О П Р Е Д Е Л Е Н И E                      

 

№                                                                10.04.2019 г.                                               гр. Ямбол

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на десети април 2019  година в закрито заседание в следния състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

                                                                                                          2. ТОНКА МАРХОЛЕВА

 

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Мархолева вгд № 118 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

              Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по две въззивни жалби:

              1. първата с вх. №1343 от 23.01.2019 г., подадена от Е.Е.П. с ЕГН ********** *** чрез С.К. ***, преупълномощен от особения представител адв. К.А. ***

              2. втората с вх. № 3656 от 27.02.2019 г., подадена от В.П.В. *** с ЕГН ********** чрез пълномощника му адв. М.Х. от ЯАК

              и двете насочени против Решение №831 от 20.12.2018г. по гражданско дело №1507/2017 г. по описа на ЯРС, с което е прието за установено на осн. чл. 124 ГПК по отношение на В.П.В., Т.И.Г. и Е.Е.П., че Н.Г.Ч. и Г.С.Ч. са собственици на находящ се в гр. Ямбол, ул. "Богомил" № 16  таван с идентификатор № 87374.540.158.1.3, със застроена площ от 109 кв.м., изграден над втори етаж на жилищна сграда с адм. адрес в гр. Ямбол, ул. "Богомил" № 16, който обект попада в двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № 87374.540.158.1, изградена в поземлен имот с идентификатор № 87374.540.158.

                С въззивната жалба с вх. №1343 от 23.01.2019 г. решението на ЯРС се атакува като  постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Въззивникът твърди, че Б. П. Д.П. /наследодател на Е.П./ е придобила процесния таван от Д.С. Ч. с Нотариален акт №70, дело №2511/1991 г., като с този нотариален акт е придобила и идеална част от дворно място, цялото от 252 кв.м. на ул."Богомил" №16 заедно с целия първи /сутеренен/ етаж от 110 кв.м. както и прилежащите му сервизни помещения от 30 кв.м. и целият таван от 109 кв.м., изграден над втория етаж на жилищна сграда. Сочи още, че с Нотариален акт №160, дело №2159/1996г. наследодателката му е придобила от А. П. Д. и жилище на втори етаж от същата жилищна сграда, със застроена площ от 120 кв.м. ведно с построения в същото дворно място Масивен Гараж със застроена площ от 18 кв.м. Сочи се, че още към момента на придобиването на тавана -1991 г. същият не е бил обща част на сградата, отбелязан е като отделно помещение. Сочи, че щом е отразен в нотариалния акт той има качеството на самостоятелен обект още през 1991г. и към него момент не се е изисквал идентификатор, т.к. не е съществувал Закон за кадастър. По тази причина през 2008 г. бил издаден идентификатор като за издаването му е направена преценка от компетентен орган АГКК, че същият представлява отделен обект и отговаря на условията за отделен самостоятелен обект. Допълва се, че към 2007 г., когато Н. и Г. Ч. закупуват имота не са оспорили съществуващата във вестибюла на втория етаж двураменна стълба, осигуряваща достъп до Тавана с идентификатор №87374.540.158.1.3 като по този начин са се съгласили да осигурят право на преминаване през собственото си жилище до обекта.  Уточнява се още, че  таванът с идентификатор №87374.540.158.1.3 е преустроен през 1999 г. по молба на Б. Д. - видно от преписка   за обект: Преустройство на подпокривно пространство за жилищни нужди в жилищна сграда на ул."Богомил" №16. Изтъква се, че преустроеното по този начин подпокривно пространство дава възможност за планиране на допълнителни жилищни помещение в него, които са с подобрени архитектурно - строителни параметри /нормална светла височина от 2.50м; увеличен надзид по фасадата до 1.40м.; подобрено осветление/. Твърди, се че въпросното преустройство е извършено. Към момента на промяна на предназначението на обекта /таван с идентификатор №87374.540,158.1.3 се сочи, че сградата не е етажна собственост. Въззивникът твърди, че в експертизата на инж. Ф. Д.  е посочено,че има извършено преустройство на тавана и че в Проектите и Разрешението за строеж е предвидено преустройство на подпокривното пространство за жилищни нужди. В  съдебно-техническата  експертиза  на  арх.В. Д.  е посочено, че настоящото състояние на площите и обособените помещения в таванския етаж от сградата е съпоставимо с изискванията за жилищни помещения в подпокривно пространство съгласно Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и категорично се разграничава от първоначалното състояние преди изпълнение на СМР, когато сградата е била с неизползваемо подпокривно пространство. Твърди се, че през 2008г. процесният таван е определен като отделен обект с посочено предназначение "склад" и със самостоятелно функционално предназначение и със самостоятелен идентификатор. Настоява, че складовото помещение не е обща част, самостоятелен обект на правото на собственост е (арг. от пар. 5, т. 39 на ЗУТ), който не е принадлежност към жилището. Прави се извод, че към 2008 г., когато В. е закупил целия таван, той е бил с отделно предназначение и идентификатор и е бил самостоятелен обект.

           Относно липсата на отделен самостоятелен вход се сочи, че видно от показанията на св. Ю.В.такъв отделен вход е имало / с отделно външно стълбище/, но с времето е бил разрушен. В момента имало издадена скица-виза №155/14.09.2018г. по чл. 140, ал. 3 ЗУТ и заповед РД/02-00607 от 3.10.2048 г. на Главния архитект на Община Ямбол за изготвяне на инвестиционен проект за обект: Пристройка на стълбищна клетка за достъп до трети етаж на съществуваща жилищна сграда с идент. №87374.540.158.1 представляващ самостоятелен обект с идент. №87374.540.158.1.3. Настоява, че  процесният обект е със самостоятелно функционално предназначение и към настоящия момент е предназначен за жилищни нужди, поради което се сочи, че  не представлява обща част по естеството си по смисъла на чл.38, ал. 1 от ЗС. В тази връзка моли да се отмени първоинстанционното решение и да се присъдят съдебни разноски пред двете инстанции. Нови доказателствени искания не са направени.

        Въззиваемите Н. и Г. Ч. чрез. процесуалния им представител адв. Г. са уведомени за постъпилата въззивна жалба на 04.02.2019 г., като в срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор, с който се оспорва депозираната жалба като нередовна, при наличие на съществен порок - ненадлежно преупълномощаване от назначен от съда особен представител, неоснователна и се моли първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено. Отправя се претенция за присъждане на разноски пред въззивната инстанция. Нови доказателствени искания не са направени.

      С втората въззивна жалба с вх. № 3656 от 27.02.2019 г. решението на ЯРС се обжалва като постановено при съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на всички относими доказателства по делото. Твърди се, че ЯРС не е обсъдил, неоспореното от ищеца и прието по делото Удостоверение за търпимост № ТС-0018 от 07.07.2017 г. издадено от Главен Архитект на Община Ямбол, съгласно което преустройството и промяната на предназначението на таванско помещение в жилише, находящо се в сграда с идентификатор № 87374.540.158.1 по КК на гр. Ямбол е търпим строеж и не подлежи на забрана за ползване и съгласно което процесното помещение не е обща част по смисъла на чл.38 от ЗС. Счита, че незаконосъобразно съдът е формирал извод относно незаконосъобразността на Заповед № КД-14-28-129 от 01.04.2008г. на Началник на СК-Ямбол, единствено на основание отговора на вещо лице по приетото и оспорено от нас заключение в частта, с която същото е отговорило, че неправилно с горепосочената Заповед е одобрено изменение на КК на гр.Ямбол, като е нанесен нов самостоятелен обект - процесния. Твърди, че допуснатият въпрос към експертизата е недопустим, поради факта, че е налице един влязъл в сила стабилен административен акт - Заповед № КД-14-28-129 от 01.04.2008г. на Началник на СК-Ямбол, на който акт не може да бъде противопоставимо заключението на вещото лице. Освен това законосъобразността на Заповедта е правен въпрос и всички направени изводи в тази насока са недопустими и не следва да бъдат кредитирани в хода на производство. Сочи се още, че процесният обект с идентификатор №87374.540.158.1.3 е придобил статут на самостоятелен обект в сграда с преустройство още през 1999г. по молба на Б. Д. - видно от преписка за обект: Преустройство на подпокривно пространство за жилищни нужди в жилищна сграда на ул."Богомил" №16, за което е издадено Разрешение за строеж №200 от 09.06.1999г. Към момента на промяна на предназначението на обекта, сградата била индивидуална собственост на Б. Д., съгласно Нотариален акт №70,том УП,дело №2511/1991г. и Нотариален акт №160,том УП,дело №2159/1996г., т.е не е била изпълнена хипотезата на сграда в режим на етажна собственост. Били са изпълнени изискванията на закона за извършване на цитираното преустройство, а именно по съгласие на всички собственици в сградата, в процесния случай единствено и само на Б. Д.

Видно от обяснителната записка към Разрешение за строеж №200/09.06.1999 г. за преустройство на подпокривно пространство за жилищни нужди и подмяна на дървени междуетажни подови констр. със стоманобетонови - преустроеното по този начин подпокривно пространство дава възможност за планиране на допълнителни жилищни помещение в него, които са с подобрени архитектурно - строителни параметри и като самостоятелни помещения са обособени спалнята, кабинета и домакинските помещения. Това преустройство било извършено към 1999г. И двете съдебно-технически експертизи са категорични, че преустройството е извършено и процесния обект и отговаря на изискванията за жилищни помещения. Въззивникът извършва самостоятелен анализ на приетите на първа инстанция технически експертизи. Сочи се още, че съдът неправилно е приложил хипотезата на чл. 98 ЗС, тъй като не била на лице принадлежност, която следва главната вещ. Приложното поле на този текст се отнася към такива елементи, които не са такъв обект - като тераса, мазета, подпокривно пространство и пр., но не намира приложение, когато е изградено самостоятелно жилище, отговарящо на нормативните актове в строителството. Съдът не бил отчел факта, че както ищците, така и ответника В.В. са придобили вещни права по силата на приетите по делото нотариални актове. Въззивникът излага и допълнителни съображения идентични с тези, релевирани във въззивната жалба на Е.П.. На последно място се уточнява, че към настоящият момент има издадено Удостоверение за търпимост № ТС-0018 от 07.07.2017г., съгласно което преустройството и промяната на предназначението на таванско помещение в жилише, находящо се в сграда с идентификатор № 87374.540.158.1 по КК на гр.Ямбол е търпим строеж. Въззивникът твърди, че процесният обект е със самостоятелно функционално предназначение - Жилище, апартамент, поради което няма предназначение да обслужва обекти на сградата и не представлява обща част по естеството си по смисъла на чл. 38, ал.1 от ЗС. Моли да бъде отменено  Решение №831 от 20.12.2018г. по гр.д.№1507 по описа за 2018г. на ЯРС, като искът бъде отхвърлен като неоснователен. Не претендира разноски. Представя Схема № 15-55822-24.01.2019г. на СГКК гр.Ямбол издадена на 24.01.2019г. на процесния обект - таван, като твърди, че същата представлява ново доказателство по смисъла на чл. 266 от ГПК

Съгласно разпоредбата на чл. 267 ГПК, в закрито заседание въззивният съд следва да извърши проверка на допустимостта на жалбата, при съответно прилагане на чл. 262 ГПК, да се произнесе по допускане на посочените от страните нови доказателства и да насрочи делото за разглеждане в открито заседание.

В изпълнение на горепосочените задължения и като съобрази изискванията на чл. 262 ГПК, ЯОС намери въззивната жалба за допустима, като подадена в предвидения в закона срок и отговаряща на изискванията на закона.

По възраженията за нередовност на въззивна жалба с вх. №1343 от 23.01.2019 г.:

По силата на разпоредбата на чл. 26, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, вр. ал. 3 и 4, вр. чл. 21, т. 3 от Закона за правната помощ /ЗПП/, приложима и в хипотезата на назначаване от съда на особен представител на ответника на разноски на ищеца по чл. 47, ал. 6 от ГПК, назначеният за особен представител адвокат може да преупълномощи друг адвокат от Националния регистър за правна помощ. Т.е. с оглед изрично предвидената законова възможност за преупълномощаване на друг адвокат от страна на назначения особен представител и предвид публичността на националния регистър за правна помощ, въззивната жалба, подписана от адвокат К., преупълномощен от назначения за особен представител адвокат А., не е нередовна, още по-малко недопустима, поради което въззивният съд счита че е валидно сезиран и са на лице предпоставките за разглеждането й.

По доказателствените искания:

              Представеното писмено доказателство Схема № 15-55822-24.01.2019г. на СГКК гр.Ямбол издадена на 24.01.2019г. на процесния обект е между кориците на първоинстанционното дело (л. 158), видно от твърденията на самия въззивник е била предмет на проверка по назначената експертиза, поради което последното е ненеобходимо, още по-малко може да се приеме за ново доказателство по см. на чл. 266, ал. 2 от ГПК. Поради това доказателственото искане следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 267 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 07.05.2019 г. от 10,00 ч. за която дата и час да се призоват страните.

СЪОБЩАВА на страните доклада по делото, съобразно изложеното в обстоятелствената част на настоящото определение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението за нередовност на въззивна жалба вх. №1343 от 23.01.2019 г.

 ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане, отправено на основание чл. 266, ал. 2 от ГПК за приемане на писмен документ.

 

Приканва страните към спогодба.

Определението е окончателно.

Препис от определението да се връчи на страните.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                                       2.