ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
1040
гр.Русе, 26.03.2024 г.
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в закрито
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година,
в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 298 по описа за 2024 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.297, ал.4 вр. чл.280, т.1 от АПК.
Образувано
е по искане от „Чайна сити“ ООД, със седалище в гр.София, за спиране на
принудителното изпълнение на влязъл в сила административен акт – заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 14/23.01.2024 г., издадена от
Десислава Георгиева Рангелова-Костова, на длъжност началник на отдел
„Оперативни дейности“ Варна в ГД Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която, на
основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, спрямо жалбоподателя
е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“
– магазин „Чайна сити“, находящ се в гр.Русе, бул.“Липник“ № 58, стопанисван от
него, като е забранен достъпът до него за срок от 14 дни.
Жалбоподателят
твърди, че в съответствие с чл.79б, ал.1 от ЗАНН депозирал заявление, в което
посочил, че не желае да обжалва наказателно постановление №
751333-Ф749547/23.01.2024 г., с което му било наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за същото нарушение, като
заплатил редуцирания размер от 80 на сто от тази сума с преводно нареждане от
07.03.2024 г. по сметка на НАП. Поддържа, че след плащането депозирал молба до
началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, с която представил преводното нареждане, и поискал, на основание чл.187,
ал.4 от ЗДДС, да бъде прекратено изпълнението на наложената ПАМ. С
постановление за отказ за отмяна на ПАМ „Запечатване на търговски обект“ този
административен орган оставил без уважение молбата с аргумента, че извършеното
нарушение се явява „повторно“ по смисъла на § 1, т.35 от ДР на ЗДДС, а съгласно
чл.187, ал.4, изр. последно от ЗДДС при повторно нарушение не се разрешава
отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му.
Жалбоподателят поддържа, че последното постановление подлежи на обжалване и
понастоящем не е влязло в сила, но въпреки това на 19.03.2024 г. органът по изпълнението
предприел изпълнителни действия
по запечатване на търговския обект – магазин „Чайна сити“, находящ се в
гр.Русе, бул.“Липник“ № 58, които изпълнителни действия са обективирани в протокол
серия АА № 0051219/19.03.2024 г., и то за срок от 30 дни, като отпечатването на
обекта било насрочено на 18.04.2024 г., в 17:00 часа.
Моли
съда да постанови определение, с което да спре принудителното изпълнение до разрешаване
на спора, което искане обосновава с твърдението, че за дружеството могат да
настъпят значителни и трудно поправими вреди.
Съдът
намира, че искането е направено от процесуално легитимирана страна - от
длъжника в изпълнителното производство, при образувано съдебно производство по
оспорване по реда на чл.294 от АПК на действията на органа по изпълнението,
обективирани в протокол серия АА № 0051219/19.03.2024 г., при наличие на правен
интерес и при все още незавършило изпълнение на административния акт, чието
изпълнение е разпоредено да продължи до 18.04.2024 г., поради което е
допустимо. Разгледано по същество, искането се явява основателно.
Законодателят
не е уредил в чл.297, ал.4 от АПК предпоставките, при наличието на които съдът
може да постанови спиране на принудителното изпълнение на административния акт.
В съдебната практика обаче няма спор, че това, по аналогия, са предпоставките
по чл.166, ал.2 от АПК, при които може да бъде спряно предварителното
изпълнение, а именно ако длъжникът докаже, че предприетите от органа по
изпълнението действия биха могли да му причинят значителна или трудно поправима
вреда. Съдът намира също, че изпълнението следва да бъде спряно и ако
изпълнителното действие е очевидно, флагрантно незаконосъобразно. Така е и в
разглеждания случай.
За
да е законосъобразно извършено, по арг. от чл.267 от АПК, принудителното
изпълнение не следва да надхвърля пределите, определени с изпълнителното
основание, което подлежи на изпълнение. В случая изпълнителното основание е
такова по чл.268, т.1 от АПК – влязъл в сила индивидуален административен акт –
заповед за налагане на принудителна заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 14/23.01.2024 г., издадена от Десислава Георгиева
Рангелова-Костова, на длъжност началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в
ГД Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. В този административен акт продължителността на
ПАМ „Запечатване на търговски обект“ е определена на 14 дни. Никъде в мотивите
на акта, включително в частта им относно продължителността на така определения
срок, не е посочено, че извършеното от жалбоподателя нарушение се явява
повторно по смисъла на § 1, т.35 от ДР на ЗДДС, т.е. че е извършено в
едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което
лицето е било наказано за същото по вид нарушение. Поради това и органът,
издавайки своя акт, не е определил продължителността на мярката на един месец
съгласно чл.187, ал.4, изр. последно от ЗДДС, а, в условията на оперативна
самостоятелност, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, е определил
нейната продължителност на 14 дни.
Тук
следва изрично да се посочи, че след издаването му този акт не може да бъде изменян
като бъде удължавана продължителността на мярката като отмяната му, ако същият
не е бил оспорен пред съд, поради допуснати съществени нарушения за неговата
законосъобразност и издаването на нова заповед за налагане на ПАМ за срок от
един месец, е допустима само в нарочно производство по възобновяване – арг. от
чл.99, т.1 от АПК като новата заповед ще подлежи на обжалване на общо основание
– чл.104 от АПК. В случая обаче данни за подобно възобновяване на
административното производство по издаване на заповед за налагане на ПАМ №
14/23.01.2024 г. не са налице. Посоченото изискване не може да бъде заобиколено
чрез издаването на постановлението за отказ за отмяна на наложената ПАМ „Запечатване
на търговски обект“ № 13437-1/19.03.2024 г., тъй като чл.187, ал.4, изр.
последно от ЗДДС може и следва да бъде приложен само в производството по
издаване на заповед за налагане на такава ПАМ, а не и в производството по
нейното принудително изпълнение. След като при издаване на заповед за налагане
на принудителна административна мярка № 14/23.01.2024 г. административният
орган неин издател, който е и орган по изпълнението – чл.271, ал.1, т.1 от АПК,
е пропуснал да приложи чл.187, ал.4, изр. последно от ЗДДС като определи
мярката за срок от един месец, този процесуален пропуск не може да бъде саниран
в производството по изпълнението на така издадения административен акт, който
да бъде изпълняван за посочения по-продължителен срок, тъй като това би означавало
принудително изпълнение извън рамките на изпълнителното основание. В същото
време пропускът на административния орган да приложи чл.187, ал.4, изр.
последно от ЗДДС и налагането на мярката за срок от 14 дни води до запазване на
възможността по чл.187, ал.4, изр.първо от ЗДДС за жалбоподателя – да заплати
изцяло наложената му имуществена санкция, разбира се, с установената нейна редукция
по чл.79б, ал.1 от ЗАНН, като в резултат на това плащане се стига и до
прекратяване на принудителното изпълнение на мярката.
По тези съображения и по съображения,
които могат да бъдат извлечени от тълкуването на съюзното законодателство в решението
от 04.05.2023
г. на Съда на ЕС по дело С-97/21, MV – 98,
относно проверката за съразмерност на ПАМ като резултат от кумулирането й с
наложената по реда на ЗАНН имуществена санкция, съдът намира, че искането за
спиране е основателно и същото следва да бъде уважено.
Тъй като изпълнението на
административния акт вече е започнало чрез запечатване на търговския обект на
19.03.2024 г., в изпълнение на настоящото определение органът по изпълнението
следва незабавно да извърши отпечатване на търговския обект до окончателното
разрешаване на спора относно законосъобразността на оспорените изпълнителни
действия.
Настоящото определение не подлежи на
обжалване съгласно чл.297, ал.4, изр.последно от ДОПК.
Така
мотивиран и на основание чл.297, ал.4 вр. чл.280, т.1 от АПК, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
СПИРА по
искане на жалбоподателя „Чайна сити“ ООД, с ЕИК *********, принудителното изпълнение на влязлата в сила заповед за налагане
на принудителна административна мярка № 14/23.01.2024 г., издадена от Десислава
Георгиева Рангелова-Костова, на длъжност началник на отдел „Оперативни
дейности“ Варна в ГД Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която, на основание
чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, спрямо жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ –
магазин „Чайна сити“, находящ се в гр.Русе, бул.“Липник“ № 58, стопанисван от него,
като е забранен достъпът до него за срок от 14 дни.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: