Определение по дело №655/2019 на Окръжен съд - Варна

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…………/…….05.2019 г.

гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

         ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА

ТОНИ КРЪСТЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Маркова

ч.т.д. № 655/2019 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 423 ГПК, образувано по молба вх. № 13913/22.02.2019 г. от Т.Г.М., ЕГН **********, с местожителство ***, за приемане на възражение срещу Заповед за изпълнение № 5630/03.09.2015 г. по реда на чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 10913/2015 г., на ВРС, XXVI с., в полза на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“, № 15, представлявано от Л.К.Д..

Длъжникът твърди, че издадената заповед за изпълнение не й е била надлежно връчена. Сочи, че за пръв път узнала за заповедта от покана за доброволно изпълнение, връчена й на 06.02.2019 г., чрез работодател. Излага, че издадената заповед не й е била връчена надлежно и съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 47 ГПК. Излага, че отразените при връчването обстоятелства, че не живее от няколко години на адреса, на който е регистрирана – с. Равна гора, обл. Аврен, обл. Варна, не отговарят на истината. Сочи, че е живяла на адреса до средата на февруари 2016 г., когато се преместила да живее при дъщеря си в гр. София. През м. март 2016 г., с писмо уведомила Кмета на с. Равна гора като посочила съдебен адрес, на който да бъдат изпращана адресираната до нея кореспонденция. Писмото било получено на 11.04.2016 г.  Счита, че неправилно е направен само един опит да бъде намерена на адреса, на 23.10.2015 г., вместо поне три като в същия ден е залепено и уведомлението. Още излага, че вместо да бъде изчакано изтичането на 2-седмичния срок – 06.11.2015 г., съобщението е върнато на 05.11.2015 г. По същество отправя искане за приемане на възражението, подадено по реда на чл. 423 ГПК.

Кредиторът „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, депозира писмен отговор, в който релевира възражение за неоснователност на възражението. Сочи, че не са налице основанията за прилагане на разпоредбата на чл. 423, ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като установената процедура в разпоредбата на чл. 47 ГПК, в редакцията й към датата на връчването е била спазена. Сочи, че в частта относно установените обстоятелства при залепване на уведомлението, уведомлението има характер на официален удостоверителен документ, който се ползва с обвързваща доказателствена сила. Излага анализ на изпълнената процедура по залепване на уведомление на регистрирания на длъжника адрес. Сочи, че не са налице доказателства в подкрепа на твърдението, че молителката е живяла на посочения адрес. По същество отправя искане възражението като неоснователно да не бъде приемано. Отправя искане за присъждане на направените в производството разноски. Релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № 10913/2015 г., на ВРС, XXVI с. е видно, че по заявление вх. № 24910/02.09.2015 г., подадено от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, е издадена Заповед № 5630/03.09.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която Т.Г.М., ЕГН **********, с местожителство ***  е осъдена да заплати сумата 1921.41 лв., главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 02.09.2015 г., до окончателното й изплащане, сумата 249.35 лв., договорна възнаградителна лихва за периода 20.08.2009 г. – 19.03.2010 г., сумата 1216.11 лв., обезщетение за забава за периода 21.08.2009 г. – 30.07.2015 г., дължими по силата на Договор за цесия от 08.07.2014 г. и Договор за паричен заем № PLUS-01259802/09/2008 и сумата 416.28 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

От материалите по делото е видно, че на адреса посочен в заявлението длъжника не е открит. От извършената служебна справка се е установило, че Т.М. е с регистриран постоянен и настоящ адрес ***. Изпратеното съобщение на този адрес е върнато на 08.10.2015 г. с писмо, в което Кмета на с. Равна гора е посочил, че адресата от няколко години не е пребивавала в с. Равна гора и не е оставила адрес закореспонденция. Съдът е разпоредил изпращане на ново съобщение на адреса с разпореждане № 43487/13.10.2015 г. На 14.10.2015 г. е изпратено ново съобщение на адреса като са възпроизведени и дадените от ВРС указания по удостоверяването на обстоятелства и залепване на уведомление.

Видно от съобщението и приложеното към него уведомление е, че адресът в действителност се намира в м. Пода и е открит при повторното посещение на 23.10.2015 г. При него длъжностното лице е удостоверило, че имотът е занемарен и обрасъл, и няма следи да живеят хора, при което е залепило уведомление на портата на имота, поставено в найлонов джоб и закрепено с 4 бр. кабъри. Отразено е, че не е налице пощенска кутия. На 05.11.20115 г. съобщението и екземпляр от залепеното уведомление са изведени за връщане във ВРС.

С разпореждане № 47838/11.11.2015 г. първоинстанционния съд е приел съобщението за редовно връчено, считано от 06.11.2015 г., в хипотезата на чл. 47, ал. 5 ГПК. С разпореждане от 26.11.2015 г. е постановено издаването на изпълнителен лист.

По делото е постъпила изискана по служебен път заверена преписка от изп.д. № 20198830400053 на ЧСИ № 883, с район на действие ВОС. Видно от материалите по преписката е, че до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, чрез работодател „Асистент 24“ ЕООД, ЕИК *********, която е получена на 06.02.2019 г. 

Въз основа на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 423 ГПК дава право на длъжника, който е бил лишен от възможността да оспори вземането по заповед за изпълнение, чрез подаване на възражение в срока по чл. 414 ГПК, да подаде възражението си пред въззивния съд, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение. Визираният в нормата срок е преклузивен и неспазването му има за последица процесуалната недопустимост на производството по чл. 423 ГПК. В случая срокът по чл. 423, ал. 1 ГПК е спазен, с оглед твърденията на длъжника и кореспондиращите им доказателства, досежно узнаване за издадената заповед на 06.02.2019 г. Следователно възражението, депозирано на 22.02.2019 г., е допустимо и подлежи на разглеждане по същество.

Съобразно разпоредбата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, длъжникът се счита лишен от възможност да оспори вземането ако заповедта не му е била връчена надлежно.

Материалите по приложеното ч.гр.д. № 10913/2015 г., на ВРС, ХХVI с., релевантни за преценката относно изпълнението на процедурата за връчването на заповедта за изпълнение, обосновават извода на настоящият състав, че не са налице обстоятелствата по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК. Както бе посочено в приетата за установена фактическа обстановка, регистрирания постоянен и настоящ адрес на длъжника е бил посетен от длъжностното лице, извършващо призоваването в района на с. Равна гора, а именно Кметът, след като до знанието на ВРС са сведени служебно известните обстоятелства, че молителката не пребивава на адреса от няколко години. След неоткриване на адресата, в уведомлението са налице всички факти, касаещи преценката за приложение на фикцията по чл. 47, ал. 5 ГПК. Действително, съобщението е изведено за връщане по номера на делото един ден преди изтичане на 2-седмичния срок. Този факт, при удостоверените обстоятелства, че молителката не пребивава на адреса и при липса на твърдения и кореспондиращите им доказателства, че невъзможността да й бъде връчена заповедта се дължи именно на това обстоятелство, сам по себе си не е в състояние да опорочи процедурата по залепване на уведомление. 

От страна на молителката са релевирани твърдения, че същата е пребивавала в имота в с. Равна гора до средата на м. февруари 2016 г., без да са подкрепени с надлежни доказателства. Представено е уведомление до Кмета на с. Равна гора, ведно с приложено пълномощно от 18.02.2016 г. на адв. Борисова, което е получено на 11.04.2016 г. Датата на изготвеното пълномощно обаче, не води автоматично до извода, че в предходния период, в т.ч. и към датата на залепеното уведомление, М. фактически е пребивавала на адреса.

В подкрепа на изложеното е и съдържащата се в постъпилата преписка от изп.д. № № 20198830400053, справка за актуално състояние на трудовите договори на длъжника. От справката се установява, че след 04.07.2014 г. всички трудови договори на Т.М. са сключени с работодатели в гр. София, в т.ч. и към периода, в който се твърди, че е пребивавала в с. Равна гора.

Въззивния състав не споделя изложените в молбата доводи, адресатът да бъде търсен на адреса поне три пъти в продължение на 1 месец. Към момента на извършеното връчване през 2015 г., редакцията на чл. 47 ГПК не е съдържала такива изисквания. Такива изисквания бяха наложени от съдебната практика при действието на предходния ГПК, който обаче не предвиждаше процедура по залепване на уведомление на адреса на търсеното лице. Процедурата по залепване на уведомление е предвидена в действащия процесуален закон именно с цел охраняване и защита интересите на ответниците и длъжниците в производствата.

По изложените съображения, въззивния съд намира, че доказателствената сила на отбелязванията в залепеното уведомление не е успешно оборена и не може да се направи извода, че уведомлението не е надлежно залепено или не е залепено на надлежния адрес на длъжника.

По тези съображения съдът прави извода, че искането за приемане на възражението по чл. 423, ал. 1 ГПК, основано на твърдения за наличие на хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК - заповедта за изпълнение не е връчена надлежно на длъжника, е неоснователно и не следва да бъде уважено.

Предвид изхода от спора и в съответствие с направеното искане, на кредитора се следват разноски за настоящото производство, на осн. на чл. 78, ал. 1  и ал. 8 ГПК, в размер на 100.00 лв., юрисконсултско възнаграждение, определено служебно по размер от съда, на осн. чл. 26 НЗПП.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НЕ ПРИЕМА възражение на Т.Г.М., ЕГН **********, с местожителство ***, срещу Заповед за изпълнение № 5630/03.09.2015 г. по реда на чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 10913/2015 г., на ВРС, XXVI с., в полза на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“, № 15, представлявано от Л.К.Д., депозирано по реда на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, обективирано в молба вх. № 13913/22.02.2019 г.

ОСЪЖДА Т.Г.М., ЕГН **********, с местожителство *** да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“, № 15, представлявано от Л.К.Д., сумата 100.00 лв. (сто лева), разноски по делото на осн. Чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 26 НЗПП.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                   2.