Р Е Ш Е Н И Е
№ /27.07.2017
гр.Плевен 27.07.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
І-ви гр.с.в публичното заседание на
единадесети юли
през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ
СПАРТАНСКА
при секретаря Анита Велева и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от
съдията РЕНИ СПАРТАНСКА гр.дело №331 по описа за
2017г. и за да се произнесе съобрази следното:
В ИМ ищецът твърди,че на
09.11.2013г.ответникът Н.М. при управление на МПС-лек автомобил,марка**********“ с ДК№ ******по първокласен път І-3/************км.88+973,в
близост до с.*******, нарушил правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост причинил смъртта на
бащата на ищеца И. А. И.,б.ж.на гр.П., род.на ***г.Посочено е,че за извършеното
деяние ответникът е признат за виновен и осъден по чл.343 ал.1,б.“в“вр.с чл.342
ал.1 вр.чл.54 НК с влязла в сила на 07.12.2016г.присъда №4 по НОХД
№981/2015г.по описа на ПОС. Ищецът твърди,че с внезапната и тежка загуба на
своя баща е претърпял,търпи и ще продължава да търпи до края на живота си
неизмерима мъка, непреодолима болка и тъга,тъй като са ги свързвали силни
чувства на обич , топлота и привързаност,че починалият баща на ищеца е бил
негова единствена надежда и опора в трудни моменти,че е разчитал на него и е получавал морална и материална
подкрепа,че е споделял с него своите надежди и планове за бъдещето и е
получавал неговата подкрепа,важни съвети и напътствия. Изложени са твърдения,че
отношенията между ищеца и починалия му баща са били изключително близки и
топли,че внезапната смърт на баща му е предизвикала у ищеца силни негативни
изживявания,които не е могъл да преодолее дълго след ПТП ,че не е бил в
състояние да спи,да се среща с хора и да постигне социална адаптация.Ищецът
твърди,че непрестанно е изпитвал чувство за трагичност,безперспективност и
невъзможност да преодолее трагичните си изживявания,че е посетил психиатър
,който след прегледа е констатирал
наличието на посттравматично стресово разстройство,лекувано повече от 6
месеца.Посочено е,че описаните болки,страдания,душевни терзания и мъка
представляват неимуществени вреди,които са в пряка причинна връзка с виновното
и неправомерно поведение на ответника.Твърди се,че от деянието на ответника
ищецът е претърпял и имуществени вреди,представляващи направени разходи за
погребението на баща му в размер на 635лв.С оглед разпоредбата на чл.300 ГПК ищецът счита,че настъпването на
тежкия вредоносен резултат се дължи изцяло на изключителната вина на ответника
и е в пряка причинна връзка с неговото противоправно поведение,а съгласно чл.51
ал.1 ЗЗД обезщетение за вреди от
непозволено увреждане се дължи за всички вреди,пряка и непосредствена последица
от увреждането.В заключение ищецът моли съда да постанови решение,с което
ответникът да бъде осъден да му заплати
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер
на 100 000лв.и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на
635лв.,ведно със законна лихва върху сумите,считано от датата на
увреждането-09.11.2013г.до окончателното им изплащане. Претендират се и
направените по делото разноски.В съдебното заседание на 11.07.2017г.,на което
бе даден ход по същество ищецът чрез своя пълномощник адвокат А.К. поддържа така
предявените искове и моли съдът да ги уважи.Подробни доводи и съображения в
тази насока са изложени от адвокат К. както в пледоарията по същество,така и в
депозираната писмена защита.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника Н.И.М. чрез неговия пълномощник адвокат Д.С. ***.В
същия е взето становище,че исковете са допустими ,че искът за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди
е основателен,а искът за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди е частично основателен до размер на 20 000лв.
Ответникът счита,че претенцията над сумата 20 000лв.до пълния размер от 100 000лв.като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди е неоснователна, недоказана,несъответстваща
на претърпените от ищеца вреди и несправедлива.Направено е възражение,че
настъпването на смъртта на И. А. И. се дължи и на съпричиняване от негова
страна в размер на 50%, поради противоправното му поведение като пешеходец,изразяващо
се в пресичане на пътното платно при условия на ограничена видимост,тъмна част
на денонощието,в нарушение на разпоредбите на чл.113 ал.1т.1 и чл.114 т.2 от ЗДвП,въвеждащи забрани за пресичане и изискващи поведение на пешеходеца,
съобразено с останалите участници в движението.Оспорват се твърденията в ИМ,че
починалият е единственият на който
ищецът е разчитал и от който е получавал морална и материална подкрепа,като се
посочва,че ищецът е в работоспособна възраст и няма доказателства починалият да
е единствен негов близък родственик.Посочено е,че с оглед датата на
амбулаторния лист и отдалечеността на издаването му от датата на смъртта на
бащата на ищеца,няма доказателства състоянието на последния да е в причинна връзка с тази смърт,че няма
данни ищецът да е провеждал лечение ,да е бил нетрудоспособен във вр.с
описаните изживявания,че няма доказателства за твърденията в ИМ ,че ищецът не
можел да спи,да се среща с хора и да постигне социална адаптация, вследствие
смъртта на наследодателя му.Взето е становище,че не са представени
доказателства за отношенията между ищеца и починалия му баща, за семейното
положение на ищеца и неговите доходи.Посочва се,че доколкото починалият И. А. И.
е бил разведен с майката на ищеца,няма доказателства кога е бил разводът между
съпрузите,кой е отглеждал ищеца до навършване на пълнолетие,кой го е
издържал,какви са били отношенията между него и починалия,в случай,че
родителските права върху ищеца са били предоставени на неговата майка.В
съдебното заседание на 11.07.2017г.на което бе даден ход по същество ответникът
чрез своя пълномощник адвокат Д.С. *** поддържа становището ,изложено в
писмения отговор, като моли съда да постанови решение,с което да уважи предявения иск за претърпени имуществени
вреди в пълен размер като доказан по основание и размер .По отношение
претенцията за неимуществени вреди,пълномощникът изразява становище,че искът
следва да бъде уважен до посочения в отговора размер ,т.е.до 20 000лв.,а в
останалата част да бъде отхвърлен ,тъй като претендираното обезщетение е изключително
завишено.Навеждат се доводи за съпричиняване от страна на починалия и
противоправно поведение от негова страна,без което не би настъпил вредоносния
резултат.Претендират се и направените разноски,съгласно отхвърлителната част на
исковете. В дадения от съда срок не е представена писмена защита от
пълномощника на ответника.
Окръжният съд като
прецени становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с
правно основание чл.45 ЗЗД. Ищецът И.И. претендира от ответника Н.М. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 100 000лв. и обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 635лв. от непозволено увреждане –причинена смърт
на бащата
на ищеца И. А. И. , починал на 09.11.2013г.,вследствие на ПТП
станало на 09.11.2013г.в близост до с.*****,за което деяние ответникът Н.И.М. е признат за виновен и осъден за
престъпление по чл.343 ал.1,б.в“вр.с чл.342 ал.1 и чл.54 НК с присъда на
Плевенски ОС №4 от 09.02.2016г.по НОХД №981/2015г.,влязла в сила на
07.12.2016г.Върху двете обезщетения се претендира и законна лихва от датата на
увреждането -09.11.2013г.до окончателното им изплащане. Предявените искове са
допустими.С оглед цената на иска за неимуществени вреди същият е родово
подсъден на ОС като първа инстанция,а
съгласно разпоредбата на чл.104 т.6 ГПК двата иска,предявени с обща ИМ следва
да се разгледат в едно производство ,т.е от ПОС.В този смисъл е и изготвения от съда
проекто-доклад по чл.146 ГПК,съгласно определение №718/09.06.2017г.по който
страните не са направили възражения.
Безспорно между страните е ,че с
присъда на Плевенски Окръжен съд №4 от 09.02.2016г.,постановена по НОХД
№981/2015г.подсъдимият Н.И.М. признат за
виновен в това,че на 09.11.2013г.около 17.45 часа на първокласен път І-3 /******/км.88+973,в
близост до с.****** ,при управление на МПС-лек автомобил марка“******** с рег.№*********
нарушил правилата за движение по
пътищата-чл.20 ал.2 ЗДП,като се движил с несъобразена с пътните условия
скорост-с характера и интензивността на движението /интензивно движение на
автомобили/ и с конкретните условия на видимостта—тъмна част на денонощието и
включени светлини на автомобила и преминаващите превозни средства,а именно
скорост 96-100км/ч вместо до 70,8км/ч, не намалил скоростта на движение и при
необходимост не спрял при възникване на опасност за движението –поява на
пешеходец на пътното платно и по непредпазливост причинил смъртта на И. А. И. ,ЕГН
********** от гр.Плевен ,поради което и на основание чл.343 ал.1,б.“в“
вр.чл.342 ал.1 и чл.54 НК е осъден на две години лишаване от свобода.На
осн.чл.343г НК подсъдимият Н.И.М. е лишен от правото да управлява МПС за срок от две години,считано от влизане
на присъдата в сила.С присъдата на ПОС
изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода на
осн.чл.66 ал.1 НК е отложено за срок от три години. Присъдата на ПОС е
потвърдена с решение на ВТАС №116 от 10.08. 2016г.по ВНОХД №87/2016г.по описа
на същия съд,което решение е оставено в сила с решение на ВКС №251 от
07.12.2016г.по НД №1023/2016г.по описа на ВКС. Присъдата на ПОС е влязла в сила
на 07.12.2016г.
Безспорно
е с оглед представеното удостоверение за наследници,че И. А. И. е починал на
09.11.2013г.,бил е разведен,като негови наследници са децата му В. И.И.-П.а –дъщеря и ищецът И.И.И.,негов син.
Спорни в настоящото производство са
въпросите налице ли са предпоставките на чл.45 ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на
ответника,дължи ли същият на ищеца обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди и в какъв размер,налице ли е
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пешеходеца И. А. И. при станалото на 09.11.2013г. ПТП.,в
резултат на което е причинена смъртта на последния.
От
представената фактура №426 от 15.11.2013г.,неоспорена от ответника се
установява,че ищецът И.И. е направил разходи за погребението на баща си И. А. И.
в размер на 635лв.,заплатени на погребална агенция-ЕТ“**********“.От представения
препис от студентска книжка на ищеца е видно,че същият е бил студент в задочна
форма на обучение в С. а.“Д.А.Ц.“гр.****,специалност международни икономически
отношения,като има зачетени зимен и летен семестър на 2011/2012г.;зимен и летен
семестър на 2012/2013г. и зимен и летен семестър на 2013/2014г.Към датата на
непозволеното увреждане -09.11. 2013г. ищецът е бил студент в посоченото висше
учебно заведение.От представения амбулаторен лист №**********.се установява,че
на посочената дата ищецът е бил на преглед при психиатър,д-р И.Д., като му е
поставена диагноза-тежък депресивен синдром по депресивен въпросник на Ц. 27т. В
анамнезата към амбулаторния лист са
отразени оплакванията на самия ищец като пациент пред лекаря,като е посочено,че
„баща му е загинал при ПТП преди 6 месеца, пациентът не е могъл да го
преживее,да се примири,не е могъл да се прости с него,бил е в затворен
ковчег,т.к.тялото било обезобразено, че е сънувал баща си непрекъснато,мислил
за него,изгубил апетит,отслабнал с 5 кг., зачестила
употребата на алкохол,за да се успокоява,станал нервен, раздразнителен ,в
личните отношения намаляло либидото му,ограничил съществено предишните си
контакти,станал недоверчив“.
По делото са събрани и гласни
доказателства.От показанията на свидетелката М.А.И./майка на ищеца/ се
установява,че тя и бившият й съпруг И. А. И.
са се развели в началото на 2013г., като тогава синът й е бил пълнолетен
,че тя от 2007г.живее и работи в Г.,а И. е останал да живее при баща си и
двамата са живеели заедно в апартамент в гр.*****.Свидетелката посочва,че през
летните месеци бащата е живеел и работил в къща в с****а И. е ходил да му
помага,че двамата са били много близки,за всяко нещо И. се е допитвал до баща
си,бил му е опора,а последният е подпомагал финансово и и морално сина
си.Същата посочва,че синът й е бил студент в ****,задочно,че там е бил на квартира
само по време на очните ,а през останалото време е живеел заедно с баща си,че
последният е продавал грозде и ракия ,за да помага на сина си
финансово.Свидетелката установява също така,че
тя самата инцидентно е изпращала пари на сина си,тъй като има задължения
към свои възрастни роднини,че със сина й и баща му са поддържали връзка по
телефона. От показанията на М.И. се установява ,че синът й се е обадил по
телефона,за да й съобщи,че баща му е починал при катастрофа, разплакал се е и е
затворил,че тя е помолила чичо му /брат на баща му/ да го придружи,за да не
вижда баща си, че на другия ден И. и чичо му са отшили в съдебна
медицина,където съдебният лекар им е обяснил,че е по-добре да не вижда баща
си,тъй като главата му е била откъсната,а вътрешностите смазани.Свидетелката
посочва,че синът й е заплатил разходите по погребението,че след смъртта на баща
му не е могла да го познае,бил е разстроен,плачел
е,давали са му лексотан ,за да стои на краката си,като тя е останала с него
една седмица,през което време И. почти не е говорил,отказвал да яде,да излиза и да контактува.От показанията
на тази свидетелка се установява,че това състояние на сина й е продължило около
6-7 месеца,през което време И. драстично е отслабнал,не е излизал,не е контактувал
с други хора,с изключение на приятеля си П.,не е спял и по нейно
настояване са се консултирали с
психиатър,д-р Д. Същата посочва,че лекарят му е назначил лечение,провеждани са
сеанси,изписани са лекарства,но това е дало незначителен резултат,като д-р Д. ги е посъветвал,синът й
да смени обстановката и да се откъсне от мястото,където е живял с баща
си,поради което И. ***, където е успял да си намери работа.Според свидетелката
преди смъртта на баща си ,синът й е бил жизнен,център на компанията,а сега е
различен и тя рядко го вижда усмихнат.
От показанията на свидетелката М.М.С. се
установява,че е приятелка на ищеца,с когото живеят заедно,като двамата са се
запознали като колеги през 2015г.,преди повече от година и половина. Същата посочва,че
когато се е запознала с И.,той е бил затворен,странял е от общите
мероприятия,но е откликвал на молби за помощ на колегите си ,че е споделял пред
колегите си,че тежко преживява загубата на баща си и затова избягва
социализирането.Свидетелката установява,че
след като е започнала връзката им е разбрала от И. подробности за
случилото се,че той действително тежко преживява загубата на баща си ,мъчителен
за него е бил фактът ,че не е могъл да се сбогува с баща си ,да го види за
последно.От показанията на М.С. се установява,че И. й е споделял,че двамата с
баща му са били много близки,живеели са заедно,И. е изпитвал голямо уважение
към баща си, желание да накара родителите си да се гордеят с него.Същата
посочва,че е забелязала И. да пие някакви лекарства и той е обяснил,че
медикаментите са му предписани от лекар,за да се чувства по-добре,че е търсил
помощ от психиатър, тъй като не е могъл сам да се справи със
ситуацията.Свидетелката установява също така,че по време на наказателното дело
,преди дните на заседанията И. е бил
неспокоен,не е можел да спи ,да се храни,тъй като непрекъснато е мислил и си е
спомнял за злополуката.
Съдът кредитира с доверие
показанията на разпитаните свидетели,които са непротиворечиви,кореспондират с
представените писмени доказателства,а от друга страна са дадени са от близки
хора на ищеца-майка му и приятелката му, които споделят своите непосредствени впечатления за неговото
състояние.
При съвкупна преценка на събраните
по делото гласни и писмени доказателства ,Окръжният съд приема ,че са налице
предпоставките на чл.45 ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на ответника.
Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд ,разглеждащ
гражданските последици на деянието
относно това дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.В случая с оглед влязлата в сила на 07.12.2016г. присъда на ПОС №4/09.02.2016г.по НОХД №981/2015г.и
разпоредбата на чл.300 ГПК,съдът приема ,че е
налице виновно и противоправно деяние от страна на ответника Н.И.М.,който на 09.11.2013г.при
управление на лек автомобил е нарушил правилата за движение-чл.20 ал.2 ЗДП и по
непредпазливост причинил смъртта на И. А.
И..Виновните и противоправни действия на ответника съставляват и престъпление
по чл.343 ал.1,б.“в“ вр.чл.342 ал.1,за
което с влязлата в сила присъда на ПОС,описана по-горе ответникът е признат за
виновен и му е наложено наказание .Налице е причинна връзка между действията на
ответника Н.М. и вредоносния резултат-причинената смърт на бащата на ищеца И. А.
И..Осъществен е фактическият състав на чл.45 ЗЗД и искът е доказан по
основание.В този смисъл е и направеното от ответника признание изцяло на иска
относно претендираното обезщетение за имуществени вреди и частично до размер на
сумата 20 000лв.относно претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Недоказано е твърдението на ответника
за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия при ПТП-И. А. И. и то в
размер на 50 %.В изготвения от съда доклад по реда на чл.146 ГПК на ответника е
указано ,че носи доказателствена тежест за това възражение.В настоящото
гражданско производство въобще не са ангажирани доказателства в подкрепа на
твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,респ.за
съпричиняване в размер на 50 %.Тези твърдения не са установени и в
наказателното производство.В мотивите на
ПОС към присъда №4/09.02.2016г. по НОХД №981/2015г.,наказателният съд е приел
че пострадалият не е нарушил правилото на чл.113 ал.1т.1 ЗДВ,че липсват
доказателства пешеходецът ненужно да е
удължил пътя и времето за пресичане ,както и да е спирал без необходимост на платното за
движение ,че последният не е нарушил
правилото на чл.113 ал.1т.2 ЗДП.Наказателният
съд в мотивите към присъдата е приел също така,че пострадалият не е нарушил и
правилото на чл.113 ал.1,т.4 ЗДП,тъй като преди да пресече пътното платно,той
не е преминал през ограждение или парапет ,че пешеходецът И. А. И. не е нарушил
и правилото на чл.114 ЗДП,тъй като не е навлязъл внезапно на платното за
движение и видимостта не е била
ограничена .В мотивите към присъдата е прието също така от наказателния съд,че
в района на ПТП липсва пешеходна пътека,поради което И. А. И. по закон е имал право да пресече пътното платно и извън
определените за това места.В този смисъл направеното от ответника възражение за
съпричиняване е изцяло недоказано.
Искът с правно основание чл.45 ЗЗД
относно претендираното
обезщетение за имуществени вреди се явява основателен,доказан и следва да се
уважи изцяло,в който смисъл от страна на ответника е налице и признание на
иска. Заплатените от ищеца разходи за погребението на баща му в размер на 635
лв.представляват претърпени имуществени вреди ,които са пряка и непосредствена
последица от противоправните действия на ответника, причинили смъртта на И. А. И..Върху сумата от 635 лв.се
дължи и законна лихва от датата на уреждането-09.11.2013г.до окончателното й
изплащане.
Доказан по основание е искът с правно
основание чл.45 ЗЗД относно претендираното обезщетение за неимуществени вреди.Ищецът безспорно е претърпял и продължава да търпи неимуществени
вреди,болки и страдания от загубата на своя баща И. А. И..Смъртта на близък човек,какъвто е родителя неминуемо
причинява тежка емоционална травма,болка,скръб и страдание за всеки човек.Установи се,че ищецът изключително тежко е приел внезапната
смърт на баща си,станал е затворен,неконтактен ,отказвал е да се храни,
отслабнал е,имал е проблеми със съня,изпаднал е в депресия,което е наложило да
се консултира с психиатър,който от своя страна му е изписал медикаменти, провеждани
са сеанси и лечение,но с незадоволителен резултат. През 2015г.,две години след
смъртта на баща си ,вече работейки в гр.София ищецът е продължил да избягва
социалните контакти с колегите си. От събраните по делото доказателства се
установи,че особено болезнено и мъчително ищецът е преживял факта,че тялото на
баща му е било обезобразено, което е наложило да бъде погребан в затворен
ковчег,че се е чувствал потиснат от
това,че не е могъл да се прости и да се сбогува с баща си.Негативните
изживявания свързани с безпокойство, нежелание да се храни,неспокоен сън са
били особено интензивни в периодите,когато са провеждани съдебните заседания по
наказателното дело,тъй като през тези дни ищецът отново е преживявал
злополуката и станалото ПТП ,при което е загинал баща му. Към момента на
непозволеното увреждане-09.11.2013г.ищецът безспорно е бил пълнолетен, млад
човек в работоспособна възраст на 27 години,а починалият му баща е бил на 70
години.Установи се,че двамата са живеели в едно домакинство,били са много
близки,между тях е съществувала силна емоционална връзка ,отношения на обич, привързаност,
доверие и уважение. Ищецът е разчитал изключително
много на своя баща,който му е бил опора, подпомагал го е и финансово, бил е и най-близкият му
роднина,тъй като майка му ,както се
установи от години живее и работи в ********.При
определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на баща му ,съдът
приема,че обезщетение в размер на 100 000лв.отговаря на критерия за
справедливост , съгласно чл.52 ЗЗД.и съответства на вида,характера и
интензитета на претърпените от ищеца негативни изживявания,болки и страдания.Така
претендираният размер не се явява завишен.Искът с правно основание чл.45 ЗЗД
относно претендираното обезщетение за неимуществени вреди е основателен и следва да бъде уважен изцяло
,като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата 100 000лв., ведно със законна лихва върху нея от датата на
увреждането -09.11.2013г. до окончателното й изплащане.
При този изход на процеса и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 1 750лв.за
адв.възнаграждение,съгласно представен списък по чл.80 ГПК и договор за правна
защита,в който е отразено,че адв.възнаграждение
е изплатено на пълномощника в брой.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати ДТ по сметка ПОС в размер на 4 050лв.
Водим от горното, Окръжният съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.45 ЗЗД Н.И.М. ,ЕГН ********** *** ,със съдебен адрес за
призоваване:адвокат Д.С. ***,стая* ДА
ЗАПЛАТИ на И.И.И., ЕГН **********, със съдебен адрес
за призоваване:адвокат А.К. ***
сумата 100 000лв.,представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди,в резултат от непозволено увреждане
–причинена смърт на бащата на ищеца И. А. И. , починал на 09.11.2013г.,вследствие на ПТП
станало на 09.11.2013г.в близост до с.*********,за което деяние ответникът Н.И.М. е признат за виновен и осъден за
престъпление по чл.343 ал.1,б.в“вр.с чл.342 ал.1 и чл.54 НК с присъда на
Плевенски ОС №4 от 09.02.2016г.по НОХД №981/2015г.,влязла в сила на
07.12.2016г. ,ведно със законна лихва върху сумата,считано от датата
на увреждането 09.11.2013г.до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.45 ЗЗД Н.И.М. ,ЕГН **********
*** ,със съдебен адрес за призоваване:адвокат Д.С. ***,стая3 ДА ЗАПЛАТИ
на И.И.И., ЕГН **********, със
съдебен адрес за призоваване:адвокат А.К. *** сумата 635 лв.,представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди,в резултат от непозволено увреждане –причинена смърт на
бащата на
ищеца И. А. И. , починал на 09.11.2013г.,вследствие на ПТП
станало на 09.11.2013г.в близост до с****за което деяние ответникът Н.И.М. е
признат за виновен и осъден за престъпление по чл.343 ал.1,б.в“вр.с чл.342 ал.1
и чл.54 НК с присъда на Плевенски ОС №4 от 09.02.2016г.по НОХД
№981/2015г.,влязла в сила на 07.12.2016г. ,ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на увреждането
09.11.2013г.до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК Н.И.М.
, ЕГН ********** *** ,със съдебен адрес за призоваване:адвокат Д.С. ***,стая3 ДА ЗАПЛАТИ
на И.И.И., ЕГН **********,със
съдебен адрес за призоваване:адвокат А.К. *** деловодни разноски в размер
на 1 750лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 Н.И.М. , ЕГН ********** ***
,със съдебен адрес за призоваване:адвокат Д.С. ***,стая 3 ДА ЗАПЛАТИ по сметка ПОС ДТ в размер на 4 050лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Великотърновски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: