Определение по дело №179/2021 на Апелативен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 260175

 

05.04.2021г., град Пловдив

 

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори граждански състав

На пети април през две хиляди двадесет и първа година

В закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА

                          СТОЯН ГЕРМАНОВ

 

Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.ч.гр.дело №179 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

         Постъпила е частна жалба вх.№263042/04.03.2021г. от адв.С.С., назначена за особен представител на Ц.С.Т., против протоколно определение от 26.02.2021г., с което й е определено възнаграждение в размер на 120лв. Жалбоподателят счита неправилно възнаграждението да е определено по реда на чл.23, т.4 от Наредбата за плащането на правната помощ вместо по чл.7,ал.1,т.9 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при положение, че се касае за назначаване на особен представител по чл.29,ал.4 от ГПК, а не по чл.25 и 26 от Закона за правната помощ. Претендира за отмяна на обжалваното определение и определяне на възнаграждение за особения представител съобразно размера, посочен в чл.7,ал.1,т.9 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

         Преписи от частната жалба са били изпратени на В.С.Т. ***, от които писмен отговор не е подаден.

         Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК и изхожда от легитимирано лице. Тя е насочена против подлежащо на обжалване определение, в каквато насока е многобройната и непротиворечива практика на ВКС. При тези обстоятелства същата е допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира и за основателна по следните съображения:

         Окръжен съд-Стара Загора е сезиран с искова молба вх.№260391/12.01.2021г. на В.С.Т., посредством която е предявен иск за поставяне под пълно запрещение на Ц.С.Т.. С Определение №260078 от 14.01.2021г. ищецът В.Т., на която с Решение №647/18.12.2020г. на НБПП е предоставена правна помощ за подготовка на документите за завеждане на делото и процесуално представителство по него, на основание чл.83,ал.2 от ГПК, е освободена от внасяне на държавни такси и разноски по производството. С Разпореждане №260045 от 14.01.2021г. окръжният съд е приел въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и представените с нея доказателства, че ответникът Ц.Т. е процесуално недееспособна и, тъй като няма назначен законен представител или попечител, следва на основание чл.29,ал.2 от ГПК да й се назначи особен процесуален представител, с оглед на което е разпоредил да се изпрати искане до АС на АК-Стара Загора за определяне на адвокат за особен представител на ответника. С уведомително писмо вх.№260724/19.01.2021г. е определена адв.С.С.-М., назначена за особен представител на ответника с Определение №260109 от 20.01.2021г. От особения представител адв.С. е подаден писмен отговор на исковата молба и същата е присъствала на проведеното на 26.02.2021г. открито съдебно заседание, на което е даден ход на делото, докладвано е делото, допуснати са и са събрани допуснатите доказателства като са приети писмени доказателства и заключение на съдебно-медицинска експертиза и е разпитан свидетел, изслушана е ответницата, на която на основание чл.337,ал.2 от ГПК е назначена за неин попечител майка й ищеца В.Т., даден е ход на устните състезания и е постановено обжалваното определение, с което на назначения на ответника особен представител адв.С.С. е определено възнаграждение в размер на 120лв., съгласно чл.23,т.4 от Наредбата за плащането на правната помощ, платимо от бюджета на съда, поради освобождаването на ищеца от заплащане на такси и разноски по производството. Постановено е Решение №260068 от 05.03.2021г., с което, на основание чл.5,ал.1 от ЗЛС, Ц.Т. е поставена под пълно запрещение.

         При така установеното настоящата инстанция намира, че до поставяне на пълнолетното лице под запрещение с влязло в сила съдебно решение, то е процесуално дееспособно, участва лично по делото и само извършва валидно всички процесуални действия, при което назначаването на особен представител на същото в хипотезата на чл.29,ал.2 от ГПК е процесуално неоправдано. В такава насока са и указанията по т.6 от ППВС №5 от 13.02.1980г., според които назначаването на временен попечител по чл.337,ал.2 от ГПК ограничава материалноправната дееспособност на ответника, но не и неговата процесуална дееспособност, като той продължава да участва лично в производството за поставяне под запрещение и бива лишен от дееспособност от деня на влизане в сила на решението за поставяне под запрещение. Макар в случая да не е било налице основание за назначаване на особен представител по чл.29,ал.2 от ГПК на ответника, след като такъв е бил назначен и същият е участвал в производството, извършвайки съответните процесуални действия по подаване на отговор на исковата молба, събиране на доказателства и пледиране в хода на устните състезания, на същия се дължи, с оглед възмездността на положения труд, и съответното възнаграждение за осъществената адвокатска помощ и съдействие. Неговият размер по общото правило на чл.36,ал.2 от Закона за адвокатурата не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая не се касае за реализирана адвокатска защита по реда на правната помощ по чл.95 от ГПК и при условията на специалния Закон за правната помощ, за да се приеме, че размерът на възнаграждението се определя, съгласно чл.37,ал.1 от ЗПрП, с Наредбата за заплащането на правна помощ, на която неправилно се е позовал окръжният съд, нито ГПК препраща изрично към нея в хипотезите на особено процесуално представителство по чл.29 от ГПК. Обстоятелството, че възнаграждението е платимо от бюджета на съда, съгласно чл.83,ал.3 от ГПК, тъй като ищецът е освободен от заплащане на разноските по производството, както и, че то и при уважаване на иска не може да бъде възстановено от ответника, съгласно специалната спрямо чл.78,ал.6 от ГПК разпоредба на чл.338,ал.4 от ГПК, също не обосновава определяне на неговия размер по Наредбата за заплащането на правната помощ, както основателно се застъпва в частната жалба, защото цитираните норми касаят отговорността за разноските, но не и основанието, от което произтичат – особено процесуално представителство по чл.29,ал.2 от ГПК, и което е определящо за формиране на размера им. При това положение и при съобразяване с предмета на делото и правната и фактическа сложност на същото, на назначения на ответника особен представител адв.С.С. се дължи възнаграждение в предвидения с чл.7,ал.1,т.9 от Наредба №1 от 09.07.2004г. минимум от 500лв., каквото следва да бъде определено след отмяна на обжалваното определение и изплатено след връщане на делото от бюджета на окръжния съд.

         Предвид изложените мотиви, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

         ОТМЕНЯ протоколно определение от 26.02.2021г., постановено по гр.дело №4/2021г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, с което е определено възнаграждение за адвокат С.С.М. в размер на 120лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

         ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за назначения по гр.дело №4/2021г. на Окръжен съд-Стара Загора на ответника Ц.С.Т., на основание чл.29,ал.2 от ГПК, особен представител адв.С.С.М. в размер на 500лв. /петстотин лева/.

         ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Стара Загора за изплащане на определеното възнаграждение от бюджета на съда.

         Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: