Решение по дело №377/2018 на Районен съд - Гълъбово

Р Е Ш Е Н И Е

 

№...                                                        22.10.2018г.                                       Гр. Гълъбово

 

           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                              Граждански състав

На 03.10.2018г.

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Белослава Колева, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №377 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Делото е изпратено за разглеждане от РС-Ч. на основание чл.23, ал.3 ГПК.

Производството е с правно основание чл.50 ЗЗД, във връзка с чл. 45 ЗЗД и с чл. 52 ЗЗД.

Искът е предявен от В.Г.В. *** срещу Д.В.В. и Д.Д.П. ***. С исковата молба се твърди, че ищецът работел като охранител в „ПС Г.“ ЕООД гр.С. и на 29.10.2014г. около 11,30ч. в изпълнение на служебните си задължения извършвал обход на района на бившето военно поделение 24180 в гр.Ч.. С него бил и колегата му Т.М.. В района на поделението ответниците отглеждали мъжки телета, които пасяли свободно и към момента на обхода същите не били под надзора на ответниците. Едно от животните последвало ищеца и го нападнало, като го ударило в областта на гърдите и го съборило на земята. Животното продължило да удря с глава и да тъпче с крака ищеца, като колегата на ищеца успял да го прогони. Вследствие на нападението ищецът получил травми – счупване на дясната лъчева кост и контузия на корема с масивно кръвонасядане, както и множество кръвонасядания по четирите крайника. Постъпил в болница в отделението по хирургия на МБАЛ „Проф.Д-р Стоян Киркович“ гр.Стара Загора. На дясната ръка му била поставена гипсова имобилизация. Бил изписан за домашно лечение на 03.11.2014г. За продължително време след инцидента ищецът изпитвал болки и затруднения в движенията. Ползвал болнични за 76 дни. Освен това по време на инцидента ищецът изпитал силен страх за живота си. След инцидента ищецът продължил да се страхува да не бъде нападнат отново, избягвал животни, изживял силен стрес и емоционален дискомфорт.

Срещу ответниците е било образувано наказателно производство и същите са били признати за виновни по АНД 2773/2017г. по описа на РС-Стара Загора за извършено от тях престъпление по чл.325в, ал.1 НК.

Предвид гореизложеното ищецът моли съда да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата от 15000,00лв., представляваща неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, които вреди са пряка и непосредствена последица от нападение от бик, намиращ се под надзора на ответниците, което нападение е станало на 29.10.2014г. в гр.Ч., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В срока за писмен отговор ответниците Д.В.В. и Д.Д.П. оспорват иска по основание и размер. Не оспорват изложените обстоятелства в исковата молба относно факта на увреждането на ищеца и осъждането на ответниците. Твърдят, че не било установено кой е собственикът на животното нанесло травмите на ищеца, поради което не било ясно кой от ответниците в какво качество е привлечен към отговорност. Считат, че размерът на претендираните неимуществени вреди е силно завишен и не отговаря на интензитета на претърпените болки и страдания на ищеца. Правят възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за лихва. Изразяват готовност за сключване на споразумение с ищеца.

Не възразяват срещу доказателстваните искания на ищеца. Не сочат доказателства.

В срока за писмен отговор е постъпил отделен такъв от ответника Д.Д.П.. Същият твърди, че при извършеното разследване по наказателното производство, водено срещу двамата ответници е допуснат пропуск, като не е извършено разпознаване на животното и не е установено кой е собственикът му. Това е било пречка за осъждането на ответника, но поради липса на процесуален способ за по-нататъшно обжалване, решението на РС-Стара Загора е влязло в сила. Ответникът счита, че това е пречка и за осъждането му по настоящото производство.

В съдебно заседание и двамата ответници чрез процесуалните си представители оспорват предявения иск, както по основание, така и по размер и претендират разноските по делото.

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Към настоящото производство е приложено АНД №2773/2017г. по описа на РС-Стара Загора, от което е видно, че с Решение №652/25.10.2017г. ответникът Д.В.В. е признат за виновен в това, че на 29.10.2014г. в гр.Ч., обл.Стара Загора в условията на независимо съпричиняване с Д.Д.П. не е положил достатъчно грижи за гръбначно животно – бик, което сенамира под негов надзор, в резултат на което то е причинило на В.Г.В. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движенията на десния горен крайник вследствие на счупване на дясната лъчева кост – престъпление по чл.325в, ал.1 НК, като на основание чл.78а, ал.1 НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказания – глоба в размер на 1000,00лв. Със същото решение ответникът Д.Д.П. е признат за виновен в това, че на 29.10.2014г. в гр.Ч., обл.Стара Загора в условията на независимо съпричиняване с Д.В.В. не е положил достатъчно грижи за гръбначно животно – бик, което сенамира под негов надзор, в резултат на което то е причинило на В.Г.В. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движенията на десния горен крайник вследствие на счупване на дясната лъчева кост – престъпление по чл.325в, ал.1 НК, като на основание чл.78а, ал.1 НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказания – глоба в размер на 1000,00лв.

Съдът счита, че следва да приложи разпоредбата на чл.300 от ГПК, според която влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Законът изключва свободата на преценка на доказателствата и задължава съда относно фактите, чието осъществяване или неосъществяване е установено с влязла в сила присъда, да съобрази присъдата. Относно обстоятелствата, посочени в чл.300 от ГПК, присъдата се ползва със силата на присъдено нещо, като задължителната й сила се отнася до всички елементи на престъпния състав. Съгласно Решение №75 от 12.05.2014г. на ВКС по гр. д. №733/2012г., IV г.о., ГК „Решението по чл.78а от НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда. С решението по чл.78а от НК наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата - за дееца, деянието, противоправността му и за вината, като разликата се състои само във вида на отговорността - освобождаването от наказателна отговорност и налагане или неналагане на административно наказание с оглед виновността на дееца. Деянието и в този случай си остава престъпление, а не административно нарушение, и решението по чл.78а от НК, с което е наложено административно наказание, е приравнено на влязла в сила присъда.“

 Предвид горното, съдът приема обстоятелствата, установени с горепосоченото решение, а именно – фактът на неполагането на достатъчно грижи за гръбначно животно, което се е намирало под надзора на ответниците и резултатът от този факт - причинената следна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната лъчева кост на ищеца, което е причинило трайно затруднение на движенията на десния горен крайник, както и виновността на ответниците Д.В.В. и Д.Д.П., за безспорно установени. Независимо, че ответниците и в настоящото производство продължават да оспорват установените с решението обстоятелства, решението по АНД №2773/2017г. по описа на РС-Стара Загора е влязло в сила и се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което съдът не следва да преразглежда оспорваните факти. 

За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът е назначил съдебно-медицинска експертиза, заключението на която съдът е приел като компетентно и добросъвестно изготвено. Съгласно заключението на вещото лице ищецът е бил приет в болница в отделение по хирургия при МБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович“ АД гр.Стара Загора на 29.10.2014г. Било е установено счупване на дясната лъчева кост, контузия на корема с масивно кръвонасядане и множество кръвонасядания по четирите крайника. Уврежданията  отговаряли да са получени при нападение от бик – блъскане, събаряне, влачене и ритане. Ищецът е изписан от болница на 03.11.2014г. Счупването на дясната лъчева кост е причинило на ищеца трайно затруднение движението на десния горен крайник за около 2,5 – 3 месеца. Останалите травматични увреждания са причинили разстройство на здравето за около 30 дни.

Съдът допусна гласни доказателства.

От показанията на И.Г.В. – съпруга на ищеца се установява, че същата е видяла ищеца в Спешна помощ гр.Ч. в деня на инцидента. Колегата му, с когото са били на работа, го е закарал в Спешната помощ. Ищецът бил в ужасно състояние, целият треперел, имал синини по цялото тяло, имал хрипове, не можел да говори и гледал като животно – в една точка. От Спешната помощ казали, че трябва да бъде заведен в гр.Стара Загора. Свидетелката помолила брат си да ги закара с колата му. В гр.Стара Загора ищецът бил приет в болницата. Свидетелката отишла да го види на следващия ден, но състоянието му не било по-добро. Изписали го след няколко дни с гипсирана ръка и със синини. Проблемите на ищеца продължили много след изписването му от болницата. Ноктите на краката му изпадали, започнал да куца с единия крак, получил диабет. И до настоящия момент ищецът куцал с левия крак. Ищецът много се променил и като характер след инцидента – станал ужасно нервен, а преди бил много спокоен човек. „Вече е съвсем друг човек“. Страдал от безсъние, бил под стрес, страхувал се от животни. Ищецът не е претендирал обезщетение от работодателя си. Към настоящия момент се лекувал от диабет и хипертония, като ежедневно пиел лекарства. За болките пиел „дексофен“.

От показанията на свидетеля Т.Й.М. се установява, че същият е колега на ищеца и е бил с него в деня на инцидента. Свидетелят и ищецът работели като охранители и охранявали терена на военно поделение в гр.Ч.. Теренът на поделението включвало сгради и двор, ограден с ограда. Охранителите правили обход на терена. На 29.10.2014г. около 11:00 часа свидетелят и ищецът се връщали от обход. Тогава видели телетата, които били отглеждани от ответниците в съседство на поделението. Те били около 30-40 броя, и нямало никой с тях, пасяли свободно. Едно от телетата затичало след ищеца и той, чувайки го, се обърнал с лице към него. Телето го блъснало с глава в гърдите и го съборило. След това продължило да го блъска с глава и ищецът успял да го хване с едната ръка за рога. Тогава телето си обърнало главата и счупило ръката на ищеца. Свидетелят виждайки случващото се, се затичал към ищеца и успял да изгони телето. Ищецът бил в тежко състояние, заради което свидетелят се обадил да дойде заместник и с такси закарал ищеца до Бърза помощ. Тези телета много пъти пасяли на това място без да има човек, който да ги охранява или да ги направлява къде да ходят. Свидетелят знаел, че телетата са на ответниците, защото никой друг нямал телета в близост. И друг път е имало проблеми с тези телета и винаги са се обаждали на ответниците. Включително ищецът се е обаждал на ответниците преди инцидента, за да ги предупреди, че телетата са агресивни. Телето, което нападнало ищеца, било около 400кг. – „оформен, огромен бик“.  При инцидента ищецът подучил множество синини и ръката му била счупена. Бил в болнични, може би от около два месеца. Двата му крака били подути. След инцидента вдигнал кръвно и получил диабет. Започнал да накуцва с единия крак. Дори след като се върнал на работа, още имал синини и краката му не били спаднали. Ищецът споделял със свидетеля, че не можел нормално да спи след инцидента. Мислел за инцидента и имал психологически оплаквания. Постоянно говорел за инцидента. Два пъти ходил да си лее куршум. След този инцидент охранителите били по-внимателни с животните, като ги видели, тръгвали на другата страна. Охранителите нямали задължение да пазят терена от животните, а само от хората. Животните били отговорност на собствениците им.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, след преценка по реда на чл.172 за свидетелката И.Г.В., тъй като именно това са свидетелите, които имат най-преки впечатления от случилото се с ищеца и с последиците от инцидента. Твърдяните от процесуалните представители на ответниците неточности в показанията на свидетеля Т.Й.М. са несъществени с оглед предмета на доказване. Няма никакво значение дали свидетелят е закарал ищеца в Бърза помощ с такси, или ищецът сам е отишъл, нито дали свидетелят е видял нападението от самото начало или вече когато ищецът е бил повален на земята. Няма никакво съмнение, че ищецът е бил повален на земята от бик и удрян с глава, при което са настъпили гореописаните травматични увреждания. Свидетелските показания потвърждават тези факти. Свидетелските показания са логични, отразяват непосредствените впечатления на свидетелите от инцидента с ищеца и се потвърждават от другите събрани по делото доказателства.

 От свидетелските показания се установи, че ищецът е претърпял значителни неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от престъплението, извършено спрямо него от ответниците. По делото не се установи съпричиняване от страна на ищеца по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, което да доведе до намаляване на размера на обезщетението. Обстоятелствата, които са изложени от процесуалните представители на ответниците са насочени към това да обосноват липса на престъпление, извършено от ответниците, но този факт, както бе посочено по-горе, не може да бъде коментиран от настоящия състав.

Съобразно разпоредбата на чл.50 от ЗЗД, собственикът и лицето, под чийто надзор се намира едно животно, отговарят за вреди, причинени от него, не поради свои виновни действия, а само защото са собственик и защото животното се намира под надзор на съответното лице (безвиновна отговорност). За да е налице отговорност, не е необходимо животните да имат особени качества - да са носители на повишена опасност. Отговорност за собственика и лицето, под чийто надзор се намират те, е налице и в случаите, когато животните не са източник на повишена опасност. Достатъчен е фактът на нападението, за да се обуслови отговорността на собственика и лицето, под чийто надзор се намира животното. Тези лица биха се освободили от отговорност за вредите, само ако те са в резултат на случайно събитие, непреодолима сила или са причинени изключително и изцяло от трети лица, както и ако увреждането се дължи на изключителната вина на пострадалия.

В настоящия случай е категорично установено, че ответниците са лицата, под чийто надзор се е намирало животното, причинило вреда на ищеца. Тази вреда не е била причинена вследствие на случайно събитие, непреодолима сила и не се дължи на вината на пострадалия. Животните, за които са се грижили ответниците са били пуснати свободно да се разхождат в неоградено обществено място и това не е бил изолиран акт, а системно. Въпреки предупрежденията към ответниците, че и в други случаи животните са проявявали агресия към хора, към тях не е била проявена необходимата грижа, за да бъде предотвратен подобен инцидент, който би могъл да бъде и с фатален изход.

Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата, като без наличието й, не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата не е нормативно определена, но се изхожда от общоупотребяваното й значение. Тя се схваща като промяна, смущение, накърняване и унищожение на благата на човека. Вредата засяга имуществото на увредения, неговата телесна цялост, здраве, душевно и психическо състояние. Неимуществените вреди засягат личността и достойнството на пострадалия. В групата на неимуществените вреди се включва емоционалния живот на пострадалия, физическите и моралните страдания, предизвикани от противоправните действия на други лица.

Установи се, че след инцидента – 29.10.2014г. за период от около три месеца и половина ищецът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност. Ищецът е бил физически травмиран, като е изпитвал болки от фрактурата на дясната му ръка, ограничаващи движенията му и възможността да се грижи за себе си и за семейството си, и накърняващи нормалния му начин на живот и поведение. Освен това почти цялото му тяло е било травмирано от ударите на животното, като ищецът е имал отоци по големи площи от тялото си – по гърдите, корема и крайниците. След инцидента ищецът е променил поведението си, станал е по-нервен, не можел да спи, постоянно говорел за инцидента, страхувал се от животни – последици, които са естествени в тези случаи. Нападение от 400-килограмово животно безспорно може да остави психически последици на един човек за цял живот. Ищецът развил диабет и хипертония, накуцвал и с единия крак, като тези оплаквания няма категорични доказателства да са пряка последица от инцидента, но безспорно преживения стрес е един от рисковите фактори за развитието на диабет и хипертония. Ищецът безспорно е преживял тежко инцидента. Тези изживявания са лични, т. е. всеки индивид по различен начин изживява непредизвиканите посегателства против личността му. Не е необходимо неговите преживявания да се демонстрират в обществото.

Причинната връзка е обединяващият елемент на всички останали за да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане. Тя не се предполага, а следва да се докаже от увредения. Вредите подлежат на възстановяване само ако са в причинна връзка с противоправното и виновно деяние на дееца. Отговорност за вреди възниква само при предпоставката, че вредата е следствие от обстоятелството, за  което виновният отговаря.

От всички доказателства по делото – приложеното наказателно дело, съдебно-медицинската експертиза и свидетелските показания се установява, че негативните преживявания на ищеца са именно вследствие на инцидента с животното, което е било под надзора на ответниците.

Съдът следва да определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, като прецени конкретно обективно настъпилите обстоятелства, включително и периода, през който те са претърпени (чл. 52 от ЗЗД). Съдът намира, че ищецът е търпял неимуществени вреди за един по-продължителен период от време от инцидента, дори и към настоящия момент преживяният стрес не е отшумял.

Приема се, че съдът следва да определи размера на неимуществените вреди по своя преценка, като съобрази всички обстоятелства, детерминирали непрекъснато личността на ищеца, които са негови лични изживявания, мотивирани от извършеното спрямо него престъпление.

Съобразявайки тези обстоятелства, както и практиката на съдилищата и съгласно чл.52 от ЗЗД, съдът намира за справедливо обезщетение в размер на 10000 лева за ищеца, които ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно, като в останалата част до претендирания размер от 15000 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Този извод съдът прави, изхождайки от постоянната практика на съдилищата.

Предвид разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, в случая законна лихва се дължи от деня на увреждането. Предвид направеното възражение за изтекла погасителна давност за лихвата за забава и предвид разпоредбата на чл.111, ал., б.“в“ ЗЗД, съдът следва да присъди законната лихва за периода от три години преди подаване на исковата молба в съда, а именно за периода от 18.04.2015г., до окончателното изплащане на обезщетението. 

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на РС-Гълъбово държавната такса за производството, която възлиза на 400,00лв., както и разноски за вещо лице в размер на 270,00лв.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 730,00 лева.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника Д.В.В. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 200,00 лева. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника е неоснователно. Ответникът Д.Д.П. също е направил искане за присъждане на разноски, но не е представил доказателства за направени такива.

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р     Е     Ш       И:

   

ОСЪЖДА Д.В. ***, ЕГН ********** и Д.Д.П.,***, ЕГН **********, да заплатят солидарно на В.Г.В. ***, ЕГН **********, сумата от 10000,00лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, в резултат от извършено на 29.10.2014г. нападение от животно, под надзора на ответниците - престъпление по чл.325в, ал.1 НК, за което Д.В.В. и Д.Д.П. са осъдени с влязло в сила Решение №652/25.10.2017г. по АНД 2773/2017г. по описа на РС-Стара Загора, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.04.2015г. до окончателното й изплащане, като отхвърля предявения иск за неимуществени вреди за размера над присъдените до претендираните 15000лв.

ОСЪЖДА Д.В. ***, ЕГН ********** и Д.Д.П.,***, ЕГН ********** да заплатят солидарно по сметка на РС-Гълъбово разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице в общ размер на 670,00лв. /шестстотин и седемдесет лева/.

ОСЪЖДА Д.В. ***, ЕГН ********** и Д.Д.П.,***, ЕГН ********** да заплатят солидарно на В.Г.В. ***, ЕГН ********** направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 730,00лв. /седемстотин и тридесет лева/.

ОСЪЖДА В.Г.В. ***, ЕГН ********** да заплати на Д.В. ***, ЕГН ********** направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 200,00лв. /двеста лева/.

Присъдените суми за обезщетение, законна лихва и разноски в полза на В.Г.В. могат да бъдат преведени по следната банкова сметка: ***: ***, при „Райфайзенбанк“ АД.

 

Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

   

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: