№ 3725
гр. Варна, 03.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Гинка Т. Иванова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20243100501585 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 50285/20.06.2024г. /вх. No на
ВРС/, подадена от „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап.3, представлявано
заедно от Петр Валента и Христо Маринов – управители, действащи чрез
процесуален представител юрк. Ел. Ц., срещу Решение № 1959/29.05.2024г.,
постановено по гр.д.№ 15011/2023 г. по описа на ВРС, с което е прието за
установено, че П. Г. П. ЕГН:**********, ******* НЕ ДЪЛЖИ на „АПС БЕТА
България” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.
София, п.к. 1404, р-н. Триадица, бул. България № 81В, ап. 3, представлявано
от Джозеф Мартинак, Христо Маринов Маринов, Петр Шимичек, сума в общ
размер на 2333,23 лева /две хиляди триста тридесет и три лева и 23стотинки/,
разпределени както следва: 1210.16 лева - главница; 1122.19 лева - договорна
лихва за периода от 01.08.2009г. до 27.09.2013г.; 0,88 лева - неустойка за
забава за периода от от 01.08.2009г. до 27.09.2013г., дължими по Договор за
потребителски кредит от 17.04.2007г., за които суми са издадени Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№16103/2013г. по
описа на ВРС и изпълнителен лист от 13.12.2013г., въз основа на които е
образувано ИД №189/2014г. по описа на ЧСИ Николай Г. №716 от КЧСИ,
поради погасяване по давност на дълга, на осн.чл.124, вр.чл.439 ГПК.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Сочи се, че изводът на ВРС по отношение на погасителната давност бил
неправилен. Излага, че след 26.06.2015г. е приложимо ново тълкуване от ВКС,
според което съгласно чл. 116, б.“в“ ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, като в
хода на изпълнителното производство давността не спира, а се прекъсва
1
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ, като посочва чл. 10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Счита, за
неправилен извода на първоинстанционния съд, че от страна на въззивното
дружество в периода 2015г. до 2021 г., не са предприемани действия, които да
са довели до прекъсване на погасителната давност. Твърди, че са депозирали
многократно молби за извършване на изпълнителни действия и са извършвали
такива, с което са демонстрирали интереса си към събиране на вземането.
Твърди, че изрично в ТР се сочи, че искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, тъй като съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи. Приема, че ищецът няма нужда да поддържа
висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и
разноски за извършването на изпълнителните действия изграждащи
посочения от него изпълнителен способ и като иска повтаряне на неуспешни
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Във
връзка с което и съгласно т. 10 на ТР 2 от 26.06.2015г. въззивникът твърди, че
нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или предприето последното валидно изпълнително действие.
Излага, че последиците при перемцията по чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК са от
процесуален характер, изпълнителния лист не губи характера си на
изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да
съществува. Поддържа, че перемирането е основание за прекратяване на
процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, като не
заличавало ефекта от предприетите принудителни действия, с които е
прекъсвана давността за изпълняемото право, този ефект се запазвал и отчитал
при възражение за изтекъл давностен срок. Цитира в тази връзка съдебна
практика на ВКС. Сочи, че единствената правна последица от настъпилата
вече перемция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.
Твърди, че отказът от образуване на ново изпълнително дело с нищо не вреди
на кредитора, нито полза или вреди на длъжника. Моли за отмяна на
решението и да бъде постановено друго, както и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответника по делото. Същият сочи, че решението е правилно и
законосъобразно, а въззивната жалба неоснователна и недоказана. Твърди, че
на 26.10.2015 г. по ИД №189/2014 г. по описа на ЧСИ Николай Г. е проведено
валидно действие по изпълнението чрез налагане на запор на трудовото
възнаграждение на длъжника. Следващото изпълнително действие било
поискано с молба вх.№10966/29.09.2022 г., т.е. между двете валидно поискани
изпълнителни действия минал период повече от 5 г. Твърди, че с молби вх.
№2313/09.05.2017 г. и вх.№7995/16.10.2019 г., взискателя не е поискал
извършване на действия по изпълнението. От което следвало, че правото на
принудително изпълнение е погасено по давност. Моли за потвърждаване на
2
решението и присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и
чл. 261 ГПК.
Жалбоподателят не се позовава на процесуални нарушения във връзка с
доклада по делото, спорът не е от естество, при което служебното начало да
има превес над диспозитивното и състезателното начало, не е налице
хипотеза, в която да се налага обезпечаване на правилното приложение на
материална норма.
Не са направени доказателствени искания от страните.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 50285/20.06.2024г. /вх.
No на ВРС/, подадена от „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап.3,
представлявано заедно от Петр Валента и Христо Маринов – управители,
действащи чрез процесуален представител юрк. Ел. Ц., срещу Решение №
1959/29.05.2024г., постановено по гр.д.№ 15011/2023 г. по описа на ВРС, с
което е прието за установено, че П. Г. П. ЕГН:**********, ******* НЕ
ДЪЛЖИ на „АПС БЕТА България” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление гр. София, п.к. 1404, р-н. Триадица, бул. България № 81В,
ап. 3, представлявано от Джозеф Мартинак, Христо Маринов Маринов, Петр
Шимичек, сума в общ размер на 2333,23 лева /две хиляди триста тридесет и
три лева и 23стотинки/, разпределени както следва: 1210.16 лева - главница;
1122.19 лева - договорна лихва за периода от 01.08.2009г. до 27.09.2013г.; 0,88
лева - неустойка за забава за периода от от 01.08.2009г. до 27.09.2013г.,
дължими по Договор за потребителски кредит от 17.04.2007г., за които суми са
издадени Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№16103/2013г. по описа на ВРС и изпълнителен лист от 13.12.2013г.,
въз основа на които е образувано ИД №189/2014г. по описа на ЧСИ Николай Г.
№716 от КЧСИ, поради погасяване по давност на дълга, на осн.чл.124,
вр.чл.439 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
15.10.2024г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
3
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА
ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява,
че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора,
който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на
спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за
медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат
да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на
съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ
към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4
/сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към
координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 410, на тел. 052 62 33 62,
както и на e-mail: *********@***.**.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация или в
случай на постигане на спогодба следва да уведомят съда.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4