Решение по дело №39/2021 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 260078
Дата: 28 юни 2021 г. (в сила от 15 юли 2021 г.)
Съдия: Мария Джанкова
Дело: 20212110100039
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 260078

 

грйтос, 28.06.2021 година

 

 

АЙТОСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - гражданска колегия, ІІ състав, в публично заседание на двадесет и втори юни две хиляди  двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Джанкова

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:.........….................

ЧЛЕНОВЕ:.....….……………

 

при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора.............. като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова гр.дело № 39 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба наТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК: ***, съ седалище и адрес на управление: ***, чрез пълномощник адв.В.Г. - САК против Б.А.Х., ЕГН **********, с посочен адрес: ***.

 

С исковата молба ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД моли да бъде прието за установено спрямо ответника, съществуването на  вземането му в размер от 236.09 лева (двеста тридесет и шест лева и девет стотинки) – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги за мобилен номер ***/11.07.2018 г., за която са издадени фактури № **********/15.01.2019 г., от които: - 77.46 лева /седемдесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки/ - стойност на 3/три/ месечни абонаментни такси; - 158.63 лева /сто петдесет и осем лева и шестдесет и три стотинки/ - неустойка за предоставено за ползване устройство HUAWEI Y5 2018 Dual Blue, за което е издадена Заповед за изпълнение № 260019 от 25.09.2020 г. и изпълнителен лист  по ч.гр.дело № 677/2020г. на РС-Айтос. Сочи, че вземането  произтича от задължение на ответника за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на  Договор за мобилни услуги за мобилен номер ***/11.07.2018 г., за която са издадени фактури № **********/15.01.2019 г.

С исковата молба е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79 и чл.92 от ЗЗД - за  установяване съществуването на вземането на ищеца против ответника, съобразно дадените от съда указания по заповедно производство – ч.гр.дело № 677/2020 год. на РС-Айтос.

Към исковата молба са приложени преписи за връчване на ответника. Направено е доказателствено искане за служебно прилагане на ч.гр.дело № 677/2020 г. на РС-Айтос. Ищецът претендира заплащане на направените в заповедното и в исковото производство съдебно-деловодни разноски. Към молба вх. № 261824/2021г.  прилага списък по чл.80 от ГПК.

В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът Б.А.Х., чрез особения представител адв.Е.Т. *** представя писмен отговор. Не оспорва допустимостта на исковата претенция, но излага становище, че същата е неоснователна. Моли за отхвърляне на иска. Не представя доказателства и не заявява доказателствени искания. Не възразява по направеното искане за прилагане на гр.дело № 677/2020г. на РС - Айтос.

Като принципна позиция, при липса на осъществена връзка с отв.Х., адв.Т. при явяването си в съдебно заседание поддържа депозирания отговор, но като окончателна позиция моли за произнасяне по ищцовата претенция съобразно представените по делото доказателства.

 

 

С оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заявление по чл. 410 от ГПК,  вх. № 260432/23.09.2020 г. на РС-Айтос ищцовото дружество «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ» ЕАД е поискало издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против ответника Б.А.Х. – в качеството на длъжник по сключен между страните Договор за мобилни услуги за мобилен номер ***/11.07.2018 г., за която са издадени фактури № **********/15.01.2019 г.

 

В хода на образуваното заповедно производство  по ч.гр.дело № 677/2020 г. по описа на РС-Айтос  и след връчване на издадената Заповед при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането.

 

По повод заявения спрямо ответника иск, съдът намира, че същият е допустим, а разгледан по същество  е  и основателен.

Предвид  установената от писмените доказателства фактическа  обстановка съдът прави следните правни изводи:

Налице е валидно облигационно правоотношение пo сключен между страните Договор за мобилни услуги от 11.07.2018 г.,  с първоначален срок на договора 24 месеца (в сила от 11.07.2018г.  и изтичащ на 11.07.2020г.). Не се спори относно факта, че вземането произтича от неизпълнение парични задължения на длъжника по сключен договорен абонамент от посочената дата - 08.12.2018 г. между отв.Б.А.Х. и «Теленор България» ЕАД, за мобилен номер ***, като неудовлетворените вземания на ищеца са индивидуализирани по размер и основание в издадени от него и неоспорени от ответната страна фактура с № **********/15.01.2019 г. за претендираната в общ размер сума от 236,09лв., от която:  

от които: - 77.46 лева /седемдесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки/ - стойност на 3/три/ месечни абонаментни такси;

- 158.63 лева /сто петдесет и осем лева и шестдесет и три стотинки/ - неустойка за предоставено за ползване устройство HUAWEI Y5 2018 Dual Blue.

B настоящия случай ищецът в качеството на кредитор е изпълнил задължението си пo процесния договор, като досежно размерът на претендираната неустойка  се е позовал на общите условия на договора, съгласно които неустойката е  в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният ѝ размер не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В конкретния случай, предвид факта, че  периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок е по-дълъг от три месеца, неустойката е изчислена на база на трикратния размер на стандартния месечен абонамент, а именно – 25,82 лв. х 3, разняващо се се на сумата от 77,46 лева .

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода на делото и при  пълно уважаване на иска, ответникът Б. А.Х. следва да заплати от ищцовата страна  съдебно- деловодни разноски, съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК в общ размер на 560,00 лева,  от които: 355,00 лева направени в настоящото производство и тези в хода на заповедното производство (по ч.гр.дело № 677/2020г. на РС –Айтос) - от 205,00 лева. 

 

Мотивиран от гореиложеното, Айтоският районен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ» ЕАД, ЕИК: ***, вписано в Търговския регистър, воден от Агенция по вписванията, със седалище и управление: ***,  със законен представител Джейсън Кристос Кинг, с Лнч: ******, заедно с Марек Слачик, с Лнч: ****** против Б.А.Х., ЕГН **********, с посочен адрес: *** по издадена по ч.грело № 677/2020г. на РС-Айтос Заповед  по чл.410 от ГПК  за изпълнение на парично задължение в размер на 236.09 лева (двеста тридесет и шест лева и девет стотинки) – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги за мобилен номер ***/11.07.2018 г., за която са издадени фактури № **********/15.01.2019 г., от които 77.46 лева /седемдесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки/ - стойност на 3-месечни абонаментни такси; 158.63 лева /сто петдесет и осем лева и шестдесет и три стотинки/ - неустойка за предоставено за ползване устройство HUAWEI Y5 2018 Dual Blue.

 

ОСЪЖДА Б.А.Х., ЕГН **********, с посочен адрес: *** да заплати на  «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ» ЕАД, ЕИК: *** направените съдебно-деловодни разноски, в общ размер на 560,00 (петстотин и шестдесет) лева, от които:  355,00 лева в настоящото производство и направените в хода на заповедното производство разноски от 205,00 лева.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: