№ 767
гр. София, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Снежана Бакалова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20231000500752 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалбата на ищеца в
първоинстанционното производство М. В. Д. срещу Решение №
3803/15.12.2022г. по гр.д.№ 14099/21 по описа на СГС, 30 състав, с което е
отхвърлен предявения от М. В. Д. срещу В. В. Д., иск за сумата от 153 400 лв.,
представляваща превишението на стойността на дела, получен от ответника
по силата на сключения между страните договор за доброволна делба от
23.11.2016г. над стойността на дела на ищеца, с която сума ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца.
В жалбата си жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и
необосновано и незаконосъобразно. Счита за неправилен извода на съда, че
не е налице неоснователно обогатяване, доколкото всяка от страните по
договора за доброволно делба е получила това, което е било уговорено в него.
Счита, че след като в процесния договор липсва уговорка, че с него страните
уреждат всички свои отношения по повод делбата на имотите и за в бъдеще
няма да имат претенции една към друга, не е налице уговорка за
1
безвъзмездност на полученото в повече от ответника. Счита, че след като са
видни стойностите на дяловете на двамата съделители следва да има и
уговорка за уравняването на същите. Счита, че неправилно съдът е тълкувал
липсата на такава уговорка, като мълчалив отказ от права от негова страна.
По изложените твърдения, счита че е налице неоснователно разместване на
материални блага и ответникът му дължи връщане на исковата сума.
Направено е изявление, че се отказва от иска си за разликата над 76 700лв. и
моли да бъде обезсилено първоинстанционното решение в тази част и да бъде
прекратено производството. Моли да бъде отменено решението в
обжалваната част и уважен иска му за сумата 76 700лв. Претендира разноски.
В срок е депозиран отговор от въззиваемата страна, в който се оспорва
жалбата и моли да бъде потвърдено решението. Претендират се разноски.
По повод заявеното искане за частичен отказ от иска за сумата 76
700лв., въззивната инстанция е обезсилила първоинстанционното решение за
сумата 76 700лв., както и е прекратила първоинстанционното и въззивното
производство за тази част.
Пред настоящата инстанция не са искани и не са събирани нови
доказателства.
В хода на въззивното производство, въззиваемият В. В. Д. е навършил
пълнолетие.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част, поради
което следва да разгледа наведените оплаквания във въззивната жалба
относно неговата неправилност в обжалваната му част.
Не е спорно между страните установеното от фактическа страна, а
именно:
М. В. Д. и В. В. Д. са наследници по закон – синове на В. К. Д. починал
на 17.06.2009г. Двамата наследяват оставеното в наследство имущество от
същия при равни квоти.
На 23.11.2016г. ищецът и ответникът са сключили договор за
доброволна делба, с който са поделили част от имуществото, което са
получили по наследство от своя баща В. Д.. Към датата на сключване на
договора ответникът е бил малолетен, поради което в договора е посочено, че
същият е приел наследството по опис с Решение №42/08.102010г. по гр.д.
2
№10372/2009г. по описа на СРС, III ГО, 81 с-в и сключва същия след издадено
разрешение по чл.130, ал.3 от СК от СРС с Решение №126 от 02.10.2015г. на
СРС, III ГО, 80 с-в по гр.д. №51245/2015г. За делбата на конкретно посочени
в договора имоти, които съделителите са притежавали в съсобственост с
трети лица, са участвали и посочените лица. Съгласно договора, ищецът е
получил в дял и е станал изключителен собственик на подробно описаните в
договора недвижими имоти, разположени на територията на гр. София, гр.
Петрич с обща пазарна стойност, съгласно приложената към договора за
доброволна делба пазарна оценка – 1 274 959 лв.
Ответникът е получил в дял собствеността върху 381 949 броя
поименни акции от капитала на „Кулинар Еърпорт Сентър“ АД с пазарна
стойност на дела 1 428 359 лв. Съделителите са завили, че са съгласни и
сключват договора за доброволна делба при посочените в него условия, с
което прекратяват съсобствеността помежду си върху описаното
наследствено имущество, останало от покойния им баща. Договорът е
подписан от ищеца лично, а за ответника – от законния му представител И. К.
– негова майка, действаща с разрешението на СРС по описаното по-горе
решение. Подписите са нотариално заверени и договорът е вписан в СВ –
София и СВ – Петрич.
Въз основа на изложените факти, ищецът твърди, че е налице
неоснователно разместване на имуществени блага, като ответникът е получил
без основание сумата 76 700лв., представляваща превишение на дела му,
съобразно наследствената квота.
Ищецът не е твърдял, че договорът за доброволна делба е нищожен. Не
оспорва неговата действителност. Съдът, също при служебната проверка на
валидността на договора не констатира основания за неговата нищожност,
които да са очевидни и да на се навадени от страните.
При изложеното от фактическа страна и направеното искане от ищеца,
правилно СГС е квалифицирал иска, като такъв с правно основание чл. 59 от
ЗЗД.
Искът е неоснователен и недоказан. За да бъде основателна на искова
претенция по чл. 59 от ЗЗД следва да бъде установено от фактическа страна
увеличение на имуществото на ответника за сметка на имуществото на ищеца;
обедняването на ищеца да е във връзка с обогатяването на ответника, като не
3
е необходимо връзката да е причинно – следствена; липсата на правно
основание за обогатяването, като обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника произтичат от един и същ факт или от обща група факти; липса на
друга възможност за правна защита на обеднелия.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже основанието на
претендираното вземане и неговия размер, а в тежест на ответника –
наличието на основание за получаването на процесната сума.
Между страните е сключен валиден договор за доброволна делба. По
силата на същия, оставеното в наследство имущество, което страните
притежават в съсобственост се поставя в индивидуален дял и всеки от тях
става собственик на конкретното имущество.
С договора за доброволна делба се извършва поделяне на общата вещ
или съвкупност от вещи по общо съгласие на всички съсобственици, като
състоянието на съсобственост се ликвидира и всеки от съсобствениците
получава реален дял от съсобственото имущество, доколкото това е
възможно, срещу което и останалите съсобственици при възможност
получават такъв реален дял, максимално близък по стойност на стойността на
дела им в съсобствеността. Т.е. придобиването в изключителна собственост
на конкретните вещи, поделени с договора е станало на правно основание –
съгласието на страните, които са сключили договора. Страните не са
уговорили уравнение на дяловете си, което води до извода, че та са се
съгласили да сключат договора при посочените условия т.е. без за бъде
заплащано уравнение. След като е налице постигнато съгласие по този въпрос
между страните, получаването на вещи на определена пазарна стойност (по-
висока за ответника, отколкото за ищеца) не е било без основание т.е. не е
настъпило неоснователно разместване на блага, при което ищецът да е
обеднял за сметка на обогатяването на ответника.
В първоинстанционното решение и във въззивната жалба е разискван
въпроса за това дали е допустимо сключването на договора за доброволна
делба при посочените в него условия и дали превишението на стойността на
дела на ответника е значително. Този въпрос има отношение към
действителността на договора за доброволна делба. В конкретния случай
никоя от страните не твърди, че този договор е нищожен поради
противоречие с императивни правила и по-конкретно поради значително
4
превишаване на стойността на дела на един от съделителите. В този смисъл,
изложените съждения относно правната природа и задълженията в договора
за доброволна делба и постановките в ТР 3/2013г. на ГК на ВКС се
неотносими към предмета на доказване по настоящото дело.
Тъй като правните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на
първата, следва да бъде потвърдено обжалваното решение.
Поради неоснователността на въззивната жалба, на въззиваемата страна
се дължат направените разноски пред настоящата инстанция.
Въззвиникът е направил в срок възражение за прекомерност на
уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от другата страна в
размер на 9 980лв. Възражението е основателно. Дължимото адвокатско
възнаграждение, съобразно цената на иска (след постановеното прекратяване)
е в размер на 6 786 лв. и до този размер следва да бъде уважено искането. В
частта, в която е прекратено производството, ответната страна не е направила
в срок искане за присъждане на разноски (с отговора на въззивната жалба, тъй
като това искане е било направено във въззивната жалба и не е направила
искане по чл. 248 от ГПК в срок).
Ръководен от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3803/15.12.2022г. по гр.д.№ 14099/21 по
описа на СГС, 30 състав.
ОСЪЖДА М. В. Д., ЕГН ********** със съдебен адрес гр. София, ул.
„Княз Борис I ” №51, ап.1 да заплати на В. В. Д., ЕГН ********** с адрес: гр.
***, ул. „***“ №** сумата от 6 786 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6