Р
Е Ш Е Н И Е
гр.Елин Пелин, 19.12.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в публичното си заседание на
деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:БОРИСЛАВ
ЧЕРНЕВ
при секретаря Любка Костова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 413
по описа за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Твърди се с исковата молба, че ищецът е предоставил на ответника МПС за срок от един месец по силата на договор за наем на вещ от 11.04.17г.. Наемната цена била в общ размер на 5 000.00 лева, като с предаването на вещта наемателят заплатил на ищеца половината от цената по договора, а именно 2 500.00 лева. Остатъкът следвало да бъде заплатен до изтичане срока на договора.
Твърди се, че ответникът не е заплатил останалата част от наемната цена , както и продължил да ползва вещта /МПС- верижен багер/ и след изтичане на срока по сключения договор от 11.04.17г..
Сочи се, че е последвало допълнително споразумение между страните от 30.06.17г. , с което продължили срока на договора до 14.07.17г. , както и договорили наем на ден от по 166.00 лева.
Твърди се, че с изтичане срока по допълнителното споразумение между страните, вещта е била върната на ищеца ,но и до момента не е заплатена дължимата се наемна цена.
Иска се съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца исковата сума от 2 490.00 лева по договора за наем, както и лихва за забавено плащане от 15.07.2017г. до 05.02.2018г. в размер на 376.39 лева.
Претендират се сторените по делото разноски.
В едномесечния срок указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК
ответникът, чрез пълномощинка си по делото е депозирал отговор, с който оспорва
исковата претенция по основание и размер.
Претендира направените по делото разноски, в т.ч. адвокатски хонорар.
Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК, вр.
с чл.79 ЗЗД, вр. с чл.232, ал.2 ЗЗД.
От събраните в настоящия процес доказателства се установява,
че на 11.04.2017г. между страните е сключен
Договор за наем на МПС – верижен багер „ LIEBHERR 914 HDSL
Litronik 1998“, сериен №
640-6025.
С протокол от 24.04.2017г. вещтта е предадена от
наемодателя на наемателя. Със същия протокол
страните по договора са се съгласили , че към 24.04.2017г. наемателят е заплатил на наемодателя първа
наемна вноска в размер на 2500.00 лева, представляваща частично плащане
по възприетата с Договора наемна цена от 5 000.00 лева месечно.
Последвало е и
Споразумение от 30.06.2017г. между страните по договора, с което определена нова наемна цена за вещта в размер
на 166.00 лева на ден. Със същото
споразумение са договаряни наемни вноски
за периода 01-14.07.2017г. , платими на два пъти, респ. на 01.07. и на
10.07. 2017г. всяка в размер от по 1
162.00 лева.
Видно от показанията на св. А., който познава страните по
делото, ищецът фактически
предоставил процесното МПС на ответника, а последния трябвало да
плаща на Х. месечен наем за ползването
на вещта. Ответникът си работел с багера. Свидетелят лично участвал в търсенето на предоставената от ищеца на
ответника строителна техника, която работела в район около с. В.. Свидетелят не
знае ответникът да е плащал някакъв наем, но бил свидетел на разговор между
страните по делото, в който Х. питайки
за парите ответникът казвал „ Ицо, още
малко, ще ги дам“. Свидетелят не
знае, колко пари е останало М. да плати
на Х.. При всяко ходене Х. казвал на М. „ Дай
парите“. И по телефона ищецът звънял
на ответника, но последният спрял да
вдига телефона си. Лично чувал от ответника , че по повод дължимите се
пари моли ищеца за отсрочка. Според
свидетеля дължимата се сума била в размер около 5-6 хиляди лева, като и от двамата чувал
да говоря за такава сума.
Договорът
за наем /ДН/ е възмезден, двустранен,
консенсуален. С ДН наемодателят предоставя и ищецът е предоставил на ответника
- наемател ползването на определена вещ / в процесния случай МПС-строителна
техника - багер индивидуализирано по-горе в настоящото/. От своя страна
наемателят се задължава да плаща
определената с договора наемна цена и такова плащане
/частично/ответникът е извършил към дата 24.04.2017г. в размер на 2 500.00
лева. Ползвал или не вещта, наемателят дължи на наемодателя наем в договорения
размер. С оглед въведените с отговора по чл.131 ГПК възражения, не съществува
изискване наемодателят за исковия период да е бил собственик на отдадената под наем
вещ. Следователно налице са предпоставките предвидени в закона, за да
бъде уважена частично предявената искова претенция, а именно: от една страна да
е предадена от ищеца на ответника за ползване
вещта визирана в процесния Договор за наем на МПС от 11.04.2017г. и от друга - ответникът да не е
извършил дължимо се по процесния Договор плащане на наемната цена.
В
случая от събраните доказатлества в процеса
се установи, че ответникът не е заплатил дължимия се наем за процесния период -
30.06.2017г. до 14.07.2017г., който определен на ден в размер на по 166.00 лева, или общо възлизащ на 2
490.00 лева. Ето защо, като основателна
и доказана исковата претенция ще следва да се уважи за претендираната главницата от 2 490.00 лева, както и за законната лихва
върху главницата, считано от 13.02.2018г. до окончателното изплащане.
С оглед изхода на
делото по главната искова претенция и акцесорния характер на претенцията за
мораторна лихва /за периода от 15.07.2017 до 05.02.2018г./, последната /изчислена
с лихвен калкулатор/ , ще следва да се уважи за сумата
от 148.01 лева, като за разликата до пълния претендиран размре от 376.39
лева подлежи на отхвърляне .
По направеното в
с.з. и по същество на спора искане за
разноски по делото - адвокатско възнаграждение, тъй като ищецът не представя
надлежни доказатлества за сторени такива по настоящото производство,
следва молбата в тази част да се остави
без уважение.
С оглед изхода на делото следва ищецът да бъде осъден да
заплати в полза на държавата по сметка на
РС Елин Пелин държавна такса по производството
в размер на 52.76 лева.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на М.Г.К. ***, с ЕГН **********, ЧЕ ДЪЛЖИ
НА Х.Г.П. от гр. Е. П., с ЕГН **********,
сумата от 2490.00 / две хиляди
четиристотин и деветдесет / лева - по
Договор за наем на МПС от 11.04.2017 година и Споразумение от 30.06.2017г. ,
мораторна лихва за периода
от 15.07.2017 до 05.02.2018г. в размер на 148.01/ сто четиридесет и осем лева и 01
стотинки/ лева, законна лихва върху главницата, считано от 13.02.2018г. до
окончталеното изплащане, а така и разноски по заповедното производство в размер
на 833.33 / осемстотин тридесет и три лева и 33 стотинки/ лева.
ОТХВЪРЛЯ претенцията за мораторна лихва за разликата до пълния
заявен с исковат молба размер от 376.39
лева.
ОСЪЖДА Х.Г.П. от
гр. Елин Пелин, с ЕГН **********, да заплаи в полза
на държавата по сметка на РС Елин
Пелин държавна такса по производството
в размер на 52.76 / петдесет и два лева
и 76 стотинки /лева.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ направеното от Х.Г.П. от гр.
Елин Пелин, с ЕГН **********, искане за присъждане на сторени по настоящото
производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: