РЕШЕНИЕ

№81

гр. Перник 12. 12. 2 011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на петнадесети ноември през две хиляди и единадесета година , в състав:

Председател: Милена Даскалова

При секретаря Мария Стоянова след като разгледа докладваното от съдията т. д. № 666 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по молба  с правно основание чл. 625, чл. 607а и чл. 608, ал. 1 ТЗ.

По изложени в молбата обстоятелства “Е.- П.” ЕООД, гр. П. е поискало да се открие производство по несъстоятелност по отношение на „А. „ООД, гр. П.

Ответното дружество е призовавано на адреса, вписан в търговския регистър, но не изпраща представител в съдебно заседание, не предоставя и счетоводната си документация.

Пернишкият окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 235 от ГПК приема за установено и доказано от правна и фактическа страна следното:

На 16.03.2 010 година в гр. П., между страните в настоящето производство е сключен договор, по силата на който ищецът  се е задължил да извърши СМР за обект „Реконструкция и разширение на пътната и ВК инфраструктура на ул. „В. в.” до източната индустриална зона – кв. „И.” в участъка от ОК 3 до ОК 57219 по регулационния план на гр. П.”. Срокът за изпълнение на договора е бил 60 календарни дни от влизането му в сила .

 Съгласно чл. 3 от договора, общата стойност на СМР възлиза на 228 825,10 лв.. без ДДС, а сроковете за плащане са регламентирани в чл. 4. и окончателното плащане е следвало да се извърши при представяне на акт обр.19 . Условие за плащане е представена от изпълнителя данъчна фактура.

Като доказателство по делото е представен акт обр.19 от 14.10.2010г., подписан от представители на страните по делото. Описаните в същия СМР на обща стойност 231 462,70 лв. без ДДС, са приети от възложителя без възражения. На същата дата е съставена и фактура № 439 за приетите СМР  съгласно договора и акт обр.19 на  стойност 277 755,24 с ДДС.

От заключението на съдебно икономическата експертиза, се установява, че фактурата е осчетоводена от ищеца и от ответника. Извършени са плащания в общ размер на 48 755,24 лв. Последното плащане е от 16.12.2010г. в размер на 2 000 лв. Останалата неплатена сума  е в размер на 229 000 лв.

Ответното дружество не е изразило становище по иска, не е оспорило и представените по делото писмени доказателства. По делото не са представени доказателства за извършени от ответника по молбата плащания, извън описаните от вещото лице.

Предвид така установеното следва изводът, че е налице сключен договор за изработка  между страните по делото, по който договор ищецът е изправна страна. Налице е неизпълнение от страна на ответника, тъй като същият не е изпълнил задължението си за плащане в срока и по реда на чл.4 от договора от 16.03.2010г. По правило кредиторът не може да бъде задължен да доказва неизпълнение от страна на ответника, тъй като се касае за отрицателен факт.Положителният факт на изпълнение на поетото с договора задължение подлежи на доказване от ответната страна, която, както вече се посочи, не е ангажирала доказателства в тази насока.

За да се открие производство по несъстоятелност е необходимо да са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 608, ал.1 ТЗ, а именно ответникът по молбата да е търговец, наличие на изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение , свързано с търговската му дейност , както и следва да се установи неплатежоспособност на длъжника – неговите затруднения да не са временни, а това състояние да е обективно и трайно.

Съдът намира, че са установени първите две предпоставки, предвидени в чл. 608, ал.1 ТЗ, тъй като на първо място ответникът е търговец по смисъла на ТЗ. На следващо място двете страни по договора са търговци и сделката е сключена с оглед на дейността им и следователно се касае до търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, като ответникът  не е изпълнил задължението си по нея, а именно да заплати в срок дължимото се възнаграждение.

На следващо място следва да бъде извършена преценка на финансовото състояние на ответното дружество, за да се установи налице ли са затруднения за погасяване на краткосрочните му задължения, тези затруднения временни ли са или имат траен характер, както и дали длъжникът разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.

За установяване на горните обстоятелства по делото е приета съдебно икономическа експертиза.

Видно е от заключението на изслушаната съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Д. общият размер на задълженията на длъжника към 31.12.2010г. е 27 965 000 лв., като за предходните 2009г. и 2008 г. е бил съответно 24 535 000 и 22 340 000 лв., а за 2007г. – 10 201 000 лв., а за 2 006г. – 5 654 000 лв. Т.е. налице е трайна тенденция за нарастване размера на задълженията на ответника. Вещото лице е посочило, че задълженията са в размери по- големи от собствения капитал на дружеството, като за 2006г. задълженията превишават собствения капитал почти 2,89 пъти, за 2 007г.- 2,95 пъти, за 2008г.- 5,72 пъти, за 2 009г.- 8,14 пъти, а за 2 010г. задълженията превишават собствения капитал 9,71 пъти.

Коефициентът на обща ликвидност на ответника при препоръчителен такъв от единица, за да може да се приеме, че същият е в състояние да посрещне краткосрочните си задължения, е както следва : за 2006г.- 0,6626; 2007г.- 0,9084, 2008г.- 0,9083, 2009г.- 0,8007 и за 2 010г.- 1,4818, от което и следва, че за 2010г. ответното дружество е могло да погасява краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи.

Коефициентът на абсолютна ликвидност на ответника при препоръчителен минимален такъв от 0,30 , за да може да се приеме, че същият е в състояние да изплаща текущите си задължения, е както следва : за 2006г.- 0,1510;  2008г.- 0,1608, 2009г.- 0,1044 и за 2 010г.- 0,0833.

Вещото лице е посочило и какви са показателите за финансова автономност на ответника. Тези показатели характеризират степента на финансова независимост от кредиторите и включат коефициента на финансова автономност и коефициента на задлъжнялост.

Коефициентите на финансова автономност са , както следва : за 2006г.- 0,3458, 2007г.- 0,3391, за 2008г.- 0,1749, 2009г.- 0,1239 и 2010г.- 0,1030 . Същите показват, че задълженията на дружеството не са достатъчно обезпечени с имуществото му.

Коефициентите за задлъжнялост са следните : за 2006г.- 2,8921, за 2007г.- 2,9491, за 2008г.- 6,7165, за 2009г.- 8,1349 и за 2 010г.- 9,7067. Т.е. стойността на коефициента нараства, от което и следва, че е налице тенденция за нарастване на зависимостта на ответника от външни източници на средства.

Коефициентът на рентабилност на приходите като цяло са положителни величини и са както следва :  за 2006г. - 0,4480, за 2007г.- 0,2908, за 2008г.- 0,2971, за 2009г.- 0,3589, а за 2010г. – 0,2597 , от което и следва , че е налице ниска доходност на 100 лв. приход от продажби.

Краткотрайните активи на дружеството по балансова стойност към 31.12.2010г. са 14 455 000 лв. при задължения към същата дата в размер на 27 965 000 лв. Т.е. задълженията на длъжника превишават краткотрайните му активи.

Вещото лице е констатирало, че се наблюдава тенденция на намаляване на дела на финансовите средства, спрямо общата сума на краткотрайните активи на ответника. За 2006г. делът на финансовите средства е 44,20 % от всички краткотрайни активи, за 2007г.- 69,44%, за 2008г.- 34,27%, за 2009г.- 21,18 % и за 2010г. – 16,12 %. Т.е. налице е тенденция при която ответното дружество не е разполагало с достатъчно бързо ликвидни активи . Такава отрицателна тенденция вещото лице е констатирало и при съпоставяне относителния дял на финансовите средства на дружеството спрямо сумата на краткосрочните вземания.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в случая не може да се приеме наличие на  временни затруднения на длъжника, тъй като се касае за задължения, които не са обслужвани през продължителен период от време. Установено е също, че не съществува достатъчно имущество, с което длъжникът да покрие паричните си задължения. Налице е тенденция на влошаване на финансовото състояние на длъжника, чиито краткосрочни задължения бележат висок ръст на нарастване в сравнение с увеличението на краткотрайните му активи. Изводът, който се налага е, че длъжникът не е в състояние да погаси краткосрочните си задължения с наличните си краткотрайни активи, които би трябвало да са поне равни на краткосрочните задължения.

Обстоятелството, че коефициентът на обща ликвидност на ответника за 2 010г. е 1,4818, не е достатъчно, за да се направи извод, че дружеството притежава достатъчно имущество, за да покрие задълженията си. Това е така, тъй като за останалите показатели е констатирана негативна тенденция. Наред с това, както вече се посочи, е установено увеличаване размера на задълженията , които превишават размера на краткотрайните активи. При анализа на последните се установява тенденция на увеличаване, но структурата на краткотрайните активи показва намаляване размера на паричните средства- за 2007г. – 5 927000 лв. , а за 2010г.- 2 330 000 лв., и същевременно увеличаване дела на вземанията от 1 788 000 през 2007г. на 7 554 000 през 2010г.

С оглед на всичко изложено, съдът приема за установено, че ответното дружество  е трайно затруднено да погасява задълженията си и  не разполага с достатъчно имущество за покриване на дълговете, без опасност за интересите на кредиторите си. Налице е хипотезата на чл. 607а ал. 1 от ТЗ и следва да се обяви неплатежоспособността на ответника и се открие производство по несъстоятелност на същия

Съдът следва да определи 08.02.2011 г. за начална дата на неплатежоспособността, тъй като видно от заключението на вещото лице, това е датата, следваща тази, на която ответната страна е извършила последното си плащане към кредитор. Доказателства за извършвани в последствие плащания липсват.

Следва да се наложат възбрана и запор върху имуществото на длъжника, да се назначи временен синдик и да се свика първо събрание на кредиторите.

В полза на ищеца следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1 865  лв.

Във връзка с изложеното и на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ, съдът

 

РЕШИ:

 

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на “А.” ООД, гр. П. , ***, ЕИК ***, с начална дата 08.02.2011г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на “А.” ООД, гр. П. , ***, ЕИК ***

НАЛАГА възбрана и запор върху имуществото на “А.” ООД, гр. П. , ***, ЕИК ***, като се издаде обезпечителна заповед за наложената възбрана.

НАЗНАЧАВА за временен синдик Я.П.А. *** и  определя възнаграждение в размер на 1 000 лева месечно и  срок за встъпване до 20.12.2011 г.

СВИКВА кредиторите на “А.” ООД, гр. П., на първо събрание на 11.01.2012 г. в 14.30 часа в Съдебната палата в гр. Перник, зала № 4, което ще се проведе при дневен ред: 1.изслушване доклада на временния синдик по чл. 668, т. 2 ТЗ; 2. избор на постоянен синдик; 3. избор на комитет на кредиторите.

ОСЪЖДА „А.”ООД, гр. П. да заплати на „Е.- П.” ЕООД, гр. П. сумата от 1 865 лв., представляващи направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение и може да се обжалва  пред Софийския апелативен съд, в седмодневен срок от вписването му в търговския регистър.

ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенция по вписванията за вписването му в търговския регистър на основание чл.622 ТЗ.

РЕШЕНИЕТО да бъде вписано в книгата на съда по чл.634в ТЗ.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и на временния синдик.

 

 

Съдия: