Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………… /………………… г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ІV касационен състав, в публичното заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Н. ДИЧЕВА
ЙОРДАН ДИМОВ
при секретаря Светлана Стоянова
в присъствието на прокурор Силвиян Иванов
като разгледа
докладваното от съдия Йордан Димов КАНД №1653/2021 г. по описа на
Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на „Болкан енд сий пропъртис”
АДСИЦ, ЕИК *****, представлявано от Л. Д. – изпълнителен директор, чрез адв. Н.Й.,
срещу Решение № 260329/08.03.2021 г. по НАХД №4616/2020
г., с което е потвърдено НП №Р-10-571/12.10.2020 г., издадено от Председателя
на Комисията за финансов надзор, с което на дружеството за нарушение на чл. 4,
ал. 2 ЗДСИЦ, на основание чл.31, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗДСИЦ е наложена
имуществена санкция в размер на 10 000 лв.
Касаторът счита, че
решението е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила, както и че
наказанието е несправедливо. Счита, че законодателят е предвидил ДСИЦ да може
да извършват и други сделки, извън посочените в чл.4, ал.1 ЗДСИЦ, които не са
конкретизирани, но за които е въведено изричното условие да бъдат извън
посочените в чл.4, ал.1 и да са пряко свързани с тяхното осъществяване.
Навеждат се доводи, че в случая е налице сделка, която отговаря изцяло на
определението на търговска сделка по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗДСИЦ. Позовава
се на разпоредби от уреждащи нормативната основа на договор за цесия, в които
се посочва, че прехвърленото вземане е обезпечено с договорна ипотека върху
недвижим имот, който е конкретизиран и придобиването на който всъщност е
крайната цел на ДСИЦ на изгодна цена с оглед обявената несъстоятелност на
неговите собственици. Сочи, че АНО е констатирал само една сделка, която според
него е извършена извън обхвата на чл.4, ал.1 от ЗДСИЦ, като състава на
нарушението по чл.4, ал.2 от ЗДСИЦ изисква да са налице повече от една такава. С
оглед на това намира, че тъй като не е доказано наличие на повече от една
търговска сделка, на основание чл.54, ал.1 от ЗАНН, АНО е следвало да прекрати
административнонаказателното производство. Сочи, че цесията е пряко свързана с
дейността на дружеството. Въз основа на изложеното моли съда да отмени
решението на ВРС, както и потвърденото с него наказателно постановление.
Претендира присъждане на разноски само за производството пред въззивния съд.
Ответникът в депозирани по делото писмени бележки, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата, като намира сочените в нея доводи
за неоснователни. Моли съда да остави в
сила решението на ВРС. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако се
претендира такова.
Представителят на ВОП счита също за неоснователна
касационната жалба, а решението на ВРС за правилно постановено при липса на
основания за неговата отмяна. Моли за решение в същия смисъл.
Съдът в настоящия
си състав като съобрази доводите на страните с данните по
делото приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена
в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна
Фактите по случая са следните:
С Решение
№ 359-ДСИЦ от 28.02.2007 г. на КФН на „Болкан енд сий пропъртис“
АДСИЦ (с предишно наименование „Хюндай Пропъртис“ АДСИЦ) е издаден лиценз
за извършване на дейност като дружество със специална инвестиционна цел:
инвестиране на парични средства, набрани чрез издаване на ценни книжа, в
недвижими имоти (секюритизация на недвижими имоти). На 29.12.2018 г. е проведено
заседание на Съвета на директорите на дружеството, на което било
взето решение за сключване на договор за продажба на вземане (цесия)
с „Гама Финанс“ ЕООД, по силата на който жалбоподателят продава на „Гама
Финанс“ ЕООД свое вземане срещу длъжника „Инвестиционна компания Галата“ АД,
ЕИК **** за цена от 17 735 760 лв., като цената се плаща от жалбоподателят
на датата на подписване на договора за покурко-продажба или чрез прихващане на
насрещни задължения с подписване на двустранен протокол. Вземането
произтича от предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от
25.08.2017 г., сключен между „Инвестиционна компания Галата“ АД като продавач и
„Болкан енд сий пропъртис“ АДСИЦ като съгласно същия жалбоподателят превежда на
купувача аванс за покупка на недвижими имоти в размер от 12 960 000
лв., които е видно от копие на платежно нареждане от 29.08.2017 г. №102PN-**********. На 25.08.2018 г. било сключено допълнително
споразумение към предварителния договор от 25.08.2017 г. по силата на което
страните се споразумяват за начисляване на неустойка по договора в размер на 5%
върху заплатената от купувача сума, равняваща се на 648 000 лв. и
сключване на окончателен договор под формата на нотариален акт в срок до
25.09.2018 г. с ново споразумение от 01.10.2018 г. страните се съгласяват да
прекратят действието на предварителния договор за покупко-продажба на недвижими
имоти и платената вече сума от
12 960 000лв. да бъде възстановена от продавача на купувача, както и
неустойката възлизаща на 648 000 лв., а също и до датата на възстановяване
на платения аванс продавачът да дължи на купувач 0.35% неустойка за всеки ден
просрочие, считано от 01.10.2018 г.
На 31.12.2018 г. е проведено заседание на Съвета на
директорите на „Болкан енд Сий Пропъртис“ АДСИЦ, на което е взето решение
за сключване на анекс към договора за цесия за промяна на цената на 17 735 760
лв.
На 31.12.2018 г. между „Болкан енд сий пропъртис“
АДСИЦ и “Гама Финанс“ ЕООД е сключен анекс към договора за
цесия, с който страните се съгласили цената по договора да бъде намалена на 17
735 760 лв.
Посочената сделка е отразена в годишен финансов отчет на дружеството-жалбоподател
за 2018 г. на стойност 17 735 760
лв.
Със Заповед № З-83/22.03.2019 г. и Заповед №
3-75/13.03.2020 г. на председателя на КФН са определени длъжностни
лица при Комисията за финансов надзор, на които са предоставени правомощия да съставят
АУАН при констатирани нарушения на ЗДСИЦ, между които и М. К. -
главен експерт в отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и
дружества със специална инвестиционна цел“ при КФН.
На 14.04.2020 г. на
дружеството е съставен АУАН за това, че със сключването на процесния договор за
цесия е осъществило сделка, която е извън издадения от КФН лиценз за извършване
на дейност като дружество със специална инвестиционна цел за секюритизация на
недвижими имоти. Актът е съставен в отсъствието на представител на дружеството;
впоследствие е предявен на изпълнителния директор и подписан без възражения. Писмени такива
не са депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт на 12.10.2020 г. е
издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на санкционираното
дружество е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
10 000 лева за извършено нарушение на чл.4, ал.2 от ЗДСИЦ.
За да потвърди наказателното
постановление, решаващия състав на ВРС приел, че АУАН и НП съдържат реквизитите
на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, издадени са от компетентни лица и в сроковете по
чл.34 от ЗАНН. Посочил е, че разпоредбата на чл.4, ал.2 от ЗДСИЦ забранява
дружеството със специална инвестиционна цел да извършва други търговски сделки
извън посочените в ал.1. Този си извод
въззивният съд обосновал с разпоредбата
на чл.4, ал.6 от ЗДСИЦ, която регламентира
задължение за дружествата със специална инвестиционна цел да секюритизират или
само недвижими имоти или само вземания. Счел, че обезпечаването на вземането с ипотека не може
да формира извод, че сделката/цесията/ е пряко свързана с дейността на
дружеството, предвид правната същност на ипотеката – тя обезпечава парично вземане
и дава право на ипотекарния кредитор да се удовлетвори предпочтително от цената
на ипотекирания имот, в чиято собственост и да се намира той. Посочил е, че не
са налице предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН, доколкото се касае
за формално деяние. Санкционната разпоредба – чл.31, ал.3, т.2 от ЗДСИЦ е
претърпяла изменение в частта на размера на санкцията, съдът се е съобразил с разпоредбата на чл.3,
ал.2 от ЗАНН, като оставил установения от АНО размер на санкцията.
Тези фактически констатации и направените въз основа на тях
правни изводи се споделят от касационния съд в настоящия му
състав.
Решението е правилно.
Не може да бъде споделена тезата в
касационната жалба, че договорът за цесия е пряко свързан с осъществяването на
сделка, включена в предмета на дейност на ДСИЦ. В договора за цесия от
31.12.2018 г. е предвидено, че прехвърленото вземане е обезпечено с договорна
ипотека върху недвижим имот, който е конкретизиран, както и придобиването на
този имот. Придобиването на имота е бъдещо и несигурно събитие, поради което не
може да се счита, че ще се осъществи, за да се приеме, че извършената цесия е
пряко свързана с разрешената с лиценза дейност. Поради същите съображения
наличието на ипотека по сделката за цесия, не води до извод, че е сделка която
е свързана с лицензирания предмет на дейност на
дружеството. Ипотеката е реално вещно обезпечение, което служи за
обезпечаване на вземането – чл. 150, ал.1 от ЗЗД, т.е. това е вещно право.
Придобиване на обезпечението не е целта на сделката. В случая изобщо не е
налице сделка, която да попада в обхвата на дейност на ДСИЦ, поради което и
Договора за цесия няма как да бъде „пряко свързан“ с несъществуваща сделка.
В ЗДСИЦ е предвидено ДСИЦ да секюритизира
вземания, но дружеството трябва изрично да притежава лиценз за това, като в
такъв случай ДСИЦ не би имало право да извършва секюритизация на недвижими
имоти. В случая лицензът на касатора предоставя право да извършва само дейност
по секюритизация на недвижими имоти, то извършената покупко-продажба на вземане
е в нарушение на чл.4, ал.2 от ЗДСИЦ/отм./.
Неоснователни са твърденията в касационната
жалба, че въззивният съд не е обсъдил възражението за съобразяване с
разпоредбата на чл.19, ал.6 от ЗКФН. Административнонаказателното производство
се провежда по реда на ЗАНН и започва с издаването на АУАН. В ЗАНН не се
предвижда задължение за изпълнение на чл.19 от ЗКФН, поради което е ирелевантно
обсъждането на процедури за проверка по реда на ЗКФН. В този смисъл връчването
на констативен протокол по ЗКФН няма отношение към административнонаказателното
производство.
Твърденията на касатора, че са били налице
предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН са неоснователни. Нарушението е
формално и за съставомерността му не е необходимо да са настъпили вредни
последици. Същото не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с други случаи на нарушения от този вид. В опровержение на
твърдението на касатора, сключената в нарушение на чл.4, ал.2 от ЗДСИЦ сделка е
на много висока стойност, което завишава степента на обществена опасност на деянието.
Като е потвърдил наказателното постановление,
районният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в
сила.
Предвид крайния изход на
спора и с оглед своевременно направеното искане на процесуалния представител на
касатора за присъждане на разноски, съдът съобрази следното: на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ, и като съобрази, че делото не се
отличава с висока степен на фактическа и правна сложност и е приключило след
провеждането само на едно открито съдебно заседание, съдът намира, че в полза
на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение, изчислено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ в размер на 80 лева, които касационният жалбоподател следва да
бъде осъден да й заплати.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 221
ал. 2 предл. първо от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, ВТОРИ тричленен състав
при Административен съд Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260329/08.03.2021г., постановено от XLV състав на ВРС по
НАХД №4616/2020 г., с което е потвърдено НП №Р-10-571/12.10.2020 г., издадено
от Председателя на Комисията за финансов надзор, с което на дружеството за
нарушение на чл. 4, ал. 2 ЗДСИЦ, на основание чл.31, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т.
2 ЗДСИЦ е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв.
ОСЪЖДА „Болкан енд сий пропъртис” АДСИЦ, ЕИК *****, представлявано от Л.Н.Д. – изпълнителен директор, да заплати на Комисия за финансов надзор юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.