Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. София, 07.05.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-А въззивен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно
гр. дело № 3344 по описа за 2019г. на Софийски градски съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по реда на Част втора,
Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 317 от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на „Т.С.“ ЕАД, чрез надлежно упълномощен представител – юрк. С.Р.Д., срещу съдебно решение № 547059 от 27.11.2018г.,
постановено по гр. дело № 43863/2018г. по описа на Софийския районен съд (СРС),
ІІ ГО, 72 състав.
С обжалваното решение съдът е признал
за незаконно и е отменил уволнението на В.И.М., извършено със заповед № 46/02.05.2018
г. издадена от изпълнителния директор на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 328, ал.
2 от КТ. Възстановил е В.И.М. на длъжността „ръководител, компютърни системи“ в
отдел „Проектиране и програмиране“, Дирекция „Информационни и комуникационни
технологии“ и е осъдил „Т.С.“ ЕАД да заплати на В.И.М. обезщетение за
оставането му без работа за периода от 03.05.2018 г. до 01.06.2018 г. в размер
на 1740.56 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 03.07.2018 г. до
окончателното й изплащане. Със същото решение съдът е осъдил „Т.С.“ ЕАД да
заплати на ответника сумата 1000 лева – съдебни разноски, а на СРС държавна
такса върху уважените искове в размер на 169.62 лв.
Въззивникът поддържа, че обжалваното решение е
неправилно, поради нарушение на материалния закон. Излага съображения, че за да
бъдат упражнени правата по чл. 328, ал. 2 от КТ, при сключването на нов договор
за управление е достатъчно да има икономически (бизнес) план в предприятието,
независимо дали преди или след възлагане на управлението са поставени за
изпълнение същите или изцяло нови задачи, в сравнение с тези на предходния
управител. Оспорва приетото от съда, че в производството не е установено
съществуването на бизнес задача, за постигането на която е сключен договорът, и
изготвянето на бизнес програма от страна на изпълнителния директор, като същият
не препращал към представения и приет по делото Бизнес план за 2018 г. Твърди,
че в представения по делото договор за възлагане на управлението на „Т.С.“ ЕАД
с peг. индекс № Д-О-21/26.03.2018 г. е налице
препратка към бизнес-плана на дружеството и конкретно към отчет за изпълнението
на същия съгласно чл. 7, ал. 1, т. 6, 9, 10, а именно: да изготвя бизнес-план
за целите и намеренията за развитие на дружеството, организационни и финансови
мероприятия за постигането им и очакваните резултати през текущата година; да
представя до 31-ви март годишен отчет за изпълнение на бизнес-плана за
предходната година (като елемент от годишния доклад за дейността на дружеството);
да отчита изпълнението, респективно етапа на изпълнение на взетите решения от
Столичен общински съвет до 10-то число на всеки месец. Позовава се на
практиката на ВКС по отношение на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 от КТ, като твърди, че стопанският резултат, за който се е задължил изпълнителният
директор е обективиран в утвърдения с представеното
по делото Решение № 832 на Столичния общински съвет от 21.12.2017 година, с
което е утвърден Бизнес - план на „Т.С.“ ЕАД за 2018 година. Поддържа още, че дали
един служител е част от ръководството на предприятието или не е, е винаги фактически въпрос, при разрешаването на който
наименованието на длъжността не е определящо, като от съществено значение са
възложените на служителя трудови функции, както и мястото на длъжността в
системата на управление на предприятието. Твърди, че заеманата от въззиваемата страна длъжност е ръководна и попада в обхвата
на § 1, т. 3 от ДР на КТ, като за преценката характера на работата му са
определящи трудовите функции, които съгласно длъжностната характеристика на
ищеца са ръководна дейност, свързана с програмното обезпечаване на
автоматизираните процеси в Централното управление на компанията. Излага също,
че определящо за приложното поле на § 1, т. 3 от ДР на КТ е принадлежността към
ръководството на предприятието и възлагането на ръководни функции по отношение
на дейност, представляваща част от трудовия процес, тъй като разработването и
поддържането на програмно осигуряване, експлоатация на софтуерните системи,
мрежовата и информационна инфраструктура в компанията е част от трудовия процес
и условията, при които се реализира той, се финансира основно със средствата на
работодателя, зависи от финансовото му състояние, поради което не може да се
отдели условно от стопанската дейност. Поддържа, че стопанската дейност и
постигането на съответен стопански резултат, е следствие на съвместен труд на
множество работници и служители, което изисква да бъде организиран, координиран
и управляван от работодателя в рамките на неговата работодателска власт, а за постигане
на заложения стопански резултат и успешното изпълнението на бизнес програмата
много важно е да се определи субективният кръг на лицата, които са включени в
кръга на непосредствените ръководители. Последните действат от името на
управителя и изпълняват в различен обем част от неговите права по трудовото
правоотношение, но не го изместват в упражняване на работодателската власт в
нейната цялост. Тези служители подпомагат работодателя и са част от неговия ръководен
екип при осъществяване правомощията му в организацията и управлението на
съвместния труд на работниците и служители и спомагат за постигане на
стопанския резултат, заложен в договора за управление. Твърди, че по делото е доказано
по безспорен начин, че длъжността на ищеца има ръководен характер по смисъла на
§ 1, т. 3 от ДР на КТ, а именно същият е от специфичния кръг служители, от
чиято дейност зависи успешното постигане на бизнес резултатите, заложени в
бизнес програмата на дружеството, тъй като съгласно т. III от длъжностната
характеристика ищеца, на него му е възложено пряко да ръководи, контролира,
организира трудовия процес на служителите в отдел „Проектиране и програмиране“,
който по длъжностно разписание на персонала включва четирима пряко подчинени
служители, и отговаря за цялостната дейност на отдела по реализиране на
текущите задачи, а успешното изпълнение на тези задачи е от съществено значение
за постигане на стопанския резултат и изпълнението на утвърдената бизнес
програма на изпълнителния директор на дружеството. Въззивникът
счита, че дружеството е спазило всички законови изисквания на хипотезата на чл.
328, ал. 2 от КТ. Иска от съда да отмени обжалваното решение, като неправилно и
незаконосъобразно. Претендира направените в производството съдебни разноски,
вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание въззивникът „Т.С.“ ЕАД, чрез представител по пълномощие, поддържа
въззивната жалба по изложените в нея съображения.
Претендира разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на въззиваемата страна. Не представя списък по чл. 80
от ГПК. Не сочи доказателства. В предоставения от съда срок по чл. 149, ал. 3
от ГПК, представя писмени бележки, в които развива доводите си за
незаконосъобразност на обжалваното решение и иска неговата отмяна, както и да
се отхвърлят исковете на ищеца.
Въззиваемата страна В.И.М., чрез представителя си
по пълномощие – адв. И.П.М. от САК, в срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК, е представил отговор в който оспорват въззивната
жалба, като неоснователна. Излага подробни съображения. Иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде
потвърдено решението на СРС. В открито съдебно заседание В.И.М., редовно
призован, не се явява и не изпраща представител. С писмена молба от
22.04.2019г., чрез представителя си по пълномощие претендира направените по
делото разноски, представляваща заплатен адвокатски хонорар в размер от
1 200 лв. Не сочи доказателства и представя списък на разноските по чл. 80
от ГПК.
Пред въззивната
инстанция не са събирани нови доказателства.
Софийският градски съд, в настоящия
си състав, като взе предвид подадената въззивна жалба
и съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК от легитимирана и с правен интерес от обжалването страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно чл.269, изр.2
от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд е обвързан от посоченото от
страната във въззивната жалба, като служебно
правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни
разпоредби, приложими към процесното правоотношение.
В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона с
т.1 от Тълкувателно решение № 1/2013г. по тълк. д. №
1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
І. По валидността на обжалваното
решение.
Обжалваното решение е валидно,
доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано
от разгледалия делото съдия.
ІІ. По допустимостта на обжалваното
решение.
Решението е допустимо, тъй като са
били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на разгледаните искове, а съдът се е произнесъл именно по исковете
с които е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
ІІІ. По съществото на спора съдът приема
следното:
Обжалваното решение е правилно, като въззивният състав на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районния
съд.
Въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК,
когато констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо, въззивният съд следва да реши спора по същество, като
потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното
решение.
По делото е безспорно, че между
страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, като ищецът В.И.М. е
заемал длъжността „ръководител, компютърни системи“ в отдел „Проектиране и
програмиране“, Дирекция „Информационни и комуникационни технологии“ на „Т.С.“
ЕАД, а последното брутно трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 1740.56
лв. Не се спори също, че трудовият договор на ищеца е бил прекратен на
основание чл. 328, ал. 2 от КТ със заповед №
46/02.05.2018 г. издадена от изпълнителния директор С.Ч., а заповедта е връчена
на ищеца на същата дата. В заповедта се съдържа нареждане за изплащане на
обезщетения по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазен срок на
предизвестието и по чл. 224, ал. 1 КТ за неползван платен
годишен отпуск за 2018г.
От длъжностната характеристика за
длъжността „ръководител, компютърни системи“, се установява, че основните й
функции са: организационна и ръководна дейност по обезпечаване на
автоматизираните процеси; създава технологии на работа и осъществява методично
ръководство за реализирането им; осъществява контакти с отдели и звена по
отношение на информационните връзки; осъществява връзка със софтуерни фирми;
следи за промени в нормативни документи и новоизлезли такива и за срочното
отразяване в базата данни; участва в създаването и следи за изпълнението на
Инструкция за движение на документите в компанията; участва в организиране на
договорни отношения с ведомствата по отношение на безкасовите плащания на
топлинна енергия; участва в създаване на нови нормативни документи; запознава
се с новостите в информационните технологии и включва подчинените си служители
в курсове за повишаване на квалификацията. Ръководи пряко служителите в отдела
и е подчинен на директора на дирекция „Информационни и комуникационни технологии“,
от когото получава задачи и пред когото отчита работата си. Видно от
приложеното по делото длъжностно разписание на длъжностите в ответното
дружество към 27.04.2018 г., в отдел „Проектиране и програмиране“ са предвидени
една щатна бройка за длъжността „ръководител компютърни системи“ и четири за
длъжността „програмист“.
Съгласно договор за управление,
сключен на 12.03.2018 г. между „Т.С.“ ЕАД, чрез председателя на съвета на
директорите, и С.П.Ч., на последния е възложено управлението и стопанисването
на дружеството за срок до провеждане на конкурс. Съгласно договора, управителят
се задължава: да организира управлението на дружеството, сключва, изменя и
прекратява трудовите договори, организира дейността на дружеството, изготвя и
внася предложения за отстраняване на възникнали нередности, изготвя бизнес
план, отчет за изпълнението му. Има право на възнаграждение, което се изчислява
по реда на Наредбата за реда за учредяване на търговски дружества и упражняване
правата на собственост на общината в търговските дружества, и съобразно активи
и приходи от оперативна дейност. Промяната в управлението на дружеството и
упълномощаването на нов управител е вписана в ТР към АВ на 12.03.2018 г.
По делото е прието като неоспорено доказателство
и решение № 832/21.12.2017 г. на Столичния общински съвет, с което е приет
Бизнес план на „Т.С.“ ЕАД за 2018 г.
По развитите във въззивната
жалба доводи, настоящата инстанция приема следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, вр. чл. 328, ал. 2 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ работодателят може
едностранно да прекрати трудовия договор с работник или служител от
ръководството, след отправяне на предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ, поради сключване на
договор за управление на предприятието. За законността на уволнението по чл. 328, ал. 2 от КТ е необходимо
служителят, чийто трудов договор се прекратява да е лице от ръководството на
предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, а потестативното право на управляващия предприятието на
работодателя може да се упражни в 9-месечен срок след започване на изпълнението
на договора за управление. Целта на така установеното уволнително основание е
да се даде възможност на новия ръководител, при необходимост, да се освободи от
стария ръководен персонал и да подбере онзи екип кадри, най-подходящ за
осъществяване на набелязаните с договора за управление бизнес намерения и
успешно управление на стопанската дейност на предприятието. В ръководството на
предприятието по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ се включват освен
ръководителят и неговите заместници също и други
лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес. Характерът на
длъжността като ръководна се определя от структурата на предприятието и от
длъжностната характеристика. Касае се за специфичен кръг от служители, от които
зависи успехът на управлението и постигането на резултати в предприятието,
което само по себе си предполага, че това могат да са лица и извън ръководителя
и неговите заместници, като при съмнение дали даден
служител е от ръководството на предприятието, т. е. дали заеманата от него
длъжност е ръководна, следва да се бъдат съобразени задълженията му по
длъжностна характеристика. Освен това при преценка дали дадена длъжност е „ръководна“
следва да се изхожда конкретно при всеки отделен случай като критерият за
преценка освен задълженията по длъжностна характеристика следва да включва и
мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието и
включените в длъжността трудови функции. От значение за правилното приложение
на разпоредбата е изясняване на понятието „предприятие“, като според изясненото
в съдебната практика то следва да се разбира като организация, която развива
стопанска дейност, поради което разпоредбата е неприложима за органи на
изпълнителната власт, за организации с държавни функции, с нестопанска цел, за
централна или местна администрация, за учреждения за
социално-културни дейности и за учебни заведения.
От събраните доказателства в съдебното
производство се установи, че на 12.03.2018 г. е сключен договора за управление
на „Т.С.“ ЕАД, която дата е най-ранният момент в който е започнало изпълнението
му, и от който момент е започнал да тече 9-месечният срок, в който
работодателят да упражни правото си на уволнение по чл. 328, ал. 2 от КТ. Установи
се, че процесната уволнителна заповед е издадена и
връчена на ищеца в рамките на установения от закона срок.
Фактическият състав на уволнителното
основание предпоставя изпълнение на ръководна
длъжност от служителя, сключване на договор за управление с новоизбрания или
новоназначен управляващ предприятието на работодателя, като сключеният договор
за управление трябва да съдържа характеристиките на такъв тип договори, т.е. изпълнителният
член на съвета на директорите, на когото е възложено управлението с договора,
да носи отговорност за постигнатите икономически резултати и възнаграждението
му да зависи от тях, както и упражняване потестативното
право на уволнение в срок от 9 месеца от започване изпълнението на договора.
Наличието на бизнес-програма е
условие за упражняване правото по чл. 328, ал. 2 от КТ. Съгласно трайно
установена практика на ВКС, намерила израз и в следните решения: решение №
648/17.11.2010 г. по гр. дело № 1484/2009 г. на ІІІ-то гр. отд.
на ВКС, решение № 76/27.03.2012 г. по гр. дело № 937/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 108/19.03.2012 г. по гр. дело №
819/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 481
от 13.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 168/2011 г., IV г. о. и др., при сключване
на нов по време договор за управление, независимо дали той е с ново лице или
такова, което е имало предходен договор за управление, дали бизнес-програмата
следва да е нова, сходна или идентична като съдържание е без значение. Същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнес-задача с конкретни
икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне,
а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане
на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнес-задачата, управляващият
е длъжен да разработи бизнес-програма, която да предложи и следва да изпълни
по време на действие на договора.
Основният спорен въпрос между
страните е дали в сключения договор за управление на предприятието има
поставена бизнес-задача, респ. дали бизнес-планът е насочен към постигането й. Съдът
съобрази, че не е необходимо бизнес-задачата да е нова. Тя може да е сходна или
идентична по съдържание с предходната, т.е. достатъчно е да е заложена в
договора за управление или договорът да препраща към приета бизнес програма за
развитие на дружеството.
Видно от приетия по делото договор за
управление от 12.03.2018г. (лист 222-226 от делото на СРС), в чл. 7, ал. 6 е
записано, че довереникът е длъжен да изготвя бизнес-план за целите и
намеренията за развитието на дружеството, организационни и финансови
мероприятия за постигането им и очакваните резултати през текущата година. Този
бизнес-план е следвало да бъде представен до 31-ви март на текущата година
(2018г.) в Столичния общински съвет (СОС), на заместник кмета (съгласно чл. 7,
т. 7 от договора). Но както в представения договор за управление от
12.03.2018г., така и от останалите доказателства, приети по делото, не се
установява каква е била бизнес-задачата, която е следвало да бъде постигната с
плана. Такава задача не се установява и от утвърдения по делото Бизнес – план
на дружество с Решение № 832/21.12.2017 г. на Столичния общински съвет (лист
230 от делото на СРС), т.е. за посочения период (2018г.) на управлението на
дружеството не е възложено постигане на определени икономически резултати. След
като в сключения договор за управление от 12.03.2018г. не се съдържа
съществения елемент на този договор - бизнес-задача с конкретни икономически
показатели, нито този договор да препраща към такава задача от предходен план,
то следва се приеме, че е неприложимо основанието по чл. 328, ал. 2 от КТ, тъй
като не се установяват задачите, за изпълнение на които на управителят С.Ч. е
дадено правото да сформира управленски екип. Изводът е, че не е установено
основанието по смисъла на чл. 328, ал. 2 от КТ за прекратяване на процесното трудово правоотношение, тъй като в процесния договор за управление, не е уговорено постигането
на конкретна бизнес-задача, за което управителят е следвало да представи
бизнес-план до 31.03.2018г. в СОС. Само този пропуск (непълнота) в управленския
договор е достатъчен за отмяна на обжалваната заповед № 46/02.05.2018 г.,
издадена от изпълнителния директор на „Т.С.“ ЕАД, тъй като не установено
соченото в нея основание по чл. 328, ал. 2 от КТ.
Вторият спорен въпрос между страните
е дали В.И.М. е заемал ръководна длъжност към момента на уволнението.
Настоящата съдебна инстанция приема,
че ищецът действително е заемал длъжност „ръководител, компютърни системи“ в отдел
„Проектиране и програмиране“ към Дирекция „Информационни и комуникационни
технологии“ на „Т.С.“ ЕАД. Но заеманата от ищеца длъжност не следва да се счита
за част от ръководството на предприятието. Кои лица се включват в ръководството
на предприятието определя легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КТ.
Според закона в тази група са лица на които е възложено ръководство на трудовия
процес като цяло или в рамките на отделно звено на предприятието, т.е. това е
както ръководителят на предприятието, неговите заместници
и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес. От
приетата по делото длъжностна характеристика на ищеца се установява, че В.И.М.
е бил пряко подчинен на директора на Дирекция „Информационни и комуникационни
технологии“ на „Т.С.“ ЕАД, в която структурно се намирал отделът на който е
ръководител, а негови подчинени са четирима служители в отдела, чиято работа
ищецът следвало да организира и ръководи. В този смисъл следва да се приеме, че
длъжностната характеристика на ищеца урежда неговите задължения по обезпечаване
функционирането на автоматизираните процеси и технологии в предприятието, но не му възлага да организира, ръководи и
контролира цялостната дейност по програмно осигуряване дейността на дружеството.
Последното следва да се приеме, че е единствено в компетентност на директора на
Дирекция „Информационни и комуникационни технологии“ на „Т.С.“ ЕАД. Т.е. цялостното ръководство по осъществяване дейността
по програмното осигуряване дейността на дружеството е възложено единствено на директора на Дирекция
„Информационни и комуникационни технологии“, но не и на длъжностното лице,
което е „ръководител, компютърни системи“ в отдел „Проектиране и програмиране“
към Дирекция „Информационни и комуникационни технологии“ на „Т.С.“ ЕАД. Следва,
че ищецът не попада в неизчерпателно посочените ръководни лица по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КТ,
т.е. той не е от тези „други лица, на които е възложено ръководството на
трудовия процес“ на „Т.С.“ ЕАД. По изложените съображения настоящият съдебен
състав приема, че по делото не е установено към момента на издаване на
оспорената заповед за уволнение, ищецът да е бил част от ръководството на
работодателя „Т.С.“ ЕАД.
В този смисъл следва да се приеме, че
са изцяло неоснователни изложените във въззивната
жалба доводи за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. Не се
установи твърдението на въззивника, че в договора за
управление е налице препратка към бизнес-плана на дружеството и конкретно към
отчет за изпълнението на същия. Съдът не споделя и възражението във въззивната жалба, че ищецът попада в „субективният кръг на
лицата, които са включени в кръга на непосредствените ръководители“ на „Т.С.“
ЕАД. Фактът, че съгласно длъжностната си характеристика В.И.М. е имал ръководни
функции, а негови подчинени са четирима служители в отдела, чиято работа ищецът
следвало да организира и ръководи, не обосновава извод, че попада в ръководните
лица по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КТ.
След като се установи, че цялостното ръководство по осъществяване дейността
по програмното осигуряване дейността на дружеството е възложено на директора на Дирекция „Информационни и
комуникационни технологии“, а именно на последния М. е пряко подчинен (а не е
напр. пряко подчинен на изп. директор или на Съвета
на директорите на дружеството), то следва, че той не попада „в кръга на
непосредствените ръководители“ на „Т.С.“ ЕАД.
Следва, че заповедта за уволнение е
незаконна и искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен,
както и акцесорния иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ. С отмяната на
обжалваната заповед за уволнение на ищеца, последният следва да бъде възстановен
на длъжността „ръководител, компютърни системи“ в отдел „Проектиране и
програмиране“ към Дирекция „Информационни и комуникационни технологии“ на „Т.С.“
ЕАД.
Във въззивната
жалба не са изложени никакви възражения за уважения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, поради което и на
основание чл.269, изр.2 от ГПК, съдът намира първоинстанционното
решение за правилно и в тази част.
Въззивният съд не установи да е допуснато
нарушение на императивна материалноправна норма при
постановяване на оспореното първоинстанционно
решение.
Поради пълното съвпадане на крайните
правни изводи на въззивния и първоинстанционния
съд, то въззивната жалба е изцяло неоснователна, а обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
ІV. По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК,
право на разноски има само страната, в полза на която е постановен съдебният
акт. С оглед потвърждаване на първоинстанционното
решение, то на въззивника не се дължат разноски.
Въззиваемата страна своевременно е заявила искане
за присъждане на разноски, като е представила доказателства за реалното
заплащане в брой на претендираното адвокатско
възнаграждение от 1 200 лева (съгласно т. ІІІ от договор за правна защита и
съдействие от 19.04.2019г. – лист 30 от делото), което е посочено и в списъка
по чл. 80 от ГПК. Неоснователно е възражението с правно основание чл. 78, ал. 5
от ГПК - за прекомерност на заплатеното от въззиваемата
страна възнаграждение за адвокат, предвид броя на исковете и минималните
размери съгласно чл. 7, ал.1, т.1 и ал.2, т.2 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и предвид правната и фактическа сложност
на делото. По изложените съображения настоящият съдебен състав присъжда
разноски на въззиваемата страна, в претендирания и доказан размер от 1 200 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 271,
ал. 1 от ГПК, Софийски градски съд, ГО, ІІ-А въззивен
състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 547059 от 27.11.2018г., постановено по гр. дело № 43863/2018г. по описа на Софийския районен съд, ІІ ГО, 72 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1 200 (хиляда и двеста) лева, разноски по въззивно гр. дело № 3344/2019г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ-А въззивен състав.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република България с касационна жалба, в едномесечен срок считано от 07.05.2019г., при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.