Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 31.7.2018г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на пети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Мария
Кузева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от
съдия Чардаков гр.д. №953/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск по чл.439 ГПК за установяване по отношение на ответника „К.И.И.
БГ“ ЕАД, че ищцата Д.К.П. не дължи сумите по издадения срещу нея изпълнителен
лист по гр.д. 133/2008 г. на Районен съд – Пазарджик, както и такси и разноски
по изпълнително дело №20168850400453 по описа на ЧСИ Г.С., съдържащи се в покана
за доброволно изпълнение с изх. № 3447/08.04.2016 г., тъй като вземането е
погасено по давност, настъпила след приключване на производството за издаване
на изпълнителното основание.
Ищцата Д.К.П. *** чрез пълномощника си адв. Ч.
твърди, че с влязло в сила решение от 27.11.2008 г. по гр.д. № 133/2008 г. на
Районен съд – Пазарджик е осъдена да заплати сума в размер на 903,12 лв., представляваща
неизпълнено задължение по Договор за потребителски заем № ***от 31.03.2005 г.,
сключен с „БНП П. П.Ф.“ ЕАД, ведно със законната лихва върху вземането в размер
на 70 лв., както и разноски по делото в размер на 158,92 лв. Твърди, че за
събиране на вземането е образувано изпълнително дело № 20168850400453 по описа
на ЧСИ Г.С., по което в края на 2017 г. получила покана за доброволно
изпълнение с изх. № 3447/08.04.2016 г., за сума в размер на 2 763,60 лв.,
от които: главница в размер на 903,12 лв., ведно със законната лихва в размер
на 86,18 лв. за периода от 15.05.2015 г. до 22.04.2016 г., сумата от 702,43 лв.
– неолихвяеми вземания, сумата от 348,92 лв. – присъдени разноски, сумата от
349,50 лв. – разноски по изпълнителното дело, сумата от 373,45 лв. – такси по
изпълнителното дело, в т.ч. 253,45 лв. такси по т. 26 ТТЗЧСИ. Счита, че не
дължи на ответното дружество посочените суми, тъй като вземането е погасено по
давност след приключване на производството, по което е издаден изпълнителният
лист и преди образуване на изпълнителното дело и моли това да бъде установено в
отношенията между страните. Претендира разноски.
Ответникът счита иска за допустим, но
неоснователен, тъй като преди изпълнително дело № 20168850400453 по описа на
ЧСИ Г.С. е имало друго изпълнително дело за събиране на същото вземане под №
88/2010 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Пазарджик, по което предишния
кредитор „БНП П. П.Ф.“ ЕАД е правил искания за прилагане на изпълнителни
способи, а всяко искане прекъсвало давността. Позовава се в този смисъл на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ВКС. Твърди,
че на 15.05.2015 г. с Договор за цесия вземането по процесния Договор за
потребителски заем № ***от 31.03.2005 г. е прехвърлено от „БНП П. П.Ф.“ ЕАД на
„К.И.И. БГ“ ЕАД, а новият кредитор е депозирал молба за конституиране като
взискател по изпълнително дело № 88/2010 г. по описа на ДСИ при Районен съд –
Пазарджик. Поддържа, че това изпълнително дело е било прекратено от съдебния
изпълнител с постановление от 06.10.2015 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради настъпила перемпция и с молба от 26.02.2016 г. за събиране на
вземането е образувано изпълнително дело № 20168850400453 по описа на ЧСИ Г.С..
Тъй като молбата за образуване на изпълнителното дело при ЧСИ Самарджиев
съдържала искане за извършване на справки за имуществото на длъжника и за
извършване на опис на движимите вещи в дома на длъжника, счита, че давността е
прекъсната с подаването на молбата на 26.02.2016 г. Счита, че давността е
прекъсната отново на 01.06.2016 г., когато е изпратено запорно съобщение до
работодателя на длъжника – „Т.П.Б.“ ЕООД, и на 22.11.2017 г. с изпращането на
запорни съобщения до „Банка ДСК“ ЕАД и „УникредитБулбанк“ АД, където длъжникът
има банкови сметки.
По тези съображения счита, че давността за събиране
на процесното вземане не е изтекла и моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен
и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски съгласно представен списък
по чл. 80 ГПК. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар на ищцата.
Съдът, като
отчете събраните по делото доказателства, достигна до следните правни и
фактически изводи:
Предявен е установителен иск за установяване несъществуването на вземане по изпълнителен лист
поради погасяването му по давност, изтекла след издаването на изпълнителното
основание. Искът е допустим доколкото е подаден от длъжник по съдебно признато
вземане срещу кредитора на взимането и при твърдение за наличието на ново
правопогасяващо обстоятелство, настъпило след издаване на изпълнителния лист.
С оглед становищата на страните е безспорно, че вземането по
изпълнителния лист е възникнало в тежест на ищцата, както и факта на
придобиването на това вземане от ответника чрез цесия от първоначалния кредитор
„БНП П. П.Ф.“ ЕАД.
Спорът между страните е дали след влизане в сила на съдебното решение за
присъждане на процесното вземане същото е погасено по давност или тя е била
своевременно прекъсната.
Съгласно чл.117 ЗЗД давността за съдебно
признатите вземания е всякога 5 години. В чл.116, б. „в“ ЗЗД е предвидено, че
погасителната давност се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение. Съгласно разясненията, дадени с т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18,
ал.1 ЗЧСИ. Като примерни такива изпълнителни действия са посочени:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Указано е още, че искането
да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, а по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. След всяко прекъсване започва да тече нова давност, тъй като чл.115 ЗЗД не предвижда възможност за спиране на давността в изпълнителния процес за
разлика от исковия.
От материалите по приложеното изп. д. №88/2010г. на ДСИ при РС – Пазарджик е видно, че то
е образувано по молба на взискателя „БНП П. П.Ф.“ ЕАД, депозирана на 26.3.2010г.
въз основа на изпълнителен лист за процесното вземане, издаден на 19.1.2010г.
по гр.д. №133/2008г. по описа на РС – Пазарджик. В молбата е посочен начина на
изпълнението, като е поискано конкретно изпълнително действие – запор върху вземанията
за трудово възнаграждение на длъжника при работодателя ЕТ „С.Д. - С.“,
гр.Пазарджик. Така подадената молба е редовна, отговаря на изискването по
чл.426, ал.2 ГПК и доколкото в нея е отправено искане за прилагането на
конкретен изпълнителен способ, тя прекъсва давността.
За втори път давността е прекъсната на 11.6.2012г. с молба на взискателя
„БНП П. П.Ф.“ ЕАД по изпълнителното дело, с която е поискан нов запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника при работодателя, който да бъде установен
чрез справка от държавния съдебен изпълнител. Доколкото с молбата се иска
прилагането на конкретен изпълнителен способ и същата задължава съдебния изпълнител
да го приложи, то с постъпването й по делото погасителната давност е била
прекъсната.
На 30.6.2015г. ответното дружество-цесионер на процесното вземане, е
подало молба по изпълнителното дело, с която е уведомило съдебния изпълнител за
цесията. Молбата не съдържа искане за предприемане на изпълнителни действия
срещу длъжника. Същата няма за последици и присъединяването на кредитор, тъй
като ответникът заема мястото на предишния взискател в резултат на настъпилото
частно правоприемство, без да се увеличава числото на кредиторите. Затова тази
молба не прекъсва давността и възражението на ответника в този смисъл е
неоснователно.
До прекратяването на изпълнителното дело поради перемпция на 6.10.2015г.
не са извършвани изпълнителни действия.
На 26.2.2016г. по молба на ответното дружество и въз основа на същия
изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело № 20168850400453 по описа
на ЧСИ Г.С.. Молбата съдържа искане за пристъпване към принудително изпълнение
чрез насрочване на опис на движимите вещи в дома на длъжника. Така подадената
молба е редовна, отговаря на изискването по чл.426, ал.2 ГПК и доколкото в нея
е отправено искане за прилагането на конкретен изпълнителен способ, тя прекъсва
давността.
На 1.6.2016г. с разпореждане на частния съдебен изпълнител по чл.458 ГПК
държавата е присъединена като кредитор с публично вземане в размер на 3000лв. На
същата дата по възлагане от взискателя на основание чл.18 ЗЧСИ е наложен запор
върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника при работодателя „Т.П.Б.“
ЕООД, гр.Пазарджик. И двете изпълнителни действия са от естество да прекъснат
течението на погасителната давност.
За пореден път давността е прекъсната на 22.11.2017г. с налагане на
запор върху вземанията на длъжника за наличностите по банковите му сметки и
вложени вещи в трезор при третите задължени лица „Райфайзенбанк България“,
„Банка ДСК“ и „Уникредит Булбанк“.
От гореизложеното е видно, че между отделните прекъсвания на
погасителната давност не е изтекъл период по-дълъг от 5 години, поради което
искът на длъжника за недължимост на вземането следва да се отхвърли.
С оглед изхода от делото ищецът следва да заплатят на ответника юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 НЗПП в размер на 100 лв.
По изложените съображения Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.439 ГПК на Д.К.П.,
ЕГН ********** срещу ответника „К.И.И. БГ“ ЕАД, ЕИК *за установяване за
недължимо като погасено по давност на вземането по издадения срещу ищеца
изпълнителен лист от 19.1.2010г. по гр.д. №133/2008г. на ПзРС, както и
разноските по изпълнително дело №
20168850400453 по описа на ЧСИ Г.С. в общ размер на 2 763,60 лв., от
които: главница в размер на 903,12 лв., ведно със законната лихва в размер на
86,18 лв. за периода от 15.05.2015 г. до 22.04.2016 г., сумата от 702,43 лв. –
неолихвяеми вземания, сумата от 348,92 лв. – присъдени разноски, сумата от
349,50 лв. – разноски по изпълнителното дело, сумата от 373,45 лв. – такси по
изпълнителното дело, в т.ч. 253,45 лв. такси по т. 26 ТТЗЧСИ.
ОСЪЖДА ищцата Д.К.П., ЕГН ********** да заплати на ответника „К.И.И.
БГ“ ЕАД, ЕИК *на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1
НЗПП възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт в размер на
100 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: