РЕШЕНИЕ ОТ 23.04.2019 г. ПО АНД № 6349/2018 г. ПО
ОПИСА НА ПРС, НО, ПЕТИ СЪСТАВ
Районна прокуратура Пловдив е
внесла с мотивирано постановление предложение обвиняемият Г.М.К. да бъде
освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание по чл. 78а НК, за това, че на 10.05.2017 г. в гр. Пловдив, по
хулигански подбуди, е причинил другиму – Т.М.П. ***, лека телесна повреда,
изразяваща се в две кръвонасядания по гърдите – в лява и дяна гръдни половини,
довело до причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето -
престъпление по чл. 131 ал.1 т.12, вр. чл. 130 ал.2 НК.
Производството пред първата
инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура по глава 28 НПК.
С Решение от 12.07.2018 г. по
АНД 1719/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив, обвиняемият Г.М.К. е признат
за виновен за извършено от него престъпление по чл. 131 ал.1 т.12, вр. чл. 130
ал.2 НК, за това, че на 10.05.2017 г. в гр. Пловдив, по хулигански подбуди, е
причинил другиму – Т.М.П. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в две
кръвонасядание по гърдите – в лява и дясна гръдни половини, довело до
причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, като същият е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
– глоба, в размер на хиляда лева.
Срещу посоченото решение е
депозирана жалба от Г.К., по която е образувано ВАНД № 1424/2018 г. по описа на
Окръжен съд Пловдив. С Решение от 04.10.2018 г. по посоченото дело е отменено,
решението от 12.07.2018 г. по АНД 1719/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив,
като делото е върнато за разглеждане от друг състав на Районен съд.
Второто по ред съдебно
производство е образувано като АНД № 6349/2018 г. по описа на Районен съд
Пловдив.
В хода на съдебните прения
представителят на Районна прокуратура Пловдив поддържа повдигнатото обвинение
по отношение на Г.К.. Излага съображения, че от приобщената в хода на съдебното
следствие допълнителна съдебномедицинска експертиза, съпоставена с показанията
на свидетелите П., Г., Б. и Н., водят до извод за извършено от обективна и
субективна страна престъпления от обвиняемия. Касае се за извършени действия от
същия, които увреждат здравето на пострадалата П., съпроводени с ясно неуважение
към обществото. Предвид изложеното пледира обвиняемият да бъде признат за
виновен, като бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание – глоба, определена в размер от хиляда лева.
Защитникът на обвиняемия К. – адв. И., пледира,
че от събраните по делото доказателства не се изяснява в пълнота фактическата
обстановка. Налице е неяснота според защитата досежно обстоятелството по какъв
начин са получени нараняванията на пострадалата П.. Възразява се защо същата е
била прегледана от съдебен медик едва осем часа след настъпилото ПТП, при
положение, че е имало линейна на местопроизшествието. Посочва се, че не е
изяснено и коя е била третата жена в автомобила, управляван от пострадалата П..
Излагат се доводи, че свидетелите Б. и Н. не се явяват очевидци. Досежно липса
на хулиганско поведение от страна на обвиняемия, се навеждат твърдения, че
пострадалата е потърсила съдействие от телефон 112, но във връзка с поведението
на таксиметровия шофьор. Изтъква се още, че полицейските служители са
предупредили обвиняемия К. да преустанови вербалната си агресия по отношение на
пострадалата П., която е била породена от нейното поведение и това на
останалите две жени в управлявания от същата автомобил. Според защитата изложеното от
свидетелите П. и Г. се противопоставя на обективните показания на свидетелите
А., К. Т. и двамата полицейски служители. Излагат се твърдения, че се явява
нелогично свидетелката А. да се опитва да възпира обвиняемия К.. Посочва се, че
оставя и неизяснена фактическата обстановка досежно следването на свидетелката
Г. от обвиняемия, както и обстоятелствата изложени за наличие на черни джипове.
Изтъква се, че от разпита на вещото лице по назначената допълнителна
съдебномедицинска експертиза, се установява, че са възможни пет различни
способа за получаване травматичните увреждания по пострадалата П.. Не са налице
и данни според защитата за наличие на хулигански подбуди. Поради изложеното от
съда се иска да оправдае обвиняемия.
Обвиняемият Г.К., редовно
призован, явява се лично. По същество поддържа изложеното от неговия защитник.
В предоставената му последна дума моли да бъде оправдан.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият Г.М.К. е роден на *** г. в гр. ***,
живущ ***, ***, български гражданин, завършил средно образование, неженен,
работещ, неосъждан, ЕГН: **********.
На 10.05.2017 г. свидетелката
Т.П., управлявала притежавания от нея лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег. №
***. На предната седалка, до свидетелката П., се возила свидетелката Л.Г., а на
задната седалка – лице от женски пол, без повече данни за нейната самоличност.
На 11.05.2017 г. около 01:00
часа свидетелката П. ***, на кръстовището с ул. „Петко Д. Петков“, посока хотел
„Тримонциум“. На кръстовището свидетелката П. намалила, но не спряла на знак
„стоп“, като преминала през кръстовището. В същото време по ул. „Петко Д.
Петков“, посока църквата „Св. Петка“ се движил таксиметров автомобил марка и
модел „Кия Сийд“, с рег. № ***. Същият бил управляван от свидетеля К.Т., който
превозвал свои клиенти – обвиняемия Г.К., седнал на предна седалка,
непосредствено до шофьора, и Н.А., седнала на задната седалка. Тъй като
свидетелката П. не спряла на знак „стоп“ и навлязла в кръстовището на ул.
„Капитан Райчо“ с ул. „Петко Д. Петков“, където по това време преминавал
таксиметровия автомобил, между двете МПС-та настъпил удар.
Ударът между двата автомобила
бил съвсем лек, като свидетелката П. излязла от управлявания от нея автомобил,
за да установи дали са настъпили някакви вреди. Същата възприела, че двете
предни брони на автомобилите са ударени. От таксиметровия автомобил излезли
шофьорът – свидетелят Т., и обвиняемият К.. Те започнали да нападат вербално
свидетелката П.. Свидетелят Т. предложил да се позвъни на тел. 112 и да се
извика КАТ, което и сторил, като съобщил за настъпило ПТП, без пострадали лице.
От таксиметровия автомобил излязла и свидетелката А., която застанала клекнала
до тротоара. Обвиняемият К. започнал да снима автомобила на свидетелката П.,
казал, че свидетелката А. е бременна в третия месец и заради настъпилото ПТП
същата е загубила бебето. Същият започнал да обижда и заплашва свидетелката П.
и останалите момичета, като ги наричал „*******“, казвал им: „ще ви убия, ще ви
запаля“. Свидетелката П. казала на обвиняемия, че не е нужно да снима колата и,
тъй като няма да избяга. В този момент обвиняемият К. се нахвърлил върху
свидетелката П.. Третото, неизвестно за настоящото производство момиче, се
изплашило и избягало, а свидетелката Г., която решила да си тръгне от мястото
на ПТП-то, възприела нападението на обвиняемия и решила да се върне.
Обвиняемият се засилил към свидетелката П. и и нанесъл няколко удара с юмрук в
областта на гърдите и шамари по лицето. Свидетелката А. направила опит да спре
обвиняемия, но въпреки това той успял да достигне до свидетелката П.. В един
момент последната успяла да се измъкне, и се качила в притежавания от нея
автомобил, като се заключила. Свидетелката П. се обадила на тел.112 и на нейния
приятел – свидетелят И.Н., като на последния казала да отиде при нея бързо,
защото ще я убият. Обвиняемият К. се преместил при свидетелката Г., като опитал
да я удари, но в този момент пристигнал свидетелят Г.Б., и Г. успяла да се качи
в управлявания от него автомобил. Двамата отишли в IV РПУ при ОДМВР Пловдив, където
съобщили за случая.
На мястото на събитието дошъл
полицейски екипи, между които били свидетелите Б. и П.. В този момент свидетелката
П. отключила МПС-то, в което се намирала, и отишла при тях, за да им съобщи
какво се е случило. Пристигнал и свидетеля И.Н.. Полицейските служители
поискали документите на присъстващите, като разделили на разстояние
свидетелката П. и нейния приятел – свидетелят Н., от обвиняемия К., неговата
приятелка – свидетелката А., и таксиметровия шофьор – свидетелят Т.. В
присъствието на същите обвиняемият продължавал да обижда свидетелката П.. Той
се приближавал заплашително към нея и нейния приятел, но свидетеля Б. и
неговите колеги го възспирали. В този момент свидетелката А. се оплакала, че и
е прилошало. На място пристигнала линейка, в която била качена свидетелката А.,
придружена от обвиняемия К., и двамата били откарани в УМБАЛ „Св. Георги“ -
Пловдив.
В хода на досъдебното
производство е изготвена съдебномедицинска експертиза, съгласно която на
пострадалата П. са причинени две кръвонасядания на гърдите – в лява и дясна
гръдни половини. Посочените травматични увреждания са в резултат на удари с
твърд или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са причинени,
както се съобщава по ДП – при процесния инцидент, с който са в пряка причинна
връзка. Според вещото лице на пострадалата е причинено болка и страдание. След
изслушване на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, вещото лице
по изготвената СМЕ в своя разпит посочва, че най-вероятният механизъм за
причиняване на уврежданията е удари с юмруци. Според вещото лице посочените
удари не могат да бъдат получени от колан или да се касае за воланна травма,
тъй като настъпилият удар при ПТП е бил лек.
В съдебното производство
съобразно задължителните указания на въззивната инстанция, е изготвена и приета
допълнителна СМЕ. Според вещото лице най-общият механизъм за получаване на
уврежданията на пострадалата П. е по механизма на удар или притискане с или
върху твърд тъп предмет. Това означава да бъдат нанесени два отделни удара или
притискане с твърд тъп предмет и в лявата, и в дясната гръдна половина отпред,
или пък тялото да се удари към посочените области в твърд тъп предмет. В
конкретния случай, посочва вещото лице, няма обективен медицински критерий, по
който да се направи достоверно разграничение и да се даде категорично заключение
по този въпрос – дали са били нанесени удари по гръдния кош или тялото се е
ударило в интериорни части от купето на лекия автомобил. Като първа вероятност
е прието, че тези кръвонасядания са причинени от нанесени юмручни удари в
областта на гърдите. Като втора вероятно се посочва, че могат да бъдат получени
чрез захващане на дрехите и силно разтърсване на тялото, доколкото може да се
получи притискане на кожата по предна гръдна стена от пръстите на обвиняемия. И
на трето място вещото лице изразява становище, че уврежданията могат да бъдат
получени от удари на тялото в интериорни части от купето /без да може да бъде
посочено точно кои/ или от сблъсък с пътничката на дясната седалка, в
непосредствена близост до водача на автомобила. При разпит на вещото лице в
открито съдебно заседание, същото посочва, че освен изброените три начина за
получаване на телесните увреждания на пострадалата П., са възможни и още два
такива – чрез „екс вакуо“ и да е налице предходна травма, но ги определя като
теоритични.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена частично въз
основа на обясненията на обвиняемия Г.К., и от показанията на свидетелите Т.П.
/дадени в хода на съдебното следствие и частично прочетени на основание чл. 281
ал.5, вр. ал.1 т.2 предл. второ НПК/, Л.Г., И.Н., Г.Б., И.Б. /дадени в хода на
съдебното следствие и частично прочетени на основание чл. 281 ал.5, вр. ал.1
т.1 НПК/, Б.П. /дадени в хода на съдебното следствие и частично прочетени на
основание чл. 281 ал.4, вр. ал.1 т.2 НПК/, К. Т. /изцяло прочетени на основание
чл. 281 ал.5, вр. ал.1 т.4 НПК/, както и от приобщените по реда на НПК писмени
доказателства, а именно: СМУ № 432/2017 г. /л.62 от ДП/, протокол за
предупреждение от 10.05.2017 г. /л.61 от ДП/, АУАН бл. № 237784/10.05.2017 г.
/л.37/, констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2017-1024-1460 от
10.05.2017 г., амбулаторен лист № 264/26.05.2017 г. /л.97 от ДП/, амбулаторен
лист № 264/26.05.2017 г. /л.70 от ДП/, амбулаторен лист № 245/15.05.2017 г.
/л.71 от ДП/, протокол за оглед на ВД /л.100 от ДП/, Наказателно постановление
№ 17-1030-003423/01.06.2017 г. /л. 62 от делото/, справка съдимост /л.10 от
делото/, характеристична справка /л.131 от ДП/. Така приетата фактическа
обстановка се установи и от изготвените и приобщени по делото съдебномедицинска
и допълнителна съдебномедицинска експертиза.
Съдът следва да отбележи, че материалите по делото, формиращи
доказателствената съвкупност, са еднопосочни, като макар с леки противоречия
формират цялостен извод за описаната по-горе фактическа обстановка. Изключение
правят отчасти
обясненията на самия обвиняем, които обаче в тази част съдът оценява освен като
доказателствено средство, но и като едно от основните средства за защита. Съдът
намира, че следва да приеме изложеното от обвиняемия К. само доколкото то
намира подкрепа и в останалите материали от доказателствената съвкупност. Това
е само признанието на подсъдимия, че по времето и на мястото, посочени от
обвинението, действително е бил на мястото на престъплението, че е настъпил
удар между лек автомобил Мерцедес и тексиметров автомобил, в който същият и
неговата приятелка – свидетелката А., са се возили, както и че на място са
дошли полицейски екипи и бърза помощ и обвиняемият и свидетелката А. са били
откарани до спешен кабинет. В подкрепа на изложеното от него са както събраните
гласни доказателства – показанията на всички останали по делото свидетели, така
и приложените писмени доказателства: АУАН бл. № 237784/10.05.2017 г.,
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2017-1024-1460 от 10.05.2017
г., протокол за оглед на ВД и Наказателно постановление №
17-1030-003423/01.06.2017 г.
По отношение на обясненията на обвиняемия К., следва да се има предвид, че
по принцип същите имат двуяка природа - те представляват както доказателствено средство, така и средство за
защита, което налага тяхната обективност да бъде преценявана внимателно чрез
съпоставка с останалите събрани обективни доказателства и подробния им анализ /така Решение №92/05.07.2018 по дело
№298/2018 на ВКС/. В тази връзка съдът кредитира обясненията на
обвиняемия в посочените по-горе части. Съдът не дава вяра на обясненията на
подсъдимия в частта, в която заявява, че след настъпване на удара свидетелките
П. и Г., както и третото момиче, намиращо се в лекия автомобил „Мерцедес“, са
започнали да бягат от местопроизшествието. Обясненията на обвиняемия в тази
част противоречат изцяло на събраните по делото гласни доказателства, а именно
– показанията на свидетелките П. и Г., както и тези на свидетеля К. Т..
Посочените гласни доказателства – разпитите на тримата свидетели, са в една и
съща насока, а именно, че свидетелката П. е останала на мястото на
произшествието, свидетелката Г. и третото, неизвестно за настоящото производство
момиче, са си тръгнали, но впоследствие свидетелката Г. се е върнала. Съдът
кредитира показанията на тримата свидетели, доколкото същите са били преки и
непосредствени. Независимо, че свидетелката П. се явява пострадала от
престъплението, съдът намира, че показанията и не могат да бъдат отхвърлени
като ненадежден източник на доказателства. Това обстоятелство единствено
поставя завишени изисквания към
инстанциите по същество за проверката на нейните показания с оглед изясняване
истинността на възпроизведените чрез тях факти /така Решение № 201/
20.10.2017 г., по н.д. № 552/2017 г. на ВКС, 2 НО/. Показанията на същата
се подкрепят както от показанията на Г., така и от показанията на свидетеля Т.,
който се явява абсолютно незаинтересован от изхода на спора.
Съдът не дава вяра и на обясненията на
обвиняемия досежно обстоятелството, че свидетелката П. е обиждала същия,
доколкото това обстоятелство не се потвърждава от нито един друг доказателствен
източник в настоящото производство. Нито един от разпитаните по делото
свидетели не съобщава за арогантно поведение от страна на свидетелката П.,
както и за изричани от нея обидни думи по отношение на обвиняемия.
Настоящият съдебен състав не кредитира и
изложеното от обвиняемия досежно липсата на нанесени удари от негова страна по
отношение на свидетелката П.. Съдът намира, че изложени по този начин
обстоятелствата разгръщат в най-пълна степен защитната линия на обвиняемия.
Изнесеното от същия противоречи на показанията на свидетелите П., Г. и Б.,
които са преки очевидци на нанасянето на ударите, както и на показанията на
свидетелите И.Н., И.Б. и Б.П.. Посоченото от обвиняемия е в противовес и с
приобщените по делото писмени доказателства - СМУ № 432/2017 г. и амбулаторни листове,
издадени на свидетелката П.. В последните действително фигурира под анамнеза
изложеното от самата пострадала, предвид което същите се явяват производен
доказателствен източник, но като такива те могат да служат като източник за
проверка на първичните доказателства /така Решение №113/23.06.2015 по дело
№93/2015 на ВКС/. В тази
връзка показанията на свидетелката П. се разкрива една логична
последователност, която в последствие се подкрепя от производните
доказателствени източници – показанията на свидетелите И.Н., И.Б. и Б.П.,
анамнезата в издаденото СМУ и амбулатрните листове. В нито един момент
свидетелката П. не излага противоречиви твърдения – нито пред своя приятел,
нито пред полицейските служители, нито пред съдебния медик и впоследствие пред
лекуващия лекар. Предвид изложеното съдът намира, че показанията на
свидетелката П. следва да бъдат кредитирани. В подкрепа на същите и в
противоречие с изложеното обвиняемия е и съдебномедицинската експертиза, като
според вещото лице описаните травматични увреждания са в резултат на твърд тъп
предмет и отговарят по време и начин да са причинени, както се съобщава по
делото – при процесния инцидент, с който са в причинноследствена връзка. Съдът
кредитира заключението на вещото лице по СМЕ, доколкото същото се явява
компетентно изготвено, с необходимите знания и умения. Действително, съобразно
задължителните указания на въззивната инстанция, съдът назначи допълнителна СМЕ
с оглед изясняване причината за настъпилите увреждания. Така вещото лице Ш.
посочва, че могат да бъдат посочени три начин за причиняване телесните
увреждания на свидетелката П., а при разпита в проведеното открито съдебно
заседание, същият посочи пет. Съдът кредитира и приетата по делото допълнителна
съдебномедицинска експертиза, като съобразена с останалия по делото
доказателствен материал, намира, че настъпилите увреждания по пострадалата П.
са именно по първия описан в заключението по допълнителната съдебномедицинска
експертиза начин, а именно: чрез нанесени юмручни удари в областта на гърдите.
Съдът намира, че посоченото предложение от вещото лице се явява релевантно,
доколкото както беше посочено, то намира опора в показанията на свидетелите П.,
Г., Н., Б. и П., и приобщените по делото писмени доказателства: СМУ № 432/2017 г. и амбулаторни
листове. Настоящият съдебен състав намира, че останалите хипотези, залегнали в
заключението на допълнителната СМЕ и изложените в разпита на вещото лице, не са
релевантни, доколкото за такива не се съобщава от останалите информационни
източници. Така за втория вариант на причиняване на телесните увреждания –
захващане на дрехите и силно разтърсване, съдът намира, че действително по
делото са налице посочените факти, но такова поведение е било обективирано и
спрямо свидетелката Г., а същата не е получила травматични увреждания. Освен
това съдът намира за безспорно установено наличие на нанесени удари в областта
на гърдите, които несъмнено в по-голяма степен биха причинили увреждане като
описаното, в сравнение с разтърсване. На последно място, дори да се приеме, че
посочената хипотеза е осъществена, то причинените увреждания на пострадалата П.
отново са в пряка причинно-следствена връзка с действията на обвиняемия К.,
респ. и във втората хипотеза със своите действия същият би причинил лека
телесна повреда на П.. Третата хипотеза, заложена в допълнителната СМЕ –
уврежданията да са причинени от интериорни части на лекия автомобил „Мерцедес“
или удар в спътник на пострадалата, съдът намира за неприложима в настоящия
случай. Така от разпита на свидетелките П. и Г. не се установява при
настъпилото ПТП същите да са се ударили една в друга, както и П. да се ударила
в която и да е част от управлявания от нея лек автомобил. В тази връзка съдът
кредитира показанията на вещото лице З., която детайлно посочи какви са следите
от коланна или воланна травма, а такива не са описани в СМУ. Също така съдът
намира, че е се явява невъзможно получаването на коланна травма, доколкото
уврежданията са констатирани в двете гръдни половини. В разпита си пред
настоящата съдебна инстанция, вещото лице Ш. посочва, че са налице още две
вероятности за получаване на травматичните увреждания на П., но посочва, че
същите са теоритични, предвид което съдът намира, че същите не са релевантни в
настоящия случай.
Обстоятелството, че пострадалата е била прегледана от съдебен медик осем
часа след настъпването на деянието, не е основание показанията и за начина на
нанасяне телесните повреди да бъдат игнорирани. Дори напротив, същата е
положила достатъчно усилия още на същия ден, макар и в по-късен час от
денонощието, да бъдат констатирани причинените и травматични увреждания.
Предвид изложеното съдът намира въз основа на посочените и анализираните
по-горе доказателствени източници за безспорно установено, че причинените
травматични увреждания на пострадалата П. са в пряка причинно-следствена връзка
с извършени действия от обвиняемия К. по нанасяне на няколко удара в областта
на гърдите.
Изложеното от обвиняемия К. досежно липсата на
обиди и агресивно поведение от негова страна по отношение на пострадалата П. и
свидетелката Г. също не намира опора в събрания по делото доказателствен
материал. Така на първо място в противоположна насока са показанията на самата
П., която дори цитира конктретни обидни и заплашителни изрази, насочини към нея
и свидетелката Г.. Показанията на свидетелката П. се подкрепят и от тези на
свидетелката Г., която възпроизвежда същите думи, казани от обвиняемия К., по
отношение на двете. В насока техните показания са и тези на свидетелите И.Н.,
Г.Б. и Б.П., които досежно агресивното поведение на обвиняемия К. се явяват
преки доказателствени източници. Те се подкрепят и от приобщеното по делото
писмено доказателство - протокол за предупреждение от 10.05.2017 г. В същата
насока е и протокол за оглед на веществени доказателства – диск, със запис на
обажданията на тел. 112 досежно възникналия инцидент, в който е посочено, че
жена, която се представя за Т.П., споделя за настъпило ПТП, като един от
клиентите от таксиметровия автомобил се опитва да я „бие“. В подкрепа
обясненията на обвиняемия са единствено показанията на свидетеля К. Т., но
доколкото същите не се подкрепят от посочените по-горе гласни и писмени
доказателства, съдът не ги кредитира в тази им част.
Показанията на свидетелката А. са лаконични, не
излагат обстоятелства във връзка с предмета на доказване в настоящото производство,
предвид което съдът не ги кредитира като източник, въз основа на който може да
бъде изведена релевантната фактическа обстановка.
Показанията на свидетелката П., както вече беше посочено, следва да бъдат
подложени на самостоятелен анализ, доколкото същата се явява пострадал от
посоченото престъпление. Съдът кредитира изцяло същите, доколкото се явява пряк
източник на доказателства. Те се подкрепят от показанията на останалите
свидетели, с изключение на тези на свидетелката А., но последните не се кредитират
от настоящата съдебна инстанция. В противоположна насока на изложеното от
свидетелката П. са и показанията на свидетеля Т. досежно липсата на агресивно
поведение и нанесени удари от обвиняемия К., но в тази част, както беше
посочено, съдът не кредитира показанията на свидетеля Т., доколкото същите са в
противоречие с останалия сърбан по делото доказателствен материал. Освен от
показанията на свидетелите Г., Н., Б., Б. и П., показанията на свидетелката П.
се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства - СМУ № 432/2017
г., протокол за предупреждение от 10.05.2017 г., амбулаторен лист №
264/26.05.2017 г., амбулаторен лист № 245/15.05.2017 г. и протокол за оглед на
ВД, както и от приобщените по делото СМЕ и допълнителна СМЕ. Поради изложеното съдът намира, че няма
основание да се съмнява в показанията на свидетелката Т.П., единствено и само
поради обстоятелството, че същата се явява пострадала от престъплението. Целият
събран по делото доказателствен материал обосновава обективността на показанията
на свидетелката, като тяхната последователност съответства на пресъздаденото от
останалите свидетели и на приложените писмени доказателства.
В тази връзка не се споделят възраженията на
защита, че обективно е невъзможно свидетелката А. да възспира действията на
обвиняемия К.. Настоящата съдебна инстанция намира, че тези действия на
свидетелката А. са били осъществени, като за това обстоятелство свидетелстват
освен показанията на П., така и на свидетелката Г..
Обстоятелството досежно наличие на черни джипове и лица, наблюдаващи
случилото, се явява извън предмета на доказване по чл. 102 НПК, респ.
ирелевантно за настоящия спор, предвид което съдът намира, че показанията на
свидетелите в тази връзка се явяват неотносими.
Останалите обстоятелства, приети в описаната фактическа страна, се доказват
по несъмнен начин от свидетелските показания, обясненията на обвиняемия,
експертизите и писмените доказателствени средства, поради което съдът заключи,
че следва да приеме за установена тази фактическа обстановка. Досежно същите не
се констатираха съществени противоречия.
Изводът за съдебното минало и характеристичнитте данни на обвиняемия, съдът
направи въз основа на приложените по делото справка съдимост и характеристична
справка.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед
гореизложената фактическа обстановка се установява, че обвиняемият е
обективирал поведение, което изпълнява съставомерните признаци на престъпление
по чл. чл. 131
ал.1 т.12, вр. чл. 130 ал.2 НК, тъй като на на 10.05.2017 г. в гр. Пловдив, по
хулигански подбуди, е причинил другиму – Т.М.П. ***, лека телесна повреда,
изразяваща се в две кръвонасядание по гърдите – в лява и дяна гръдни половини,
довело до причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето.
Безспорно по делото се
установи, че обвиняемият К. се засилил към свидетелката П. и и нанесъл няколко
удара с юмрук в областта на гърдите. Вследствие осъщественото деяние от
обвиняемия, на пострадалата са нанесени травматични увреждания, изразяващи се в
две кръвонасядания по гърдите – в лява и дясна гръдни половини, което е довело
до причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето. Касае се за болестно състояние, без то да е
продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота. То представлява
кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на
анатомичната цялост. Посоченият резултат се квалифицира като разстройство на
здравето, извън случаите средна и тежка телесна повреда, в който смисъл е и
т.15 от ППВС 3/79 г.
Налице е и
съставомерният квалифициращ белег, деянието да е извършено по хулигански
подбуди. Така съобразно константаната практика на ВКС /Решение № 264 от 26.06.2014 г. по
нак. д. № 361/2014 г. на ВКС, Решение 96/2017 по н.д 278/2017 на ВКС, Решение
№410/04.12.2013 по дело №1479/2013 на ВКС, НК, II н.о., Решение № 401/10 ноември 2014 г. на ВКС, Решение №
42/24 март 2014 г. по нак.д. № 2301/2014 г. на ВКС/
хулигански подбуди са налице, когато деецът извършва посегателството срещу
личността, движен от стремежа си да покаже явно неуважение към
обществото, пренебрежение към правилата на общежитието и човешката
личност. Тук се включват случаите,
когато посегателството срещу личността е извършено като реализация на стремежа
дееца да демонстрира собствената си правота, величие, превъзходство и виждания
за обществена справедливост, като вижданията за обществена справедливост се
налагат не по предвидения в закона ред. В настоящия случай се установява, че
пострадалата П. не се е познавала преди това с обвиняемия К., респ. не се
установява същият да е имал личен мотив за извършване на деянието. Дори да се
приеме, че обвиняемият К. е бил силно притеснен за своята приятелка по това
време – свидетелката А., т.е. дори да е имал и някакъв личен мотив, действията
му по нанасяне на телесната повреда остават водени от хулигански подбуди. Това
следва на първо място, защото личният мотив не винаги изключва хулиганския и на
второ място - установените по делото обективни данни, изводими от действията на
самия извършител, сочат именно на водещото желание на обвиняемия да се постави
над обществените норми за правосъобразно поведение, сам да се издигне над
закона за да въздаде правосъдие, недвусмислено е показал, че не зачита
обществения ред. Касае се за една публична – както физическа, така и вербална
агресия, която обектива едно поведение на демонстративно незачитане на
установения ред.
От субективна страна се
установи, че обвиняемият е действал с пряк умисъл – съзнавал е
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните
последици и е целал тяхното настъпване. Обвиняемият е съзнавал
протовообществения характер на своите действие и че посредством тях, той
демонстрира явно неуважение както към обществото, така и към отделната личност,
причинявайки на пострадалата телесно уреждане.
По изложените съображения
обвиняемият Г.М.К. съгласно чл.378 ал.4 от НПК беше признат за виновен за
извършеното от него престъпление съответно по чл. 131 ал.1 т.12, вр. чл. 130
ал.2 НК.
ПО
РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ
С оглед приложимата правна
квалификация за извършеното от обвиняемия Г.К. деяние, съдът намери, че са
налице предпоставките на чл. 78а НК за освобождаването му от наказателна
отговорност и налагането на административно наказание – глоба.
Така на първо място, за
посоченото престъпление по чл. 131 ал.1 т. 12, вр.
чл. 130 ал.2 НК, се предвижда наказание: лишаване от свобода до една година или
пробация.
На следващо място, от
приложената по делото справка съдимост, се установи, че същият не е осъждан,
както и че не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а НК.
От престъплението няма
причинени имуществени вреди, като не са налице и изключващите института на
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание ограничения по чл. 78а ал.7 НК.
По отношение размера на наложеното наказание, следва
да се има предвид, че чл. 78а НК предвижда санкция в размер от 1000 до 5000
лева. При предходното разглеждане на делото, първоинстанционният съд е наложил
на обвиняемия К. административно наказание – глоба, в минимален размер от 1000
лева. Доколкото срещу постановеното решение не е депозиран съответен протест,
предвид принципа reformacio in pejus, съдът е обвързан от
наложеното наказание в минимален размер.
Отделно от изложеното съдът намира, че определено по
този начин, то съответства на напълно на разпоредбата на чл. 54 НК, доколкото в
настоящия случай се констатираха единствено смекчаващи обстоятелства досежно
отговорността на обвиняемия – чисто съдебно минало и добри характеристични
данни. Отегчаващи отговорността обстоятелства не бяха констатирани. Този размер
на глобата съдът намира, че съответства на степента на обществена опасност на
деянието и на дееца, като счита, че ефективно ще съдейства за поправянето на
обвиняемия К., без да се накърнява принципа на пропорционалност между
преследваните от закона цели и употребената държавна репресия.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати извършените разноски в хода на
досъдебното производство в размер на 179.22 лева по сметка на ОДМВР Пловдив,
както и в хода на съдебното производство -
в размер на 310 лева по сметка на Районен съд Пловдив в полза на бюджета
на съдебната власт.
Така мотивиран, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС