Решение по дело №5492/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2377
Дата: 30 декември 2021 г.
Съдия: Силвия Лъчезарова Алексиева
Дело: 20215330205492
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2377
гр. Пловдив, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330205492 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 20-1030-006749/15.07.2021 г.
на ** група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Д. Г. А. , с
ЕГН **********, с адрес **** на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба вразмер на 3000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и
на основание чл. 179, ал. 6, т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лв. за
нарушение на чл. 139, ал. 1,т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли да се отмени НП като незаконосъобразно с аргументи за
неправилно описание на извършеното и липса на извършено нарушение. В писмените
си мотиви процесуалният представител на жалбоподателя чертае различна фактическа
обстановка, оспорва извършването и на двете нарушения, като отправя твърдение за
ползването на пътя по предназначение.
Съдът намира за редно да отбележи, че с жалбата е сезиран с обжалване на
цялото наказателно постановление след даване ход на делото са депозирани
допълнителни мотиви, в диспозитива на които е отправено противоречиво твърдение,
че постановлението е обжалвано частично, като такива твърдения не са заявявани от
жалбоподателя в съдебно заседание и не е правен отказ от обжалването. Съдът намира
че е сезиран с обжалването на постановлението в цялост, като следва посоченото в
допълнителните мотиви да се отнесе към разпределението на разноските, тъй като това
кореспондира и с представеното по делото пълномощно.
Въззиваемата страна сектор Пътна полиция към ОД на МВР Пловдив взема
писмено становище по жалбата, в което посочва че наказателното постановление е
правилно и законосъобразно, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
1
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 25.06.2021 г. около 23:00 ч. в гр. Пловдив на бул. Пещерско шосе служебните
си задължения по контрол на пътното движение изпълнявали свид. А.Т. – * и Т. Д..
Към тях се присъединил техният пряк ** свид. Р.П.. Докато двамата служители били в
служебния автомобил свид. П. възприел форсирането на двигател и видял автомобил
БМВ, който излизал от к-к Орхидея – № 134 към Пещерско шосе, като поднасял
автомобила - умишлено губел сцепление на гумите, за да извърши т.нар дрифт. Свид.
П. се качил в зачисления му служебен автомобил и тръгнал след автомобила и подал
звуков и светлинен сигнал, като спрял въпросното МПС в пресечка на бул. Пещерско
шосе. Установил че това бил автомобил БМВ Модел 318 с рег. № **** с водач Д. Г. А.,
собственост на свид. Н. Б. Г.. След което свид. П. се обадил на колегите си, за да
съставят акт. Свид. Т. и Д. се отзовали и пристигнали на място. Никой от тях не
възприел извършеното нарушение. Извършена била проверка на установения водач за
наркотици и алкохол, като пробите били отрицателни. Гумите на превозното средство
били износени до гладкост без разкъсвания. Свид. П. снел обяснения от А., а свид. Т.
съставил акт за установено нарушение, като вместо свидетел на нарушението в акта
вписал свидетел по съставяне на акта колегата си свид. Д..
В процесния автомобил се возили още трима приятели на А., между които и
свид. Г..
Пътната настилка била мокра.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на
жалбоподателя била наложена глоба в размер на 3000 лв. и бил лишен от право да
управлява МПС за 12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, както и му
била наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП,
заради нарушението по чл. 139, ал.1 ,т. 1 от същия закон.
Описаната фактическа обстановка се установява частично от показанията на
свидетелите Т., Г., П. и Д., както и от приложените към административнонаказателната
преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал, включително АУАН, саморъчни обяснения, справка за нарушител/водач,
оправомощителна заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и заповед № 8121з-825/19.07.2019
г.
Показанията на свидетелите Т. и Д., съдът намира за обективни, логични и без
съществени противоречия, както и в унисон с останалите доказателства, поради което
им дава вяра като достоверен източник на информация. Въпреки че те самите не са
възприели лично действията на водача и движението на автомобила техните показания
се явяват производни за фактическата обстановка по първото нарушение, тъй като те са
възпроизвели казаното от очевидеца в съставения АУАН.
По отношение на показанията на свид. П. съдът намира следното – в по-
голямата си част същите кореспондират със събраните писмени доказателства, а
именно писмените обяснения на А. и АУАН. Съдът не кредитира показанията на
свидетеля по отношение на несъставомерните елементи, дали колегите му са
възприели нарушението, дали те са дошли сами или ги е извикал и каква е била
настилката на пътя, а именно че била суха. В тези си части показанията на свидетеля
не се подкрепят от останалия доказателствен материал и и не следва да се кредитират.
Съдът намира за установено нарушението от прякото му възприемане от свид. П.,
както и от дадените писмени обяснения от А..
По отношение на показанията на свидетеля Г. съдът намира че следва да ги цени
в светлината на връзката на лицето с нарушителя а именно приятелска. Действително
от неговите показания се установява, че е предоставил автомобила на нарушителя, че
2
са се намирали на конкретното място, а именно в гр. Пловдив, на бул. Пещерско шосе,
до № 134. Съдът не кредитира показанията му, че при направен завой на ляво от
отбивката на Пещерско шосе автомобилът е поднесъл и са продължили движението си
по булеварда с ниска скорост. На първо място липсва житейска логика движението по
този краен за града булевард в 23:00 ч. вечерта да е натоварено, както твърди
свидетеля. На следващо място ако не беше умишлено форсиран двигателя свид. П. не
би забелязал автомобила и поднасянето му в другата лента. Т.е. именно умишленото
форсиране на двигателя с цел да се загуби сцепление на гумите и да поднесе
превозното средство т.нар. дрифт, е привлякло вниманието на полицейския служител,
който е установил че пътят не е използван просто за придвижване по него а именно за
извършването на тази безсмислена, но опасна маневра. На следващо място съдът не
възприема тезата на жалбоподателя, подкрепена от показанията на свид. Г., че
случайно е загубил сцепление на гумите поради мокрия път, тъй като това отново не
би следвало да се случи с форсиране на двигателя, каквото следва да е отправната
точка при извършване на маневрата дрифт, особено при опитен шофьор какъвто
свидетелят твърди, че е А..
Съдът не дава вяра на показанията на свид. Г., и в частта в която твърди, че
свид. П. насила е диктувал на А. да пише обясненията. На първо място липсва всякаква
житейска логика полицейски служител да диктува обяснения на нарушител, които да
нямат нищо общо с фактическата обстановка. Съдът не намира нито мотив за това,
нито фактически индикации за подобно поведение у полицейския служител, като
видно от разпитите на другите полицейски служители и самия П., последният е
разяснявал какво следва да е съдържанието на обясненията, може би погрешно
възприети като диктовка. Липсват каквито и да е данни за принуда, а съдът не приема
тезата, че пълнолетно лице с нормално развит интелект и следващ висше образование
може да бъде подведен или заблуден да напише неистини в обяснения пред
полицейски орган. Съдът намира, че тези показания на свидетеля целят единствено да
опровергаят доказателствената сила на дадените обяснения, като не срещат подкрепа в
нито едно друго доказателство.
Съдът кредитира показанията на свид. П. и Г., че не е имало разкъсване на
гумите на автомобила, тъй като в тази част същите си кореспондират и не са оборени
от останалия събран доказателствен материал.

Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да
опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушенията са изчерпателно описани и подробно са посочени обстоятелствата, при
които са извършени. Подробно са описани няколко аспекта на поведението на водача,
които са резултирали в неизползването на пътя по предназначение. Актът е съставен от
компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от
ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели. Съдът не намира че
посочването на свидетел по съставянето на акта вместо свидетел очевидец на
нарушението е съществено процесуално нарушение. Константна е практиката на
касационната инстанция, че посочването на свидетели в АУАН има за цел улесняване
на установяването на фактическата обстановка и не представлява някакъв реквизит
имащ отношение към правото на защита на лицето. АУАН е бил написан в
присъствието на нарушителя и същия е отразил в него, че няма възражения. Връчен му
3
е при съставянето.
Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на правата на нарушителя, свързано с описанието на фактическата
обстановка. Ясно е посочено за какви нарушения е възбудено
административнонаказателно производство.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия, видно от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи, т.2.11, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл.
34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се
откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които са извършени). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на
защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво
точно е ангажирана отговорността му – за преднамерено форсиране на двигателя с
високи обороти, което е довело до загуба на сцепление и поднасяне на автомобила и е
израз на неизползването на пътя по предназначение.
От правна страна съдът намери следното:
По първото нарушение: На базата на всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно *ят и наказващият орган е
квалифицирал поведението на жалбоподателя по чл. 104б,т. 2 от ЗДвП. Посочената
норма гласи, че водач на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. От обективна и субективна страна
жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че Д. Г. А. като водач на МПС „БМВ 318 “ с рег. №
****, на 25.06.2021 г. около 23:00 часа в гр. Пловдив, на бул. Пещерско шосе, до № 134
умишлено и безпричинно форсирал двигателя и поднасял автомобила.
Следователно жалбоподателят с поведението си е ползвал пътищата, отворени
за обществено ползване за друга цел, освен в съответствие за тяхното предназначение -
за превоз на хора и товари, а именно вместо да се движи по пътя, за да превози себе си
и други хора и товари, е извадил автомобила от сцепление с пътната настилка, като го
е накарал да поднесе и така е създал опасност и пречки за придвижването на
останалите участници в движението. Този елемент от описаното нарушение безспорно
е налице.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му ползва пътищата за
обществено ползване по предназначението им може да доведе до настъпване на
общественоопасни последици – както за движението, така и от материален и
нематериален характер, и е искал настъпването на последиците, а именно задната част
на автомобила му да занесе и да осъществи дрифт, с което е извършил нарушението
при пряк умисъл.
По отношение на второто нарушение: съдът намира, че от представените
доказателства не може да се направи извод за неговата съставомерност. Не се доказа
наличие на разкъсване на гумите, каквото е описанието от фактическа страна на
нарушението. Усатнови се друго, а именно същите да са били силно износени, но не и
описаните в АУАН и НП разкъсвания, поради гореизложеното атакуваното НП в тази
част следва да се отмени, тъй като не се доказа такова нарушение да е извършвано.
За наказанието:
4
Правилно описаното нарушение на чл. 104а , т. 2 от ЗДвП е съотнесено към
съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, която
предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок 12 месеца и глоба 3000 лв. за водач, който използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. Доколкото законодателят не е предвидил определени граници,
в които може да се наложи наказанието, съдът намира, че не може да бъде упражнен
контрол върху справедливостта на определеното наказание. В конкретния случай е
наложена глоба във фиксиран размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца, което е в предвидените от закона рамки. Така определено
наказанието съответства на критериите за оразмеряване на административната санкция
по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, и отговаря на
целите по чл. 12 от ЗАНН.
Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН по отношение нарушението, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти,
като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното
престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не разкрива смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Касае се поведение,
което се характеризира с висока степен на обществена опасност, доколкото липсата на
други лица или МПС в непосредствена близост е предотвратило настъпването на
вредоносен резултат, като се има предвид че при поемането на риска да се занижи
контролът върху автомобила, водачът е осъзнавал, че в колата се намират още 3 лица.
На следващо място водачът не разкрива белези на такъв с ниска обществена опасност.
Видно от справката за нарушител/водач същият има наложени две наказания за
нарушение на ЗДвП. Затова и съдът счете, че случаят не може да се определи такъв с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от същия вид и не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН.
Поради изложеното наказателното постановление е обосновано и
законосъобразно, определеното наказание за нарушаването на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП е
справедливо и затова обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено в тази му част и отменено в другата.
По разноските:
Въпросът за възлагането на разноските в административно наказателния процес
е изрично уреден в чл. 63, ал.3 от ЗАНН, а именно по реда на АПК.В АПК въпросът за
5
възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен
акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Когато съдът отхвърли оспорването или
подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е
благоприятен, има право на разноски. Когато съдът отхвърли оспорването или
оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по
делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат,
определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата
страна е ползвала такъв.
Видно от пълномощното от 16.08.2021 г. и изявлението на процесуалния
представител на жалбоподателя, които са свободни да договорят възнаграждението
същото е определено в размер на 600 лв. и е само за нарушението по чл. 104б, т. 2 от
ЗДвП. При този изход от спора разноски не следва да бъдат присъждани на
жалбоподателя, а въззиваемата страна не отправя такива претенции и не доказва
направени такива.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1030-006749/15.07.2021 г.
на ** група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, В ЧАСТТА с която на
Д. Г. А., с ЕГН **********, с адрес ****, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона
за движението по пътищата е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1030-006749/15.07.2021 г. на **
група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, В ЧАСТТА с която на Д. Г.
А. , с ЕГН **********, с адрес **** на основание чл. 179, ал. 6, т.2 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 1,т.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6