Решение по дело №152/2023 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 юни 2023 г.
Съдия: Мария Кирилова Божкова
Дело: 20237120700152
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 април 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

В името на народа

гр. Кърджали, 09.06.2023 г.

 

Административен съд – Кърджали, в  публично съдебно заседание на девети май две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА

При секретаря Павлина Петрова                  

като разгледа докладваното от съдия   Божкова

административно дело № 152/ 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс, във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по, изпратена по подсъдност от АС – Хасково, жалба на Г.С.И. от ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №23-0254-000035/25.02.2023г. издадена от Т. Г. Г. *** в РУ – Димитровград към ОДМВР -  Хасково. Твърди се, че заповедта е издадена при допуснато нарушение на материалния закон и при несъобразяване с целта на закона. В ЗППАМ не е посочен и определен конкретен срок за който се отнема СУМПС. Посочва се, че предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. Î71 от ЗДвП е: извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 171, т. 1,6. "б" от ЗДвП, принудителната административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство се прилага на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико - токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико - токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Посочва се, че административният орган не е съобразил това ограничение и е определил срока на принудителната административна мярката по следния начин - "до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца". Така посоченият в оспорената заповед срок на действие е незаконосъобразен, тъй като въпросът за отговорността може да бъде решен както преди изтичането на посочените 180 дни, така и след тяхното изтичане. На това основание заповедта следва да бъде отменена, тъй като така определеният срок безспорно създава правна несигурност, както за жалбоподателя, така и за административния орган, тъй като страните са поставени в положение на тълкуване и прилагане на срока, посочен в нормата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП и в оспорената заповед. Поради изложените съображения се иска да се отмени оспорената ЗППАМ като нищожна, неправилна и незаконосъобразна. Претендират се деловодни разноски.

Ответникът – *** в РУ – Димитровград към ОДМВР -  Хасково, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

При преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Със ЗППАМ, №23-0254-000035/25.02.2023г. издадена от Т. Г. Г. *** в РУ – Димитровград към ОДМВР -  Хасково, на Г. С.И., е наложена ПАМ, „ прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца” чрез отнемане на СРМПС№ *** и 2 броя регистрационни табели с номер: ***. Съгласно мотивите на ЗППАМ, тя е приложена затова, че на 24.02.2023 г. около *** часа в *** на ул. „***”, като водач на МПС - Ауди А4 с per. № ***, до КПП УСМ в посока към ***, управлява собствения си лек автомобил Ауди А4 с рег.№ *** след употреба на наркотични вещества или техните аналози. Употребата е установена с техническо средство Дръг Тест 5000, който отчел  наличие на ***. Като доказателство е прието и заверено копие от АУАН , серия GA686790 / 25.02.2023 г., съставен срещу Г.С.И.*** приема, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква "а", т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На основание  чл.172, ал.1 от ЗДвП заповедта е издадена от компетентен орган – *** в РУ - Димитровград, с делегирани правомощия съгласно Заповед, № 272з-199/ 19.02.2023 г. на директора на ОДМВР – Хасково, издадена на основание Заповед, № 8121з-1524/ 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, изменена и допълнена със Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на министъра на ВР.

Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна отговорност.

По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица.

В хипотезата на чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;

По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки, включително и такива от вида на процесната, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Оспорената ЗППАМ е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материалноправните норми и целта на ЗДвП, както и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

В обжалвания административен акт е посочено, че се налага за това, че е било установено, че собствения на жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил след употреба на наркотични вещества - ***. В случая ПАМ е наложена на собственика на автомобила, за това, че управлява собствения си автомобил след употреба на наркотични вещества. Релевантните факти за налагането на ПАМ – собственост на автомобила и управление на МПС от лице без СУМПС, са доказани от приобщения към административната преписка АУАН. Относно собствеността на автомобила няма спор между страните. От приложен Протокол *********-20000/ 14.10.2022 г. за  сервизна проверка на Drugtest 5000 се установява, че е извършена периодична проверка на това средство за измерване, установила, че то е годно, като срокът на валидност на проверката е 12 месеца.

В жалбата е изложен довод, касаещ определения срок от 18 месеца, който е неотносим, защото с оспорената ЗППАМ е наложена ПАМ в минимума от 6 месеца, предвиден в разпоредбата на чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП. За законосъобразността на тази ЗППАМ е необходимо да се установи наличие на нарушение от изброените в хипотезиса на правната норма, компетентност на административния орган и фактически основания, от които да може да се установи дали са налице посочените нарушения. Оспорената ЗППАМ съдържа изброените елементи, поради което е законосъобразна, а жалбата срещу нея е неоснователна и следва да се отхвърли.

Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последноот АПК, Административен съд – Кърджали

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля жалбата на Г.С.И. от ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №23-0254-000035/25.02.2023г. издадена от Т. Г. Г. – *** в РУ – Димитровград към ОДМВР -  Хасково.

Решението не подлежи на обжалване – чл.172, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП.

            

 

                                                                                     Съдия: