Решение по дело №2057/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1590
Дата: 30 ноември 2021 г. (в сила от 15 ноември 2022 г.)
Съдия: Янка Желева Ганчева
Дело: 20217050702057
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ ............/………………………….., гр. Варна

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд – Варна, двадесет и втори състав на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в открито съдебно заседание в следния състав:

 

Председател: ЯНКА ГАНЧЕВА

 

при секретаря Анна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Ганчева адм.д. № 2057 по описа за 2021 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Камчия" АД, представлявано от И.Ш. - изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление КК "Св. Св. Константин и Елена" - административна сграда против Ревизионен акт № Р-03000320006784-091-001/3.06.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, в частта с която е потвърден с Решение 161/23.08.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“– Варна при ЦУ на НАП и  на дружеството са установени задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС, както следва: за д.п. м.05.2019 г. - 1584.52 лв. главница и 281.28 лв. лихви, за д.п. м.06.2019 г. - 5165.70 лв. главница и 916.99 лв. лихва, за д.п. м.07.2019 г. - 1403.32 лв. главница и 249.11 лв. лихви.

 

Жалбоподателят поддържа, че РА е незаконосъобразен.  За да откажат правото на жалбоподателя да приспадне данъчния кредит върху описаните доставки, ревизиращите са приели, че макар и строителната услуга по издадените от "Сейлър шип къмпани М." ЕООД фактури да е действително получена от "Камчия" АД, то издателя на фактурите не е действителния доставчик. Преценено е, че е  налице субективна симулация изразяваща се в обстоятелството, че доставчика на строителната услуга не е посочения във фактурите, по които ревизираното лице е упражнило правото на данъчен кредит, предмета на доставките е наличен, но не е създаден от доставчика по фактурите, поради което с оглед липсата на данъчно събитие, начисления данък по фактурите е начислен неправомерно. Жалбоподателят оспорва констатациите на ревизиращите отразени в РД и РА. Поддържа, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на РА, не са извършени всички необходими действия по установяване на правно релевантните факти, като не е положил необходимата грижа за издирване на третите лица - съконтрагенти на задълженото лица, респективно не е изискал и анализирал предоставените от тях документи  и обяснения. Ревизиращия орган не е положил необходимата грижа да проведе проверката обективно, всестранно и пълно при спазване принципа на добросъвестността при изискване на необходимите за ревизията документи и при установяване на адресите на съответните ФЛ и ЮЛ.  РА е постановен в нарушение на материалния закон, липсват каквито и да е мотиви и правни изводи, водещи до извода му за твърдяната субективна симулация на процесните доставки. Поддържа, че всички описани фактури в РА обективират реални доставки, при осъществяването, на които "Камчия" АД е действало добросъвестно, в качеството на възложител, съобразно сключен договор на основен ремонт на бунгала. Със сключването на договора се е породила облигационна връзка между посочените дружества, изразяваща се в задължение на изпълнителя - доставчик да извърши уговорения ремонт срещу определено в договора заплащане. В изпълнение на горното са съставени и представени всички необходими документи: договор, фактури и протоколи. Правомерно жалбоподателят се е възползвал от правото си да приспадне данъчен кредит по описаните в РА фактури. Изводът на  ревизиращите органи е обусловен от превратното интерпретиране и игнориране на представените фактури. Моли да се постанови решение с което да се отмени РА, в частта, в която е потвърден с Решение № 151/2021 г. на Директора на ОДОП при ЦУ на НАП. В уточняващи молби от 5.10.2021 г. и 1.11.2021 г. процесуалния представител на жалбоподателят поддържа, че договора за СМР по своя характер е неформален, поради което в процеса на осъществяване на СМР е възможно неговия предмет да бъде изменян, както с анекси, така и устно. В случая след започване на изпълнение на договорените СМР се е породила необходимост от изпълнение на допълнителни СМР, както и отпадане на някои уговорени. Страните са преценили, че устното възлагане е оперативно оправдано и са се придържали към този тип отношения. Това е довело до разликите посочени в РА между обема на писмено договореното  и изпълненото, както и в отчетените в протоколите извършени СМР и тези описани в договора.  Избраният изпълнител е единствения проявил интерес от изпълнение на необходимите СМР,  касае се за отдалечен район с ниска концентрация на дружества осъществяващи подобни дейности, поради необходимост от продължаване на туристическата дейност, жалбоподателя е бил лишен от избор на изпълнители.  За жалбоподателя е обективно невъзможно да изследва наличието на ресурсна и кадрова обезпеченост на дружеството изпълнител и дали лицата осъществили СМР са били служители на изпълнителя или трето лице. Жалбоподателят е направил всичко възможно в рамките на неговата правна сфера да се убеди, че изпълнителя е в състояние да изпълни възложените СМР, както и че изпълнението съответства във всеки един етап на възлагането.

 

Ответникът - Директорът на Дирекция „ОДОП“, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Поддържа, че в хода на съдебното производство не са събрани доказателства, които да оспорят констатациите на органите по приходите. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение. В депозирани писмени бележки сочи, че в хода на съдебното производство не са ангажирани годни доказателства за извършени СМР по оспорените фактури, поради което за жалбоподателят не възниква право на приспадане на данъчен кредит по същите.

 

Като взе предвид становищата на страните, прецени по отделно и в съвкупност доказателствата и разпределението на доказателствената тежест, съдът достигна до следните фактически установявания и изводи:

 

Ревизионното производство е започнало със ЗВР № Р-03000320006784-020-001 / 10.11.2020 г., с която е възложено на С. К.  - ръководител на ревизията и П. С. – ст. Инспектор по приходите да извършат ревизия на „Камчия“ АД, с обхват: корпоративен данък за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., данък върху добавената стойност за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019г. Указано е извършване на ревизията в срок от 3 месеца от връчване на ЗВР – т.е. от 13.11.2020г.  Със Заповед ЗИЗВР № Р-03000320006784-020-002 / 12.02.2021 г.  е удължен срока на ревизията до 15.03.2020 г., същата е връчена на 12.02.2021 г. Със Заповед ЗИЗВР № Р-03000320006784-020-003 / 11.03.2021 г. е продължен  срока на ревизията до 13.04.2021 г., заповедта е връчена на 11.03.2021 г.

 

В срока по чл.117 ал.1 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад № Р-03000320006784-091-001/03.06.2021 г., фактическите констатации и предложените за установяване задължения в който са възприети в Ревизионния акт № Р-03000320006784-091-001/03.06.2021 г.  С РА на дружеството са установени допълнителни задължения в общ размер на 9600,92 лв., от които задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС както следва:  за д.п. м.05.2019 г. - 1584.52 лв. главница и 281.28 лв. лихви, за д.п. м.06.2019 г. - 5165.70 лв. главница и 916.99 лв. лихва, за д.п. м.07.2019 г. - 1403.32 лв. главница и 249.11 лв. лихви.

 

В хода на ревизията е установено, че РЛ води счетоводна отчетност съгласно ЗСч и прилага Международни счетоводни стандарти, ГФО на дружеството подлежи на одиторска заверка. „Камчия“ АД води текущо счетоводно отчитане по способа на двустранно счетоводно записване на първични счетоводни документи и счетоводни операции. Счетоводните сметки през 2019 г. са водени аналитично.  Основна дейност на дружеството е отдаване под наем на собствени имоти - бунгала, която е със сезонен характер. Отчита приходи от наеми на бунгала, наеми на търговски обекти, от префактурирани консумативи и др.

 

Установено е, че през ревизирания период „Камчия“ АД, във връзка с извършен ремонт на бунгала „***“ дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по доставки с изпълнител „Сейлър Шип къмпани М.“ ЕООД  по следните фактури:

1.Фактура № 201/30.05.2019 г., с данъчна основа 7922.60 лв. и ДДС 1584.52 лв.,

2.Фактура № 202/06.06.2019 г., с данъчна основа 8610.50 лв. и ДДС 1722.10 лв.,

3.Фактура № 204/13.06.2019 г., с данъчна основа 7388.50 лв. и ДДС 1477.70 лв.,

4.Фактура № 205/20.06.2019 г., с данъчна основа 9829.50 лв. и ДДС 1965.90 лв.,

5.Фактура № 206/03.07.2019 г., с данъчна основа 7016.60 лв. и ДДС 1403.32 лв.

 

В хода на ревизионното производство е приобщен учредителен акт – устав на ЕООД „Сейлар шип къмпани М.“ от 6.02.2019 г., приет и подписан от П. Д.,  в който е отразено, че предмет на дейност на дружеството е търговски сделки, покупка на стоки, строителство и обзавеждане на недвижими имоти.

 

С протокол от 27.01.2021 г. към доказателствата по ревизионното производство е приобщен протокол № П-03000320076726-073-001/11.09.2020 г. съгласно който при проверка на „Камчия“ АД за установяване на факти и обстоятелства от дружеството са представени фактури и договор сключен между „Камчия“ АД и  „Сейлър шип къмпани М.“ ЕООД, както и протокол за установяване на реално изпълнените СМР с дати от 13.06.2019, 6.06.2019 30.05.2019 г, 28.06.2019 г., 20.06.2019 г. 

 

На 21.05.2019 г. е сключен договор за изпълнение на основен ремонт на бунгала „***“ между „Камчия“ АД и „Сейлър шип къмпани М.“ ЕООД, с предмет на договора – изпълнение на СМР – основен ремонт на бунгала – къмпинг „***“. Отразено е, че възложените СМР се изразяват в следните дейности: поставяне на теракот, фаянс, боядисване, подмазване, монтаж санитария.  Изпълнителя е приел да извърши основния ремонт на бунгалата, като в т.2.1 е уговорено, че конкретните дейности, труд, вложени материали посочени от възложителя, себестойност и др. са описани в Приложение № 1 неразделна част от договора. Всички дейности – вложен труд, материали посочени изрично от възложителя и разходи са включени в цената на настоящия договор. В т.3 е уговорено, че плащанията по договора на извършените СМР се определят по единични цени без ДДС, описани в Приложение № 1, уговорените цени са твърди и не подлежат на промяна. Изпълнителя е запознат с обекта, направил е оглед и е преценил цената на видовете СМР.  Уговорен е и краен срок на изпълнение.  В т.6 от договора е посочено, че стойността на договорените за изпълнение СМР при договорената твърда единична цена се заплаща както следва: след завършване на СМР и подписване на приемо-предавателен протокол между страните. Протокола установява фактическо приемо-предаване и не установява скрити недостатъци и явни такива проявили се след подписването му.  В договора липсват данни за обема възложена работа и цената на услугата. В приложение №1 към договор от 21.05.2019 г. са посочени конкретни ремонтни дейности: монтаж фаянс/гранитогрес – 14 лв./ кв.м., монтаж и демонтаж бойлер 28 лв. на брой, боядисване латекс, фасаген, боядисване врати, лакиране на бани - 2.50 лв./кв.м., лакиране веранда – 5 лв./кв., монтаж первази 2 лв./л.м., поставяне на плот за мивка  плочки 35 лв./бр., смяна на дъски – 10 лв./бр., монтаж и демонтаж на тоалетни чинии/моноблок – 25 лв./бр., монтаж и демонтаж на батерии – 10 лв./бр., подмазване на цимент 10 лв./м. Цените са без ДДС.

Към всяка една от петте фактури са представени протоколи за установяване на реално изпълнени СМР, в  протоколите са посочени наименованията на видовете СМР, мярката, количеството и единичната цена. В протоколите е посочено, че са подписани за изпълнителя от П. Д. и за  възложителя от И. К. и Е. Д..

 

От  протокол  № П-03000320076726-073-001/11.09.2020 г. се установява, че  е изготвено ИИНП от 18.06.2020 г. с което е изискано да се извърши насрещна проверка на „Сейлър шип къмпани М.“ ЕООД, в тази връзка са изискани заверения копия на фактури за продажби издадени от дружеството на „Камчия“ АД за периода от 1.04.209 г. до 31.07.2019 г., данни за отразяване в счетоводството, копия от хронологичен регистър по сметка *** партида „Камчия“ АД, банкови и касови първични документи, документи за платени аванси, разчетни сметки и  др., данни за сключени договори, приемо-предавателни протоколи, фактури, стокови разписки за закупуване на материали, бележки за експедиция и др., както и ведомост за РЗ, трудови договори, регистър на сметки за начисляване на РЗ и социални осигуровки, аналитичен регистър на сметки от гр.20, договори и анекси с подизпълнители, във връзка със сключен договор от 21.05.2019 г.  Извършена е насрещна проверка на „Сейлър шип къмпани М.“, обективирана в протокол № П-03000320106056-141-001/23.07.2020 г., в който е отразено, че е изготвено ИПДПОЗЛ от 19.06.2020 г., за връчването му двукратно са посетени адреса за кореспонденция и управление на дружеството, при което представляващ на дружеството, упълномощено от него лице или лице за контакт не са открити. За извършените посещения са съставени два броя протоколи от 19.06.2020 г. и 26.06.2020 г., поставено е съобщение по чл. 32 от ДОПК, изпратено е на ел. адрес на дружеството и е публикувано в интернет. Съобщение е изпратено и с обратна разписка, която не е върната. В законоустановения срок не се е явило лице за получаване на ИПДПОЗЛ, не са представени и изисканите документи. За целите на проверката е извършено приобщаване на документи, декларирани от „Сейлър шип къмпани М.“  ЕООД в ТР – декларация по чл. 13 ал.4 от ЗТР, съгласие – образец на подписа,  адвокатско пълномощно. В хода на проверката са приобщени и декларирани данни от дружеството  в ИС на НАП, установено е, че няма назначено лице П. Д. на трудов договор. Прието е, че декларирания подпис в ТР на П. Д. не съответства на този поставен на договор за изпълнение на основен ремонт от 21.05.2019 г. , както и на тези поставени на протоколите за установяване на реално извършени СМР.  В резултат на извършената проверка на „Сейлър шип къмпани М.“ ЕООД е прието, че следва да бъдат предприети действия по чл. 176 ал.1 т1, т.4 и т.6 от ЗДДС. Издаден е акт за дерегистрация на дружеството от 5.03.2020 г.  В хода на проверката  в ИС на НАП е установено, че дружеството има декларирани десет трудови договора, няма данни за прекратяване на договорите,  за лицата, за които са подадени уведомления по чл. 62 от КТ за сключени трудови договори няма  подадени декларации обр.1 и 6 и съгласно действащата Наредба. Установени са подадени декларации №1 за три лица, с които няма декларирани данни за сключени трудови договори. За посочените лица няма подадени данни по чл. 74 от ЗДДФЛ, доходи от извънтрудови правоотношения. От лицата няма подавани ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за деклариране на получени доходи през 2019 г. От „Сейлър шип компани М.“ ЕООД има подадени декларации обр.6 за три лица, които са формирали задължения на дружеството по здравно-осигурителните фондове за 2019 г. няма данни тези задължения да са платени от дружеството. Във връзка с горепосочената проверка на 20.08.2020 г. са депозирани обяснения от „Камчия“ АД, съгласно които, през 2019 г. е извършен ремонт на комплекс „***“, поради кратките срокове до началото на сезона, дружеството е разполагало с ограничено време за намиране на изпълнител на СМР. Публично са разпространили, че ще извършват ремонт, като едно от дружествата което е проявило интерес било „Сейлър шип къмпани М.“ ЕООД, представлявано от П. Д.. Извършените СМР са актувани с протоколи обр. 19 поетапно, за които РЛ е получило фактури по електронен път, без да са налице данни за контакт с издателя. Протоколите и фактурите са подписани от управителя П. Д.. Отразено е, че „Камчия“ АД не разполага с други документи освен представените, не разполага с данни за материално-техническата обезпеченост на изпълнителя, с трудови договори и др. на изпълнителя. Писмена кореспонденция не е водена със „Сейлър шип къмпани М.“ ЕООД. Всички разговори са били лично между служители на „Камчия“ АД и представители на изпълнителя или по телефона.

 

В хода на ревизията е установено наличие на подадени от „Сейлър шип къмпани М.“ ЕООД декларации обр.1 за три лица – Д. В., С.А. и П. Д.  за периода м.01.2019 г. за  работни дни, осигурителен доход 1145.45 лв., и за пълни работни месеци за периода от м.02.2019 г. до м.08.2019 г. – за осигурителен доход от 2 800 лв., като всички декларации са подадени на 10.09.2019 г. За трите лица няма подадени уведомления по чл. 62 от КТ за сключени трудови договори,  при справка в ПП СУП за В.,  А. Д. не е установено наличие на действащи трудови договори през 2019 г. декларираните задължения за данъци и осигурителни вноски не са платени от работодателя. При анализ на справка за всички подадени уведомления от „Сейлър шип къмпани М.“ ЕООД по чл. 62 от КТ  са установени подадени уведомления на 4.05.2019 г. за десет лица  - С. П., П. И., А. Г., М. М., Х. Х., С. Х., П. Г. А. А., А. А. и Г. Г.. За 10-те посочени лица няма подадени декл. Обр.1 с данни за осигурените лица и обр.6. До всички работници на дружеството са изпратени по пощата с обратна разписка Искания за представяне на документи и обяснения от трети лица. Изискано е лицата да потвърдят декларираните данни, да представят копие от сключен трудов договор, допълнителни споразумения, данни за прекратяване на трудов договор. Обяснения относно действително отработеното време, на каква длъжност са били, каква работа са изпълнявали, на кое работно място, с какво работно време, кой е възлагал задачите, получавани ли са възнаграждения, от кого са изплащани същите и др.  За три от лицата обратните разписки са върнати с отбелязване, че са в чужбина, за две от лицата обратните разписки са върнати с отметка „непотърсена“, за едно с отметка „преместен“, а за останалите не са върнати.  Извършен е анализ на данните в системата на НАП за „Сейлър шип къмпани М.“ ЕООД, като е установено, че регистрирания оборот на дружеството е  1 575 485.40 лв. Декларираните резултати по СД по ЗДДС не са внесени от дружеството , като същото в периода от м.04.2019 г. до м.01.2020 г. има задължения в големи размери, които не се обслужват.

 

Депозирани са и писмени обяснения от „Камчия“ АД от 10.02.2021 г. , във които е посочено, че материА.те за извършения ремонт на къмпинг „***“ през 2019 г. са доставени поетапно от съответните доставчици и са вложени директно в строително-монтажните дейности. Приемането им е извършено от служител на дружеството, назначен на трудов договор като организатор стопанска дейност и отговарящ за къмпинга. Материали на склад не са заприхождавани и няма залежали, неизползвани такива. Всички доставки са предадени директно, още същия или следващия ден на служители на дружествата, наети за извършване на СМР по договори. Към края на 2019 г. не са признати текущи разходи за периода и/или ДМА, поради намерение на ръководството да продължи с ремонтната дейност и през следващите отчетни периоди. Дейностите са спрени поради началото на активния летен сезон и наличието на туристи в базата.

 

При анализ на събраните в хода на производството доказателства, ревизиращите са преценили, че в представения договор за СМР липсват данни за обема възложена работа и цената на услугата, отделно от това е преценено, че договора е идентичен с други два договора сключени между „Камчия“ АД и „А. фаянс“ ЕООД и „Жорес“ ЕООД. При съпоставка на видовете дейности, включени в Протокол за установяване на реално извършени работи е установено, че са налице такива, които не са включени в приложение № 1 към договора. Преценено е, че е налице несъответствие във видовете работа и цените, които са в пълно противоречие с договореностите, отразени в приложение № 1 към договора и с клаузата, че цените са твърди и не подлежат на промяна.  Направен е извод, че лицата извършили процесните СМР не са лицата, участвали при съставяне на договора за изпълнение на основен ремонт на бунгала „***“. От ревизираното лице не са представени приемо-предавателни протоколи за предаване на строителни материали, уреди за монтаж, които се твърди че са вложени директно в строителните дейности. Липсва връзка между отделните документи и осчетоводените операции, поради което липсва надлежна одитна следа между издадените от „Сейлър шип къмпани М.“ ЕООД фактури и извършената доставка. Доказателства за изпълнение на доставката не са представени от изпълнителя, установена е липса на безспорни доказателства, че изпълнителя разполага с ресурси за изпълнение на фактурираните услуги. Изпълнението на услугите не е потвърдено и от работниците, назначени на трудови договори в периода на издаване на фактурите. Макар и трудовите договори да не са прекратени, част от лицата са в чужбина.  „Камчия“ АД не е поддържал контакти с доставчика, който е избран на случаен принцип, не са водени преговори, не са предприети действия за установяване на възможността дали същия може да изпълни доставката.  Ревизиращите при преглед на представените договори за изпълнение на основен ремонт, фактури, протоколи за установяване на реално извърне СМР и подписа на Д. положен върху учредителния акт, установили, че подписите не са идентични.

 

В хода на ревизията е направен извод,  че строителната услуга на обект къмпинг „***“, документирана с фактури издадени от „Сейлър шип къмпани М.“ ЕООД е действително получена от „Камчия“ АД, което се потвърждава от представените доказателства за закупени строителни материали, оборудване – бойлери, смесители, плочки и др., които доставки са декларирани в дневника за покупките и отчетени по сметка *** разходи за придобиване на ДМА. Въпреки наличието на предмета на строителната услуга, е преценено, че липсват доказателства, че доставчик на строителните услуги е „Сейлър шип къмпани М.“ ЕООД по 5 р. фактури, преценено е, че е налице субективна симулация, доставчик на услугата не е посочения във фактурите за покупки, по които ревизираното дружество е упражнило право на данъчен кредит, предмета на доставката е наличен, но не е създаден от доставчика, посочен във фактурите. Налице са документи ,съставени от „Сейлър шип къмпани М.“ ЕООД без да е налице данъчно събитие – строителна услуга, извършена от лицето, посочено като изпълнител по доставката. С оглед липсата на данъчно събитие, начисления данък по доставките е начислен неправомерно. По изложените доводи и на осн. чл. 70 ал.5 от ЗДДС е преценено, че не е налице право на приспадане на данъчен кредит по 5  фактури издадени от „Сейлър шип къмпани М.“ ЕООД.

 

Издадения РА е обжалван от дружеството, като с решение № 161/2021 г. акта е потвърден в частта на определените задължения по ДДС за д.п.м.05, 06 и 07.2019 г.

 

В хода на съдебното производство е разпитана свид. С. А..  Свидетелката работи в счетоводството на „Камчия“ АД от 2009 г. През м.04.2019 г. ръководството на дружеството решило да обнови базата, обяви не били пускани, тъй като нямало технологично време. От предишни инициативи дружеството имало контакт със „Сейлър шип къмпани М.“ ЕООД, което било препоръчано от предходния управител на къмпинг „***“.  Било необходимо да се извърши основен ремонт на бунгалата, за което е направен предварителен разчет. За жалбоподателя било ясно, че в хода на работата могат да изникнат и други неща, за което изпълнителя бил предупреден. Всички 94 бр. бунгала били ремонтирани, те били от различен тип, включително с различен инвентар. Три дружества работили по различните бунгала. Материалите се осигурявали от „Камчия“ АД  по поръчка на съответния изпълнител, тъй като дружеството нямало склад, имали уговорка с „Хоуммакс“ да съхраняват в тяхна база закупените материали, като при заявка да ги предоставят. С трите дружества, които се отзовали за извършване на ремонта били сключени еднотипни договори. Комуникацията при изпълнение на СМР със  „Сейлър шип къмпани М.“ ЕООД била осъществявана чрез техническия ръководител на екипа изпълнител, който се казвал С.. Имало план за работа, след предоставяне на заявка от изпълнителя, дружеството жалбоподател предавало материалите, при необходимост  представител на изпълнителя се свързвал с управителката на къмпинга или друг служител,  и съответно се поръчвали материалите. По повод актуването на извършената работа имало договореност всеки петък да се актуват свършените дейности от двама служители на възложителя, които минавали по бунгалата и описвали извършените дейности, съставял се протокол обр. 19, на база на който се извършвало плащане и фактуриране.  Свидетелката сочи, че не са имали проблеми при комуникацията със  „Сейлър шип къмпани М.“ ЕООД, не е имало и проблем относно качеството на свършената работа. Фактурите били издавани след извършване на плащането. Закупените материали били отразени в счетоводството на „Камчия“ АД, документи за предаване на материалите на изпълнителя не били съставяне. Анекс със  „Сейлър шип къмпани М.“ ЕООД не е сключван, тъй като страните по договора били наясно с възможността за възникване на допълнителни дейности, имали устна уговорка да бъде поета и допълнителна работа, която ще им бъде заплатена. Свидетелката сочи, че е била при извършване на актуването на свършената работа, но не е присъствала при подписване на договора, фактурите и при подписването на протоколите за извършена работа.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на задължителното административно обжалване на РА в частта потвърден с Решение № 161/2021 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Варна, поради което е ДОПУСТИМА.

 

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от органа по приходите възложил ревизията и от ръководителя на екипа, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци влечащи неговата нищожност.

 

В хода на ревизионното производство не са допуснати твърдяните съществени нарушения на процесуалните правила. Ревизиращите са изискали представяне на документи и обяснения както от жалбоподателя, така и от „Сейлър шип къмпани М.“ ЕООД и от множество физически лица, за които са налице данни, че може да имат връзка с доставката, приобщени са и множество доказателства от други производства. Извършен е анализ на всички събрани по делото доказателства, въз основа на които  ревизиращите са формирали изводите си.

 

Спорът, така както е поставен за решаване, е относно наличието, или съответно - липсата на законовите предпоставки за признаване правото на данъчен кредит на дружеството-жалбоподател по пет броя фактури издадени от „Сейлър шип къмпани М.“ ЕООД.

 

Органите по приходите са извели основанието на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, т. е. че данъкът при доставчика е начислен неправомерно. Съгл. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките или услугите се използват за целите на извършените от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице му е доставил, или предстои да му достави. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по закона за получени стоки или услуги по облагаеми доставки. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем по арг. чл. 68, ал. 2 от ЗДДС. На датата на възникване на данъчното събитие по см. чл. 25 от ЗДДС данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. Данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността на стоката е прехвърлена или услугата е извършена – чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена реална доставка, която изпълнява критериите на чл. 9 от ЗДДС.

 

Относно предпоставките за отказ за правото на приспадане на данъчен кредит следва да се анализира текста на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Цитираният текст предвижда, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Законът не съдържа легална дефиниция на понятието "неправомерно начислен данък". Общото правно тълкуване в най-широк смисъл е, че неправомерно е това начисляване на данък, което е извършено в нарушение на закона. Законовите изисквания за начисляване са посочени в чл. 86, ал. 1 ЗДДС. Комплексният анализ на предпоставките за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит, посочени по-горе, и основанието за отказ на такова право по чл. 70, ал. 5 ЗДДС показва, че неправомерното начисляване трябва да е свързано само с пряката доставка, по което се упражнява правото на данъчен кредит; че това неправомерно начисляване не предпоставя и не изисква установяване на произход на стоката, както и че то не е в зависимост от действия на доставчика, за които получателят няма как да узнае и няма задължение да знае, поради което и не може да носи отговорност за тях.

 

Фактическите констатации в РА, са довели ревизиращия екип до извода, че не е налице реална доставка  на услуги от посочения във фактурата доставчик „Сейлър шип къмпани М.“ ЕООД, както и че от жалбоподателят не са представени безспорни доказателства за това, поради което не е налице право на приспадане на данъчен кредит по 5 бр. фактури.

 

При подобно оспорване в тежест на жалбоподателя е да установи наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС вр. чл. 9 от ЗДДС, съответно в тежест на органите по приходите е да установят наличието на относителна субективна симулация или данъчна измама.

 

Съдът намира, че в конкретният казус дружеството-жалбоподател не е провело успешно дължимото пълно и пряко доказване на всички елементи от сложния фактически състав, съответно – недоказано остана претендираното от него право на приспадане на данъчен кредит по  5 бр. фактури с предмет: доставка на услуги.  Действителното извършване на доставките, по които се претендира право на приспадане, е признато от трайната практика на СЕС като необходимо условие за възникване на претендираното право.

 

В тежест на лицето, претендиращо право на приспадане, е да установи всички предпоставки за възникването и правомерното му упражняване, като с определение от на основание чл. 171, ал. 1 и ал. 4 от АПК, съдът изрично е указал на жалбоподателя, че в негова тежест е да ангажира доказателства за действително извършена доставка по фактурите предмет на оспорване, като са дадени  указания за представяне на доказателства.

 

При анализ на представените доказателства в хода на ревизионното производство и тези представени в съдебното производство се установи следното:

 

Не е спорно между страните, че жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури издадени от „Сейлър шип къмпани М.“ ЕООД.  От страна на прекия доставчик не са представени доказателства във връзка с изпълнение на доставките, не са представени и доказателства за техническа и кадрова обезпеченост на дружеството.  По делото е представен договор за изпълнение на ремонт на бунгала "***".  Страните са се договори да бъде извършен основен ремонт на бунгала, като видовете СМР дейности, труд, себестойност, материали са описани в Приложение № 1 към договора. В договора е отразено, че дейностите са включени в цената, налице е и клауза, че уговорените цени са твърди и не подлежат на промяна, че изпълнителя на обекта е запознат със същия, направен е оглед. От представените протоколи за установяване на реално изпълнение на СМР е видно, че в същите са вписани дейности, които не фигурират в Приложение № 1. Не са представени доказателства за възложените количества СМР, нито в ревизионното, нито в хода на съдебното производство. При анализ на представените доказателства се установява, че липсва конкретно възлагане на  част от извършените дейности, респективно как те са калкулирани в цената на услугата. Макар и в договора да е посочено, че е извършен оглед на обекта, в представените протоколи за извършени СМР са посочени дейности, за които липсват данни да са възложени, респективно да е уговорена цена.  Правилни са изводите на ревизиращите, че е налице и съществено разминаване между уговореното количество работа и извършеното такова по отношение на демонтажа и монтажа на бойлери, мивки, душ кабини и други. По изложените доводи, съдът приема, че от жалбоподателят не са представени документи, удостоверяващи възлагането на конкретни по вид дейности, техния обем, количество и цена. Липсват доказателства изпълнителя да е уведомил възложителя за необходимостта за извършване на допълнителни СМР, те да са договорени в обем и стойност с възложителя. Така представените протоколи за установяване на реално извършени СМР не кореспондират с представения договор и липсват безспорни данни, че са извършени от дружеството, вписано като изпълнител в договора. Не са представени и доказателства за предавани материали на изпълнителя, във връзка с възложените СМР, липсват данни по какъв начин са остойностени извършените дейности, извън посочените в Приложение № 1.  В представените по делото договор, фактури и протоколи е посочено, че са подписани от П. Д.. При сравнение с подписа на Д. в съгласие - образец на подписа, депозирано в ТР,  се установяват съществени различия. Разпитаната по делото свидетелка заяви, че не е присъствала при подписване на представените писмени доказателства. Предвид изложеното правилно ревизиращите са преценили, че представените доказателства не удостоверяват договаряне за извършване на СМР между жалбоподателя и „Сейлър шип къмпани М.“ ЕООД.

От събраните в хода на ревизионното производство доказателства не се установи, че дружеството има необходимата техническа и кадрова обезпеченост да стори това. От доставчика не са представени доказателства за наличие на нает персонал, заплатени възнаграждения на същите. От извършените справки от системата на НАП е установено, че „Сейлър шип къмпани М.“ ЕООД за периода от м.02 до м.09.2019 г. са подадени уведомление по чл. 62 от КТ, но липсват декларации обр.1 и обр.6 за изплатени възнаграждения и начислени осигурителни вноски, не са представени ведомости за заплати. Липсват и доказателства за кадрова обезпеченост на дружеството, както и такива от които да се направи извод, че дружеството доставчик е участвало при извършване на услугите. От дружеството изпълнител не са подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г., както и ГФО.

Събраните гласни доказателства в настоящото производство не променят направените изводи от ревизиращите. Свид. А. сочи, че е имало устна договорка за допълнително извършените СМР, но не посочва начина, по който същите са остойностени. А. сочи, че всеки петък се е приемала извършената от изпълнителя работа, за което се съставяли протоколи. Видно от датите на представените по делото протоколи те са от различни дни от седмицата, а не от петък.  Отделно от това свидетелката заявява, че е участвала при изготвяне на протоколите за извършена работа, но не и при подписване на същите от страна на изпълнителя.

Представените в хода на производството частни документи са оспорени от ответника, документите не са без обвързваща съда материална доказателствена сила.

Съдът споделя доводите на ответника, че в случая се касае за фактуриране на доставки, за които не се доказа да са изпълнени от „Сейлър шип къмпани М.“ ЕООД, налице е симулативност на доставките.  Упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит не обхваща ДДС, който само е посочен във фактурата, но не е дължим /решение на СЕС по дело С-454/98, т.53/. Само по себе си посочването на ДДС във фактура, без реално да е настъпило данъчното събитие, не може да обоснове право на приспадане за получателя. 

За признаване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да е установено осъществяване на всяка конкретна фактурирана доставка аи по отношение на лицата,  които са посочени като страни по доставката - получател и доставчик. С това доказване жалбоподателя не се е справил. Не може да се приеме, че се касае до действия на доставчика, за които получателят трябва да отговаря, или че администрация е прехвърли върху данъчни субект собствените са задължения по осъществяване на контрола. Ако процесната доставка е извършена реално и въобще облигационните отношения между ревизирания субект и неговия доставчик са се развили по начина, по който се твърди, то самият получател следва да притежава доказателства за самото изпълнение. Действително както нееднократно СЕС в своите решения подчертава, принципът на данъчния неутралитет изисква освобождаване от ДДС да се предостави, ако материалноправните изисквания са изпълнени, дори и ако данъчно задължените лица са пропуснали някои формални изисквания, но съдът подчертава, че това не е така само ако нарушаването на тези формални изисквания възпрепятства доказването по сигурен начин на изпълнението на материалноправните изисквания и самото данъчно задължено лице участва или според обективни факти се установи, че е било длъжно да знае, че участва в данъчна измама, като в последната хипотеза Съдът приема, че лицето няма основание да се позовава на принципа на данъчния неутралитет. Следователно от получателя по дадена доставка е оправдано да се иска да действа добросъвестно и да вземе всички мерки, които разумно могат да бъдат изисквани от него, за да се увери, че осъществяваната от него сделка не води до участието му в данъчна измама. Т. е. ако лицето, въпреки че е действало добросъвестно и е взело всички мерки, които разумно могат да бъдат изисквани от него, не може да предостави други писмени доказателства, за това че е придобил правото да се разпорежда като собственик с дадена стока, извън притежаваната от него фактура и данни за счетоводното й отразяване, то правото му на данъчен кредит не може да бъде отказано, като в тези случаи казус следва да намери своето разрешение съобразно цитираното по-горе Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС, но настоящия случай не е такъв. От публично достъпната информация в ТР е установено, че за 2017 г., 2018 г. доставчикът не е подавал декларации по чл. 92 от ЗКПО, не е подавал и ГФО от които може да се установи вида на извършваната икономическа дейност, реализирани приходи и други. С оглед заявения начин на намиране на изпълнител - чрез познати, без проверка на дружеството с което се твърди, че е сключен договора, налага извода, че жалбоподателя не е положил разумната грижа, като търговец.  Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че му е вменено задължение да изследва ресурсна обезпеченост на изпълнителя. Не кореспондират със събраните по делото доказателства твърденията на жалбоподателя, че „Сейлър шип къмпани М.“ ЕООД е единственото дружество проявило интерес към извършване на СМР, видно от приложените по делото договори и фактури, по същото време още две дружества са работили на територията на къмпинга, като са извършвали идентична дейност.  В случая "Камчия" АД не е  предприел всички разумни мерки за проучване на дружеството доставчик , поради което правилно е прието, че не може да се презумира добросъвество поведение на получателя по отношение на извършеното фактуриране на доставки на услуги, чиято цел е неправомерно упражняване на право на данъчен кредит.

 

За да докаже претендираното право, жалбоподателят е следвало да докаже по пътя на пълно и главно доказване, че процесните фактури удостоверяват реални доставки на услуги, тъй като именно той носи доказателствената тежест относно факта, релевантен за спорното право на данъчен кредит - наличието на действително извършена доставка. В съдебното производство не са ангажирани доказателства, за истинността на конкретното фактическо твърдение, че доставката е осъществена от „Сейлър шип къмпани М.“ ЕООД, каквато е целта на пълното доказване.

 

Практическият смисъл на ДДС, като косвен, многофазен и некумулативен данък е да бъде начисляван по конкретна доставка на стока или на услуга и да се включва еднократно в крайната цена, а облагането само на добавената стойност да се постига, чрез приспадане на данъчен кредит от страна на получателя. Условията, които следва да изпълни данъчен субект, претендиращ право на данъчен кредит са изброени алтернативно в закона, като правото на приспадане на данъчен кредит задължително е предпоставено от наличието на доказателства за реално извършена доставка на стока. Поради това не е достатъчно само да е издадена данъчна фактура и да са извършени съответните отразявания в счетоводството на доставчика и на получателя. Нормата на чл. 70, ал. 5 въвежда като самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит неправомерното начисляване на данък. За неправомерно следва да се счита начисляване тогава, когато посоченият в данъчната фактура доставчик не е престирал стока или услуга, а само привидно е създал впечатление за такава престация. Преценката за наличието на реално осъществена доставка е изискване за упражняване право на данъчен кредит. Извършването на такава преценка е резултат от внимателен анализ на установените в хода на ревизията факти и съпоставянето им с обективната действителност, какъвто за процесния акт е направен, подробни мотиви са изложени и в решението на ответника. В процесните случаи, формалното съответствие на фактурата с установените в ЗДДС изисквания за форма, не е единствено и достатъчно основание, за да бъде признато на жалбоподателя правото на данъчен кредит.  С оспорения ревизионен акт правилно и законосъобразно, в съответствие с доказателствата е отказано на дружеството - жалбоподател това право. Твърденията на дружеството относно това с кого е договаряно извършването на СМР, представените договор, фактури и протоколи не могат да наложат извода, че жалбоподателя е положило грижа на добър търговец, предвид конкретните обстоятелства по доставките. Не е в противоречие с правото на Съюза да се изисква от стопанските субекти да се уверят и да вземат всички необходими мерки, че осъществяваната от тях сделка не води до участие и измама, от събраните по делото доказателства не се установи жалбоподателя да е взел такива мерки.

 

Предвид изложеното, съдът намира, че оспорения акт е правилен и законосъобразен, не са нА.це основания за неговата отмяна, поради което жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

 

Предвид изхода на спора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в полза на директора на Дирекция "ОДОП" – Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Процесуалното представителство е реално осъществено, поради което възнаграждението е дължимо и следва да се определи спрямо обжалвания материален интерес по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 810.05  лв.(осемстотин и десет лева и пет стотинки).

 

Водим от горното, Варненският административен съд, ХХІІ състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на „Камчия" АД, представлявано от И.Ш. - изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр. ***,  КК "*****" - административна сграда против Ревизионен акт № Р-03000320006784-091-001/3.06.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, в частта с която е потвърден с Решение 161/23.08.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“– Варна при ЦУ на НАП и с която на дружеството са установени задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС, както следва: за д.п. м.05.2019 г. - 1584.52 лв. главница и 281.28 лв. лихви, за д.п. м.06.2019 г. - 5165.70 лв. главница и 916.99 лв. лихва, за д.п. м.07.2019 г. - 1403.32 лв. главница и 249.11 лв. лихви.

ОСЪЖДА „Камчия" АД, представлявано от И.Ш. - изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр. ****,  КК "*****" - административна сграда да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна при ЦУ на НАП, юрисконсултско възнаграждение в размер на на 810.05  лв.(осемстотин и десет лева и пет стотинки.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

СЪДИЯ: