Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. С., 16.11.2016 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря П., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №2000 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от Д.Г.А., с която е предявени срещу ЗАД Б.В.И.Г. както следва:

иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата от 120000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 02.09.2014 г.

иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата от 2599,73 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за имуществени вреди от произшествие, осъществено на 02.09.2014 г.

Претендира законната лихва от деликта за неимуществените вреди и от исковата молба за имуществените, както и разноските.

            Ищецът твърди, че е пострадал при произшествие, осъществило се на 02.09.2014 г. по вина на лице, гражданска отговорност на което е застрахована при ответника. Претендира обезщетения за претърпените имуществени и неимуществени вреди.

            Ответникът оспорва иска. Оспорва авторството и механизма на деликта, твърди случайно деяние, позовава се на съпричиняване.

           

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По исковете по чл.226, ал.1 КЗ:

Установява се от писмените доказателства (Констативен протокол от 02.09.2014 г., Протокол за оглед на местопроизшествие от 02.09.2016 г., Скица и Фотоалбум), както и от първоначалната и повторната авто-технически експертизи, е на 02.09.2014 г. се е осъществило пътно-транспортно произшествие при следния механизъм: В.В. при управление на лек автомобил „Лада” с рег. № ****, на пътя от с. Скомля към с. Бела в общ. Димово, изгубил контрол върху управлявания автомобил и излязъл от пътното платно – в дясно на ляв завой на пътя, ударил се във водосток на пътя, което довело до преобръщане на автомобила. От произшествието са причинени телесни увреждания на пътуващия на предната дясна седалка Д.Г.А.. С това водачът на лек автомобил „Лада” нарушил правилата за движение – чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП – поради несъобразена скорост изгубил контрол върху автомобила, което довело до причиняване на произшествието. Този механизъм се потвърждава изцяло и от писмените доказателства и от двете експертизи. Не се доказа твърдението на ищеца за случайно деяние. По делото няма доказателства за прилошаване на водача или спукване на предните гуми, които събития са могли да доведат до загуба на управлението и излизане на автомобила извън пътната лента. Както и двете вещи лица – авто-техници сочат, възможно е спукването на гумите да е от сблъсъка на автомобила, довел до преобръщането му, тъй като няма данни за неизправност преди настъпване на произшествието. Твърдението за прилошаване на водача също не е подкрепено с някакви конкретни доказателства. При това положение дали загубата на контрол и невъзможност за вземане на завоя се дължи за отклонение на вниманието на водача или управление с несъобразена със състоянието на автомобила скорост, по същество е без значение – и в двата случая е налице виновно нарушение на правилата за движение от страна на водача.

От приетата по делото медицинска експертиза и писмените доказателства, представляващи медицински документи, се установява, че от произшествието ищецът е получил следните травматични увреждания: открито счупване на дясната голямопищялна кост, счупване под главата и на главата на дясната малкопищялна кост, счупване на вътрешния малеол на десния глезен и счупване на гръдната кост. Ищецът е получил спешна медицинска помощ и са му извършени няколко операции – поставени са му остеосинтези и метални пирони, част от тях към момента са премахнати оперативно. Настанен е за болнично лечение, в последствие лечението му продължило на домашен режим, като е бил във временна неработоспособност в продължение на близо година. Общо лечебният и възстановителният период е продължил близо 1 година. Описаните травматични увреждания са довели до болки и страдания, които са били най-интензивни след травмата, след оперативните интервенции и след поетапните рехабилитации. През първите месеци след произшествието ищецът е имал затруднения в придвижването и обслужването си, а към настоящия момент има болезнени и ограничени движения на дясната става с невъзможен клек, а като усложнение от травмата има данни за псевдоартроза (несрастване) на фрактурата на дясната тибия. Предписана му е усилена периодична рехабилитация, но вещото лице не може да даде прогноза дали пълно възстановяване е възможно.

По изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. По делото се установи противоправното деяние на водача на лекия автомобил, травмите на ищцата и причинната връзка между ПТП и уврежданията. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от В.В. при управление на лек автомобил „Лада” с рег. № ****.

За безспорно между страните е обявено, че към момента на процесното ПТП за автомобил „Лада” с рег. № **** е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между собственика на автомобила и ответника. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

Поради което съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания и имуществени вреди, представляващи разходи за лечение.

При определяне на размера на вземането за неимуществени вреди и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, наличните към момента трайни последици за здравето на пострадалия и как уврежданията са се отразили върху пострадалия с оглед на неговата личност, възраст, начина му на живот и среда. Съдебно-медицинската експертиза и показанията на свидетеля Георгиева установяват, че в продължителен период от време ищецът е имал и продължава да има затруднения в придвижването си, извършени са му множество операции, бил е обездвижен на легло, наложили са се промени в начина му на живот – преустановил е трудовата си дейност за срок от близо месеца, нуждаел се е от помощ за обичайните си битови нужди, от придружител за посещение на рехабилитационните процедури, в момента е трудоустроен и заема длъжност, щадяща крайниците му. Болките са били интензивни през продължителен период от време, оплакванията при някои движения на крайниците продължават и към настоящия момент, пълно възстановяване не е настъпило и няма яснота дали е възможно.

Поради което съдът, при преценка на събраните доказателства за характера на уврежданията, периода на лечение, наличието на сериозни трайни последици за здравето на пострадалия и отнасяйки ги към възрастта и начина на живот на пострадалия, както и съобразявайки начинът на настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите при това шок и негативни емоционални преживявания, намира, че справедливото обезщетение е в размер на 70000 лв.

Основателен е искът за имуществени вреди. Видно от представените писмени доказателства и заключението на медицинската експертиза, заплатените медицински лекарствени средства и консумативи представляват продукти, които не се поемат от здравната каса, а се заплащат от пациента и са били необходими за лечението на процесните увреждания. Поради това съдът приема, че полза на ищеца е възникнало вземане за имуществени вреди в претендирания размер от 2599,73 лв.

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. По делото не се установява поведение на пострадалия, с което да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Действително, от събраните доказателства не може с категоричност да се направи извод пътувал ли е ищецът с поставен предпазен колан – изводите на вещите лица в комплексните експертизи клонят към това, че вероятно пострадалият е пътувал с поставен предпазен колан. В същото време обаче и двете експертизи са категорични, че без значение от предпазния колан, поради деформациите на предната част на автомобила, увреждането на десния долен крайник не е могло да бъде избегнато. От тук следва, че с поведението си ищецът не е допринесъл за настъпване или увеличаване на вредите и не са налице предпоставките за намаляване на определеното обезщетение поради съпричиняване.

При така установените факти съдът приема, че исковете следва да се уважат за сумата от 70000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 2599,73 лв. обезщетение за имуществени вреди. Искът за неимуществени вреди за разликата до пълния

 

По разноските:

На ищеца следва да се присъдят направените разноски за държавна такса и експертиза, съразмерно с уважената част от исковете – за сумата от 286,87 лв.

На процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ГПК в размер на 2990,21 лв., включващо ДДС.

На ответника следва да се присъдят разноските за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете - в размер на 1716,15 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК неплатената част от дължимата държавна такса – в размер на 2653,99 лв.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОСЪЖДА ЗАД Б.В.И.Г., ЕИК:*******, адрес: гр.С., пл. **** №*, да заплати на Д.Г.А., ЕГН:**********, както следва:

на основание чл.226, ал.1 КЗ сумата от 70000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за произшествие, осъществено на 02.09.2014 г., заедно със законната лихва от 02.09.2014 г. до окончателното плащане,

на основание чл.226, ал.1 КЗ сумата от 2599,73 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за произшествие, осъществено на 02.09.2014 г., заедно със законната лихва от 12.02.2015 г. до окончателното плащане,

на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 286,87 лв., представляваща съдебни разноски,

като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.226, ал.1 КЗ за неимуществени вреди за разликата над 70000 лв. до пълния предявен размер от 120000 лв.

ОСЪЖДА ЗАД Б.В.И.Г., ЕИК:*******, адрес: гр.С., пл. **** №5, да заплати да заплати на адв. Я.В.С., адрес: ***, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 2990,21 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, с включен ДДС.

ОСЪЖДА Д.Г.А., ЕГН:**********, да заплати на ЗАД Б.В.И.Г., ЕИК:*******, адрес: гр.С., пл. **** №*, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 1716,15 лв., представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА ЗАД Б.В.И.Г., ЕИК:********, адрес: гр.С., бул. *** №**, да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 2653,99 лв., представляваща дължима държавна такса.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: