№ 1399
гр. Пловдив, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330205331 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Петрол“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Ловеч, хотел „Ловеч“, ул. „Търговска“ № 12,
представлявано от Г.И.Т. и М.К.Д. - заедно, чрез адв. К.А. против
Наказателно постановление №1377/2021 г., издадено на 15.06.2021 г. от
Д.Д.С. – ***, с което на основание чл.126, ал. 1, т. 2 от Закона за акцизите и
данъчните складове (ЗАДС) на жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 13 554,66 (тринадесет хиляди петстотин петдесет и
четири лева и шестдесет и шест стотинки) лева за нарушение по чл. 126,
ал. 1, т. 2 от ЗАДС и на основание чл. 124а, ал. 1 във вр. с чл. 126, ал. 1, т. 2 от
ЗАДС е наложено административно наказание лишаване от право да
упражнява дейност с акцизни стоки за срок от 1 (един) месец в обект
бензиностанция № 5102, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе“. Със
същото наказателно постановление е отнета в полза на държавата от
„Петрол“ АД, ЕИК: ********* акцизната стока, представляваща 10 491,22
литра смес от автомобилен бензин и дизелово гориво, предадена на
съхранение в ТД Тракийска.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за
необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП).
Жалбоподателят твърди да са допуснати съществени процесуални нарушения
поради липса на надлежно описание на нарушението, неизследване от
административнонаказващия орган на спорните обстоятелства и необсъждане
на доводите по подаденото писмено възражение. Взема становище основание
1
за отмяна да представлява и непосочването в наказателното постановление на
приложената ставка, тъй като по този начин се ограничава правото
санкционираният да разбере как е формиран размерът на дължимия акциз.
Оспорва начина на пробовземане, както и компетентността на Централна
митническа лаборатория. Счита, че при вземането на пробата не са спазени
нормативни изисквания, което да е компрометирало качеството й и по този
начин да липсва сигурност, че при изпитването тя ще покаже действителните
си характеристики. В тази връзка предлага установените при изследването
характеристики да не се приемат за относими към течността, намираща се в
процесния резервоар. Твърди още представените документи – акцизни
данъчни документи и приемо-предавателни протоколи по несъмнен начин да
доказват произхода, движението и вида на съхраняваната в резервоара стока.
Поддържа да е доказано заплащането на акциз за тази стока, класирана в код
2710 20 11 по КН. Взема становище, че липсва правно основание от
дружеството да се изисква да представи нарочен документ, удостоверяващ
заплащането на акциз за сместа от два различни вида гориво. Сочи, че всички
премествания на гориво от процесния резервоар се отчитат от НИС. Моли
наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят се представлява от адв. В.Н.-В., която поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна се представлява от *** В.Н., която оспорва жалбата
и поддържа наказателното постановление. Намира възраженията на
жалбоподателя за неоснователни. Пледира да не са допуснати нарушения при
вземането на пробата за изследване. Излага подробни мотиви защо счита
представените от жалбоподателя документи за негодни да докажат произхода
и вида на стоката, съхранявана в процесния резервоар. Намира извършването
на нарушението за доказано по делото, като посочва, че за довършването на
същото не се изиска вредоносен резултат, както и че доколкото
санкционираният е юридическо лице, не подлежи на изследване въпросът за
вината. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от „Петрол“ АД, спрямо което юридическо лице е
наложена имуществената санкция, следователно от лице с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е
връчен на пълномощник на жалбоподателя на 26.07.2021 г., установено от
разписка за връчване на препис от НП, приложена по преписката, а жалбата е
подадена на 02.08.2021 г. чрез административнонаказващия орган (АНО),
поради което приложимият към датата на подаване на жалбата седемдневен
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в редакцията преди изменението му с ДВ, бр.
109 от 22.12.2020 г. е спазен, а жалбата е допустима. Фактът, че в срока за
обжалване наложената имуществена санкция е заплатена, не променя извода
2
за допустимост на жалбата и не е основание да се приложат последиците по
чл. 79б, ал. 2, изр. 2-ро от ЗАНН. Посочената разпоредба е в сила от
23.12.2021 г., а плащането на санкцията е извършено на 30.07.2021 г. Не е
предвидено правната норма да поражда обратно действие, тя е процесуална и
действа занапред. Следователно към момента на образуване на съдебното
производство и подаване на жалбата тя е допустима. В хипотезата на чл. 79б,
ал. 2 от ЗАНН попадат случаите на плащане на наказанието глоба, респ. на
имуществената санкция след влизането в сила на разпоредбата, но тя не
преурежда заварените случаи. Към момента на извършване на плащането
законът не е придавал на това действие за последица недопустимост на
съдебното обжалване на НП, поради което жалбоподателят е действал
добросъвестно. Освен това заплащането на имуществената санкция с
разпоредбата на чл. 124б, ал. 5 от ЗАДС е уредено като предпоставка за
прекратяване на действието на приложената принудителна административна
мярка запечатване на обекта, където е установено нарушението.
жалбоподателят е упражнил свое право, от което не следва да черпи
процесуални ограничения, които не са били предвидени към момента на
извършване на действието. По тези съображения настоящият състав приема,
че процесният случай не попада в хипотезата на нормата по чл. 79б, ал. 2 от
ЗАНН, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 21.01.2021 г. във връзка с поискано съдействие от служители на НАП
– Главна дирекция „Фискален контрол“ чрез междуведомствения
координационен център и получен e-mail относно установено гориво без
доказан произход била извършена съвместна проверка от свид. Т.И. – ***,
свид. М.Ш. – *** и А.И. – ***, ***, от служители на ЦУ на НАП и от
служители на Българския институт по метрология на търговски обект,
пресдтавляващ бензиностанция № 5102, находяща се в гр. Пловдив, ул.
„Брезовско шосе“, стопанисвана от жалбоподателя „Петрол“ АД.
При пристигане в обекта екипът се легитимирал със служебни карти на
свид. Е.М., *** и на служителите на НАП и БИМ, след което пристъпили към
проверка.
Обектът разполагал с 6 /шест/ броя резервоари за съхранение на
енергийни продукти/горива/, както следва:
Резервоар № 1 - за съхранение на бензин А-95Н, подземен, с обща
вместимост 14 001 литра съгласно Сертификат за калибриране № 32-
2019/30.01.2019 г., който бил свързан към 2 /два/ броя пистолети за зареждане
на MПС /моторни превозни средства/ и към нивомерната система на обекта;
Резервоар № 3 - за съхранение на дизел, подземен, с обща вместимост
33645 литра съгласно Сертификат за калибриране № 33-2019/30.01.2019 г.,
който бил свързан към 2 /два/ броя пистолети за зареждане на МПС и към
3
нивомерната система на обекта;
Резервоар № 2 - за съхранение на бензин EF 96, подземен, с обща
вместимост 31 998 литра съгласно Свидетелство за калибриране № Р940-657
от 30.01.2014 г., 33-2019/30.01.2019г., който бил свързан към нивомерната
система и към 2 /два/ броя пистолети за зареждане на МПС, които не работят
и са пломбирани от служители на БИМ. Същият не се ползвал от търговския
обект.
Резервоарите с номера 4, 5 и 6 не се използвали и били празни.
След направена разпечатка от нивомерната система със служебен бон №
********** от 21.01.2021 г. наличните количества горива били, както следва:
Резервоар – P1 - 8 187,76 литра, при 15 градуса Целзий – бензин А-95Н;
Резервоар – Р2 - 10 491,22 литра, при 15 градуса Целзий — бензин ЕF 96,
при положение че резервоарът не се използвал от търговския обект;
Резервоар – Р3 - 4 280,85 литра, при 15 градуса Целзий – дизелово
гориво.
Представена била блок схема на ТО-Бензиностанция № 5102 от
21.01.2021 г. за ползваните и неползваните резервоари, в която на страница 1
от 3 било отбелязано, че Резервоар 2 не работи (не се използва).
За държаната течност в резервоар № 2 били изискани и представени
следните документи:
Е-АДД с УКН 5527668/09.09.2020 г.;
Служебен бон № 21696/09.09.2020 г.;
Е-АДД с УКН 5527670/09.09.2020 г.;
Приемо-предавателен протокол за прехвърляне на горива от 09.09.2020г.;
Приемо-предавателен протокол за прехвърляне на горива от 19.01.2021г.;
Приемо-предавателен протокол за прехвърляне на горива от 23.11.2020г.;
Приемо-предавателен протокол за прехвърляне на горива от 24.06.2020г.:
След направена справка от служителите на НАП и след направена
съпоставка от книга за дневните финансови отчети се установило движение
на нивомерната система за резервоар № 2, както следва:
На 22.08.2019 г. наличност в Р2 - 7 608 литра при 15 градуса Целзий. На
22.08.2019 г. било въведено в експлоатация ЕСФП съгласно Свидетелство за
регистрация на фискално устройство № *********/22.08.2019 г.
На 23.06.2020 г. наличност на 7 553 литра при 15 градуса Целзий, а на
24.06.2020 г. наличност на 5 536 л. при 15 градуса Целзий по данни от
нивомерната система.
На 08.09.2020 г. наличност на 5 495 литра при 15 градуса Целзий, а на
09.09.2020 г. наличност на 12 975 литра при 15 градуса Целзий по данни от
нивомерната система.
На 22.11.2020 г. наличност на 12 981 литра при 15 градуса Целзий, а на
23.11.2020 г. наличност на 12 058 литра при 15 градуса Целзий по данни от
нивомерната система.
На 18.01.2021 г. наличност на 12 007 литра при 15 градуса Целзий, а на
19.01.2021 г. наличност на 10 490 литра при 15 градуса Целзий по данни на
4
нивомерната система.
Извършен бил физически замер за наличието на стока в Резервоар № 2
чрез оразмерен прът, при което било установено ниво на воден стълб 90,5 см,
отговарящо на показанията от нивомерната система.
Преди физическия замер било установено, че липсват средствата за
обезпечаване /пломби/ на Резервоар № 2, поставени от служители на БИМ.
Поради възникнали съмнения относно относимостта между горивото и
представените документи било необходимо вземането на проба от течността в
Резервоар № 2.
Поради невъзможност за вземане на проба от течността в Резервоар № 2
били предприети действия по запечатване на част от обект, а именно
Резервоар № 2. Съставен бил протокол за запечатване на обект или част от
него № 143/21.01.2021 г. за срок от 48 часа. Съдът бил обезпечен с 11
/единадесет/ броя пломби.
Контролните действия били обективирани в Протокол за извършена
проверка № 143/21.01.2021 г. /СОРИ 21BG9920A003002/, като в същия било
изискано в срок от 14 дни да се представят документи, доказващи произхода
и вида на стоката, съхранявана в Резервоар № 2.
Служителите на ЦУ на НАП съставили протокол за извършена проверка
№ 0078908/21.01.2021 г. Служителите на БИМ съставили протокол от
21.01.2021 г.
Контролните действия продължили на 22.01.2021 г. с цел вземане на
проби от течността, съхранявана в Резервоар № 2 – 10 491 литра.
На 22.01.2021 г. екип в състав свид. Т.И. - ***, свид. М.Ш. - *** и свид.
Д.И. - *** *** *** продължили контролните действия, обективирани в
Протокол за извършена проверка № 143/21.01.2021 г. /СОРИ
21BG9920A003002/.
Преди започване на проверката били проверени всичките 11 /единадесет/
броя пломби, подробно описани в протокол за запечатване на обект или част
от него № 143/21.01.2021 г. в присъствието на свид. М.. Всичките били с
ненарушена цялост.
С цел вземане на проба от течността били свалени 4 /четири/ броя
пломби с номера 0083253, 0083173, 0083189 и 0083133 от голям капак,
обезпечаващ ревизионния отвор и сондата и от ревизионния отвор.
Изискана и представена била разпечатка от нивомерната система –
служебен бон № **********/22.01.2021 г., от която се установила наличност
в Резервоар № 2 на 10 494,75 литра, отговаряща на показанията от 21.01.2021
г.
Измерена била плътността на течността/жълтеникава на цвят с мирис на
енергиен продукт/ с полеви уред-денситомегър Anton Рааr DMA 35Ex Petrol -
0.804 гр./куб.см.
С цел определяне вида на стоката и код по Комбинираната номенклатура
/КН/ била взета 1 /един/ брой проба от общото количество течност
/жълтеникава на цвят с мирис на енергиен продукт/ с Протокол за вземане на
5
проба рег. № 17/22.01.2021 г.
Стоката в Резервоар № 2 била иззета с Опис на иззетите веществени и
писмени доказателства № 149/22.01.2021 г. Същата била оставена на
отговорно пазене с Протокол за оставени на съхранение веществени
доказателства № 149/22.01.2021 г. до излизане на лабораторната експертиза и
представяне на документи за произход и доказващи заплащането на акциза.
След приключване на проверката били поставени нови 4 /четири/ броя
пломби с номера 0083143, 0083164, 0083102 и 0083155 на ревизионния отвор,
сондата и капака.
Контролните действия били обективирани в Протокол за извършена
проверка № 149/22.01.2021 г. /СОРИ21BG9920A003388/.
Стоката била предадена в ГД Тракийска с приемо-предавателен протокол
с рег. № 23/28.01.2021 г. /складова разписка № ********** -
рсференция:2021-23/.
С писмо рег. инд. № 32-24837 от 25.01.2021 г. и заявка за анализ №
17/22.01.2021 г. била изпратена проба от задържаната стока за лабораторен
анализ в Централна митническа лаборатория гр. София.
С писмо peг. инд. № 32-45575/09.02.2021 г. била получена от Централна
митническа лаборатория гр. София Митническа лабораторна експертиза №
02_27.01.2021/09.02.2021 по Заявка за анализ/експертиза № 17/22.01.2021 г.
със следното становище:
в т.8: „Въз основа на определените характеристики и експертна
оценка, изследваната проба представлява смес от автомобилен бензин и
дизелово гориво, който не може да се използва по първоначалното си
предназначение “.
в т. 7.5: „Плътност при 15 градуса С – 802,5 кg/тЗ.“
в т.7.7: „Съдържание на евромаркер „Solvent Yellow 124“ – следи“
С писмо рег. № 32-54132/16.02.2021 г. било получено становище от
Дирекция „Митническа дейност и методология“ относно тарифното
класиране на стоката във връзка с резултати от Митническа лабораторна
експертиза № 02_27.01.2021/09.01.2021:
„Въз основа на МЛЕ стоката, съответстваща на анализираната проба,
е нефтено масло по смисъла на забележка 2 към глава 27 от КН, в което
неароматните съставки/парафино-нафтенови въглеводороди/ преобладават
тегловно спрямо ароматните. По своите дестилационни характеристики
стоката отговаря на дефинициите за „тежко масло“ и „газьол“ по смисъла
на допълнителна забележка 2, букви г) и д) към глава 27 от КН. Установено
е наличие на биодизел по смисъла на забележка 5 към подпозициите на глава
27 от КН - моноалкинови естери на мастните киселини – 3,3% обемни,
етилов алкохол 1,6% обемни и MТБЕ — 0,7 % обемни. Тегловно съдържание
на сяра не превишава 0,001 %. ИЧ спектърът на пробата се различава от
този на стандартни дизелови горива и автомобилни бензини за двигатели.
За стоката съгласно представените с МЛЕ протоколи за извършена
проверка не са били налични документи, удостоверяващи вида.
6
предназначението и произхода и съответно такива са изискани.
Предвид установените с МЛЕ обективни характеристики, необходими
за тарифното класиране на стоката, съгласно критериите и по
забележките, заложени в глава 27 КН, на основание Правила 1 и 6 от
Общите правила за тълкуване на КН, забележка 2 към глава 27 на КН,
забележка 5 към подпозициите на глава 27, допълнителна забележка 2,
букви г), д) и ж) към глава 27 и текста на подпозициия 2710 20 на КП
„Нефтени мисли или масла от битуминозни минерали /различни от
суровите/ и не упоменати, нито включени другаде препарати, съдържащи
тегловно 70 % или повече нефтени масла или масла от битуминозни
минерали, които масла са основен компонент на тези препарати,
съдържащи биодизел, различни от отпадъчните масла“. класирането на
стоката по цитираната МЛЕ с описаните по-горе характеристики и
състав се извършва в код 2710 20 11 на КН. “.
С писмо с вх. peг. № 32-39200 от 04.02.2021 г. от „Петрол“ АД са
представени следните документи:
- 21.01.2019 г. Протокол за преместване на дизелово гориво от
бензиностанция 1112-Малко Търново в резервоар № 2 на бензиностанция
5102 Пловдив; Приемо-предавателен протокол за 2 885 л доставено в обект с
инв. № 1112 с АДД УНК 00000000004187746/21.11.2018 г.;
- 25.01.2019 г. Протокол за преместване на бензин 95Н от
бензиностанция 8216 -Свиленград в резервоар № 2 на бензиностанция 5102 –
Пловдив; Приемо-предавателен протокол за 4 833 л., доставено в обект с инв.
№ 8216 с АДД УНК 0000000004263646/28.12.2018 г.;
- 09.09.2020 г. Протокол за преместване на дизел от бензиностанция
8121-Стара Загора в резервоар № 2 на бензиностанция 5102 – Пловдив;
Приемо-предавателен протокол за 7 569,75 л.. доставено в обект с инв. №
8121 с АДД УНК 0000000005527668/09.09.2020 г.
Съгласно така полученото писмо от посочените по-горе количества от
резервоар № 2 на обект инв. № 5102 - Пловдив били извадени за ползване за
собствени нужди на „Петрол“ АД следните количества в хронология:
- на 24.06.2020 г. с Протокол за транспортиране на гориво от
бензиностанция 5102 от резервоар № 2 към Почивна база Пампорово –
2017,65 литра по разходомер на транспортното средство;
- на 23.11.2020 г. с Протокол за транспортиране на гориво от
бензиностанция 5102 от резервоар № 2 към Почивна база Пампорово – 929
литра по разходомер на транспортното средство;
- на 19.01.2021 г. с Протокол за транспортиране на гориво от
бензиностанция 5102 от резервоар № 2 към Почивна база Пампорово –
1514,99 литра по разходомер на транспортното средство.
За установеното наличие на 10 491,22 литра жълтеникава течност с
мирис на енергиен продукт било изпратено писмо с рег. № 32-
57248/18.02.2021 г. до ГД „Фискален Контрол“, отдел „Оперативни дейности“
гр. Пловдив с цел установяване на факти и обстоятелства, като в писмото
7
било изискано:
1. да се изпрати справка от нивомерната система за наличните
количества горива и отчетените движения на Резервоар № 2 в горецитирания
обект на посочените дати;
2. с какви документи са декларирали към IНАП въвеждането или
извеждането от резервоар № 2 на търговски обект - бензиностанция № 5102,
находяща се в гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе“;
3. да бъде предоставена справка дали количествата, получени в обект ТО
№ 5102 са изведени от цитираните обекти на „Петрол“ АД;
4. дали Резервоар № 2 е регистриран в НАП като съд за съхранение на
течни горива;
5. да предоставят информация от Информационната система за контрол
на горивата относно как са разпределени количествата горива от
гореописаните акцизни данъчни документи по обекти;
6. Заверено копие от съставения от служителите на НАП протокол,
подписан и от служител на Агенция „Митници“.
На 24.03.2021 г. с писмо рег. № 44-00-33/23.03.2021 г. от ГД „Фискален
Контрол“, отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив бил изпратен отговор, с
който уведомявали, че при извършената проверка на 21.01.2021 г. на
бензиностанция „Петрол“ 5102, находяща се в гр. Пловдив, ул. „Брезовско
шос“ органите по приходите са установили, че горивото в обявения за
неизползваем Резервоар № 2 по нивомер при 15 градуса Целзий е 10 491,3
литра. При въвеждането в експлоатация на ЕСФП на 22.08.2019 г.
количеството по нивомер било 7 608 литра. За периода от 22.08.2019 г. до
21.01.2021 г. били установени три източвания и едно вливане в Резервоар №2,
за което били представени 4 броя приемо-предавателни протоколи за
прехвърляне на гориво:
- на 24.06.2020 г. били източени 2 020 литра;
- на 09.09.2020 г. били влети 7 665 литра;
- на 23.11.2020 г. били източени 932 литра;
- на 19.01.2021 г. били източени 1 513 литра.
При проверката било установено, че пломбите, поставени от служители
на БИМ на 08.10.2019 г. на Резервоар № 2, липсвали. От органите по
приходите не било установено какво гориво се съхранявало във въпросния
резервоар. Същият е регистриран в НАП като съд за съхранение на течни
горива и е свързан с НИС.
На 09.09.2020 г. за ТО-5102 било получено съобщение от НИС, доставка
на 7 556,17 литра гориво в Резервоар № 2 /няма получено съобщение за
документ/.
След извършена проверка на представените документи относно
откритото към момента на проверката общо количество 10 491,22 литра при
15 градуса Целзий енергиен продукт свид. Ш. установила следното:
За наличното количество стока – 7 608 литра при 15 градуса Целзий към
22.08.2019 г. в резервоар № 2 на бензиностанция 5102 били представени
8
Приемо-предавателен протокол от 21.01.2019 г. за 2 885 л. дизелово гориво,
доставено в обект с инв. № 1112 с АДД УКН 0000000004187746/21.11.2018 г.
и Констативен протокол от 29.12.2018 г. за 4 833 литра смесено гориво,
доставено в обект с инв. № 8216 с АДД УКН 0000000004263646/28.12.2018 г.
След направена справка в информационната система за контрол на
горивата се установило, че за горецитираните акцизни данъчни документи не
била подадена информация за движение или пренасочване на част от
горивото към друг обект, различен от обекта на получаване, посочен в е-АДД
УНК 00000000004187746/21.11.2018 г. и е-АДД УКН
0000000004263646/28.12.2018 г.
За вливането на 7 569,75 литра на 09.09.2020 г. в резервоар № 2 на
бензиностанция 5102 бии представени Приемо-предавателен протокол за
7569.75 литра, доставено в обект с инв. № 8121 с АДД с УНК
0000000005527668/09.09.2020 г. Съгласно писмо с рег. № 32-94626/23.03.2021
г. от НАП на 09.09.2020 г. за ТО № 5102 било получено съобщение от НИС,
че са доставени 7 556,17 литра гориво в резервоар № 2, но няма получено
съобщение по документ.
За установените източвания на 24.06.2020 г., 23.11.2020 г. и 19.01.2021 г.
са представени Приемо-предавателни протоколи за прехвърляне на гориво,
съответно на 2 017,65 литра дизелово гориво, 929 литра дизелово гориво и
1514,99 литра дизелово гориво.
Съгласно изготвената митническа лабораторна експертиза енергийният
продукт в резервоар № 2 в ТО 5102 представлява смес от дизелово гориво и
бензин.
- В т. 7 - 7 от МЛЕ № 02_27.01.2021/09.02.2021 г. в изследваната проба е
установено следи от евромаркер „Solvent Yellow 124“.
- При проверката служителите на НАП са установили, че пломбите,
поставени от БИМ, на 08.10.2019 г. на резервоар № 2 липсват.
По тези съображения свид. Ш. приела, че откритият енергиен продукт в
резервоар № 2 на обект 5102 не е относим към представените и събраните по
време на проверката документи.
С писмо с рег. индекс 32-108769/05.04.2021 г. били поканени
представителите на „Петро“ АД да се явят в сградата на Териториална
дирекция „Тракийска“ на 15.04.2021 г. за изясняване на обстоятелствата но
случая, съставяне и връчване на акт за установяване на административно
нарушение. Писмото било получено на 07.04.2021 г.
На 15.04.2021 г. в ТД „Тракийск“ не се явили представителите или
упълномощено от тях лице на дружеството „Петрол“ АД.
На 19.04.2021 г. свид. Ш. съставила Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 823 против дружеството
жалбоподател, в присъствието на двама свидетели, но в отсъствието на
представител на „Петрол“ АД.
Актът бил връчен на 10.05.2021 г. чрез МРР „Дунавска“, Агенция
„Митници“.
9
Жалбоподателят подал писмено възражение срещу акта с вх. № 32-
148429/12.05.2021 г.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление за това, че на
21.01.2021 г. жалбоподателят „ПЕТРОЛ“ АД държал акцизна стока –
10491,22 литра смес от автомобилен бензин и дизелово гориво, която не може
да се използва по първоначалното си предназначение (с плътност при 15
градуса С – 802,5 кg/м3), без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или
митническа декларация, или придружигелен административен
документ/електронен административен документ или документ на хартиен
носител, когато компютърната система не работи, или друг документ,
удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, в
стопанисван от дружеството обект бензиностанция № 5102, находящ се в гр.
Пловдив, общ. Пловдив, обл. Пловдив, ул. „Брезовско шосе“.
Дължимият акциз за стоката – 10 491,22 литра смес от автомобилен
бензин и дизелово гориво, бил в размер на 6 777,33 лева, изчислен на
основание чл. 41 във връзка е чл. 32, ал. 1, т. 3 от ЗАДС.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
От акцизен данъчен документ № ********** с уникален контролен
номер 0000000004187746 се установява, че на 21.11.2018 г. в обект № 1112 е
доставено и разтоварено дизелово гориво с код по КН 2710 20 11 и с
търговско наименование газьол-немаркиран.
От приемо-предавателен протокол за прехвърляне на гориво между
обекти № **********/21.01.2019 г. се изяснява, че на дата 21.01.2019 г. от
обект бензиностанция № 1112 Малко Търново е доставен в обект № 5102
Пловдив 2 885 литра дизелово гориво „Дизел Грийн форс“.
От акцизен данъчен документ № ********** с уникален контролен
номер 0000000004263646 се установява, че на 28.12.2018 г. в обект № 8216 е
доставено и разтоварено дизелово гориво в количество 7 111 литра, с код по
КН 2710 20 11 и с търговско наименование газьол-немаркиран.
От Констативен протокол от 29.12.2018 г. се изяснява, че в обект
бензиностанция № 8216 Свиленград при доставка, извършена на 29.12.2018 г.
от водач К.М.М. с транспортно средство с рег. № ***, е допуснато смесване
на горива, като в резервоар за съхранение на бензин А-95 Н са попаднали 750
л Про Форс дизелово гориво. Изяснява се още, че смесеното гориво е
изтеглено на 29.12.2018 г. и е предадено на представител на „Петрол Транс
Експрес“ ЕООД – водач Е.С.Н. с транспортно средство с рег. № ***.
От акцизен данъчен документ № ********** с уникален контролен
номер 0000000005527668 се установява, че на 09.09.2020 г. в обект № 8220 е
10
доставено и разтоварено дизелово гориво в количество 10 875 литра, с код по
КН 2710 20 11 и с търговско наименование газьол-немаркиран.
От акцизен данъчен документ № ********** с уникален контролен
номер 0000000005527670 се установява, че на 09.09.2020 г. в обект № 8121 е
доставено и разтоварено гориво в количество 4 935 литра, с код по КН 2710
12 45 и с търговско наименование бензин за двигатели със съдържание на
олово непревишаващо 0,013 гр./л и с октаново число ≥ 95 и 98.
От приемо-предавателен протокол за прехвърляне на гориво от
09.09.2020 г. се изяснява, че на същата дата 7 665,22 литра дизелово гориво
„Про форс Дизел“ е предадено за транспортиране от обект № 8121 към обект
№ 5102 с транспортно средство с рег. № *** и водач К.М.М..
От служебен бон № ********** от 09.09.2020 г., 21:23 часа се
установява, че в обект бензиностанция 5102 в резервоар № 2 е постъпило
гориво Екстра форс 96 в обем 7 665,46 л.
От служебен бон № ********** от 09.09.2020 г., 16:02 часа се изяснява
наличност в резервоар 03 на обект бензиностанция 8121 Стара Загора от 7 665
литра на гориво бензин А95-Н.
От приемо-предавателен протокол за прехвърляне на гориво от
24.06.2020 г. се установява, че на същата дата 2 020 литра гориво Про форс
дизел е предадено за транспортиране от обект № 5102 Пловдив към Почивна
база Пампорово с транспортно средство с рег. № ***.
От приемо-предавателен протокол за прехвърляне на гориво от
23.11.2020 г. се изяснява, че на същата дата 932 литра гориво Про форс дизел
е предадено за транспортиране от обект № 5102 Пловдив към Почивна база
Пампорово с транспортно средство с рег. № ***.
От приемо-предавателен протокол за прехвърляне на гориво от
19.01.2021 г. се установява, че на същата дата 1 513 литра гориво Про форс
дизел е предадено за транспортиране от обект № 5102 Пловдив към Почивна
база Пампорово с транспортно средство с рег. № ***.
От протокол за вземане на проба с рег. № 17/22.01.2021 г. се изяснява, че
пробата е взета от обект бензиностанция № 5102 от подземен хоризонтален
резервоар № 2 с обща вместимост 31 998 л, като е разпределена в 4 броя
метални контейнери, всеки с количество от по 1 литър. Изяснява се още, че
пробата е взета на 22.01.2021 г., като 2 броя от опаковките са предназначени
за митническата лаборатория, 1 брой е уставен на проверяваното лице и 1
брой е контролна проба.
От митническа лабораторна експертиза № 02_27.01.2021/09.02.2021 г. се
установява, че изследваната проба представлява смес от автомобилен бензин
и дизелово гориво, които не могат да се използват по първоначалното си
предназначение. Установява се и че в изследваната проба е доказано
съдържание на евромаркер „Solvent Yellow 124 mg/l.
От писмо с изх. № 44-00-33/23.03.2021 г. от началник на отдел
„Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП се изяснява, че ЕСФП е въведена в
експлоатация в процесния обект на 22.08.2019 г., когато количеството по
11
нивомер е 7 608 л. Установява се, че за периода от 22.08.2019 г. до 21.01.2021
г. са отчетени три източвания, както следва: на 24.06.2020 г. са източени 2 020
л; на 23.11.2020 г. са източени 932 л и на 19.01.2021 г. са източени 1 513 л,
както и едно вливане – на 09.09.2020 г. са влети 7 665 л в резервоар № 2.
От писмо с рег. № 32-174556/03.06.2021 г. от директор на ТД
„Тракийска“ при Агенция „Митници“ се изяснява, че размерът на дължимия
акциз за стока, представляваща 10 491,22 литра смес от автомобилен бензин и
дизелово гориво, е 6 777,33 лева, като приложената ставка е 646 лева за 1 000
литра.
По делото в качеството на свидетели са разпитани М.А.Ш., Т.Д.И.,
Д.М.И., Б.В.Г. и Е.К. М.. Съдът констатира две съществени противоречия в
свидетелските показания. Първото касае броя на лицата, осигурени от
жалбоподателя и които са боравили с вакуумната помпа при вземане на
пробата. По делото е несъмнено доказано, че едно от тези лица е свид. Г.. Той
и свид. М. поддържат, че Г. е бил сам, докато свидетелите Ш., И. и И. сочат да
са се явили двама мъже, които са помогнали при пробовземането чрез
използвания уред. Какъв е конкретният брой на лицата, боравили с помпата,
няма съществено значение за разкриването на обективната истина по делото,
но по това противоречие съдът дава вяра на показанията на свидетелите Ш.,
И. и И.. Показанията на свид. Г. са оборени в отделени техни части –
например свидетелят твърди, че са напълнени само два контейнера при
пробовземането, което твърдение е доказано недостоверно, включително при
съобразяване и на показанията на свид. М.. От друга страна свид. Ш. дори
описва външни характеристики на двамата мъже, която обстоятелственост
придава достоверност на разказа й и доказва, че има спомен от събитията,
които възпроизвежда. Свидетелите И. и И. също са категорични, че броят на
мъжете, боравили с помпата, е двама, докато свид. М. заявява, че мисли, че Г.
е бил сам. В показанията си последният свидетел не сочи да са присъствали и
други служители на Агенция „Митници“ освен актосъставителя Ш., но по
делото се доказва, че всъщност пробата е взета и пред свидетелите И. и И..
Тези непълноти във възприятията на свид. Г. показват, че показанията му
следва да получат вяра единствено частично. Другото противоречие, което се
установява и има по-съществено значение за предмета на доказване по
делото, касае начина на вземането на пробата. Тук противоречието е между
показанията на свид. Ш. и свид. Г.. Досежно и това противоречие с доверие
от съда се ползват показанията на актосъставителката Ш., които отново се
ценят като значително по-подробни, последователни, обстоятелствени и
вътрешно непротиворечиви. Така като съответстващо на правилата на
логиката се кредитира твърдението, че са извършени четири отделни, а не
само едно всмукване на течност с помпата, доколкото са напълнени и четири
отделни съда. В останалите части съществени противоречия в показанията на
свидетелите не се установяват, поради което те получават доверие от съда.
Съставените констативни протоколи за извършените на място проверки
служат за проверка на свидетелските показания.
12
От Заповед № ЗАМ-653/32-156161 от 18.05.2021 г. на директора на
Агенция „Митници“ се установява, че наказателното постановление е
издадено от надлежно оправомощено лице, действало в рамките на своята
материална и териториална компетентност. Компетентността на
актосъставителя да съставя АУАН за такъв вид административни нарушения
произтича пряка от разпоредбата на чл. 128, ал. 2 от ЗАДС.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основание за отмяна на постановлението. При съставянето на
АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно
задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице,
предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този
вид актове съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и е издадено от материално и
териториално компетентен орган. Съдът приема, че е налице съответствие
между установените факти и правни изводи в АУАН и в наказателното
постановление.
Възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения съдът
приема за неоснователни. На първо място не се споделя доводът да липсва
надлежно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е
извършено. Съдът намира, че направеното описание на фактическите изводи
на наказващия орган е изключително подробно, хронологически и логически
последователно. Ясно са описани приетите обстоятелства от фактическа
страна, включително и фактите, които се подвеждат под признаците от
състава на нарушението – време, място, автор и начин на извършването му,
които обосновават и съпричастността на жалбоподателя към процесното
деяние. Извършен е и доказателствен анализ, който позволява да се проследи
и провери обосноваността на изводите на наказващия орган. Този стандарт
към описанието на нарушението съдът намира за спазен и при съставянето на
АУАН. Не представлява съществено процесуално нарушение липсата в тази
част от НП, в която е коментирано подаденото възражение против АУАН, на
подробен отговор по всеки от доводите от писменото възражение. Всъщност
наказващият орган е описал своите мотиви, по които приема нарушението за
доказано, но систематически те се намират по-напред в съдържанието на
постановлението. Доказано е, че след съставянето на акта на жалбоподателя е
предоставена възможност писмено да посочи допълнителни възражения,
които са доведени до знанието на АНО преди издаването на наказателното
постановление. С това правото на защита на нарушителя да въведе в процеса
своите доводи и искания е охранено. Дали, разгледани по същество, тези
възражения ще бъдат оценени като основателни или не е относимо към
13
преценката за правилното приложение на материалния закон, а не е въпрос на
нарушение в процедурата. ЗАНН не урежда като реквизит на съдържанието на
наказателното постановление някакво конкретно изискване към
произнасянето по писмените възражения. Видно е, че наказващият орган е
уведомен за възражението, съобразил го е при произнасянето си и то е
описано сред материалите по преписката. По тези съображения правото на
защита не е ограничено, а нарушение на процедурата липсва. Доводът за
допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН
поради неразкриването на обективната истина е също несподелим. В случай,
че фактическите изводи на наказващия орган не кореспондират с обективно
случилото се в действителността, то това ще доведе до порока
необоснованост, който може да бъде самостоятелно основание за отмяна на
НП.
Непосочването на акцизната ставка съдът приема, че не представлява
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Макар и
прецизността да е изисквала това обстоятелство да бъде конкретно посочено в
обстоятелствената част, то все пак не се касае за недостатък на описанието на
нарушението, който да има дотолкова съществен и решаващ характер за
възможността за адекватно и пълноценно упражняване на правото на защита,
че да се квалифицира като съществено процесуално нарушение. В тази връзка
не всеки недостатък следва да се третира като нарушение от кръга на
съществените. Освен това в наказателното постановление ясно и конкретно
са посочени правните норми – чл. 41 във вр. с чл. 32, ал. 1, т. 3 от ЗАДС, по
чийто ред е определен размерът на дължимия акциз. Те от своя страна
посочват и приложимата ставка. Това обстоятелство според настоящия състав
санира коментирания недостатък при описанието от фактическа страна.
Правото на защита не е засегнато в значителна степен, поради което
съществено процесуално нарушение не е допуснато, а възражението е
неоснователно.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства се установява дружеството жалбоподател
да е извършило административното нарушение по чл. 126, ал. 1, т. 2 от ЗАДС,
за което е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.
В жалбата се навеждат споделими доводи, че за доказване заплащането
на акциз за открития енергиен продукт в резервоар № 2 на обект 5102 в град
Пловдив, представляващ смес от автомобилен бензин и дизелово гориво, не
следва да се изисква от жалбоподателя представянето на нарочен документ,
удостоверяващ заплащане на акциз за смес на двата вода гориво.
Жалбоподателят се позовава на аргумент, че отделните съставни части на
така формирана смес вече са били обект на класиране, поради което да не
следва да се прави ново класиране на самата смес от горива, установена в
процесния резервоар. В тази връзка жалбоподателят твърди, че представените
в хода на проверката акцизни данъчни документи и приемо-предавателни
протоколи са годни и достатъчни да докажат произхода и вида на енергийния
14
продукт, наличен в резервоар № 2 на обект 5102 в гр. Пловдив по време на
проверката на място. Тук следва да се отбележи, че основателно
жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл. 59а, ал. 3, т. 2 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. За обект 5102 се установява да има въведена в
експлоатация ЕСФП на 22.08.2019 г., поради което за постъпващото след тази
дата гориво в резервоар № 2 на процесния обект за получателя на доставка
няма задължение да подава ЕДД, щом няма смяна на собствеността.
Жалбоподателят се позовава на три вливания в резервоара, от които
последното /от 09.09.2020 г./ е след датата на въвеждането в експлоатация на
ЕСФП. В обобщение на гореизложените съображения съдът приема, че
избраният от жалбоподателя подход по доказване заплащане на акциз за
процесната стока /смес от автомобилен бензин и дизелово гориво/ чрез
доказване заплащането на акциз за отделните съставни части, от които е
формирана тази смес, е допустим начин за обосноваване на поддържаната
теза. Провеждането на такова доказване е годно и достатъчно, за да се
приеме, че акцизът за държаната в процесния резервоар стока е заплатен.
Въпреки това съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е
неоснователна. Този й резултат се дължи не на това, че представените от
жалбоподателя документи (АДД и приемно-предавателни протоколи) са
оценени по своя вид за недостатъчни да докажат произхода и вида на
конкретния енергиен продукт в резервоар № 2 на обект 5102, а тъй като
конкретните документи не позволят да се проследи движението и
постъпването на горива в интересуващия делото резервоар. Това е така,
защото установените по делото факти от събраните като писмени
доказателства АДД и приемно-предавателни протоколи не позволяват да се
направи пряка връзка между акцизната стока в резервоар № 2 на обект 5102
в гр. Пловдив от една страна и от друга – получените горива в други обекти
на дружеството, за които акцизът е заплатен при освобождаването им за
потребление и за тях има представен акцизен данъчен документ.
От постъпилия отговор от ЦУ на НАП с изх. № 44-00-33/23.03.2021 г. се
установяват три вливания и едно източване от процесния резервоар № 2 на
бензиностанция „Петрол“ № 5102 в периода от 22.08.2019 г. – датата на
въвеждане в експлоатация на ЕСФП, до момента на проверката, започнала на
21.01.2021 г. От значение за установяване на произхода и вида на стоката,
налична в резервоара, е проследяването на извършените вливания в него,
поради което и те представляват водещ интерес за делото. Посочи се, че след
въвеждането в експлоатация на ЕСФП е доказано едно вливане, което е от
дата 09.09.2020 г., като тогава в резервоара са влети 7 665 литра. Относно
това действие жалбоподателят се позовава на приемо-предавателен протокол
за прехвърляне на гориво от 09.09.2020 г. От същия се доказа, че
действително в обект № 5102 в гр. Пловдив са преместени 7 665,22 литра
гориво, а от служебен бон ********** от 09.09.2020 г. се установява и че то е
влято в резервоар № 2. От приемо-предавателния протокол се установява и че
изходната точка, от която е транспортирано това гориво, е друг обект на
15
дружеството „Петрол“ АД с № 8121, а видът му е дизелово гориво, което се
потвърждава и от служебния бон. При тези факти съдът приема, че акцизният
данъчен документ, на който се позовава жалбоподателят, а именно АДД с
уникален контролен № 0000000005527668, е неотносим към горивото, чието
преместване е обективирано в коментирания приемо-предавателен протокол
от 09.09.2020 г. Това е така, защото стоката, за която е издаден АДД с УК
№0000000005527668 е с място на доставка и разтоварване обект № 8220,
докато горивото, транспортирано в процесния резервоар № 2 на
бензиностанцията, находяща се на ул. „Брезовско шосе“ в гр. Пловдив, е
прехвърлено от друг обект с № 8121. Тук следва да се отбележи, че акцизният
данъчен документ е приложен на три места по преписката, но четлив в
пълнота се явява единствено екземплярът с вписана номерация на страницата
„3“ в горния десен ъгъл. За обект № 8121 се установява, че на дата 09.09.2020
г. има извършена доставка и разтоварване, но на 4 935 литра бензин за
двигатели със съдържание на олово, непревишаващо 0,013 гр./л и с октаново
число ≥ 95 и по-малко от 98. Релевантният АДД е с УК № 0000000005527670,
а стоката е класирана в код 2710 12 45. Следователно тук се наблюдава
несъответствие между горивото, за което е доказано да е заплатен акциз и да
е разтоварено в обект № 8121, и горивото, прехвърлено с приемо-
предавателния протокол от 09.09.2020 г., което е дизелово гориво Про форс
дизел. Освен това доставеното в обект № 8121 гориво е с количество от 4 935
литра. Същевременно по делото не се доказва нито в обект бензиностанция №
8121 да има доставени поне 7 665 литра дизелово гориво, за което да е
заплатен акциз, нито пък да е осъществявано прехвърляне на гориво от обект
бензиностанция № 8220 към процесния резервоар № 2 на обект № 5102 в град
Пловдив. Така изяснените факти мотивират съда да приеме за основателно
становището на въззиваемата страна, че представените от жалбоподателя
документи не позволяват да се проследи произходът и да се установи видът
на горивото, влято в енергийния продукт, който е съхраняван в
интересуващия делото резервоар № 2. Проследявайки движението на
горивото по обратен път – от последното му местонахождение в резервоар 2
на обект № 5102, не се установява наличие на данъчен документ по ЗАДС за
доставката на това гориво в първоначалното му местоназначение. Това
обстоятелство на свой ред влече като последица, че така влятата в резервоара
акцизна стока, съставна част на общата констатирана смес, е държана от
жалбоподателя без надлежен документ по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС,
удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.
Относно другите две вливания, на които се позовава жалбоподателят, на
първо място следва да се посочи, че с оглед времето на извършването си те не
попадат в хипотезата на чл. 59а, ал. 3, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.,
тъй като макар да няма смяна на собствеността, обектът, в който горивото е
отивало, не е бил с ЕСФП, доколкото въвеждането в експлоатация е от по-
късна дата. За горивото 7 111 литра газьол-немаркиран, доставено на
28.12.2018 г. в бензиностанция № 8216, е наличен надлежен документ по
16
чл.126, ал.1 от ЗАДС – акцизен данъчен документ с УК № 0000000004263646.
По делото не се доказва обаче преместване на гориво от този обект към
значимия за делото резервоар № 2 на бензиностанцията № 5102 в гр.
Пловдив, ул. „Брезовско шосе“. Не е представен нито приемо-предавателен
протокол, както е при другите две вливания, нито друг заместващ документ.
Ангажиран като писмено доказателство относно движението на горивото,
доставено в обект № 8216, е единствено Констативен протокол от 29.12.2018
г., в който е описано допуснато смесване на бензин А-95 Н и дизелово гориво
в резервоар в обекта. Установено е и изтегляне на смесеното гориво, след
което то да е предадено на представител на „Петрол Транс Експрес“ с
транспортно средство с рег. № ***. Изцяло недоказано остава къде точно е
преместено това гориво. Липсва надлежна следа за движението му и мястото,
до което е транспортирано. Следователно установените по делото факти не
доказват никаква връзка между горивото по акцизен данъчен документ с УК
№ 0000000004263646 и извършеното вливане от 25.01.2019 г. в резервоар № 2
на бензиностанция № 5102 в гр. Пловдив. Налага се извод, че и за тази
съставна част на сместа, установена в процесния резервоар, не е доказано да е
държана от жалбоподателя при наличието на надлежен документ по чл. 126,
ал. 1 от ЗАДС, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването
на акциза.
Като най-убедителни следва да бъдат оценени доказателствата относно
преместването на дизелово гориво от обект бензиностанция № 1112 Малко
Търново в обект № 5102 Пловдив на 21.01.2019 г. За това действие има
съставен приемо-предавателен протокол, като в случая съвпадат началната и
крайната точка на транспортирането, както и видът на преместваното гориво.
За доставката и разтоварването на дизеловото гориво в обект № 1112 по
делото като доказателство е приет акцизен данъчен документ с уникален
контролен № 0000000004187746 от 21.11.2018 г. Възраженията на
въззиваеамата страна се изразяват в претендираната недоказаност в кой точно
резервоар на обект № 5102 е преместено дизеловото гориво съгласно приемо-
предавателния протокол. Действително по делото не може да се направи
еднозначен и категоричен извод, че горивото, което е прехвърлено от обект
№ 1112 към обект № 5102 с протокол № **********/21.01.2019 г., е една от
съставните части на процесната смес от автомобилен бензин и дизелово
гориво. Освен липсата на доказателство и оттам яснота и сигурност в кой
резервоар е влято транспортираното гориво, то следва да се отбележи, че
съгласно относимия тук АДД доставен е газьол-немаркиран. Следователно
това гориво не е маркирано с маркера „Solvent Yellow 124“, който обаче е
установен като наличен в стоката, държана от жалбоподателя в процесния
резервоар.
В тази връзка и трите акцизни данъчни документа, на които
жалбоподателят се позовава – с УК номера 4187746, 4263646 и 5527668, са за
доставка на гориво газьол-немаркиран. Същевременно от заключението на
митническата лабораторна експертиза се установява съдържание на
17
евромаркер „Solvent Yellow 124“ в стоката, иззета от процесния резервоар. От
показанията на свид. Ш. се изяснява, че този солвент е използван в миналото
за маркиране на гориво за отопление, но към 2019 г., когато са първите
вливания, на които се позовава жалбоподателят, неговата употреба е
преустановена. Присъствието на така установения евромаркер в сместа от
горива, която се е съдържала в резервоар № 2 на бензиностанция № 5102 в
град Пловдив, стопанисвана от дружеството жалбоподател, не може да бъде
обяснено и оправдано от представените акцизни данъчни документи и
приемо-предавателни протоколи. Този факт е конкретна и несъмнена
индикация, че сместа от автомобилен бензин и дизелово гориво, находяща се
в процесния резервоар, не е образувана от тези съставни части, за които се
домогва да докаже жалбоподателят.
В обобщение се налага извод, че от една страна държаната от
жалбоподателя акцизна стока е с неустановен по делото произход, а от друга
страна не са представени доказателства за наличието на надлежен данъчен
документ по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, различен от вече коментираните АДД,
служебен бон и приемо-предавателни протоколи, чиято доказателствена
стойност е разколебана.
Възраженията на жалбоподателя срещу начина на пробовземането и
компетентността на Централна митническа лаборатория съдът намира за
неоснователни. На първо място не се споделя възражението пробата да е
взета в нарушение на правилата на чл. 6 от Наредба № 3 от 18.04.2006 г. за
вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху
акцизните стоки. По делото се установява, че в случая пробата, която е
разделена в 4 отделни метални контейнери, е взета в присъствието на
свидетелите Е.К. М., която е и управител на обекта, и Б.В.Г.. И за двамата се
изяснява да са служители на дружества-партньори на жалбоподателя. За свид.
Г. се установява още да се е явил с оборудване и да е съдействал при
вземането на пробата именно след потърсено съдействие от ръководството на
„Петрол“ АД. В показанията си свид. Т.Д.И. изяснява, че е разговарял по
телефона с един от изпълнителните директори на „Петрол“ АД в първия ден
на проверката, като са обсъждали какво съдействие ще е нужно за вземането
на пробата. Следователно жалбоподателят в качеството си на проверявано
лице и чрез управленските си и волеобразуващи органи е бил своевременно
уведомен, преди вземането на пробата, за това предстоящо действие, като
съзнателно свидетелите М. и Г. са определени като представители, които да
присъстват при вземането на пробата и да окажат съдействие на
митническите органи. От показанията на свидетелите И. и Ш. се доказва, че
жалбоподателят чрез един от изпълнителните си директори – Г.И.Т., е
уведомен за предстоящото вземане на пробата, поради което ако е желаел, е
могъл да осигури и друг представител, а пробата не е взета тайно от него.
Нарушение на правото на защита липсва. В протокола за вземане на проба с
рег. № 17/22.01.2021 г. изрично е удостоверено с подпис на свид. М., че е
присъствала при вземането на пробата и няма възражения. Не се споделя и
18
твърде общо формулираното възражение при вземането на пробите да са
допуснати груби нарушения на техническите процедури и техника на
безопасност. Съдът намира, че както свидетелските показания, така и
писмените доказателства, съставени при извършените проверки на място,
подробно пресъздават начина на вземане на пробата, използваните средства и
конкретно извършените действия. Твърдените от жалбоподателя груби
нарушения на процедурата, които да влекат като последица негодност на
взетата проба, не се доказват. В случая пробата е взета по единствения
възможен начин предвид описаните от свидетелите затруднения. Самата
процедура по вземането на тази проба настоящият състав намира, че не е
осъществена нито в нарушение на правилата на Наредба № 3/18.04.2006 г.,
нито на Европейското ръководство за вземане на проби от митническите и
данъчните органи. И тук следва да се държи сметка, че не всяко отклонение
от процедурата автоматично влече нейната цялостна незаконосъобразност, а
преценката винаги следва да е конкретна. В случая възраженията относно
използваната вакуумна помпа са неоснователни. Поддържаната
невъзможност с помпата да се разбърка течността в резервоара не би могла да
доведе като резултат поява във взетата проба на маркера „Solvent Yellow
124“. Ако горивото не е било маркирано още при вливането си в резервоара,
то не би могло да се отчете положителен резултат единствено поради
недостатъчното разбъркване с вакуумната помпа. Точно обратното –
възможно би било при недостатъчна представителност на пробата, дори в
резервоара да има маркирано гориво, такова да не попадне във взетата проба.
Няма как обаче при липса в резервоара на маркирано гориво, такова да се
появи в само пробата поради начина й на вземане чрез използването на
вакуумна помпа. Съдът намира, че противно на твърдяното от жалбоподателя,
при вземането на процесната проба са спазени нормативните изисквания на
чл. 10 и следващите от глава втора на Наредбата - „Ред за вземане на проби“.
Тези изисквания касаят формираните крайни проби, тяхното опаковане,
маркиране, етикетиране, съставяните документи, използваните прибори,
инструменти, съдове. От заключението на митническата лабораторна
експертиза се установява, че изследването на пробата е извършено в
Централна митническа лаборатория. В тази връзка за неоснователно се
приема и възражението срещу компетентността на същата. Съгласно
изричния регламент на чл. 24 от Наредба № 3/18.04.2006 г. пробите се
изпитват в Централната митническа лаборатория на Агенция „Митници“ в
София или в митническите лаборатории на агенцията в Пловдив и Русе по
компетентност. От своя страна Наредбата е издадена на основание чл. 107,
ал.1 от ЗАДС. Компетентността на извършилата изследването лаборатория е
изрично и нормативно предвидена, поради което липсва правно основание тя
да не бъде зачетена. По тези съображения настоящият съдебен състав намери
разгледаната група възражения за неоснователни.
Съдът намира, че от обективна страна правилно са определени времето,
мястото, начинът на извършване на административното нарушение и
19
неговият автор. Доколкото нарушението е извършено чрез държане на
акцизната стока без надлежен документ по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС,
удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, то
същото е извършено на датата на проверката – 21.01.2021 г., когато е
установено държането на процесната смес от автомобилен бензин и дизелово
гориво и на мястото, където стоката е съхранявана – бензиностанция № 5102,
находяща се в град Пловдив, ул. „Брезовско шосе“. Този обект се стопанисва
от дружеството жалбоподател „Петрол“ АД, поради което то се явява субект
на административнонаказателната отговорност. Налице е годна форма на
изпълнителното деяние „държане“, при което достатъчно е дружеството да
упражнява фактическата власт върху акцизната стока. В тази връзка сместа от
автомобилен бензин и дизелово гориво в резервоара представлява акцизна
стока съгласно чл. 2, т. 3 от ЗАДС. Същата се класира в код 2710 20 11 по КН,
установено от писмо с рег. № 32-54132/16.02.2021 г. от дирекция
„Митническа дейност и методология“. От обективна страна държането на
стоката е извършено без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или
митническа декларация, или придружителен административен
документ/електронен административен документ или документ на хартиен
носител, когато компютърната система не работи, или друг документ,
удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Този
извод съдът прави въз основа на гореизложените съображения за
неотносимостта на представените от жалбоподателя документи относно
произхода, вида и движението на горивото, установено в резервоар № 2 на
обект бензиностанция 5102 в гр. Пловдив. Нарушението е формално и от
обективна страна е довършено с факта на осъществяването на
изпълнителното му деяние – държането на акцизната стока без надлежен
документ по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС. За съставомерността на деянието не се
изисква настъпването на определен вредоносен резултат.
С обжалваното наказателно постановление е ангажирана
административнонаказателната отговорност на търговско дружество, което е
юридическо лице, следователно въпросът за вината не подлежи на изследване
в процеса. Имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с
разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН като обективна, безвиновна
отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение
на техни задължения към държавата или общината при осъществяване на
дейността им (така Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по
тълкувателно дело № 5/2013 г., ОСК на ВАС).
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя –
юридическо лице, съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 1, т. 2 от ЗАДС е
предвидена имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не
по-малко от 2 000 лева. В случая за акцизната стока, предмет на нарушението
– 10 491,22 литра смес от автомобилен бензин и дизелово гориво, размерът на
дължимия акциз съгласно писмо с рег. № 32-174556/03.06.2021 г. е 6 777,33
лева. Следователно наложената с НП имуществена санкция е правилно
20
индивидуализирана в размер на 13 554,66 лева, равняващ се на двойния
размер на дължимия акциз. Законосъобразно с наказателното постановление е
наложено кумулативно и наказанието лишаване от право да се упражнява
определена дейност в обекта, където е установено нарушението. Процесното
деяние, което е по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, попада в хипотезата на чл. 124а,
ал.1 от ЗАДС, поради което наказващият орган следва да наложи и това
наказание. Жалбоподателят е лишен от право да упражнява дейност с
акцизни стоки за срок от 1 /един/ месец в процесния обект, представляващ
бензиностанция № 5102 в град Пловдив, ул. „Брезовско шосе“. Срокът на
това наказание е определен от законодателя във фиксиран размер от един
месец, поради което и това наказание е правилно индивидуализирано.
На основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС стоката –предмет на нарушението, а
именно 10 491,22 литра смес от автомобилен бензин и дизелово гориво, е
отнета в полза на държавата. Процесното деяние по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС
попада в хипотезата и на тази правна норма, като диспозицията й е приложена
правилно от административнонаказващия орган с наказателното
постановление. Стоката, установена в резервоар № 2 на обект бензиностанция
№ 5102 в гр. Пловдив, която е държана от жалбоподателя без надлежен
документ по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, се явява предмет на нарушението, поради
което правилно е постановено нейното отнемане в полза на държавата.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид. Основателно е и позоваването на административнонаказващия
орган на неприложимост на правилото по чл. 126б, ал. 2 от ЗАДС, съгласно
което маловажни случаи са тези, при които двойният размер на акциза за
стоките – предмет на нарушението, не надвишава 100 лева. В акцизът за
процесната стока значително надвишава тази граница, което разкрива
завишената степен на обществена опасност на конкретното деяние, правеща
неприложими правилата за маловажност на случая.
По тези съображения съдът приема, че извършването на
административното нарушение е доказано по категоричен начин по делото, а
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано,
поради което трябва да бъде потвърдено.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски. С оглед
неоснователността на жалбата право на разноски възниква единствено за
въззиваемата страна, която изрично е направила искане за тяхното
присъждане в откритото съдебно заседание. Съгласно правилото на чл. 63д,
ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е
издал акта по чл. 58д от ЗАНН, се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
21
служител с юридическо образование. При определяне на размера на
възнаграждението следва да се съблюдава правилото на чл. 63д, ал. 5 от
ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е единствено към
максималния размер, като съдът определя възнаграждението по
справедливост и в рамките на посочената горна граница. В настоящото
съдебно производство административнонаказващият орган е защитаван от
юрисконсулт, който се е явявал в открити съдебни заседания е ангажирал
доказателствени искания. Съдът намира, че с оглед конкретната фактическа и
правна сложност на делото, множеството извършени следствени действия,
включително разпит на петима свидетели, и големият обем на писмените
доказателства, които страните е следвало да проучат, справедливият размер
на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 150 лева, който е съобразен
с правилата за неговото определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателят „Петрол“ АД.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. с ал. 9 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1377/2021 г., издадено
на 15.06.2021 г. от Д.Д.С. – ***, с което на „ПЕТРОЛ“ АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: град Ловеч, хотел „Ловеч“, ул.
„Търговска“ № 12, представлявано от Г.И.Т. и М.К.Д. - заедно, на основание
на основание чл. 126, ал. 1, т. 2 от ЗАДС е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 13 554,66 (тринадесет хиляди петстотин петдесет и
четири лева и шестдесет и шест стотинки) лева за нарушение по чл. 126,
ал. 1, т. 2 от ЗАДС, на основание чл. 124а, ал. 1 във вр. с чл. 126, ал. 1, т. 2 от
ЗАДС е наложено административно наказание лишаване от право да
упражнява дейност с акцизни стоки за срок от 1 (един) месец в обект
бензиностанция № 5102, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ и на
основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 126, ал. 1, т. 2 от ЗАДС Е ОТНЕТА от
„ПЕТРОЛ“ АД, ЕИК: ********* в полза на държавата акцизната стока от
10 491,22 литра смес от автомобилен бензин и дизелово гориво, предадена на
съхранение в ТД Тракийска.
ОСЪЖДА „ПЕТРОЛ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Ловеч, хотел „Ловеч“, ул. „Търговска“ № 12, представлявано
от Г.И.Т. и М.К.Д. – заедно да заплати на АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“ сумата
22
от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
23