Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Д., 31.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Д.кият районен съд, гражданско отделение,
четвърти състав, в публично заседание на седми януари две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Татяна Лефтерова-Савова
Секретар: И.И.
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 449/2017
г. по описа на Д.кия районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на ***, ЕГН ***, с адрес: ***, чрез пълномощник –
адвокат В. Г. – от ДАК, с която против Е.А.Х., ЕГН ***, с адрес: ***, са
предявени обективно кумулативно съединени искове, на осн. чл.124, ал.1 ГПК вр.
чл.23, ал.1 СК, за признаване за установено по отношение на ответника, че придобитите
по време на брака на страните недвижими имоти, а именно: апартамент ***,
находящ се на ет.2 в жилищна сграда с административен адрес: гр. Д., ул. „***” ***,
състоящ се от: дневна с кухненски кът, коридор, две спални, баня и
тоалетна и една тераса, със застроена
площ от 54 кв.м, с идентификатор *** по *** на гр. Д., при граници,
самостоятелни обекти идентификатори: ***, *** и ***, под обекта: *** и над
обекта - ***, ведно с прилежащото избено помещение № с площ от 4 кв.м и
припадащите се 2.9% ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор *** и от
поземления имот с идентификатор ***, както и гараж № ***, находящ се на ет.-1
от жилищна сграда с административен адрес: гр. Д., ул. „***” ***, с площ от 20
кв.м, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** в сграда с
идентификатор ***, изградена в поземлен имот с идентификатор ***, са
индивидуална собственост на ищеца. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, на които се
основават претендираните от ищеца права: Страните са бивши съпрузи, бракът, на
които е прекратен с влязло в сила решение, постановено от ДРС по гр.д.№223/2015
г. По време на брака страните са придобили в СИО процесните недвижими имоти.
Цената за придобиването на последните е в размер общо на 24900 лева, като същата
е заплатена изцяло от майката на ищцата – ***. Последната лично провела
преговорите с продавача и заплатила продажната цена, но при изповядване
сделката не могла да присъства лично, тъй като отсъства лично. По съгласие на
майката на ищцата и продавача, като купувач била вписана ищцата. Процесните
имоти били закупени изцяло със средства на ***, поради което се твърди наличие
на пълна трансформация по чл.23, ал.1 СК. Твърди се липса на съвместен принос в
закупуването на гореописаните недвижими имоти, което оборва презумпцията на
чл.21, ал.1 СК, а влагането на лични средства на майката на ищцата обуславя
наличието на пълна трансформация по чл.23, ал.1 СК и води до индивидуална
собственост на същите.
В срока по чл.131 ГПК ответникът,
чрез назначения от съда особен представител, подава писмен отговор на исковата
молба, с която оспорва основателността на предявените искове. Сочи, че от
представените по делото доказателства, не може да бъде направен извод за
основателността на ищцовата претенция. Заявява, че е налице противоречие в
обстоятелствата изложени в исковата молба, тъй като се твърди, че майката на
ищцата е заплатила цената за придобиване на имотите, а същевременно се сочи, че
цената е заплатена с лични средства на Н.Х..
В открито съдебно заседание,
ищецът чрез процесуален представител поддържа предявените искове и моли за
уважаване на претенцията му. Ответникът, чрез особен представител оспорва
исковете и настоява за отхвърлянето им.
Д.кият
районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна, следното:
Видно от представено
удостоверение от ищеца, издадено от ДРС, с решение №43/30.07.2015 г. по гр. д.
№223/2015 г., по описа на ДРС, гражданският брак на страните, сключен на 26.11.1995
г., в гр. Д., е прекратен с развод. Решението е влязло в сила на 30.07.2015 г.
От представен от ищеца и приложен
към книжата по делото препис от нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №*** г. на *** – нотариус рег. №***,
вписан в ***, се установява, че на 0.02.2011 г. ищцата е придобила правото на
собственост върху следните недвижими имоти: апартамент ***, находящ се в гр. Д.,
ул. „***“ ***, със застроена площ от 54 кв.м, състоящ се от: дневна с кухненски
кът, коридор, две спални, баня и тоалетна, една тераса, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор ***, при съседи - СО с идентификатори: на
същия етаж - ***, ***, ***; под обекта - ***, над обекта - ***, ведно с
прилежащото избено помещение ***, с площ от 4 кв. м, както и с припадащите се
2,9% идеални части от общите части на сградата с идентификатор *** и от
дворното място; гараж ***, находящ се в сграда с идентификатор ***, адрес: гр. Д.,
ул. „***“ ***, етаж -1, с площ от 20 кв.м, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор ***5, при граници: СО с идентификатори: на същия етаж - ***, ***,
под обекта – няма, над обекта – няма, ведно с припадащите се 1,07 % идеални
части от общите части на сградата и от дворното място, в която е построена
същата. Видно от документа, двата недвижими имота са със степен на завършеност
63 %. Общата цена за придобиване правото на собственост върху гореописаните
имоти е в размер на 24900 лева, като същата е изплатена в деня на подписване на
нотариалния акт, напълно и в брой на купувача *** от продавача ***.
По делото е представено
удостоверение, издадено от *** - управител на ***, съгласно което, сумата от
24900 лева за
придобиване правото на собственост върху горепосочените
имоти е заплатена от *** с адрес: гр. Д., ***.
Видно от удостоверение № *** г.,
издадено от О. Д., жилищна и търговска сграда с адрес: гр. Д., ул. „***“ *** е
въведена в експлоатация.
По делото са изготвени служебни
справки за актуалното състояние на трудовите договори на страните, от които се
установява, че ищцата никога не е сключвала трудов договор, а от последният
трудов договор на ответника е прекратен на *** г.
По искане на ищцата, по делото са
събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели – *** – леля на
ищцата и *** – роднина по сватовство на ищцата.
От показанията на св. ***, се
установява, че нейната сестра – ***, майка на ищцата, е платила изцяло цената
за придобиване правото на собственост върху процесните имоти. *** живеела от
дълги години в ***, като според свидетеля, имала бизнес там. Дъщеря и нейният
съпруг – страните по делото, били без работа, поради което *** ги поканила в ***
за да им помогне да започнат работа.
Намерението на съпрузите останало без успех, поради което те се завърнали в ***,
а скоро след това се разделили. Тъй като по-рано била купила къща за сина си в
гр. Д., искала да купи жилище и за дъщеря си. Насочила се към процесните имоти,
тъй като се намирали в близост до къщата на сина ѝ. Св. *** сочи, че сестра ѝ казвала,
че иска докато е жива, да купи имот за
ищцата. Плащането било извършено от ***, на части, в брой, като за плащането на
всяка част, майката на ищцата се връщала в ***. Свидетелят сочи, че ответникът
няма никакво участие в плащането на цената за придобиване на процесните имоти.
На св. *** не е известно ответникът да е работел.
Според св. ***, майката на ищцата
живеела от около 15 г. в ***. След като купила имот за сина си, тя искала да
купи жилище и за дъщеря си. Цената за придобиване на процесните имоти е
заплатена от нея, като плащането било извършено на части и в брой. Ответникът
не е давал пари за закупуване на имотите, тъй като не работел. Свидетелят сочи,
че последният разчитал на финансова помощ от страна на близките на Н..
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Предявените
искове черпят правно основание от разпоредбите на чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.23,
ал.1 вр. чл.21, ал.1 СК. Основават се на твърдения, че цената за придобиване на
имотите е платена изцяло чрез трансформация на лични средства на ищцата,
ответникът няма какъвто и да е принос при придобиването им, поради което същите
са лична собственост на ищцата.
За
успешно провеждане на иск с пр. осн. чл.23, ал.1 СК, целящ
да обори установената от закона презумпция за съвместност на приноса, в тежест на ищеца е да установи: придобивната стойност на имота; размерът на средствата, вложени за
придобиването му, както и че същите имат личен произход по смисъла на чл. 22 СК,
доколкото в случаите, когато единият от съпрузите няма принос в придобиването, то
и съответните вещи, респ. части от тях, не са станали общи, а принадлежат на
съпруга, който ги е придобил. По този
иск, изцяло в тежест на ищеца е и да обори презумпцията на чл.21, ал.3 СК, като
същият следва при условията на пълно и пряко доказване, да установи влагането
на твърдяните лични средства в придобиването на процесния
имот.
Страните не спорят, че процесните
имоти са придобити възмездно, през време на брака на страните, т.е. същите представляват
съпружеска имуществена общност. Съгласно чл.21, ал.1 СК, вещните права,
придобити по време на брака, в резултат на съвместен принос, принадлежат общо
на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Нормата на
чл.21, ал.3 СК определя, че съвместният принос се предполага до доказване на
противното, като същият може да се изрази във влагане на средства, на труд, в
грижи за децата и в работа в домакинството. Под съвместен принос, съдебната
практика приема и всички прояви/установени факти, касаещи общите усилия на
двамата съпрузи, без оглед формата на съдействие за набавяне на парични
средства, полагане на труд за благото на семейството, работа в домакинството
или по друг начин /Решение №6 от 14.07.2016 г. по гр.д. №914/2016 г. на ВКС, 2
г.о., постановено в производство по чл.290 ГПК/.
Съгласно
нормата на чл.22, ал.1 СК, вещните права, придобити преди брака, както и
придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на
съпруга, който ги е придобил. С прекратяване на брака се прекратява и
съпружеската имуществена общност по отношение на вещните права, придобити по
време на брака в режим на СИО, като особената бездялова съсобственост се
трансформира в обикновена такава, в условията на която, дяловете на съпрузите
са равни /чл.2 СК/.
Ищецът
доказа размера на цената, заплатена за придобиване на недвижимите имоти – 22490
лева, посочена в договора за продажба от 0.02.2011 г. Видно от текста на
договора, същата е заплатена изцяло.
От събраните по делото гласни
доказателства, се установява, че продажната цена за придобиване правото на
собственост върху процесните имоти е заплатена изцяло от ***, като желанието
ѝ е било да надари дъщеря си. По делото не бе установено дарението да е
било извършено в полза и на двамата съпрузи. Ангажираните по делото свидетели
сочат, че *** е заплатила за закупуване
на имоти на двете си деца – ищцата Н.Х. и нейния брат. При съобразяване
разпоредбата на чл.172 ГПК, съдът кредитира показанията на двамата свидетели като
достоверни и обективни, доколкото същите са основани на техни лични и
непосредствени възприятия за отношенията в семейството на страните по делото. Обстоятелството,
че продажната цена е заплатена от майката на ищцата, а не лично от последната,
е ирелевантно, доколкото крайната цел е да бъде надарена ищцата.
Съдът намира, че ищцата успешно
обори презумпцията на чл.21, ал.3 СК. По делото бе установено, че както преди,
така и към датата на придобиване на имотите, ответникът не е имал доходи – в
т.ч. от трудова дейност или от друг източник. Той не е разполагал със средства,
които да е вложил за закупуване на имотите, не е съдействал за набавяне на
парични средства, както и не е бил налице съвместен принос, осъществен по
какъвто и да е друг начин.
Горното обосновава извод, че сумата
от 24900 лева е била дарена на ищцата, от страна на нейната майка, като тази
сума представлява лично имущество. Съвместният принос на съпрузите при
закупуване на имотите е изключен, поради което, макар и придобити чрез възмездна
сделка, по време на брака на страните, същите следва да се считат за придобити
с изцяло лични средства на ищцата, поради което същите са нейна лична
собственост.
Предвид горното, съдът намира
предявените искове за основателни и доказани, поради което същите следва да бъде
уважени.
С оглед
изхода от спора и на основание чл.7, ал.1 ГПК, в полза на ищцата се следват
сторените по делото разноски в размер на 273,52 лева – държавна такса.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд – Д., сумата от 00 лева
– възнаграждение за особен представител
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ***, ЕГН ***,
с адрес: *** и Е.А.Х., ЕГН ***, с адрес: ***, че ***, ЕГН ***, с адрес: *** е
изключителен собственик на придобитите по време на гражданския брак на
страните, прекратен с развод с решение №43/30.07.2015 г. по гр. д. №223/2015 г.,
по описа на ДРС, в сила от 30.07.2015 г., недвижими имоти, а именно: апартамент
***, находящ се на ет.** в жилищна сграда с административен адрес: гр. Д., ул.
„***” ***, състоящ се от: дневна с кухненски кът, коридор, две спални, баня и
тоалетна и една тераса, със застроена
площ от *** кв.м, с идентификатор *** по *** на гр. Д., при граници,
самостоятелни обекти с идентификатори: ***, *** и ***, под обекта: *** и над
обекта - ***, ведно с прилежащото избено помещение № с площ от 4 кв.м и
припадащите се 2.9% ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор *** и от
поземления имот с идентификатор ***, както и гараж ***, находящ се на ет.-1 от
жилищна сграда с административен адрес: гр. Д., ул. „***” ***, с площ от 20
кв.м, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** в сграда с
идентификатор ***, изградена в поземлен имот с идентификатор ***, са индивидуална
собственост на ищеца, поради пълна трансформация на лично имущество.
ОСЪЖДА Е.А.Х., ЕГН ***, с адрес: *** да заплати на
***, ЕГН ***, с адрес: ***, сторените по делото разноски в размер на 273,52 лева.
ОСЪЖДА Е.А.Х., ЕГН ***, с адрес: *** да заплати по
банкова сметка *** – Д., сумата от 00 лева – възнаграждение за особен
представител.
Решението може да бъде обжалвано
пред Д.ки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: