Р
Е Ш Е Н И Е №
В името на народа
гр. Кърджали, 09.06.2023 г.
Административен
съд – Кърджали, в публично съдебно заседание на девети май две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Павлина Петрова
като разгледа докладваното от съдия Божкова
административно дело № 152/ 2023г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс, във връзка с чл.
172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по,
изпратена по подсъдност от АС – Хасково, жалба на Г.С.И. от ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
(ЗППАМ) №23-0254-000035/25.02.2023г. издадена от Т. Г. Г. *** в РУ –
Димитровград към ОДМВР - Хасково. Твърди
се, че заповедта е издадена при допуснато нарушение на материалния закон и при
несъобразяване с целта на закона. В ЗППАМ не е посочен и определен конкретен
срок за който се отнема СУМПС. Посочва се, че предпоставка за издаването на
заповед с правно основание по различните състави на чл. Î71 от ЗДвП е: извършено от водача на МПС административно
нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН,
съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 171, т.
1,6. "б" от ЗДвП, принудителната административна мярка - временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство се прилага на
водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико -
токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде
проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико -
токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността
му, но за не повече от 18 месеца. Посочва се, че административният орган не е
съобразил това ограничение и е определил срока на принудителната
административна мярката по следния начин - "до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца". Така посоченият в оспорената
заповед срок на действие е незаконосъобразен, тъй като въпросът за
отговорността може да бъде решен както преди изтичането на посочените 180 дни,
така и след тяхното изтичане. На това основание заповедта следва да бъде
отменена, тъй като така определеният срок безспорно създава правна несигурност,
както за жалбоподателя, така и за административния орган, тъй като страните са
поставени в положение на тълкуване и прилагане на срока, посочен в нормата на
чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП и в оспорената заповед. Поради изложените съображения се иска да се отмени оспорената ЗППАМ като
нищожна, неправилна и незаконосъобразна. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът – *** в РУ – Димитровград към ОДМВР - Хасково, редовно призован, не се явява
и не се представлява.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства и като извърши проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал.
1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
При преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Със ЗППАМ, №23-0254-000035/25.02.2023г. издадена от Т. Г. Г. *** в РУ
– Димитровград към ОДМВР - Хасково, на Г.
С.И., е наложена ПАМ, „ прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца” чрез отнемане на СРМПС№ *** и 2 броя регистрационни табели с номер: ***.
Съгласно мотивите на ЗППАМ, тя е приложена затова, че на 24.02.2023 г. около ***
часа в *** на ул. „***”, като водач на МПС - Ауди А4 с per. № ***, до КПП УСМ в посока към ***, управлява
собствения си лек автомобил Ауди А4 с рег.№ *** след
употреба на наркотични вещества или техните аналози. Употребата е установена с
техническо средство Дръг Тест 5000, който отчел наличие на ***. Като доказателство е
прието и заверено копие от АУАН , серия GA686790 / 25.02.2023 г., съставен срещу Г.С.И.*** приема, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Съгласно чл.172, ал.1
от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5,
буква "а", т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На основание чл.172, ал.1 от ЗДвП заповедта е издадена от
компетентен орган – *** в РУ - Димитровград, с делегирани правомощия съгласно Заповед,
№ 272з-199/ 19.02.2023 г. на директора на ОДМВР – Хасково, издадена на
основание Заповед, № 8121з-1524/ 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните
работи, изменена и допълнена със Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на
министъра на ВР.
Принудителната
административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за
прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене
на административнонаказателна отговорност.
По смисъла на чл. 171
от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на
преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на
Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или
собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно
нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН),
съставен от компетентните длъжностни лица.
В хипотезата на чл.
171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година;
По аргумент от
разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки,
включително и такива от вида на процесната, се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица.
Оспорената ЗППАМ е
издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с
материалноправните норми и целта на ЗДвП, както и при
липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
В обжалвания
административен акт е посочено, че се налага за това, че е било установено, че
собствения на жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил след
употреба на наркотични вещества - ***. В случая ПАМ е наложена на собственика
на автомобила, за това, че управлява собствения си автомобил след употреба на
наркотични вещества. Релевантните факти за налагането на ПАМ – собственост на
автомобила и управление на МПС от лице без СУМПС, са доказани от приобщения към
административната преписка АУАН. Относно собствеността на автомобила няма спор
между страните. От приложен Протокол *********-20000/
14.10.2022 г. за сервизна проверка на Drugtest 5000 се установява, че е извършена периодична проверка на това средство за
измерване, установила, че то е годно, като срокът на валидност на проверката е
12 месеца.
В жалбата е изложен
довод, касаещ определения срок от 18 месеца, който е неотносим, защото с оспорената ЗППАМ е наложена ПАМ в
минимума от 6 месеца, предвиден в разпоредбата на чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП.
За законосъобразността на тази ЗППАМ е необходимо да се установи наличие на
нарушение от изброените в хипотезиса на правната
норма, компетентност на административния орган и фактически основания, от които
да може да се установи дали са налице посочените нарушения. Оспорената ЗППАМ
съдържа изброените елементи, поради което е законосъобразна, а жалбата срещу
нея е неоснователна и следва да се отхвърли.
Ето защо и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. последноот
АПК, Административен съд – Кърджали
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на Г.С.И. от ***,
срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) №23-0254-000035/25.02.2023г. издадена от Т. Г. Г.
– *** в РУ – Димитровград към ОДМВР -
Хасково.
Решението не подлежи
на обжалване – чл.172, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП.
Съдия: