РЕШЕНИЕ
гр. София, 17.05.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I - 28 състав, в публичното съдебно
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател: ИВАЙЛО ДИМИТРОВ
при
участието на секретаря Надежда Масова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 11381/2020 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД от С.Р.Б. срещу „Н.9.“ ЕООД за осъждането на ответното
дружеството да заплати на ищеца сумата от 30 000 евро, като получена на
отпаднало основание по развален предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен между страните по делото на 28.08.2007 г. и допълнително
споразумение към него от 05.04.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 21.10.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане; както и сумата от 9000 евро, съставляваща
обезщетение за забавеното плащане на главното парично задължение в размер на 30 000
евро, начислена за периода на забавата, считано от 14.05.2016 г. до датата на
подаване на исковата молба – 20.10.2020 г.
Съобразно изложените в исковата молба твърдения, на 28.08.2007 г. бил
сключен договор за продажба на недвижим имот, по силата на който ответникът „Н.9.“
ЕООД се задължил да построи и да продаде на С.Р.Б. недвижим имот от жилищна
сграда, находяща се в гр. София, ул. „******, построена в УПИ I-393, 394 в кв.
1023 по плана на гр. София, м. „бул. „България“ - „Хиподрума“, а именно:
апартамент 7.1., на седми жилищен етаж, със застроена площ от 86,67 кв. м.,
състоящ се от дневна, две стаи, кухня, баня-тоалетна и антре с прилежащите му
10,40 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж. Съгласно чл.
2 от предварителния договор уговорената цена за имота от 63 000 евро се заплаща
на три вноски, като първата в размер на 30 000 евро е била заплатена в деня на
подписване на предварителния договор, втората в размер на 30 000 евро се
заплаща в деня на подписване на акт, образец 16, а последната вноска от 3000
евро се плаща при подписване на окончателен договор. Срокът за сключване на
окончателен договор е бил определен на 30.11.2008 г. В деня на подписване на
предварителния договор, ищецът предал на ответника сумата от 30 000 евро, за
удостоверяването на което обстоятелство договорът служи като разписка.
Ответникът не успял да построи и завърши в срок сградата, в която е
бил предвиден за изграждане предметът на предварителния договор, предвид което
на 05.04.2011 г. страните сключили допълнително споразумение с нотариална
заверка, с което продавачът се е задължил да предаде и прехвърли собствеността
върху недвижимия имот, ведно с всички необходими документи, доказващи правото
на собственост, в срок до 31.03.2012 г. Променен бил начинът на заплащане на
продажната цена, като остатъкът от 33 000 евро ще бъде заплатен разсрочено в
рамките на 6 години, посредством плащане на 72 вноски. Страните са договорили,
че при неизпълнение на задължението на продавача за прехвърляне на недвижимия
имот в договорения срок, ищецът има право да развали едностранно договора, а
продавачът се задължава да възстанови на ищеца платената сума от 30 000 евро,
както и да му заплати законната лихва в размер на основния лихвен процент на
БНБ, увеличен с 10 пункта, считано от 28.08.2007 г. до окончателното ѝ
плащане.
Тъй като „Н.9.“ ЕООД, в качеството си на продавач по предварителния
договор, не изпълнил задължението си за прехвърляне на правото на собственост
върху недвижимия имот, включително ответникът изобщо не е придобил право на
собственост върху урегулирания поземлен имот, върху който е следвало да се
изгради сградата, ищецът с нотариална покана от 12.04.2016 г. на нотариус с рег.
№ 578 на НК г. с район на действие СРС, го е поканил да изповядат сделката в
определен срок, като в противен случай договорът се счита развален, считано от
шестнадесетия ден от получаването на нотариалната покана, като ищецът е
претендирал и връщане на сумата от 30 000 евро, както и дължимата законна лихва
за забава в срок от 20 дни от датата на връчване на поканата на продавача.
Поканата е била връчена на 28.04.2016 г., като ответникът не е прехвърлил в
определения 15-дневен срок правото на собственост върху недвижимия имот. В този
случай и с оглед отправената от ищеца покана, предварителният договор се счита за
развален, считано от 14.05.2016 г. Въпреки това ответникът не е възстановил на
ищеца сумата от 30 000 евро, както и не му е заплатил лихвата за забава, поради
което счита, че е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
С отговор на исковата молба от 02.08.2021 г., приложен към молба с вх.
№341532/02.08.2021 г. и допълнение към нея с вх. №341770 от 03.08.2021 г.
ответникът оспорва ищцовата претенция като неоснователна, тъй като дружество не
е получавало сумата от 30 000 евро и същата не е отразена в счетоводството на
ответника, нито е издавана фактура. Предварителният договор бил нищожен поради
липса на уговорка за сключване на окончателен договор за продажба, което е
основен негов реквизит.
Ответникът твърди, че след сключване на предварителния договор ищецът
не му е заплащал никакви суми, като признава, че е получил 30 000 евро, но по
договор за заем, и в този смисъл предварителният договор обезпечавал сключен
договор за заем между управителя на дружеството Н.С.и член на семейството на
ищеца.
Оспорва отправеното на 12.04.2016 г. с приложената към исковата молба
нотариална покана до него волеизявление на ищеца за разваляне на предварителния
договор за продажба да е достигнало до него, тъй като тя не е редовно връчена.
Били допуснати процесуални нарушения от връчителя на нотариуса, доколкото
адресът не е посетен и не е поставено съобщение, нито е била залепена поканата
или съобщение за получаване. Разписката за връчване не била оформена по
надлежния ред, като липсвали вписани дати и часове на посещения на адреса, къде
е залепено уведомлението, кой е връчителят. Счита, че уведомлението за връчване
на нотариалната покана не е било залепено на адреса на управление на
дружеството, нито е пуснато в пощенската кутия. Не е оставено и съобщение за
явяване в нотариалната кантора за получаване на книжа, което да бъде поставено
в пощенската кутия и залепено на видно място. Самата нотариална покана също не
е била залепена, нито пусната в пощенската кутия, което било видно от
разписката към нея. Предвид изложеното поддържа, че към настоящия момент
предварителният договор не е развален и в този случай ищецът не може да се
легитимира в качеството на кредитор.
На следващо място излага, че ищецът е уведомен, че сградата не може да
бъде завършена в уговорения срок по обективни причини, поради което не е
възможно дружеството да изпълни задълженията си за довършване на сградата.
При условията на евентуалност релевира възражение за изтекла
погасителна давност на претендираните вземания - главница и лихви. Сочи, че
процесният предварителен договор за продажба на недвижим имот е сключен на
28.08.2007 г., като действието му е продължено до 31.03.2012 г. с допълнително
споразумение, сключено на 05.04.2011 г, а след 31.03.2012 г. договорът е
прекратил действието си и е започнала да тече погасителна давност, която към
датата на депозиране на настоящата искова молба - 20.10.2020 г. е настъпила.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира
следното от фактическа и правна страна:
От съдържанието на приложения към исковата молба предварителен договор
за продажба на недвижим имот, сключен между страните по делото на 28.08.2007
г., се установява, че „Н.-**“ ЕООД е поело задължение да продаде на С.Р.Б.
недвижим имот, представляващ апартамент №7.1 със застроена площ от 86,67 кв.м.,
находящ се на 7-ми жилищен етаж в жилищна сграда, в гр. София, ул. „******за
сумата от 63 000 евро, от която: 30 000 евро, платими в деня на подписване на
договора и за което според удостовереното в договора самият той служи като
разписка за получената сума; 30 000 евро след подписване на Акт образец 16; и
останалите 3000 евро при съставянето на нотариалния акт. В чл. 3, ал. 1 от договора
е уговорен срок за сключване на окончателния договор след снабдяване с Акт –
образец 16, но не по-късно от 30.11.2008 г.
С допълнително споразумение от 05.04.2011 г. към предварителния
договор, което е с нотариална заверка на подписите рег. №1933/05.04.2011 г. на
нотариус Светлана Златарова, рег. №150 в НК, страните са уговорили нов краен
срок за сключване на окончателен договор – до 31.03.2012 г. В чл. 3 е
договорено оставащата част от продажната цена от 33 000 евро да се плати
разсрочено, считано от датата на нотариалното изповядване на
покупко-продажбата. Съгласно чл. 4 от договора, при неизпълнение на продавача
да прехвърли собствеността до посочената дата, купувачът има право да развали
процесния предварителен договор, в който случай ответникът му дължи връщане на
платената сума от 30 000 евро, ведно със законна лихва, считано от датата на
плащането до окончателното връщане.
Съдът намира, че горепосочените документи установяват породило се
между страните облигационно правоотношение, по силата на което ответникът е
следвало да продаде в срок до 31.03.2012 г. процесния апартамент. Възражението
на дружеството за нищожност на предварителния договор поради липса на уговорка
за сключване на окончателен договор е неоснователно, тъй като при тълкуване
волята на страните, уговореното в чл. 3, ал. 1 от договора задължение на
продавача да предаде имота на 30.11.2008 г., при отчитане на поетото в чл. 1
задължение на „Н.-**“ ЕООД“ да продаде недвижимия имот, както и факта, че и в
двата документа ищецът и ответникът са се означили за краткост „купувач“ и
„продавач“, недвусмислено сочи, че страните са постигнали уговорка да
прехвърлят собствеността най-късно до 30.11.2008 г. Този извод напълно
кореспондира и с последващото изявление на страните в чл. 2 от допълнителното
споразумение, в което е посочено, че в чл. 3 от предварителния договор от
28.08.2007 г. срокът за предаване и прехвърляне на собствеността на имота се
променя от 31.11.2008 г. на 31.03.2012 г.
Автентичността на предварителния договор и споразумението към него не
е оспорена от страните, поради което и на основание чл. 180 ГПК съдът следва да
зачете формалната им доказателства сила, като приеме, че направените в тях изявления
са именно на ищеца и представляващия „Н.-**“ ЕООД. Същите съдържат признание на
ответното дружество, че е получило от С.Р.Б. сумата от 30 000 евро, а
опровергаването му не е проведено. Твърденията в отговора на исковата молба, че
в действителност управителят на ответника Н.Д.С.е получил сумата от 30 000 евро
по договор за заем, предоставен му от В.Л.Б., член на семейството на ищеца, а
не като част от продажната цена по предварителния договор, както и че
последният всъщност обезпечавал договора за заем, са недоказани. Видно от самия
договор за заем, приложен на л. 82 от делото, същият е сключен на 28.09.2007 г.
и следва подписания на 28.08.2007 г. процесен предварителен договор. Освен че
страните по договора за заем са различни от тези по предварителния договор,
макар и свързани лица, нелогично е с подписването на предварителния договор и
направеното в него изявление, че на същата дата 28.08.2007 г. дружеството е получило
процесните 30 000 евро, да се обезпечава заем, който е бил подписан един месец
по-късно, като заемната сума, според представеното от ответника банково
удостоверение изх. №13891/05.05.2015 г. на „Юробанк България“ АД (л. 84), е
преведена от сметката на В.Б.по тази на Н.С.на 02.10.2007 г. Тезата за
симулативност на изявленията относно получаването на част от продажната цена,
се разколебава и от факта, че в значителен период след настъпване на уговорения
на 30.11.2008 г. падеж за връщане на заема, страните по настоящото дело са
подписали вече коментираното допълнително споразумение от 05.04.2011 г., с
което управителят на дружеството повторно е заявил, че получените 30 000 евро
са част от продажната цена, получена от „Н.-**“ ЕООД по предварителния договор.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е бил изправна страна
по предварителния договор и след като в уговорения срок - до 31.03.2012 г.
обещателят не му е прехвърлил собствеността върху апартамента, е налице виновно
неизпълнение от негова страна, породило потестативно право за разваляне на
договора. Обратен извод не следва от твърдението на ответника, че е предупредил
ищеца за невъзможността сградата да бъде завършена в уговорения срок по
обективни причини, тъй като такива обективни пречки не се установява да са
съществували.
За да бъде развален договора е необходимо, наред с наличието на
виновно неизпълнение на ответника, до него да е достигнало едностранно
отправено от ищеца изявление, че договорът се разваля, ако в подходящ срок
изискуемото задължение не е изпълнено. В тази връзка с исковата молба е
представена нотариална покана с рег. №578, том I, от 12.04.2016 г., по описа на
нотариус Л.Л., рег. №44 в НК, в която ищецът кани ответника да му прехвърли
собствеността върху процесния апартамент на петнадесетия ден от получаване на
нотариалната покана или в противен случай, от следващия ден договорът се счита
за развален, като в срок от 20 дни от датата на получаване на нотариалната
покана следва да бъде върната платената цена от 30 000 евро, ведно с дължимата
лихва от дата на получаването ѝ до окончателното връщане. На последната
страница на нотариалната покана е поставен щемпел на нотариуса, в който е
вписано, че на 28.04.2016 г. е удостоверено връчването на нотариалната покана
на адресата „Н.-**“ ЕООД, както и че на 27.04.2016 г. е залепено уведомление по
реда на чл. 47 ГПК и при изтичането на срока по същия член.
По настоящото дело е представено като доказателство удостоверение от нотариус
Л.Л., заведено в общия му регистър под № 2150/20.06.2018 г., разносна книга,
том I, №111 (л. 53 от делото), в което нотариусът е заявил че му е невъзможно
да представи в препис разписка за връчване на процесната нотариална покана, тъй
като в конкретния случай адресатът не е бил открит на посочения адрес, поради
което е било залепено уведомление и с изтичане на срока поканата е оформена
като връчена.
По повод изискана по реда на член 192, ал. 1 ГПК по настоящото дело
разписка за връчване на процесната нотариална покана, е постъпил отговор от
нотариус Л., заведен в общ регистър под №481/23.03.2022 г., в който е заявил,
че на 13.04.2016 г. е залепил уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК и след
изтичане на 14-дневния срок - на 27.04.2016 г. поканата е оформена като връчена
при условията на горепосочената норма. Разписка не е била съставена, тъй като
поканата не е получена лично от адресата или трето лице. Според нотариуса не
съществува законово изискване за съхранение на разписки или други документи, в
които да е описано времето, в което е посещаван адреса, причините, поради които
е залепено уведомление, и други факти относно процедурата по връчване на
нотариална покана и такъв документ не се съхранява при него. Поради изтеклия
дълъг период от време (от 2016 г. до момента) нотариусът е заявил, че не би
могъл да предостави информация дали връчването е било извършено от него или
негов служител.
Съгласно чл. 50 ЗННД нотариусът може да възложи на определен служител
в нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на
чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс. Един от предвидените в
процесуалния закон начини за връчване е чрез залепване на уведомление на
вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на
входната врата или на видно място около нея, като същевременно се пуска и
уведомление в пощенската кутия, ако такава е налична и има достъп до нея.
Съобразно чл. 47, ал. 1 ГПК, този начин на връчване се прилага в случаите,
когато ответникът (в случая адресатът на нотариалната покана) не може да бъде
намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да
получи съобщението. По изрично разпореждане на закона (чл. 50, ал. 4 ГПК)
връчването чрез залепване се прилага и по отношение на търговци и юридически
лица, когато връчителят не намери достъп до канцеларията им или не намери
някой, който е съгласен да получи съобщението. Доколкото прилагането на този
начин е допустимо само при наличието на точно определени предпоставки, за да бъде
извършена преценка относно редовността на връчването, в съобщението трябва да
са посочени конкретно обстоятелствата, които са обусловили прилагането на
такова връчване (изрично в този смисъл определение № 47 от 17.01.2011 г. по ч.
т. д. № 719/2010 г., ІІ т. о. на ВКС).
В настоящия случай нотариусът не е изготвил констативен протокол,
разписка или друг документ, в който да отрази извършените от него или негов
служител действия по връчване на поканата, както и наличието на факти,
обусловили залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК – дали, кога и колко
пъти е посещаван адреса и какво е установено при съответното посещение, на кое
място е залепено уведомлението, включително пуснато ли е в пощенската кутия, и
ако не е сторено това, поради каква причина. В представената по делото
нотариална покана рег. № 578, том I, от 12.04.2016 г., е отбелязано единствено,
че е връчен екземпляр от същата и че е залепено уведомление по реда на чл. 47 ГПК и при изтичането на срока по същия член, без да е посочена причината,
наложила връчването по този начин. С оглед на това не може да се извърши
преценка дали по отношение на адресата в действителност са били налице
предпоставките за приложение на чл. 47 ГПК и съответно - дали връчването е
редовно. Необходимо е да се направи разграничение между удостоверените от
нотариуса действия, които той или натоварено от него длъжностно лице или трето
лице, са извършили, или възприети от нотариуса изявления на трети лица, и
извода му относно приложение диспозицията на правна норма, каквато е хипотезата
при отбелязване, че нотариална покана е връчена при фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК с уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. В тази си част нотариалната покана не
представлява официален свидетелстващ документ, защото не отразява
удостоверяване на факт в компетентността на нотариуса, а негово заключение. Тъй
като в случая релевантните факти относно връчването на нотариалната покана не
са удостоверени, не само в тяхната пълнота, но и изобщо, то съдът не може да
приеме, че е налице осъществяване фактическия състав на разпоредбата на чл. 47,
ал. 5, вр. ал. 1 ГПК.
По изложените съображение и при своевременно оспорване от страна на
ответника на редовността на процедурата по връчване на процесната нотариална
покана, съдът намира за основателно възражението в отговора на исковата молба,
че на посочена дата - 27.04.2016 г. нотариалната покана не следва да се счита
за връчена на дружеството, респективно липсва към този момент надлежно
достигнало до него изявление за разваляне на предварителния договор.
Независимо от този факт, настоящият председател на състава намира, че
ангажираните по делото доказателства сочат, че най-късно на 13.06.2018 г..
ответникът е узнал съдържанието на нотариалната покана. Този извод следва от
приложеното от самото дружество на л. 53-54 от делото удостоверение от нотариус
Л.Л., заведено в общия му регистър под № 2150/20.06.2018 г., разносна книга,
том I, №111. В него е посочено, че то се издава по молба от 13.06.2018 г.,
депозирана от адвокат С.М. по съдебно удостоверение, издадено ѝ от СРС,
41 състав, във връзка с гр. д. №55270/2016 г. с резолюция за снабдяване със
заверен препис от нотариална покана рег. №578, том I, от 12.04.2016 г. В
проведеното по настоящото дело о.с.з. от 21.02.2022 г. страните са уточнили, че
въпросното удостоверение е било издадено от нотариуса във връзка с предходно
водено между С.Р.Б. и „Н.9.“ ЕООД дело по иск с правно основание по чл. 135 ЗЗД.
Съдът намира, че съдържанието на процесната нотариална покана е било
известно на „Н.-**“ ЕООД чрез адв. М., която е процесуален представител на
дружеството, както по настоящото дело, така и в предходен съдебен спор между
същите страни, най-късно на 13.06.2018 г., когато адвокатът е депозирал съдебно
удостоверение пред нотариуса, по силата на което да се издаде заверен препис от
процесната нотариална покана и разписка за връчването към нея. Това действие на
дружеството сочи, че към тази дата то е било узнало за съдържанието на
нотариалната покана, именно поради което и е могло да я индивидуализира с
конкретни дата, регистрационен номер и том, под които са били заведени при
нотариус Л.. Следователно, с изтичане на предоставения в поканата 15-дневен
срок за изпълнение и предупреждението на купувача, че от следващия ден
упражнява правото си по чл. 87, ал. 1 ЗЗД, т.е. на 29.06.2018 г. (шестнадесетия
ден, считано от 13.06.2018 г.), договорът е бил развален, тъй като няма спор,
че ответникът не се е явил при нотариус, за да прехвърли имота, а и самият той
заявява, че не би могъл да изпълни задължението си, защото не е изградил
обекта.
За пълнота следва да се отбележи, че дори и да би се приело, че
нотариалната покана е достигнала до знанието на ответника едва с връчването ѝ
като приложение към настоящата исковата молба в процедурата по чл. 131 ГПК, то
отново е доказано надлежно упражнено право на разваляне на предварителния
договор, тъй като изпълнение на обещателя отсъства и понастоящем.
Развалянето на договора има обратно действие съгласно изричната
разпоредба на чл. 88, ал. 1 ЗЗД, освен при договорите за периодично изпълнение,
какъвто не е процесният случай, поради което всяка от страните дължи да върне
на другата това, което е получила. С отпадане на облигационната връзка, отпада
и основанието, на което „Н.-**“ ЕООД има право да задържи заплатената авансово от
С.Р.Б. част от продажната цена от 30 000 евро, с което е осъществен
фактическият състав на чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД и предявеният главен
иск е изцяло доказан по основание и размер.
Съгласно т. 7 от ППВС № 1/1979 г. при третия фактически състав на чл.
55, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от отпадането на основанието, което в
случая се явява моментът, от който договорът се счита за развален. По
изложените по-горе съображения това е датата 29.06.2018 г., като давността,
която е петгодишна, съобразно правилото на чл. 116, б. „б“ ЗЗД е била
прекъсната с предявяване на настоящия иск на 21.10.2020 г., спирайки да тече докато
трае съдебният процес относно вземането (чл. 115, б. „ж“ ЗЗД). Видно, изтеклият
период е по-кратък от установения в чл. 110 ЗЗД петгодишен за погасяване на
вземането, поради което релевираното от ответника възражение в тази насока е
неоснователно. Доводите в отговора на исковата молба, че началният момент на
давността настъпва след 31.03.2012 г., на която дата предварителният договор се
прекратявал, не съответстват нито на приетото в тълкувателния акт на Върховния
съд, нито на уговореното между страните. Визираната дата е крайният момент, до
който ответникът е следвало да изпълни задължението си по предварителния
договор, отсрочено с допълнителното споразумение от 05.04.2011 г., и според
уговореното в т. 4 от споразумението, с неизпълнението се поражда право на
купувача да развали договора, но същият не се прекратява автоматично. Предвид
това, след 31.03.2012 г. за ищеца се пораждат две паралелни права – да иска
обявяване за окончателен на предварителния договор чрез иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД или да развали договора, като едва с надлежното упражняване на второто
право започва да тече погасителна давност относно претенцията му за връщане на
платената част от продажната цена.
По отношение на претендираната лихва за забава, такава се дължи от
датата на поканата, тъй като се касае за задължение, което не е с предварително
определен срок за изпълнение (чл. 84, ал. 2 ЗЗД). Възприетото от съда, че
ответникът е узнал за нотариалната покана на 13.06.2018 г. и развалянето на
предварителния договор е настъпило на 29.06.2018 г., както и съобразявайки, че
в поканата е посочено, че във връзка с развалянето „Н.9.“ ЕООД е поканено в
20-дневен срок от връчването на поканата да върне платената част от продажната
цена от 30 000 евро, то и следва да се приеме, че след изтичането на този срок,
ответникът изпада в забава. Следователно, от 04.07.2018 г. дружеството е
изпаднало в забава, поради което за периода 04.07.2018 г. – 20.10.2020 г.
(денят, предхождащ датата на депозиране на исковата молба) то дължи лихва в
размер на законната. С помощта на онлайн калкулатор на интернет адрес
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html съдът изчислява, че тя се
равнява на 7000 евро (или равностойността на 13 690,81 лв.). За разликата над
тази сума до претендираните 9000 евро и за периода 14.05.2016 г. – 03.07.2018
г. акцесорната претенция следва да се отхвърли като неоснователна. Възражението
на ответника за погасителна давност е неоснователно, тъй като считано от 04.07.2018
г. до предявяването на иска очевидно приложимата тригодишна давност не е
изтекла.
Като последица от уважаването на главния иск следва да се присъди и
законна лихва (уточнена с молба от 10.09.2021 г.) върху главницата от 30 000
евро, считано от депозиране на исковата молба в съда – 21.10.2020 г. до
окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски за държавна такса съобразно уважената част от исковете, в размер на
2906,96 лв. Претендираните с молба от 10.09.2021 г. разноски за държавна такса,
заплатена за обезпечаването на иска, по ч.гр.д. №9942/2020 г., на СГС, не
следва да се присъждат, тъй като липсват приложени доказателства за тяхното
извършване.
На процесуалния представител на ищеца – адв. Г.Х.следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер по НМРАВ съобразно
уважената част от исковете - 2673,79 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника се дължат разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 128,21 лв., като релевираното
възражение на ищеца за прекомерност на заплатените 2500 лв. съдът намира за
неоснователно предвид че те се явяват под определения по чл. 7, ал. 2, т. 4
НМРАВ минимален размер от 2818,33 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н.9.“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление ***, със съдебен адрес ***, офис 8, чрез адв. С. М., да заплати
на С.Р.Б., с ЕГН **********,***. Х.на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 сумата от
30 000 евро, получена на отпаднало
основание по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот, сключен между страните по делото на 28.08.2007 г. и допълнително
споразумение към него от 05.04.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 21.10.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане; както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 7000 евро, съставляваща
обезщетение за забавеното плащане на главното парично задължение в размер на 30
000 евро, начислена за периода на забавата, считано от 04.07.2018 г. до датата
на подаване на исковата молба – 20.10.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава за разликата над 7000 евро до 9000
евро и за периода 14.05.2016 г. – 03.07.2018 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.9.“ ЕООД, с ЕИК ****** да заплати на С.Р.Б.
с ЕГН ********** съдебни разноски за заплатена държавна такса, в размер на 2906,96
лв.
ОСЪЖДА Н.9.“ ЕООД, с ЕИК ****** да заплати на процесуалния
представител на ищеца – адв. Г.Х.адвокатско възнаграждение в размер на 2673,79
лв.
ОСЪЖДА С.Р.Б. с ЕГН ********** да заплати на Н.9.“
ЕООД с ЕИК ****** съдебни разноски за адвокатски хонорар в размер на 128,21 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: