МОТИВИ към присъда №24, постановена на 10.03.2011г. по НОХД №685/2010г.
на Търговищки районен съд
Подсъдимият М.С. *** Преслав е предаден на съд за
това, че на 29.11.2009 г. в гр. Търговище при условията на опасен рецидив
причинил на Б.Д.Б. *** телесна повреда, изразила се в разкъсване на тънкото
черво и чреводържателя на тънкото черво, довели до излив на кръв в коремната кухина, на чревно съдържимо и
газове в резултат на което се развил дифузен перитонит, което причинило на
пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота - престъпление
по чл. 131а, във вр. чл. 129, ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а" НК.
В съдебното заседание представителят на публичното
обвинение поддържа обвинението срещу подсъдимият, така както е повдигнато, като
пледира за налагане на наказание четири години и шест месеца лишаване от
свобода при строг режим на изтърпяване – в затвор.
Частният обвинител и граждански ищец поддържа иска си
и моли същият да бъде уважен така както е предявен, ведно със законните
последици. Претендират се разноски.
Подсъдимият не се признава за виновен, моли за
оправдателна присъда. Неговият защитник също пледира за оправдателна присъда.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М.С.М. е осъждан многократно, като относимо към квалификацията „опасен рецидив” е осъждането
по следните дела:
1.С определение
№ 235/09.04.2004 г. по НОХД № 81/2004 г. по описа на Районен съд гр. В.
Преслав, в сила от 09.04.2004 г., е било одобрено споразумение, е което на
обвиняемия на основание чл. 23, ал. 1 НК е било наложено едно общо наказание
„Лишаване от свобода" за срок от 1 година за престъпление по чл. 131а. във
вр. чл. 129. ал. 1, във вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а" и „б" НК, за което е било определено наказание
„Лишаване от свобода" за срок от 1 година, и за престъпление по чл. 325,
ал. 4, във вр. чл. 325, ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а" и б. „б" НК, за което е
било определено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 1 година.
2. С определение
№ 278/23.04.2004 г. по НОХД № 88/2004 г. по описа на Районен съд гр. В.
Преслав, в сила от 23.04.2004 г., е било одобрено споразумение, с което на
обвиняемия е било наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 10
месеца за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр.
чл. 195, ал. 1. т. 4 и 5. във вр. чл. 29, ал. 1, б.
„а" и б. „б" НК. С определение по чл. 304, ал. 1, т. 1 НПК /стар/
наказанието за това престъпление е било кумулирано с
наказанията за престъпленията по НОХД №81/2004г., като на обвиняемия е било
наложено едно общо наказание „Лишаване от свобода" в размер на 1 година,
при първоначален режим на изтърпяването „Строг". Така наложеното наказание
обвиняемият изтърпял на 11.02.2005 г.
През м. октомври 2009 г. пострадалият Б.Д.Б. започнал
работа по трудово правоотношение във В.К. ЕООД гр. Шумен. Собственик на
капитала на това дружество било А.Т., а едноличен собственик на капитала на
последното дружество била М.Г. - съпруга на свидетеля К.А.. Дейността на В.К.
ЕООД гр. Шумен била свързана със събиране на вземания на друго дружество на
същия собственик - В.К.Ш., предоставящо потребителски кредити. Седалището на В.К.ЕООД
било гр. Шумен, но дружеството имало офис и в гр. Търговище, на ул. „С. Караджа" № 4, който офис се ползвал и от В.К. ЕООД гр.
Шумен. Управител на В.К.ЕООД и на В.К. ЕООД бил св. С.К.К.. Наред с него
ръководни функции по отношение на дейността и персонала на двете дружества
осъществявал и съпругът на собственичката - К.А.. Макар да не заемал никаква
длъжност в дружествата, всички работещи приемали именно него като ръководител и
свой работодател. Изпълняваната от пострадалия длъжност във В.К. ЕООД била
„Инкасатор дългови задължения", като след кратък
обучителен период в гр. Шумен той започнал работа в
офиса в гр. Търговище. Същата длъжност във В.К. ЕООД, но с място на работа гр.
Шумен, изпълнявал и подсъдимият М.С.М., с прякор „Карачката",
както и свидетелите В.А.М., С.С.К., А.П.А. и О.А.С.. Макар да работели в друго
населено място, всички те познавали пострадалия и имали служебни контакти с
него.
След като работил само около месец и половина,
пострадалият решил да прекрати договора си с В.К. ЕООД гр. Шумен. На 26.11.2009
г. казал на управителя на дружеството К., че напуска. Същият ден били изготвени
и подписани съответните документи във връзка с прекратяване на трудовото
правоотношение и на другия ден пострадалият вече не бил на работа.
На 29.11.2009 г. преди обяд, управителят К. се обадил
по телефона на пострадалия и му казал да отиде в офиса на ул. „С. ***. Въпреки,
че вече не работел за дружеството пострадалият отишъл в офиса малко след 12,30
ч. същия ден, като влизайки в помещението видял, че там освен управителя са и подсъдимият
М. и св. В.М.. Подсъдимият и М. били пристигнали малко по-рано от гр. Шумен
заедно със свидетелите А., К., А., С. и Н., които в този момент били в
заведение па ул. „Раковска" в гр. Търговище. Подсъдимият бил облечен с
кожено яке, тениска и анцуг, като бил обут с черни кожени обувки с надпис
„XCESS" № 44. Тримата в офиса казали на пострадалия, че трябва да остане
там и да изчака шефа К.А.. Пострадалият обаче казал, че не иска да чака никого
и тръгнал да излиза. Тогава св. М., който бил застанал пред Б. за да му попречи
да тръгне, го блъснал с двете си ръце по гърдите. В отговор на това
пострадалият се опитал да изблъска М. към входната врата, хващайки го за
тялото. Докато всеки от двамата се опитвал да изблъска другия, подсъдимият
ударил пострадалия с неустановен твърд предмет по главата. След първия удар му
нанесъл още няколко удара по главата, вследствие на които пострадалият паднал
на земята, а от главата му потекла кръв.
Тогава в офиса влезли свидетелите К.А., С.К., А.А. и О.С.,
които били повикани по телефона от К.. Всички те, с изключение на А. започнали
да удрят падналия на земята Б.. Нанасяли му удари с юмруци и ритници в областта
на главата, гърдите и корема. За да се защити пострадалият се бил свил на
земята и предпазвал главата си с ръце. От ударите започнали да го болят гърдите
и не можел да диша. Той молел петимата да спрат, но те продължили да го удрят.
Изведнъж, в ожесточението си подсъдимият скочил с крак върху корема на
пострадалия. Този удар бил много силен и от него Б. изпитал изключително силна
болка, толкова силна, че тя притъпила усещането му за болка от нанесените удари
в другите части на тялото. След този удар на подсъдимия свидетелите М., К., А.
и С., виждайки вече превиващия се от болка Б. преустановили побоя и се
отдръпнали от пострадалия. Продължил да го удря само подсъдимия. С всичка сила
нанесъл още няколко удара по главата и тялото на пострадалия с ритници, като
знаейки, че пострадалият някога работил като полицай крещял „Аз обичам да ритам
полицаи, да бия полицаи". В този момент вече се намесил св.А.. Казал на подсъдимият
да спре да удря Б. и подсъдимия преустановил ударите, но пострадалият останал
да лежи на земята. Изпитвайки много силна болка, той молел някой да го закара
до болницата. Вместо да му окажат помощ присъстващите започнали да му се
присмиват. Тъй като от ударите пострадалият кървял и по земята, стените и
мебелите на офиса имало петна кръв, те дори го приканили да почисти кръвта си
преди да си тръгне. Използвайки момент в който до входната врага на офиса
нямало никой пострадалият събрал сили, станал и излязъл навън. Тръгнал по улица
„С. Караджа" към хотел „Мизия", като
движейки се започнал да вика за помощ. Знаейки, че съдебната палата се
охранява, той се насочил към нея, но преди да стигне до входната врата на
сградата, на стълбите пред нея паднал, но не загубил съзнание. На мястото
веднага пристигнали полицейски служители, които в този момент патрулирали по
ул. „Славейков". Преди да пристигне линейката Б. успял да им разкаже какво
се е случило. След като бил откаран в болницата в гр. Търговище Б. бил опериран
по спешност. При операцията лекарите установили, че той има разкъсване на
тънкото черво и на чреводържателя на тънкото черво,
които довели до излив на кръв в коремната кухина, на
чревно съдържимо и газове, вследствие на което се развил дифузен перитонит.
След проведено му следоперативно лечение в ОАРИЛ и в Хирургично отделение на
МБАЛ Търговище, Б. бил изписан от болницата на 12.12.2009 г.
При извършения на 29.11.2009 г. оглед на
местопроизшествието били установени следи от кръв по пода, стените и мебелите в
офиса на ул. „Ст. Караджа" № 4. От някои от тях
били иззети натривки, както следва: две натривки от петна по пода, една
натривка от метални крака на стол, намиращ се до масичката и една натривка от
крака и обръча на стол до бюрото.
При извършено с разрешение на съдия при Търговищки
районен съд претърсване в дома на подсъдимият М. *** на 01.12.2009 г. са били
иззети дрехи и обувки на подсъдимия, сред които мъжки кожени обувки № 44, с
надпис „XCESS".
С протокол за вземане на образци за сравнително
изследване от 15.12.2009 г. е била взета венозна кръв от пострадалия Б.Д.Б..
От заключението по назначената съдебно-медицинска
експертиза се установява, че при нанесения му побой на 29.11.2009 г.
пострадалият Б.Б. е получил разкъсно-контузни рани по
главата, мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош, разкъсване на стената на
тънкото черво, разкъсване на чреводържателя на
тънкото черво, свободно излята кръв в коремната кухина /хемоперитонеум/,
възпаление на коремницата и серозата
на червата /перитонит/.
Тези увреждания са получени от удари с твърди тъпи
предмети, като ударите са нанесени в областта на главата, гърдите и корема.
Коремната травма - разкъсването на стената на тънкото
черво и на чреводържателя му, довели до кръвоизлив в
коремната кухина, излив на чревно съдържимо и газове
в коремната кухина и перитонит, е в резултат от много силен удар /един удар/ по
предната коремна стена. Разкъсването на тънкото черво е съпроводено с много
силни болки от нахлуването в коремната кухина на газове и чревно съдържимо и е
причинено от нанесения удар с крак по предната коремна стена от посочения от пострадалия
М. „Карачката".
Разкъсването на стената на тънкото черво и на чреводържателя на тънкото черво са довели до излив на кръв в коремната кухина, на чревно съдържимо и
газове, в резултат на което се е развил дифузен перитонит /възпаления на коремницата и серозата на
червата/, което е причинило на пострадалия разстройство на здравето, временно
опасно за живота.
Другите увреждания на пострадалия - разкъсно-контузните рани по главата, лекостепенното
мозъчно сътресение, контузията на гръдния кош /също в резултат от удари с
твърди тъпи предмети/ са причинили на пострадалия временно разстройство на
здравето не опасно за живота.
Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 2 НК увреждане,
причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота разкрива медико-биологичния
признак на средна телесна повреда.
От заключението по назначената съдебно-медицинска
експертиза на веществени доказателства се установява, че по иззетите и
доброволно предадени от подсъдимия дрехи на 01.12.2009 г. не е установено
наличие на следи от кръв.
По иззетите при извършения оглед на местопроизшествие
4 броя натривки е установено наличие на кръв с човешки произход, носител на кръвногрупов фактор „А". Поради малкото количество и
характера на пробата и съответно непълните изследвания, индикираната
кръвна група „А" не може да се счита категорично доказана.
Представената като сравнителен материал кръвна проба
от Б.Д.Б., взета с протокол за вземане на образци за сравнително изследване от
15.12.2009 г., е с характеристики на кръвна група „А".
Според резултатите от серологичните
изследвания, констатираната човешка кръв по обектите, взети с марлен тампон с протокол за оглед на местопроизшествие от
29.11.2009 г. е възможно да се асоциира с Б.Д.Б. /кръвна група „А"/, който
не може да бъде изключен като вероятен донор.
По обект взет с протокол за претърсване от 01.12.2009
г. - черни кожени обувки „XCESS" № 44, е установено наличие на кръв в три
петна по език на дясна обувка /горна повърхност, под връзки/ и петно по
странична повърхност на подметка в задната част на дясна обувка. Поради малкото
количество, серологични изследвания не са извършени.
От заключението по назначената съдебно-медицинска
експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране се установява,
че ДНК профилът, определен от биологичен материал /кръв/ по обекти № 1.1 /кръв
от дясна обувка „XCESS" № 44/, № 1.4 /кръв от дясна обувка „XCESS" №
44/, № 2.4 /кръв от стол в помещението на ул. „СТ. Караджа"
№ 4 в гр. Търговище/ е еднакъв и показва пълно съвпадение с генотипа на Б.Д.Б..
Вероятността да се установи този ДНК профил, ако
клетъчният материал е оставен от някой друг индивид, освен Б.Д.Б. е 1 на 23 866
000 000 000.
Кръвта по обекти № 1.1, № 1.4, № 2.4 произхожда от Б.Д.Б..
Видно от назначената в съдебна фаза
съдебно-психиатрична експертиза, както към момента на деянието, така и към
настоящият момент подсъдимият е могъл и може да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си.
Гореизложената фактическа обстановка се доказа от
показанията на пострадалия Б., показанията на св.А.И. – на съдебното и на досъдебното производство, приобщени към доказателствата по
делото по съответният процесуален ред, показанията на полицейските служители,
на св.Д.П., св.И.И.. Показанията на пострадалият се подкрепят и от следните
доказателства - от иззетите четири броя натривки от обувките му, по които е установено наличие на кръв с човешки произход,
която съвпада с кръвната група на пострадалия. В подкрепа на показанията на
пострадалият са и протокола за оглед на местопроизшествие и приложения към него
фотоалбум, протокола за претърсване и изземване от 01.12.2009 г. и приложения
към него фотоалбум, заключенията по назначените съдебно-медицинска експертиза,
съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства и съдебно-медицинска
експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране,
веществените доказателства и писмените доказателствени материали по делото.
Въпреки смъртта на едното вещо лице по ДНК
експертизата на веществени доказателства, съдът прие същата след изслушването
само на едното вещо лице. Няма пречка за това, тъй като експертизата не е
комплексна, а съвместна. Двамата експерти са специалисти в една и съща област –
ДНК профилиране на веществени доказателства и са работили заедно по една и съща
задача. С оглед на това смъртта на едното вещо лице по никакъв начин не
опорочава експертното заключение и не съществува законова пречка експертизата
да бъде приета след изслушване само на единият експерт. Експертизата е
изготвена по съответният процесуален ред, представлява годно доказателство
поради и което бе приобщена към доказателственият материал по делото, по
предвиденият от закона ред.
Фактическата обстановка частично се доказа от
обясненията на подсъдимият и от показанията на свидетелите К., С., М., К., А., Н.,
А.. Тези свидетели оформиха втората група свидетели. Съдът не даде вяра на
обясненията на подсъдимият и на показанията на посочените свидетели, че не са
нанасяни удари по пострадалият. Безспорно
е, че на 29.11.2009 година Б. е бил в офиса на “Вип
кредит” в гр.Търговище на ул.”С. Караджа” № 4. Безспорно
е по делото, че на същата дата на
пострадалия е била причинена средно - телесна повреда. Спорно е къде е
причинена телесната повреда и от кого. Въпросният ден по обяд в офиса и около
офиса на ул.”С. Караджа” № 4 е имало 9 души. От една
страна пострадалия, а от друга страна
осем лица, като това са подсъдимия М. и свидетелите К., А., К., А., С., И.
и Н.Н.-шофьор. От една страна са осем
човека, които работят на едно и също място за един и същ работодател, които са
в близки отношения и от друга страна пострадалият. От разпита на свидетелите се установи, че никой
от тях не е харесвал пострадалия.
Разказите на тези осем свидетели са
коренно различни за това, което се е случило. Според тези свидетели действително
пострадалият е имал конфликт, който те са успяли да
предотвратят леко и пострадалият си е тръгнал
от офиса невредим. След задълбочена преценка на обясненията на
подсъдимият и на показанията на свидетелите, се установява, че същите са
нелогични, непоследователни и противоречиви. Това е така защото твърденията се разминават
много съществено. На първо място такова разминаване се получава, относно
лицата, които са участвали в разтърваването. Според показанията на св.О.С.
всички са участвали в разтърваването, без св.К.А.. В показанията на другите
свидетели броя на участниците в разтърваването е различен. Тези лица като брой варират
от четири – според св.В.М. и стигнат до две - според показанията на св.А.А.. Според
св.О.С. св.А. не е участвал в разтърваването. Според св.М., обаче, св.А. е
участвал в разтърваването. Самият св.А. заяви, че е участвал „малко” в
разтърваването. На следващо място - различия има в това как са били разтървани
двамата спорещи. Според някои от свидетелите по-конкретно св.С., просто са
издърпали пострадалия, той паднал на земята и после станал и „… изчезна. избяга
навън.” Според св.М. и св.Алесанян пострадалият е бил
просто издърпан след което излязъл и побягнал. Според св.С.К. при разтърваване пострадалият
Б. паднал на масата, изправил се и тръгнал. А според показанията на св.К. пострадалият
паднал и около него са обикаляли всички без подсъдимия. Това продължило 10-15
минути. Този свидетел заяви, че не знае дали са се удряли, а изказа само
предположение. Съществено разминаване в това
колко време е продължило разтърваването : според св.С.К. всичко е
станало много бързо, според подсъдимият са изминали 10 минути, според св.А. са
минали секунди до минути, докато „изхвърлят” пострадалия, според св.К.
„боричкането” е продължило 10-15 минути. Всички тези съществени разминавания
между показанията на втората група свидетели
в това число и между показанията на свидетелите и обясненията на
подсъдимият, будят недоумение при положение, че свидетелите са били очевидци на
инцидента, което от своя страна сериозно опровергава както достоверността на
обясненията на подсъдимият, така и достоверността на показанията на втората
група свидетели. Силно недоумение буди и факта, че в почивния ден на 29.11.2009
година Управителят на дружеството е извикал едно лице, което е напуснало офиса.
Този ден, съвпада с деня, в който с два автомобила от гр.Шумен пристигат свидетелите служители във ВИП
кредит и подсъдимия. Съответно
пострадалия не знае, че в офиса ще има друг освен управителя. По същото време в
офиса пристигат и останалите свидетели, повикани от К.. Пристигат много бързо,
защото са сигнализирани, че има нещо в офиса. При това положение абсолютно
нелогично е твърдението, че част от тези хора остават отвън, като пушат цигари без да се интересуват какво се
случва в офиса. В показанията си свидетелите заявяват, че пострадалият си е
тръгнал невредим, а той е паднал и се е превивал
от болка на стълбите на съдебната палата. От тази гледна точка показанията на втората група свидетели са
нелогични и абсурдни. Видно от експертизата на доктор Г. след причиняване на процесното увреждане пострадалият е могъл, мака и много
трудно, превивайки се, да се придвижи на кратко разстояние. Според показанията
на пострадалият същият ден той е отишъл в офиса, където е и бил бит. Факт,
който обективно и категорично се подкрепя от кръвта намерена в офиса на фирмата,
както и от съдебно-медицинското заключение. Пострадалият заявява : „Аз успях да
стана, да си тръгна и да потърся помощ. Паднах на стъпалата на съда”. Това
негово твърдение се подкрепя и от показанията на полицейския служител и от
заключението на вещото лице, което беше категорично, че има такава травма и
много силно усещане за болка, дори пострадалият е можел да колабира. Според
показанията на пострадалият всички са го удряли, но почувствал най-силна болка,
когато подсъдимият го ударил с крак по корема. Това са и показания дадени непосредствено
пред полицейския служител, веднага след намирането на св.Б.. Според втората
група свидетели подсъдимият и пострадалият не са били по едно и също време в
офиса. От показанията на свидетелката П., продавач в магазина за цветя, който е в непосредствена близост до офиса, се
установява, че тя е била на вратата на магазина и тогава възприела два
автомобила, от който слезли мъже и
всички са влезли в офиса. Вярно е, че в съдебно заседание тази свидетелка каза,
че е видяла навън двама мъже. След
приобщаването на показанията й дадени на досъдебното
производство, по съответният процесуален ред, в предвид на изтеклото време свидетелката
потвърди, че е вярно това което е заявила на досъдебното
производство. Предвид на гореизложеното съдът не даде вяра на защитната версия
на подсъдимият и на твърденията на втората група свидетели в частта им
подкрепяща тази защитна версия. Съображенията за това са, че обясненията на
подсъдимият и показанията на втората група свидетели са вътрешно и взаимно
противоречиви, нелогични и не кореспондират с писмените доказателства по
делото. Няма как пострадалият спокойно и без увреждания да е напуснал офиса и
след малко да се строполи на стълбите пред съдебната палата, да бъде откаран в
спешна помощ където да последва животоспасяваща операция, наложила се от
причинената процесна средна телесна повреда. Няма как
никой от свидетелите от втората група да не е видял кръв по лицето на св.Б. при
положение, че всички тези свидетели са очевидци на инцидента, при положение че
експертизата е установило и увреждания по главата на пострадалия и при
положение, че обективно е установена кръв по пода и стените на офиса. От друга
страна показанията на пострадалият и първата група свидетели са ясни,
последователни, кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по
делото. Пострадалият е категоричен, че именно подсъдимият е нанесъл фаталният
удар в корема му. Точно това пострадалият е казал и на св.А.И.. Не се установи
по делото пострадалият да има някакво специално негативно отношение към
подсъдимият което би го мотивирало да „натопи” подсъдимият в извършване на
престъплението. Напротив – установи се, че всички свидетели от втората група
свидетели не са били в приятелски отношения с пострадалия, което е мотив
обясняващ стремежа на тези свидетели да подкрепят версия противна на
показанията на пострадалия. Несериозно е твърдението, че кръвта върху обувките
на подсъдимият би могла да се получи при почистването на офиса. Ако това беше
вярно, то остава необяснимо защо кръв е установена само по обувките на
подсъдимият, а не и по обувките на останалите свидетели от втората група
свидетели, които също са участвали в почистването на офиса. На практика
твърдението на втората група свидетели и обясненията на подсъдимият за
почистването на офиса веднага след като пострадалият е излязал,
се опровергават от показанията на св.И., който след като е намерил пострадалият
веднага е погледнал към офиса и не е установил нито някакво движение, нито
спрели автомобили. Съдебно-медицинското удостоверение на св.М. също подкрепя
гореизложената фактическа обстановка според която в офиса пострадалият се
опитал да изблъска М. към входната врата, като го хванал за тялото.
Кредитирайки обясненията на пострадалият и на първата
група свидетели, както и стъпвайки на цялостен и обективен анализ на тези
показания и на писмените доказателства, съдът прие за установена изложената по горе
фактическа обстановка.
Що се касае до показанията на свидетелите С. и
Станкова, то в техните показания липсва конкретика и
сведения досежно релевантни за делото факти. Тези
показания не са от естество да подкрепят обвинителната или защитната теза.
Свидетелят А.В. само потвърди, че през месец ноември 2010г. е имал колега във „Вип кредит” на име Б..
Предвид установената фактическа обстановка се налага
извода, че на 29.11.2009 г. в гр. Търговище подсъдимият М.С.М., при условията
на опасен рецидив с пряк умисъл причинил на Б.Д.Б. *** телесна повреда,
изразила се в разкъсване на тънкото черво и чреводържателя
на тънкото черво, довели до излив на кръв в коремната
кухина, на чревно съдържимо и газове в резултат на което се развил дифузен
перитонит, което причинило на пострадалия разстройство на здравето, временно
опасно за живота, с което от обективна и субективна страна осъществил състава
на престъпление по чл. 131а, във вр. чл. 129, ал. 1,
във вр. чл. 29, ал. 1, б.„а" НК.
За това
престъпление съдът наложи наказание четири години лишаване от свобода. За да
определи този размер на наказание съдът отчете отегчаващите обстоятелства –
предходните осъждания на подсъдимият извън квалификацията „опасен” рецидив, обективираното грубо незачитане на човешките права и
телесната неприкосновеност на личността без да е налице какъвто и да е повод
или провокация спрямо него от страна на пострадалият. Съдът не установи
наличието на смекчаващи обстоятелства. Предвид съдебното минало на подсъдимият съдът
постанови реалното изтърпяване на наложеното наказание, при съответен
първоначален режим – в затвор. Съдът намери, че този вид и размер на наказание
съответства на обществената опастност на деянието и
дееца и по този начин ще бъдат постигнати целите на индивидуалната и генерална
репресия и превенция.
С виновното си и противоправно
поведение подсъдимият причинил на гр.ищец неимуществени вреди. Тези вреди са в
пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с виновното и противоправно поведение на подсъдимият. Вредите се
характеризират с болки и страдания които пострадалият е претърпял, както в
момента на причиняването на увреждането, така и в последствие в рамките на
протеклия оздравителен процес, като тези страдания пострадалият ще търпи до
края на живота си. Видно от заключението на медицинската експертиза
пострадалият е изпитал много силни болки в момента на причиняване на
увреждането, като едновременно с това винаги ще трябва да се съобразява с това
каква храна приема, като винаги при хранене ще изпитва дискомфорт.
От показанията на св.Надежда Горанова – майка на пострадалият се установи, че
операцията била затворена чак след три месеца, наложило се наемането на
специално медицинско лице да обслужва пострадалия, същият бил уплашен, затворил
се в себе си и не разговарял с никого. След затваряне на операцията продължил
приема на лекарства, пострадалият не можел да работи, да вдига тежко. Отчитайки
вида и характера на увреждането, наложилото се оперативно лечение, изпитаните
силни болки в момента на увреждането, дългият период на възстановяване и неизбежните ограничения и дискомфорт
при хранене до края на живота на пострадалия, както и съдебната практика, съдът
прие, че сумата от 15000лева. се явява справедлив размер на обезщетение. В
останалата част до пълният размер от 30 000лева гражданската претенция е
неоснователна и като такава бе отхвърлена от съда. Обезщетението бе присъдено
ведно със законната лихва от датата на увреждането, до окончателното изплащане
на сумата. Подсъдимият бе осъден да заплати на гр.ищец и направените по делото
разноски.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият бе
осъден да заплати по сметка на Републиканският бюджет направените разноски на досъдебното производство, а по сметка на ТРС – направените
разноски в съдебната фаза на процеса и съответната държавна такса върху
уваженият граждански иск.
Тъй като кожените обувки са собственост на подсъдимият
и са вещи, чието притежание не е забранено респ. не са вещи придобити от
престъпление, съдът постанови връщането им на собственика. Останалите
веществени доказателства са вещи без стойност поради което съдът постанови
унищожаването им.
Това бяха мотивите водили съда при постановяване на
присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :