Решение по дело №216/2017 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 юни 2017 г.
Съдия: Мариела Анастасова Иванова
Дело: 20172130200216
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 май 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 71/30.6.2017г.

гр. Карнобат

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД КАРНОБАТ                               НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На двадесет и втори юни                                  две хиляди и седемнадесета година

в публичното заседание в следния състав :                                                         

                                   Районен съдия : Мариела Иванова

при секретаря Г.М.

като разгледа докладваното от съдия Иванова н.а.х.д. №216 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила жалба от Д.Д.П. с ЕГН ********** *** против наказателно постановление № 195 от 08.04.2016г. на директора на РДГ Бургас. С атакувания акт на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение по чл. 257,ал.1,т.1 ЗГ във връзка с чл. 108, ал. 3 от ЗГ и чл.12б, т.7 от Наредба №1 от  30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии на МЗХ. По съображения, изложени в жалбата, е поискана отмяна на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но изпраща представител, който поддържа жалбата.

В съдебно заседание представител на ответната страна изразява становище за законосъобразност на наказателното постановление.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима. Това е така, тъй като по делото не са представени доказателства за връчване на наказателното постановление на жалбоподателя, поради което срок за обжалването му не е почвал да тече.

Районен съд - Карнобат, след като анализира събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното :

На 17.11.2015г. е извършена проверка от св. Д.И., при която се установява  направа на извозни пътища в подотдел 246e, землището на с.Скала. които пътища не са отразени в технологични план.

По доказателствата :

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитания по делото свидетел- Д.И., както и от писмените доказателства по делото.

От правна страна съдът приема следното :

В хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в следното:

ЗАНН, приложим закон на основание чл.277 от ЗГ, урежда изчерпателно реквизитите както на АУАН, така и на наказателното постановление. Един от тях е датата на извършване на нарушението – аргумент от чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Възможна е обаче хипотеза, при която не може да се установи точната дата на нарушението, но е категорично доказано неговото извършване и авторът му. В този случай е допустимо да се посочи времевият период, когато това е станало. Съдебната практика допуска такъв подход и приема, че правото на защита на привлеченото към отговорност лице не е нарушено – аргумент от Решение № 116 от 29.05.2006 г. на ВКС по н. д. № 720/2005 г., III н. о. Посоченият съдебен акт визира случай на привлечено към наказателна отговорност лице, но по аргумент за по-силното основание мотивите в него следва да се приложат и за привлечен към административно-наказателната отговорност субект. Недопустимо е да остане несанкционирано административно нарушение, само защото от доказателствената съвкупност не може да се извлече точна дата на осъществяването му.

Предвид изложеното и актосъставителят, и наказващият орган са могли да установят времеви период, в рамките на който нарушението категорично е извършено, и да отразят в процесуалните документи, че това е станало на „неустановена дата” в този период, след като ЗАНН визира „дата”, а не „време” на извършване. Настоящият съдебен състав не приема формулировката „периода 05.10.2015г.-17.11.2015г.” за достатъчно ясна. Така се нарушава правото на защита на санкционираното лице, което представлява съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на атакувания акт.

Единствено за изчерпателност на съдебния акт следва да се посочи, че  така описаните нарушения са недоказани. Това е така, тъй като от събраните гласни и писмени доказателства не става ясно действително да има направа на пътища, които да не са предвидени в технологични план. В тази насока единствено св.И. посочва, че на място е констатирала наличието на такива пътища, но не се доказва къде точно и колко са тези пътища, така щото да се извърши проверка за отразяването им в плана или респ.  за липсата им.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд – Карнобат, наказателен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 195 от 08.04.2016г. на директора на РДГ Бургас, с  което на Д.Д.П. с ЕГН ********** ***  за нарушение по чл. 257, ал.1, т.1 ЗГ във връзка с чл. 108, ал. 3 от ЗГ и чл.12б, т.7 от Наредба №1 от  30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии на МЗХ му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

 Решението може да се обжалва по касационен ред пред Административен съд- Бургас в 14-дневен срок от съобщението.

 

 

                                                                                   Районен съдия :