№ 3682
гр. В., 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:мл.с. Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Гражданско дело
№ 20233110116755 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от ищеца С. А. Ш., ЕГН:
**********, с адрес в град В., кв. „Ч.“, блок **, вход *, ет. *, ап. **, срещу ЗД „Б.И.“ АД,
ЕИК: ***, със седалище в град С., район „Л.“, бул. „Д. Б.“ № ** осъдителен иск с правно
основание чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, т. 1 КЗ, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 2205 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва на сумата от 16000 лева, с която ответното дружество е изпаднало
в забава, за периода от 10.09.2021 г. – датата на уведомяване на застрахователя до 16.01.2023
г. – денят предшестващ подаването на исковата молба по гр. дело № ***/**** г. по описа на
РС-В., в съда.
В исковата молба ищецът С. А. Ш. сочи, че на 03.09.2021 г. около 15:10 часа в град
В., бул. „О. П. п.“, до № ***, управлявайки собствения си лек автомобил марка „С.“, модел
„Ц* - П.“, с ДК. № * **** ** е бил блъснат от лек автомобил марка „Ш.“, модел „Ф.“, с ДК.
№ * **** **, управляван от С. З.. ПТП се случило, след като водачът на лек автомобил марка
„Ш.“, модел „Ф.“, с ДК. № * **** **, предприел завиване в обратна посока, като не
пропуснал ищеца и го блъснал. За настъпилото ПТП са били уведомени органите на МВР,
които след посещение на място и след изясняване на механизма на ПТП са съставили
протокол за ПТП с пострадали лица № 1192. Ищецът заявява, че непосредствено след ПТП
бил откаран за преглед в спешния център на МБАЛ „Св. А. - В.“ АД. След извършения му
преглед било установено, че има разкъсно-контузни рани по лицето, ожулвания,
кръвонасядания, счупване на дясната лъчева кост, поради което му е била поставена гипсова
имобилизация за период от 35 дни и са му били обработени хирургически разкъсно-
контузните рани, след което е бил освободен за домашно лечение, за което му е бил издаден
болничен лист № Е 20212061429от 03.09.2021 г. за 14 дни. Ищецът заявява, че на 07.09.2021
г. отново е посетил лекар в отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св. А. - В.“ АД, като
след извършен преглед било установено, че се касае за счупване на дясната лъчева кост,
1
разкъсно-контузна рана по лицето, кръвоизлив под конюнктивата на лявото око, ожулване
по лявата скула, ожулвания и кръвонасядания по левия горен крайник. Заявява, че
счупването на дясната лъчева кост е обусловило трайно затруднение в движенията на десния
горен крайник за период от около два месеца. Ищецът сочи, че лекият автомобил на
виновния водач е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ от
Застрахователна компания „Б.И.“ АД, със срок на действие от 22.02.2021 г. до 21.02.2022 г.,
като полицата му е била действаща към датата на настъпване на ПТП. На 10.09.2021 г.
ищецът е депозирал заявление пред застрахователя за изплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Във връзка с настъпилото ПТП е било
образувано ДП № 322/2021 г. по описа на Сектор „ПП“ в ОДМВР-В.. В хода на досъдебното
производство било установено по безспорен и категоричен начин, че С. П. З., като водач на
лек автомобил марка „Ш.“, модел „Ф.“, с ДК. № * **** ** е нарушил правилата за движение
по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП и с това по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на ищеца. С. П. З. е бил привлечен в качеството на
обвиняем за извършено престъпление по чл. 343, ал .1, буква „б“ пр. второ, вр. с чл. 342 от
НК, като в последствие е било образувано НАХД № *** по описа на РС-В..
Ищецът сочи, че с Решение № 2123/13.06.2023 г. постановено по гр. дело № ***/****
г. по описа на РС-В., ответното дружество ЗД „Б.И.“ АД било осъдено да му заплати сумата
в размер на 16000 лева, представляваща частичен иск от заявения частичен иск от 25000
лева от 100000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически
изживявания, ведно със законната лихва върху главницата от 16000 лева, считано от датата
на предявяване на исковата молба в съда – 17.01.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата. Искът е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 16000 лева –
представляваща частичен иск до заявения размер на частичен иск от 25000 лева от общо
100000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 17.01.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 10.09.2021 г. е уведомил ЗД „Б.И.“ АД за настъпилото на
03.09.2021 г. застрахователно събитие – процесното ПТП, поради което претендира датата
10.09.2021 г. да се приеме като моментът, от който застрахователят е изпаднал в забава.
Заявява, че след направени изчисления с електронен калкулатор за сумата от 16000 лева, с
която ответника е изпаднал в забава, законната лихва за периода от 10.09.2021 г. – датата на
уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП, до 16.01.2023 г. – денят предшестващ
подаването на исковата молба в съда по гр. дело № ***/**** г. по описа на РС-В., е в размер
на 2205 лева.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответната страна ЗД „Б.И.” АД, депозира отговор на
исковата молба, с който изразява становище за недопустимост на предявения иск, с оглед
неразвито рекламационно производство по чл. 380 от КЗ, както и наличието на сила на
присъдено нещо за вземането. Счита, че не дължи процесната сума. По същество моли
делото да бъде прекратено, в условията на евентуалност предявеният иск да бъде отхвърлен.
В открито съдебно заседание ищецът - С. А. Ш., редовно призован, не се явява, не се
представлява. Чрез процесуалния си представител адв. Й. А., с писмена молба моли
предявеният иск да бъде уважен. Претендират се разноски. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В открито съдебно заседание ответникът – ЗД „Б.И.“ АД, редовно призован, не се
представлява. Чрез процесуалния си представител адв. М. Г. изпраща писмено становище, с
което поддържа отговора на исковата молба. Претендират се разноски. Прави се възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
От заявление за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
2
подадено на 10.09.2021г. от адв. Й. А., в качеството му на пълномощник на пострадалото
лице С. А. Ш., до ЗД „Б.“ АД, става видно, че по отношение на застрахователя се
претендират неимуществени вреди в размер на 100000 лева, представляващи претърпени
болки и страдания, причинени в следствие на ПТП, настъпило на 03.09.2021 г., около 15:10
часа в град В., бул. О. П. п.“ до № ***. ПТП е настъпило след като водачът на лек автомобил
марка „Ш.“, модел „Ф.“, с ДК. № * **** ** е предприел извършване на маневра – обратен
завой от крайна дясна лента, като не е пропуснал движещия се в лява лента лек автомобил
марка „С.“, модел „Ц 4“ с ДК. № * **** **, като по този начин е станал причина за
настъпване на ПТП. В следствие на ПТП на С. А. Ш. е причинено счупване на дясна лъчева
кост; разкъсно-контузна рана на главата; кръвоизлив под конюнктивата на лявото око;
ожулване на лява скула и ляв горен крайник.
С решение № 1354/13.10.2022 г. постановено по НАХД № ****/**** г. по описа на
РС-В., съдът е признал подсъдимия С. П. З. за виновен, за това, че на 03.09.2021 г. в град В.,
при управление на МПС – лек автомобил марка „Ш.“, модел „Ф.“, с ДК. № * **** ** е
нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 1, вр.
ал. 1 от ППЗДвП и по непредпазливост е причинил на С. А. Ш. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на лъчевата кост на дясна предмишница, обусловило трайно
затруднение в движенията на десния горен крайник за период от 1,5 – 2 месеца при
благоприятно протичане на оздравителния процес, престъпление по чл. 343, ал. 1, буква ‚б“,
вр. чл. 342, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78 а, ал. 1 от НК го е освободил от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание – глоба в размер на
1000 лева.
С Решение № 2123/13.06.2023 г. постановено по гр. дело № ***/**** г. по описа на
РС-В., ЗД „Б.И.“ АД е осъдено да заплати на С. А. Ш., сумата в размер на 16000 лева,
представляваща частично уважена претенция иск заявения частичен иск от 25000 лева от
100000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания,
причинени в следствие на ПТП, настъпило на 03.09.2021 г. в град В., по вина на водача на
лек автомобил „Ш.“ модел „Ф.“, с ДК. № * **** **, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ЗД „Б.И.“ АД, ведно със законната лихва върху главницата от 16000 лева,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 17.01.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Искът е
отхвърлен за разликата над присъдения размер от 16000 лева – представляваща частичен
иск, до заявения размер на частичния иск от 25000 лева, от общо 100000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 17.01.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Съдът направи следните правни изводи:
Предмет на разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, вр. чл.
429, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху съдебно установена главница за застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
В чл. 86 от ЗЗД е посочено, че при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Според нормата на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, с договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. Нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ
предвижда, че в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3.
Посочената разпоредба на чл. 429, ал. 3 КЗ предвижда, че лихвите за забава на
3
застрахования, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя
само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В настоящия случай с Решение № 2123/13.06.2023 г. постановено по гр. дело №
***/**** г. по описа на РС-В., ЗД „Б.“ АД е осъдено да заплати на С. А. Ш. сумата в размер
на 16000 лева, представляваща частично уважена претенция от заявения частичен иск от
25000 лева от 100000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически
изживявания, причинени в следствие на ПТП, настъпило на 03.09.2021 г. в град В., по вина
на водача на лек автомобил „Ш.“ модел „Ф.“, с ДК. № * **** **, застрахован по договор за
гражданска отговорност при ЗД „Б.“ АД, ведно със законната лихва върху главницата от
16000 лева, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 17.01.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Искът е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 16000 лева до заявения размер на
частичния иск от 25000 лева от общо 100000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 17.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
От представеното заявление за изплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди се установи, че същото е подадено на 10.09.2021г. от адв. Й. А., в
качеството му на пълномощник на пострадалото лице С. А. Ш., до ЗД „Б.“ АД. С него, по
отношение на застрахователя се претендират неимуществени вреди в размер на 100000 лева,
представляващи претърпени болки и страдания, причинени в следствие на ПТП, настъпило
на 03.09.2021 г., около 15:10 часа в град В., бул. О. П. п.“ до № ***.
При така установените факти съдът намира, че обезщетението за забава върху
съдебно установената главница в размер на 16000 лева, е дължимо от застрахователя,
считано от 10.09.2021 г. – датата на уведомяване на застрахователя до 16.01.2023 г. – денят
предшестващ подаването на исковата молба по гр. дело № ***/**** г. по описа на РС-В., в
съда.
Този извод следва от обстоятелството, че делинквентът е задължен за цялата стойност
на причинените от него вреди и изпада в забава от момента на увреждането (арг. от чл. 84,
ал. 3 ЗЗД), като на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице тази отговорност на застрахования делинквент за
дължимата лихва за забава, но от посочения по-късен момент на предявяване на претенцията
пред него. Претенцията пред застрахователя е предявена от ищеца на 10.09.2021 г. от която,
застрахователят изпада в забава, считано до 16.01.2023 г. – денят предшестващ подаването
на исковата молба по гр. дело № ***/**** г. по описа на РС-В., в съда.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 162 ГПК, съдът изчислява служебно, посредством
електронен калкулатор, достъпен на електронен адрес calculator.bg, законната лихва за забава
върху главницата от 16000 лева за периода от 10.09.2021 г. от която, застрахователят изпада в
забава, считано до 16.01.2023 г. – денят предшестващ подаването на исковата молба по гр.
дело № ***/**** г. по описа на РС-В., в съда. При извършеното изчисление е получена
сумата в размер на 2205,65 лева.
С оглед принципа на диспозитивното начало и обстоятелството, че се претендира
сумата в размер на 2205 лева, то предявеният иск се явява изцяло основателен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото, направеното искане и
представения списък по чл. 80 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
по делото разноски за заплатена държавна такса от 88,20 лева и адвокатско възнаграждение
от 620 лева с ДДС, или общо сумата от 708,20 лева. Съдът намира за неоснователно
4
направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение, с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, до който би могло да
бъде редуцирано то по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, като се вземе предвид представеното
доказателство за регистрацията по ЗДДС на процесуалния представител на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Д. Б.“, № **, да заплати на С. А. Ш., ЕГН **********, от гр. В., кв.
„Ч.“, блок **, вход *, ет. *, ап. **, сумата в размер на 2205 лева (две хиляди двеста и пет
лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
от 16000 лева, за периода от 10.09.2021 г. – датата на уведомяване на застрахователя до
16.01.2023 г. – денят предшестващ подаването на исковата молба по гр. дело № ***/**** г.
по описа на РС-В., в съда, за застрахователно обезщетение по чл. 432, ал. 1 КЗ за претърпени
неимуществени вреди, присъдени в полза на ищеца с влязло в сила решение № 2123 от
13.06.2023г., постановено по гр.д. № ***/**** г. по описа на РС-В., 42-ри състав, на
основание чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, т. 1 КЗ.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. С., бул. „Д. Б.“, № **, да заплати на С. А. Ш., ЕГН **********, от гр. В.,
кв. „Ч.“, блок **, вход *, ет. *, ап. **, сумата в размер на 708,20 лева /седемстотин и осем
лева и двадесет стотинки/ - представляваща направени в хода на производството пред
Районен съд – В. разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми в полза на ищеца С. А. Ш. могат да бъдат заплатени по
посочената в исковата молба банкова сметка с IBAN BG***, с титуляр адв. Й. К. А..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - В. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5