и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 48/27.09.2007 год., постановена по Н.о.х.дело № 906/2007 год., Кърджалийският районен съд е признал Салим Халил Рамадан от гр.Хасково за виновен в това, че на 27.05.2007 год. в гр. Кърджали управлявал МПС- лек автомобил марка "БМВ 316 И" , с ДК № X 86 02 АС, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно – 1.49 на хиляда, установено по надлежен ред с протокол за химическа експертиза № 210/28.05.2007 год., след като е осъден с протоколно определение № 747/28.11.2006 год. по Н.о.х. дело № 1029/2006 год. на Хасковския районен съд по реда на чл. 384 ал.1 от НПК, влязло в сила на 28.11.2006 год., за това, че на 12.07.2006 год. в гр. Хасково управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно - 1.78 на хиляда, установено по надлежен ред, поради което и на осн. чл. 343б ал.2, във вр. с ал.1 и чл. 54 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, при първоначален „лек” режим на изтърпяване на наказанието, на основание чл. 45 б."б" от ЗИН. На осн. чл. 68 ал. 1 от НК съдът е постановил подс.Салим Халим Рамадан да изтърпи и наложеното му с присъда, постановена по НОХ дело № 671/2005 год. на Хасковски районен съд, влязла в сила на 09.12.2005 год., наказание „лишаване от свобода” за срок от една година за извършено престъпление по чл. 143 ал.1, във вр. с чл. 20 ал. 2 и чл. 63 ал.1 т.3 от НК, изпълнението на което е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от три години.На осн. чл. 343г от НК съдът е наложил на подс. Рамадан и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 15 / петнадесет/ месеца, считано от 27.05.2007 год. Осъдил е с присъдата подс.Рамадан да заплати по сметка на Кърджалийски районен съд направените по делото разноски, в размер на 24 лв. Недоволен от така постановената присъда в частта й, с която е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца при първоначален „лек” режим на изтърпяване на наказанието, е останал подс.Салим Халил Рамадан от гр.Хасково, който я обжалва в посочената част, като постановена при нарушения на материалния закон, а наложеното наказание счита за явно несправедливо. Твърди в жалбата си, че неправилно първоинстанционния съд съд отказал да му наложи наказание „пробация”, чрез приложението на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, тъй като по делото безспорно били налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства – положителна характеристика, самокритично отношение към извършеното престъпление, липса на тежки общественоопасни последици, обременено семейно и материално положение, влошено здравословно състояние и др. Счита, че ако съдът бил отчел тези обстоятелства, щял да стигне до извода, че налагането на наказание „лишаване от свобода” е несъразмерно тежко. Счита също, че неправилно бил определен и размера на наказанието „лишаване от свобода”, тъй като с оглед смекчаващите отговорността му обстоятелства би следвало да му бъде наложено такова в минималния размер от три месеца. Моли да бъде изменена първоинстанционната присъда в обжалваната й част, като след приложението на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК да му бъде наложено наказание „пробация” с подходящи пробационни мерки, или алтернативно – да бъде намален размера на наложеното му наказание „лишаване от свобода” от 6 месеца на 3 месеца. В съдебно заседание, лично и чрез защитника си, поддържа жалбата така, както е предявена. Изразява съжаление за извършеното, като моли да не бъде изпращан в затвора, тъй като имал семейство и малко дете. Представя нови писмени доказателства. Прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд – правилна и законосъобразна, като наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо. Моли обжалваната присъда да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите, изложени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е частично основателна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрал е необходимите, искани и посочени от страните доказателства, като в съдебното следствие пред въззивния съд са приети нови писмени доказателства, представени от подс.Рамадан: трудов договор, сключен между ЕТ „Реге – Зинка Миткова” – гр.Хасково и подс.Рамадан, от който се установява, че същият е назначен на 09.11.2007 год. на длъжността „шивач” в предприятието на едноличния търговец; характеристика; както и заверено копие от Удостоверение за раждане на детето Еге Салим Халил, изд. от Община Хасково, от което се установява, че подс.Рамадан е баща на посоченото дете. От събраните от двете инстанции доказателства по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка: Подсъдимият Салим Халил Рамадан е роден на 09.03.1987 год. в гр.Хасково, постоянно живее в същият град. Има завършено основно образование, неженен е, работи като шивач в ЕТ „Реге – Зинка Миткова” – гр.Хасково, осъждан три пъти за извършени престъпления от общ характер. Не се ползува с добри характеристични данни. Правоспособен водач на МПС е от 15.03.2005 год., с категории „В” и „М”, като многократно е наказван по административен и съдебен ред за нарушения на ЗДвП. С протоколно определение от 28.11.2006 год. по Н.о.х.дело № 1029/2006 год. по описа на Хасковския районен съд, влязло в сила на същата дата, по реда на чл. 381 и сл. от НПК, за извършено престъпление по чл. 343б ал.1 от НК на подс.Рамадан е било наложено наказание „пробация”, като са му били определени следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 месеца; както и му е било наложено кумулативно наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 8 месеца, считано от 13.07.2006 год. На 26.05.2007 год. през деня в гр. Хасково подс.Рамадан бил на „чеверме”, където консумирал алкохол. Вечерта решили с компанията му да посетят дискотеката в хотел „Арпезос” в гр.Кърджали, като в града пристигнали с лек автомобил „БМВ 316 И” с ДК № Х 86 02 АС, управляван от друго лице. Тъй като му свършили цигарите, около 02.40 часа на 27.05.2007 год., подс. Рамадан излязъл от заведението, качил се в посочения автомобил и го привел в движение, като търсел магазин, за да си купи цигари. Шофирайки автомобила по ул. "Булаир", подсъдимият завил по еднопосочната улица "Екзарх Йосиф", като не спазил забраната на пътен знак "В 1". Св. Петър Георгиев Павлов и Кямуран Себахтин Гюрсес, полицейски служители от състава на автопатрул при РПУ - Кърджали, забелязали нарушението на подс.Рамадан и го спрели за проверка. Тъй като подсъдимият им лъхнал на алкохол, свидетелите му извършили проверка за употреба на алкохол с техническо средство "Дрегер", което отчело концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия 1.81 на хиляда. На подс.Рамадан бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 2477/27.05.2007 год. за извършени нарушения по чл.5 ал.2 т.3 и по чл. 6 т.1 от ЗДвП, който подсъдимия подписал без възражения. Бил му издаден талон за медицинско изследване със сериен № 0228810 и бил отведен в ЦСМП - Кърджали за вземане на кръвна проба за химическо изследване. От протокол за извършена химическа експертиза № 210/28.05.2007 год. се установява, че в изследваната кръвна проба, взета от подс.Салим Халил Рамадан, се съдържа етилов алкохол в концентрация 1.49 на хиляда. Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 193/27.05.2007 год. На Началника на РПУ - Кърджали, на основание чл. 171 т.1 б.„б” от ЗДвП, е било отнето временно свидетелството за управление на МПС № *********, издадено на 15.03.2005 год. на Салим Халил Рамадан, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от обясненията на подс.Рамадан, депозирани в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, на които съдът дава вяра изцяло; от показанията на разпитаните по делото свидетели Павлов и Гюрсес, дадени пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира изцяло; от писменото заключение на вещото лице Стефан Маринов от извършената на досъдебното производство съдебна химическа експертиза – Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръв № 210/28.05.2007 год., прочетено и прието в съдебно заседание по реда на чл.282 ал.3 от НПК от първоинстанционния съд, без разпит на вещото лице, със съгласието на страните; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящият състав намира, че подс.Рамадан е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343б ал.2 от НК – на инкриминираните дата и място – на 27.05.2007 год. в гр.Кърджали, управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда – 1.49 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е бил осъден с влязла в сила присъда /споразумение по реда на чл. 381 и сл. от НПК, имащо последиците на влязла в сила присъда/ за деяние по чл. 343б ал.1 от НК, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи този извод, първоинстанционният съд извършил подробен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, които са непротиворечиви, логични и кореспондиращи помежду си /вкл. и обясненията на подс.Рамадан/, като изложените съображения относно установената фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи се споделят напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Деянието подсъдимият Рамадан е осъществил от субективна страна при форма на вината: пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка няма между страните, както няма спор и относно осъществяването на деянието от подсъдимия от обективна и субективна страна - авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му, формата на умисъла и правната квалификация на същото. Единственото оплакване на подсъдимия по същество касае справедливостта на наложеното му от първоинстанционния съд наказание “лишаване от свобода”. За да определи и наложи посочените по-горе наказания на подсъдимия Рамадан, първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства младостта му, пълните му самопризнания, съдействието му за разкриване на обективната истина, изразеното разкаяние за извършеното; а като отегчаващи такива – обремененото му съдебно минало, с оглед предходните му осъждания /извън това, включено като квалифициращо настоящото деяние обстоятелство – осъждането му за извършено престъпление по чл. 343б ал.1 от НК със споразумение по реда на чл.381 и сл. от НПК по Н.о.х.дело № 1029/2006 год. по описа на Хасковския районен съд/, лошите му характеристични данни и множеството нарушения на ЗДвП като водач на МПС. Въз основа на тях съдът е приел, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при минимален превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, като му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца /т.е. под средния размер на предвиденото в закона за това престъпление/, при първоначален „лек” режим на изтърпяването му, на основание чл. 45 б.”б” от ЗИН; а на основание чл. 343г, във вр. с чл.37 т.7 от НК е наложил на подсъдимия и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 15 месеца, считано от 27.05.2007 год. - датата на временното отнемане на свидетелството му за правоуправление. Настоящата инстанция намира, че при налагане на наказанието „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца на подс.Рамадан, първоинстанционния съд не е отчел в пълна мяра всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като посоченото наказание в определения размер, което да бъде изтърпяно ефективно от подсъдимия при първоначален “лек” режим, е явно несправедливо и при налагането му първоинстанционният съд е проявил неоправдана строгост. Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства следва да се отчетат освен посочените от първоинстанционния съд, още и тежкото му семейно и материално положение /видно е, че подс.Рамадан има малолетно дете, за което полага грижи/, трудовата му ангажираност и добри характеристични данни /като за последните са представени данни пред настоящата инстанция/, причините и подбудите за извършване на деянието – да си закупи цигари, сочещи на ниска степен на обществена опасност и на дееца. Въпреки това, настоящата инстанция намира, че е правилен и в съответствие със закона извода на първоинстанционния съд, че в случая не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание за това престъпление би се оказало несъразмерно тежко, респ. обосноваващи приложението на разпоредбите на чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, чрез замяна на наказанието „лишаване от свобода” с наказание „пробация”, в какъвто смисъл е направеното с въззивната жалба искане от подсъдимия и неговия защитник. Този извод се подкрепя и от установената престъпна упоритост на подсъдимия при извършване на престъпления по чл.343б от НК /за което му е налагано наказание „пробация”/, както и извършване на друго тежко умишлено престъпление /такова по чл.143 ал.1 от НК/; а така също и множество административни нарушения по ЗДвП, поради което се налага извода, че чрез налагане на други по вид наказания, несвързани с „лишаване от свобода”, не са били постигнати целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК – за поправяне на подсъдимия и превъзпитанието му към спазване на законите. От друга страна, обаче, с оглед изложеното по-горе относно смекчаващите и отекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, респ. значителния превес на смекчаващите над отекчаващите такива, въззивният съд намира, че размера на наказанието „лишаване от свобода”, наложено на подсъдимия, следва да бъде определен далеч под средния размер на предвиденото в закона, към минимума на същото, а именно: 3 месеца „лишаване от свобода”. Наказание в посочения размер е достатъчно и напълно в състояние да постигне целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително-възпиращо спрямо него и възпитателно-предупредително спрямо другите членове на обществото.С оглед изложеното, следва да бъде изменена обжалваната присъда в частта й относно наложеното на подс.Рамадан наказание „лишаване от свобода” за извършеното престъпление по чл. 343б ал.2 от НК, като следва да бъде намалено същото от 6 месеца на 3 месеца. В съответствие със закона първоинстанционният съд е постановил така наложеното на подс.Рамадан наказание „лишаване от свобода” да бъде изтърпяно ефективно, тъй като за приложение на института на условното осъждане по чл.66 от НК съществува формална пречка – подсъдимият е осъждан на лишаване от свобода за друго умишлено престъпление от общ характер. Нещо повече, настоящото деяние подсъдимият е извършил в изпитателния срок на предходното му осъждане за престъпление по чл. 143 ал.1 от НК с присъда от 24.11.2005 год. по Н.о.х.дело № 671/2005 год. по описа на Хасковския районен съд, с която му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, изпълнението на което е било отложено за срок от 3 години, на основание чл.66 ал.1 от НК, поради което обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е постановил отделното изтърпяване и на това наказание от подс.Рамадан с обжалваната присъда, на основание чл. 68 ал.1 от НК. Съобразено със закона е и наложеното на подс.Рамадан кумулативно наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 15 месеца, считано от датата на отнемане на свидетелството му за правоуправление, в случая считано от 27.05.2007 год. – датата на временното отнемане на свидетелството за правоуправление на подсъдимия със заповед на началника на РПУ – Кърджали. Само за прецизност следва да се отбележи, че първоинстанционният съд неправилно не е наложил на подс.Рамадан другото кумулативно наказание, предвидено в разпоредбата на чл. 343б ал.2 от НК – „глоба” от 100 до 300 лв., но корекция на присъдата в тази част е невъзможна, поради забраната да бъде влошавано положението на обжалващия, без протест на прокурора. Съдът намира, че в останалата й част /извън изменението й относно размера на наложеното наказание „лишаване от свобода”/ обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва присъдата да бъде потвърдена в същата част. Водим от изложеното, и на основание с чл.334 т.3 и 6, във вр. с чл. 337 ал.1 т.1 и чл.338 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Присъда № 48/27.09.2007 год. по Н.о.х.дело № 906/2007 год. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта й, с която за извършеното престъпление по чл. 343б ал.2, във вр. с ал.1 от НК, на САЛИМ ХАЛИЛ РАМАДАН от гр.Хасково, с ЕГН **********, е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, при първоначален “лек” режим на изтърпяване на наказанието, като НАМАЛЯВА наказанието „лишаване от свобода” от 6 /шест/ месеца на 3 /три/ месеца. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |