура – Русе е изискано предоставянето на заверено копие на заключението от съдебномедицинската експертиза, както и това от комплексната съдебномедицинска експертиза, в случай, че такава е била извършена. С Решение №1012-04-76#29/15.11.2024г. на оправомощено лице за директор на ТП на НОИ – Велико Търново административното производство е спряно до получаване на отговор от Окръжна прокуратура – Русе.

На 25.11.2024г. в ТП на НОИ – Велико Търново е получено прокурорско разпореждане от 14.11.2024г. по досъдебно производство №2239/2024г. по описа на Окръжна прокуратура – Русе, с което искането за предоставяне на заключението по съдебномедицинската експертиза е уважено, като е уточнено, че комплексна съдебномедицинска експертиза не е извършвана. След получаването му, с Решение №1012-04-76#33/29.11.2024г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново административното производство е възобновено и е постановено обжалваното решение, с което е отхвърлена жалба вх. №1012-04-76/17.09.2024г., неразделна част от която е и писмо вх. №1012-04-76#4/01.10.2024г., на „Транселстрой“ ЕООД, срещу Разпореждане №5104-04-77/04.09.2024г. на длъжностно лице по чл. 60, ал 1 от КСО.

Това решение на директора на ТП на НОИ – В. Търново е връчено на пълномощника на дружеството адв. Н. на 04.12.2024г., като в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО е подадена жалба срещу него до Административен съд – В. Търново. Въз основа на тази жалба е образувано настоящото дело.

По делото са приети като доказателства освен документите, изпратени с писмо изх. №2103-04-30#2/23.12.2024г. по описа на ТП на НОИ Велико Търново, съставляващи административната преписка по обжалвания акт, намиращи се от страница 2 до 181 вкл., още и становище с вх. №178/14.01.2025г. от юрисконсулт В., молба с вх. №198/15.01.2025г. от адв. Н., молба с вх. №253/20.01.2025г. от адв. Н., становище с вх. №260/20.01.2025г. от адв. С. И., процесуалния представител на И. В. и В. В., както и представената от процесуалния представител на ответника Заповед № 1015-04-77/07.06.2023 година на директора на ТП на НОИ Велико Търново.

Приобщени като доказателства са и представените от УМБАЛ „Медика Русе“ по искане на процесуалния представител на жалбоподателя писмени доказателства, постъпили с писмо вх. №849/24.02.2025г., намиращи се от страници от 290 до 550 от делото включително.

По искане на процесуалния представител на жалбоподателя е назначена комплексна съдебно-медицинска експертиза, заключението, по която е прието без оспорване от страните.

По искане на пълномощника на жалбоподателя са събрани и гласни доказателства чрез обясненията на заинтересованите страни И. В. и В. В. – синове на покойния С. В..

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежно легитимирана страна с правен интерес и е насочена срещу подлежащ на обжалване административен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното Решение №1012-04-76#34/29.11.2024г. е издадено от териториално и материално компетентния по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО административен орган - Директор на ТП на НОИ – Велико Търново. Потвърденото с него Разпореждане №5104-04-77/04.09.2024г. също е издадено от компетентен по закон орган, а именно от определено, съгласно приложената по делото Заповед №1015-04-77/07.06.2023г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново, длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО да издава разпореждане за приемане или неприемане на злополуката за трудова (л.686 от делото).

Решението е постановено в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, при изложени подробни мотиви за формирания от решаващия орган извод за наличието на кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав на трудовата злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Волята на административния орган е ясна и непротиворечива, като мотивите кореспондират изцяло с диспозитива на решението.

Не се установява в хода на административното производство да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изпълнени са изискванията на Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ) и КСО. Съгласно чл. 58, ал. 1 от КСО, ТП на НОИ съвместно с Инспекцията по труда, комитетите и групите по условия на труд и други компетентни органи в зависимост от случая разследват всяка смъртна трудова злополука. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 3 от КСО се провежда разследване, което да установи причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука, вида на уврежданията и други сведения, подпомагащи административния орган да се произнесе за характера на злополуката. Съгласно изискването на чл. 58, ал. 6 от КСО, резултатите от разследването се оформят в протокол в типизирана форма, валиден до доказване на противното. В случая производството по разследване на злополуката е открито на основание чл. 58, ал. 1 КСО, след деклариране на злополуката в ТП на НОИ – Велико Търново, където е регистрацията на осигурителя. Документите са препратени към ТП на НОИ – Пловдив, в чийто район е настъпила злополуката. Тя от своя страна е изготвила протокол за разследване на трудова злополука, със съответното съдържание, отразяващо данните по чл. 10, ал. 1, т., т. 1 – 11 от НУРРОТ3 относно: осигурителя, пострадалия, мястото и времето на злополуката, свидетелите на злополуката и лицето, оказало първа помощ, обща характеристика на работата, извършвана от пострадалия преди злополуката, специфичното физическо действие, извършвано от него в момента на злополуката и свързания с това действие материален фактор /Протокол №5103-15-36/23.08.2024г./. В случая доказателствената му сила не е оборена чрез събраните по делото писмени и гласни доказателства. Изложеното налага извода, че при издаване на разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 от КСО е спазена описаната процедура по извършване на проверката и съставяне на протокола.

Относно приложението на материалния закон, съдът съобрази следното:

В законодателството трудовата злополука изрично е предвидена като осигурен социален риск. Легалната дефиниция на този риск се съдържа в нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО, в която са установени юридическите белези и кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, както следва: 1. внезапно увреждане на здравето (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2. наличие на функционална връзка между увреждането и изпълняваната работа, т. е увреждането следва да е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието; 3. неблагоприятен резултат от увреждането - временна неработоспособност, трайно намалена неработоспособност или смърт; 4. причинно-следствена връзка - неблагоприятният резултат да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства, както и при нетравматични увреждания внезапното увреждане на здравето да е настъпило в резултат от извършваната работа; 5. лицето да е осигурено за съответния риск.

В случая, от събраните доказателства по делото се установява наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки за квалифициране на процесната злополука като трудова.

По делото не е спорно, че към деня на злополуката пострадалото лице е осигурено за всички осигурени социални рискове, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО /в т. ч. и трудова злополука/, като работещо по трудов договор със „Транселстрой“ ЕООД. Съдът намира за безспорно доказано, че на 19.06.2024г., около 14:30 часа, пострадалият С. В. е бил на територията на гара Скутаре, обл. Пловдив, където е изпълнявал служебните си задължения, работейки по регула на контактна мрежа по отстраняване на констатирани нарушения, като е претърпял инцидент с електричество – бил е ударен от ток (волтова дъга), вследствие на което получил изгаряне по тялото и паднал от „вишка“, на която бил вдигнат. След извършване на преглед в [населено място], на същия му било препоръчано оставане в болница за преглед и лечение, което последният отказал. Впоследствие, на 20.06.2024г., на пострадaлия бил извършен нов преглед, при който бил насочен към УМБАЛ „Медика“ ООД [населено място], където бил приет за лечение на 20.06.2024г., но на 09.07.2024г. починал. Установено е, че пострадалото лице към момента на настъпване на злополуката /в 14:30 ч. през работно време/ е осъществявало дейности във връзка с изпълнение на задълженията си по сключения трудов договор с „Транселстрой“ ЕООД, като доказателства в обратната насока липсват. Доказана е функционалната връзка между травматичното увреждане и извършваната работа. Злополуката е станала през работното време, при отстраняване на забележки по контактната мрежа между гарите Пловдив – Тракия - Скутаре, каквито са били задачите за деня, възложени на работниците, един от които е именно В.. От доказателствата по делото е установено, че в деня на злополуката В., посягайки с клещи към проводника, за да провери има ли напрежение в контактната мрежа, бил ударен от волтова дъга, която запалила блузата му и предизвикала изгаряне по тялото. Спорният въпрос по делото е дали именно въпросното изгаряне е причина за възникналия впоследствие сепсис, довел до септичен шок и до летален край – смъртта на В., или налице ли е причинна връзка между увреждането, резултат от злополуката, станала със С. В. на 19.06.2024г., и настъпилият впоследствие неблагоприятен резултат – неговата смърт.

Видно от представената в хода на административното производство Съдебно-медицинска експертиза на труп е като причина за смъртта на С. С. В. е записано получена термична травма (изгаряне на кожата на гърба, гръдния кош, корема и ляв горен крайник) на около 30 % от площта на тялото, чрез възникналите в резултат на същата усложнения – сепсис и развилият се впоследствие септичен шок. Според заключението описаните травматични увреждания в рамките на термична травма са резултат на местното действие на висока температура. Посочено е в СМЕ на труп, че въпросните увреждания могат да бъдат получени при инцидента с електричество на 19.06.2024г., а именно при удара от волтова дъга. Прието е от експерта по съдебна медицина, че е налице причинно-следствена връзка между инцидента на 19.06.2024г. и настъпилата на 09.07.2024г. смърт на С. С. В.. Всъщност аналогични констатации се съдържат и в приетата по настоящото дело комплексна съдебно-медицинска експертиза. От заключението на същата, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, безспорно се установява, че уврежданията на тялото на С. В. се дължат на изгаряне 2“В“ степен на 32 % от повърхността на тялото, което е тежко изгаряне и най-често е следствие от ел. ток, пламък и горещи течности. Според експертите с голяма степен на сигурност може да се твърди, че въпросните увреждания се дължат именно на изгарянето от волтова дъга и запалването на дреха върху кожата. Посочено е от експертите, че лечението на термичния шок изисква спешно лечение поради животозастрашаващите патофизиологични нарушения, като в случая именно забавените хоспитализация, антибиотична терапия и хирургична обработка на изгорените повърхности е улеснило контаминацията и инфекцията и е довело до възникване на сепсис и впоследствие на септичен шок. Според обясненията на вещите лица, дадени при разпита им в проведеното на 20.06.2025г. съдебно заседание, в конкретния случай не е имало друго инфекциозно огнище, което да е причинило сеспис на пострадалия В., освен изгарянията. Предвид така изложеното съдът намира, че от така представените по делото доказателства се установява категорично, че смъртта на С. С. В. е пряко следствие от злополуката, станала на 19.06.2024 г. и възникналите в резултат на нея увреждания /изгаряния по тялото.

Неоснователно се настоява от жалбоподателя, че административният орган не е поискал, а е следвало на основание чл. 73, ал. 1, т. 1 Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) да поиска от съответната Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) да се произнесе по причинната връзка между уврежданията, получени от С. В. и настъпилата смърт. Съгласно чл. 60, ал. 2 от КСО само ако декларираната злополука е по повод нетравматично увреждане, разпореждането по ал. 1 се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. В случая обаче не се касае за нетравматично увреждане, а за травматично такова, което се установява от представената в хода на административното производство от Окръжна прокуратура – Русе съдебно-медицинска експертиза на труп /а и от приетата по настоящото дело комплексна съдебно-медицинска експертиза/. Нещо повече, от същата тази експертиза безспорно се установява и наличието на причинно-следствена връзка между получените от В. травматични увреждания при инцидента на 19.06.2024г. и настъпилата по-късно негова смърт. Предвид това не е било необходимо да се изчаква издаване на окончателно решение на ТЕЛК/НЕЛК. В този смисъл е и Решение №5377/22.05.2025 г. по АД №10537/2024г. на ВАС.

Предвид гореизложеното и въз основа на доказателствата по делото, съдът приема, че Разпореждане №5104-04-77/04.09.2024г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал 1 от КСО при ТП на НОИ – Велико Търново, с което настъпилата на 19.06.2024г. злополука със С. С. В. е приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО, е законосъобразно, издадено от компетентен административен орган, в предвидената за това форма, в съответствие с материалния закон и целите на закона, с подробно изложени мотиви, поради което и правилно и в съответствие с материалния и процесуалния закон, е потвърдено с Решение №1012-04-76#34/29.11.2024г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново, като не страда от пороци, обосноваващи отмяната му като незаконосъобразно.

В този смисъл жалбата срещу него, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена

При този изход на спора и направеното искане от ответната страна за разноски, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва да й бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определени на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

На основание чл. 143, ал. 4 от АПК право на разноски имат и заинтересованите страни. В случая искането на процесуалния им представител – адв. И. е за присъждане на разноски по реда на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата/ЗА/, а именно за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА. С оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид броят на представляваните от адвоката лица, на адв. С. И., следва да бъде присъдена сума в размер на 1 000 лв.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването, извършено с жалбата на „Транселстрой“ ЕООД от [населено място], срещу Решение №1012-04-76#34/29.11.2024г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново, с което решение е отхвърлена жалба вх. №1012-04-76/17.09.2024г., неразделна част от която е и писмо вх. №1012-04-76#4/01.10.2024г., на „Транселстрой“ ЕООД, срещу Разпореждане №5104-04-77/04.09.2024г. на длъжностно лице по чл. 60, ал 1 от КСО.

ОСЪЖДА „Транселстрой“ ЕООД, [ЕИК] от [населено място] да заплати на ТП на НОИ – Велико Търново разноски по делото в размер на 150 /сто и петдесет/ лв.

ОСЪЖДА „Транселстрой“ ЕООД, [ЕИК] от [населено място] да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат С. И., вписан в Адвокатска колегия – Велико Търново, със служебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 /хиляда/ лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.