№ 28
гр. Свищов , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и шести
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора Б. Стоянова Христова
при участието на секретаря Петя Ив. Братанова
като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова Гражданско
дело № 20214150100255 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 203 ал.2 от КТ.
Предявен е иск с правно основание чл. 203, ал.2 от КТ, вр. чл.45 от ЗЗД
от ****** гр.София,представлявано от Г.В., чрез адв.П.П. против КР. Д. В. от
с.Козловец, Община Свищов
Ищецът твърди, че с ответника сключили трудов договор №93 на
29.04.2015 г. за изпълнение на длъжността „шофьор на товарен автомобил-
международни превози“. На 10.09.2015г. трудовото правоотношение е
прекратено по взаимно съгласие със заповед №137. Съгласно Заповед
№171/30.04.2015г. на ищеца, за периода 30.04.2015г. до 30.07.2015г.
ответникът бил командирован за изпълнение на международен превоз до ЕС,
други европейски държави и Турция. Твърди, че служба гранични сили на
Великобритания на 20.07.2015 г. открили в МПС-то, управлявано от
ответника 15 нелегални емигранти. Съгласно писмо от 18.08.2016г. на ищеца
била наложена глоба в общ размер на 15000 британски лири ( по 1000
британски лири за всеки един от превозваните нелегални емигранти),
отделно на това, на ответника била наложена глоба от 6000 британски лири (
по 400 британски лири за всеки един от превозваните нелегални емигранти).
1
Ищецът заявява, че на 5.10.2016г. заплатил по банков път наложената на
фирмата и на ответника глоби - в общ размер на 47229,00лева. Ищецът
претендира заплащане от страна на ответника на сума в размер на
47229,00лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди -
стойността на глоба от 21000 британски лири, наложена на 18.08.2016 г. във
Великобритания за нарушение извършено на 20.07.2015г., ведно със
законната лихва да изплащане на сумата, считано от 7.08.2020 г. до
окончателно заплащане, както и направените деловодни разноски. В съдебно
заседание не се представлява. Изпратени са писмени бележки от
процесуалния представител адв.П..
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор, в който
заявява, че искът е неоснователен. Ответникът не оспорва обстоятелството, че
е бил в трудовоправни отношения с ищеца и за периода 30.04.2015г. до
30.07.2015г. е бил командирован за изпълнение на международен превоз до
ЕС, други европейски държави и Турция. Не било доказано, че на 20.07.2015г.
като командирован от ищеца е управлявал МПС, в което контролните органи
на Великобритания по миграцията установили 15 нелегални емигранти.
Ответникът твърди, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 203, ал. 2 от
КТ, нарушението не е умишлено, а плод на небрежност на ищеца, който е
собственик на МПС-то. Моли да бъдат изцяло отхвърлени исковите
претенции и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че са били в трудово правна връзка, като
по силата на Трудов договор №93 на 29.04.2015 г. Ответникът В. е
изпълнявал длъжността „шофьор на товарен автомобил- международни
превози“. На 10.09.2015г. трудовото правоотношение е прекратено по
взаимно съгласие със заповед №137. Съгласно Заповед №171/30.04.2015г. на
ищеца ****** гр.София,представлявано от Г.В., за периода 30.04.2015г. до
30.07.2015г. ответникът е бил командирован за изпълнение на международен
превоз до ЕС, други европейски държави и Турция. Възраженията на
представителя на ищеца, че заповедта за командировка не е конкретна и не е
2
доказано, че точно ответникът е управлявал процесният товарен автомобил на
дата 20.07.2015г. са несъстоялни. Фактът, че по делото не са представени
документи (ЧМР) , с които водачът В. се отчита за проведения курс, не
променя обстоятелството, че е бил командирован по силата на Заповед
№171/30.04.2015г. за периода 30.04.2015г. до 30.07.2015г. да извършва
курсове от София до ЕС, други европейски държави и Турция с товарен
автомобил с рег.№ ******. В периода на командировката, видно от
представената от ищеца кореспонденция между Гранични войски , отдел
„Граждански наказания за нелегално превозвани имигранти“
,Великобритания и страните по делото, на 20.07.2015 г., в Контролна зона в
Кокел, в МПС с рег.№ ****** , собственост на ищеца, управлявано от
ответника К.В. са открити 15 нелегални имигранти. Ищцовото дружество е
подало възражения, които не са уважени . От посочените документи, както и
от Акт за налагане на глоба, №СОQ/СР/3856 от 18.08.2016г., че за
установеното нарушение, на собственика на МПС, т.е. ищеца е наложена
глоба в общ размер на 15000 британски лири ( по 1000 за всеки от
имигрантите ) и на водача на МПС- обща сума от 6000 британски лири ( по
400 за всеки от имигрантите ). Ищецът е заплатил наложените глоби в общ
размер на 21000 британски лири( с левова равностойност 47 229 лева) на
5.10.2016г. , включително и като солидарен длъжник е заплатил, тези
наложени на ответника, което се установява и от приложените разпечатки от
банкови преводи. Поради това счита, че работникът носи имуществена
отговорност за нанесената му имуществена вреда.
За да е основателен предявеният иск с правно основание чл. 203, ал. 2
КТ следва да се установят елементите на фактическия състав на този текст. В
тежест на ищцовото дружество е да докаже наличието на всеки от
елементите, включени във фактическия състав на чл. 203, ал. 2 КТ и това са:
наличие на трудово правоотношение с ответника към момента на
причиняване на вредите, деяние, противоправност на деянието, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата, както и, че ответникът е
причинил умишлено твърдените вреди. Съдът преценява, че в настоящият
случай са установени посочените елементи от фактическия състав на чл. 203,
ал. 2 КТ за ангажиране пълната имуществена отговорност на ответника. От
събраните по делото доказателства се установява, че ответникът КР. Д. В. е
причинил вредата умишлено - при евентуален умисъл, а именно съзнавал е
3
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е допускал настъпването на тези последици.
Ответникът В. не е целял настъпване на причинените вреди, но е допускал
същите, давайки възможност за укриване на емигранти в ремаркето на
товарният автомобил управляван от него. По делото са приложени
инструкции, указания, относно опазване неприкосновеността на товарното
пространство, с които ответникът е запознат срещу подпис. Приложен е и
наръчник за работа в ******, където на стр.12-13 са дадени подробни
указания и са разписани задължения за водачите относно проверка на
камионите за нерегламентиран достъп. Освен това водачите при влизане във
Великобритания задължително преминават през доброволен контролен пункт
за проверка за наличие на емигранти, което снема отговорността от водача и
собственика на товарния автомобил. В случая това не е направено.
В този смисъл е практиката на ВКС ( решение № 8/01.02.2018 г. по гр.
дело № 1111/2017 г. на IV г.о.), според която работникът носи отговорност по
чл. 203, ал. 2 КТ, когато вредата е причинена умишлено, като последната се
предполага, доколкото намират приложение разпоредбите за деликтната
отговорност. Възприета е практиката на ВКС, съгласно която липсата на
влязла в сила присъда не изключва отговорността по чл. 203, ал. 2 КТ, тъй
като вредата може да е причинена от работника умишлено, без деянието да
съставлява престъпление. Когато вредите са причинени небрежно или
причината за тяхното настъпване е неустановима, работникът отговаря по
реда на 203, ал. 1 КТ, а когато са причинени умишлено, отговорността се
определя от разпоредбите на гражданския закон. Приема се, че разпоредбата
на чл. 203, ал. 2 КТ препраща към гражданския закон, относно реализацията
на отговорността на служител или работник, причинил вредата умишлено.
Гражданският закон, към който препраща горната разпоредба и който следва
да се определи при реализирането на отговорността на работника в този
случай, са разпоредбите на чл. 45 от ЗЗД .
С оглед на посоченото съдът преценява, че ищцовото дружество
****** е доказало по делото, че претърпените от него вреди са причинени от
ищеца К.В. умишлено, при форма на вината –евентуален умисъл.
Фактическият състав на чл. 203, ал. 2 КТ за ангажиране на пълната
имуществена отговорност на ответника - работник е установен. Следователно
4
предявеният иск е основателен и следва да се уважи. Ответникът К.В. следва
да бъде осъден да заплати на ****** сумата 47 229 лева, по предявения иск с
правно основание чл. 203 ал.2, пр.първо от КТ, представляваща обезщетение
за претърпените от дружеството имуществени вреди, съставляващи стойност
на глоба от 15000 британски лири- глоба, наложена на ищцовото дружество
от компетентните органи във Великобритания, за извършено на 20.07.2015 г.
от ответника нарушение - превозване на нелегални емигранти, както и
наложената на ответника глоба от 6000 британски лири , ведно със законната
лихва от завеждане на исковата молба - 7.08.2020 г.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят и
направените от него разноски, които съгласно представен списък са в размер
на 2254,16 лева, от които 1889,16лева-ДТ, 15,00лева-ДТ по
ч.гр.д.13744/2020г. на СГС и 350,00 лева-адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА КР. Д. В. с ЕГН **********, с адрес с.Козловец,
общ.Свищов, ******* на основание чл. 203 ал.2 от КТ, вр. чл.45 от ЗЗД да
заплати на ****** с ******, с адрес на управление ********, представлявано
от Г.В. сумата 47229,00лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди - стойността на глоба от 21000 британски лири,от които 15000
британски лири наложени на дружеството и 6000 британски лири-на водача
от компетентните органи във Великобритания, за извършено на 20.07.2015 г.
от ответника КР. Д. В. нарушение- превозване на 15 нелегални имигранти,
ведно със законната лихва от 7.08.2020г. до окончателното изпхлащане.
ОСЪЖДА КР. Д. В. с ЕГН **********, с адрес с.Козловец,
общ.Свищов, ******* на основание чл. 203 ал.2 от КТ, вр. чл.45 от ЗЗД да
заплати на ****** с ******, с адрес на управление ********, представлявано
от Г.В. сумата 2254,16 лева -направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
5
6