№ 62
гр. София , 15.01.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на петнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600044 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440 ал. 2 във вр. с глава 22 от НПК.
С определение № 260164 от 23.12.2020 г. на Врачански окръжен съд-
НО, постановено по НЧД № 488/2020 г. по описа на същия съд, е оставена без
уважение молбата на осъдения К. С. Н. с ЕГН ********** да бъде освободен
условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от общо
определеното му наказание лишаване от свобода, постановено с протоколно
определение № 136/06.08.2020 г. по НОХД № 1040/2020 г. по описа на
Районен съд – Монтана, с остатък 1 месец и 22 дни.
Срещу така постановеното определение в законоустановения срок е
постъпила жалба от осъдения К. С. Н. с твърдения, че по време на престоя си
в затвора няма никакви наказания; стриктно спазва всички разпореждания и
всички правила; участва във всички мероприятия, организирани от ИСДВР, и
в момента е работещ. В жалбата се заявява, че с всичко това лишеният от
свобода иска да докаже, че се е поправил и че е осъзнал грешката си, за която
много съжалява, както и че е разбрал, че вреди на себе си и на семейството си.
Сочи се, че е баща на пет деца, от които едното е пеленаче. Изтъква се, че в
момента съпругата му изпитва голяма трудност да отглежда петте им деца, да
ги контролира и възпитава. Предвид така изложеното моли да бъде освободен
условно предсрочно.
1
По повод така подадената жалба от осъдения К. С. Н. срещу
горепосоченото определение на Окръжен съд-Враца по делото е постъпило
становище от и.ф началника на затвора Враца с молба жалбата да бъде
оставена без уважение и да бъде потвърдено атакуваното определение.
Апелативен съд-София, след като обсъди доводите в жалбата и след
като в съответствие с разпоредбите на чл. 345 НПК провери изцяло
правилността на атакуваното определение, намира, че същото е
законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
По отношение на осъдения К. С. Н. е приведено в изпълнение и в
момента той изтърпява наложеното му с протоколно определение №
136/06.08.2020 г. на Районен съд – Монтана по НОХД № 1040/2020 г. по
описа на същия съд на основание чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК едно общо
най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 1 година измежду
наказанията, наложени му по НОХД № 298/2020 г. и по НОХД № 1040/2020
г., и двете по описа на РС-Монтана. С цитираното определение на Районен
съд - Монтана на основание чл. 25 ал.2 от НК е приспадната изтърпяната част
от наказанието лишаване от свобода по НОХД № 298/2020 г. на РС –
Монтана.
Лишеният от свобода Н. е постъпил в затвора Враца на 28.08.2020 г.,
като фактическото начало на изтърпяване на наложеното му общо наказание е
същата дата - 28.08.2020 г. Към датата 23.12.2020 г. лишеният от свобода Н. е
изтърпял фактически 03 месеца и 25 дни; от работа е изтърпял 13 дни, а от
предварително задържане са му зачетени и приспаднати 6 месеца, или всичко
е изтърпял 10 месеца и 08 дни, като неизтърпеният остатък от наказанието е 1
месец и 22 дни.
Изхождайки от обстоятелството, че извършеното по НОХД № 1040/2020
г. групиране включва и наложено на осъдения Н. наказание за извършено от
него престъпление по чл. 235 ал.4 вр. с ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл. 29 ал.1 б.“а“ от
НК, представляващо опасен рецидив, първостепенният съд напълно правилно
и законосъобразно е приел, че за да е налице в случая формалната
предпоставка на чл. 70 ал.1 от НК, свързана с периода на фактическото
изтърпяване на определена част от изпълняваното наказание лишаване от
свобода, осъденият следва да е изтърпял фактически повече от 2/3 от
2
наложеното му общо наказание. Тук следва да се отбележи, че при
групирането по реда на чл. 23-25 от НК на наказанията лишаване от свобода е
характерно, че се определя едно общо такова наказание - лишаване от
свобода.
С оглед на това и след като при този вид множество от престъпления се
касае за налагане на едно общо наказание и при условие, че едно от
включените в групирането наказания е за престъпление, представляващо
опасен рецидив, както е в настоящия случай, то следва да се приеме, че е
налице хипотезата на чл. 70 ал.1 т.2 от НК /наложеното наказание да е за
опасен рецидив/, поради което за постановяване на условно предсрочно
освобождаване е необходимо осъденият да е изтърпял не по-малко от две
трети от това наказание.
Отнесено към настоящия казус, това означава, че, за да е налице
коментираната предпоставка за постановяване на УПО, осъденият К. Н.
трябва фактически да е изтърпял не по-малко от 2/3 от определеното му на
основание чл.25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК едно общо наказание в размер на 1
година или фактически да е изтърпял не по-малко от 8 месеца, на колкото се
равняват 2/3 от определеното му общо наказание. От данните по делото се
установява, че към датата на произнасянето на окръжния съд /23.12.2020 г./
осъденият Н. е изтърпял фактически 9 месеца и 25 дни, което без съмнение се
явява по-голяма числова величина от посочената по-горе /8 месеца/ като
еквивалентна на 2/3 от размера на определеното му общо наказание.
С оглед на това ВрОС правилно и обосновано е приел, че доколкото
осъденият е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му наказание,
то е налице формалната предпоставка на чл. 70 ал.1 т.2 от НК, изискваща
периодът на фактическото изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
да не е по-малък от 2/3 от размера на наложеното наказание.
Същевременно първостепенният съд е счел, че в случая не е изпълнена
другата законоустановена и необходима предпоставка, за да бъде
удовлетворена молбата за постановяване на условно предсрочно
освобождаване, а именно – с поведението си осъденият да е дал достатъчно
доказателства за поправянето си. В тази връзка въз основа на събраните по
делото доказателства и на установените от тях обстоятелства окръжният съд е
3
приел, че при лишения от свобода Н. е необходимо продължаване на
поправителното въздействие за пълното постигане на целите на наложеното
му наказание, доколкото приложените спрямо него мерки за корекция не са
дали нужните резултати за ефективна промяна на мисленето и действията му
и доколкото корекционната работа с него не е осъществена в максимална
степен.
Въззивната инстанция напълно споделя решаващия извод на
първоинстанционния съд за отсъствието на законоустановената предпоставка,
касаеща поправянето на осъдения. Този извод е подробно аргументиран от
окръжния съд и по съществото си е напълно правилен, тъй като се основава
на приложените по делото доказателства и на установените от тях фактически
положения. Т.е., въз основа на данните по делото първостепенният съд
обосновано и законосъобразно е приел, че тази предпоставка все още не е
изпълнена.
Изследването на цялостното поведение на осъдения Н. по време на
престоя му в затворническото заведение води до еднозначен и недвусмислен
извод, че към момента същият в действителност не е дал безспорни и
категорични доказателства за поправянето си, доколкото по делото не са
налице данни за трайна, необратима и устойчива положителна промяна в
нагласите му за водене на законосъобразен начин на живот; доколкото в
поведението му не са утвърдени модели, адекватни на обществените
очаквания, и все още не е постигнато необходимото преосмисляне на
човешките ценности и приоритети; и доколкото корекционният процес по
отношение на него следва да продължи в насока промяна на нагласите и
поведението му, а именно – към спазване на законовия ред и на установените
в обществото правила на поведение.
В този смисъл е постъпилото по делото отрицателно становище от и.ф.
началника на затвора - Враца по повод молбата на осъдения К. С. Н. за
условно предсрочно освобождаване. В същото е посочено, че лишеният от
свобода приема плана за преосмисляне на престоя в ЗООТ и проявява
активност при изпълнение на поставените задачи, които са свързани със
създаване на социално-приемлив модел на поведение; че с готовност участва
в корекционните дейности, като е започнато изпълнението на заложените
4
цели и задачи; че се опитва да си постави реалистични цели – краткосрочни и
изпълними; че проявява последователност и настойчивост за промяна; че при
него се наблюдава положителна тенденция в нагласите да води
законосъобразен начин на живот след освобождаването му; но че въпреки
всичко това за постигането на трайна положителна промяна и за постигане
целите на наказанието е необходимо да продължи корекционната работа с
него в условията на затвора.
От приобщения по делото доклад на ИСДВР по повод подадената от К.
Н. молба за условно предсрочно освобождаване е видно, че рискът от рецидив
при същия е висок – 92 т.; че рискът от вреди за служителите и за останалите
лишени от свобода е нисък; че на този етап не е демонстрирал непристойно
отношение към служителите и към останалите осъдени лица; има нагласи за
безпроблемен престой; не проявява дискриминационни нагласи към
малцинствените групи в затвора; рискът от суицид и самоувреждане е със
средни стойности към момента; че рискът от вреди за обществото след
освобождаването му от затвора е среден, като рискът от вреди е насочен към
непознати лица, участници в движението по пътищата и служители; че до
момента при престоя му в затвора Враца и в ЗОЗТ „Бойчиновци“ не са
маркирани проблемни взаимоотношения; заема ниски позиции в
затворническата общност; няма съпричастност към субкултурните процеси;
спазва установения ред и дисциплина; отношенията му с останалите лишени
от свобода са коректни и е склонен да се съобразява с вижданията им; към
пенитенциарните служители се отнася с необходимото уважение; до момента
не е влизал в конфликтни отношения с никого; няма нарушения и
дисциплинарни наказания; няма награди; от 01.11.2020 г. полага доброволен
труд като хигиенист в медицински център. В доклада са отчетени дефицитни
стойности в няколко зони, сред които: - криминално минало /многократно е
осъждан за различни по вид престъпления; с ранни девиантни прояви/; -
отношение към правонарушението /омаловажава характера на извършеното
правонарушение; склонен е към системно нарушаване на установените
правила и норми/; - начин на живот и обкръжение /интегриран в криминални
среди; лесно се повлиява от криминалното обкръжение/; - умения за мислене
/не е последователен в това, което смята за проблемно; решава проблемите си
по неадекватен за средата начин; склонен да повтаря стари грешки, без да си
5
извлича поука/.
В доклада е посочено също, че с л. св. Н. се провежда групова и
индивидуално-корекционна работа, насочена към изграждане на умения за
определяне на проблем, осъзнаване на последствията и изграждане на
способности за решаване на бъдещи проблеми; че същият приема плана на
присъдата и проявява активност при изпълнение на поставените задачи, които
са свързани със създаване на социално-приемлив модел на поведение; че с
готовност участва в корекционните дейности; че е започнато изпълнението на
заложените цели и задачи; че осъзнава собствените си проблеми и е наясно с
необходимостта сам да вземе мерки за тяхното решаване; че се опитва да си
постави реалистични цели – краткосрочни и изпълними; че е толерантен към
останалите лишени от свобода; проявява последователност и настойчивост за
промяна; че при него се наблюдава положителна тенденция в нагласите да
води законосъобразен начин на живот след освобождаването му; но че
въпреки всичко това е необходимо да продължи корекционната работа с него
в условията на затвора за постигане на трайна положителна промяна и за
постигане на целите на наказанието по чл. 36 от НК.
След задълбочен анализ на затворническото досие на л. св. К. С. Н. и на
останалите приложени доказателствени материали се установява, че не са
налице доказателства, сочещи на трайни и необратими положителни промени
в мисленето и поведението му, годни да обосноват извод, че при него вече
съществува личностна готовност за живот в условията на свобода. В частност
данни за неговото действително и реално поправяне не се съдържат в
представените становища и оценки на затворническата администрация - в
становището на началника на затвора Враца и в Доклада на ИСДВР, според
които за постигане целите на наказанието е необходимо продължаване на
корекционната работа с осъденото лице. Следва да се подчертае, че именно
работещите в затворническата администрация осъществяват прякото
наблюдение и непосредствения контакт с осъденото лице, и то не
инцидентно, а за един по-продължителен период от време, какъвто се явява
изтърпяната част на наказанието. В случая служителите на затворническата
администрация не отричат доброто поведение на осъдения Н. и
наблюдаваните положителни промени и тенденции в поведенческото и
личностното му развитие при престоя му в мястото за лишаване от свобода и
6
вследствие на провежданата спрямо него корекционно-възпитателна работа,
като това е надлежно документирано и коректно оценено от тях, включително
и че съвестно и стриктно изпълнява поставените му задачи, но същевременно
въпросните служители обективно са преценили, че работата по поправянето
на осъденото лице следва да продължи /в насока изграждането на устойчива и
трайна мотивация за коренна промяна на начина му на живот с цел постигане
на социално-приемливи модели на поведение и за пълното осъзнаване на
извършените от него правонарушения/.
Трябва да се отчете и обстоятелството, че социалната дейност и
възпитателната работа, която се води по отношение на осъдените на
„лишаване от свобода“ за постигане целите на специалната превенция,
обхваща целия период от време, през който те са в затворническото
общежитие. Така, съобразно заложените в плана за изпълнение на присъдата
цели и задачи, над които е следвало да се работи с лишения от свобода Н. при
престоя му в местата за лишаване от свобода, корекционната работа с него за
целия период на търпяното наказание е следвало да бъде съсредоточена в
няколко насоки: - отношение към правонарушението /формиране на
самокритичност и осъзнаване на причините, довели до правонарушението/; -
начин на живот /преценка на миналото поведение; повишаване на
мотивацията за откъсване от миналото и съхраняване на позитивните
социални контакти/; и умения за мислене /формиране на умения за
разпознаване на проблемите и осъзнаване на последствията/. За постигането
на тези цели и задачи е определен срок от 1 /една/ година, който към
настоящия момент още не е изтекъл. Което предполага, че корекционната
дейност спрямо него следва да продължи за постигане на пълно преосмисляне
на човешките ценности и приоритети и утвърждаване в поведението му на
модели, адекватни на обществените очаквания, и в частност за изграждане в
пълна степен на социално приемливи модели на поведение и законосъобразен
начин на живот.
Тук следва да се отбележи, че съгласно ППВС № 7/1975 г. е правилно
при приложението на условно предсрочно освобождаване спрямо лица с
предишни осъждания да се преценява дали те действително са се поправили.
Т.е., според посоченото постановление предпоставка за постановяване на
УПО спрямо лица с предишни осъждания на наказание лишаване от свобода,
7
е наличието на доказателства за тяхното действително и реално поправяне, а
не само доказателства за успешно започнат и провеждан корекционен процес.
Предвид горните констатации се налага извода, че макар и формално да
са изпълнени част от визираните предпоставки в закона, а именно - за
изтърпяване на съответното време от наказанието, то по отношение на
поправителния ефект прилаганото спрямо осъдения Н. корекционно и
възпитателно въздействие без съмнение следва да продължи, доколкото не са
постигнати в цялост целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение
на наказанието, свързани с промяна на нагласите, поведението и мисленето на
лишения от свобода. Запазването на дефицитни зони у молителя, свързани с
отношение към правонарушението /доколкото омаловажава характера на
извършеното правонарушение; склонен е към системно нарушаване на
установените правила и норми/; с начина му на живот и обкръжение
/интегриран в криминални среди; лесно се повлиява от криминалното
обкръжение/; и с уменията за мислене /не е последователен в това, което
смята за проблемно; решава проблемите си по неадекватен за средата начин;
склонен да повтаря стари грешки, без да си извлича поука/ означава, че все
още не е постигната съществена положителна промяна в отношението му към
правонарушенията /поемане на пълна отговорност за тях и осъзнаване на
причините, довели до извършването им/ и във формирането на стереотип на
мислене и поведение за водене на законосъобразен начин на живот извън
пределите на местата за лишаване от свобода. А това, че има добро, дължимо
и законосъобразно поведение спрямо персонала и служителите, което е
нормалното и задължителното съобразно мястото на изтърпяване на
наказанието и съответните правила, които следва да се спазват в същото,
априори не означава, че положителните промени в личността и поведението
на л. св. Н. са в такава степен, че да могат да обосноват еднозначен и
категоричен извод за цялостна завършеност на процеса на поправяне при
него, а с оглед на това да обосноват и извод, че по-нататъшният му престой в
мястото за лишаване от свобода се явява безпредметен и нецелесъобразен. В
тази насока трябва да се отбележи, че поправително-възпитателната работа с
осъдените няма за цел да създаде „безгрешни и съвършени личности“ и че за
целите на условното предсрочно освобождаване е достатъчно да се
представят достатъчно убедителни доказателства за настъпилото необратимо
8
поправително въздействие на наказанието спрямо личността на извършителя
на престъпление и това да не е формално, а да има своите действителни и
трайни прояви и измерения.
С оглед на това апелативният съд приема, че макар в случая да се
констатира, че престоят в пенитенциарното заведение е дал известен
позитивен коригиращ ефект спрямо личността на осъдения К. Н. и въпреки,
че срокът на изтърпяното наказание формално да изпълва законовите
изисквания за постановяване на условно предсрочно освобождаване, то на
практика сами по себе си тези обстоятелства не са достатъчни да се заключи,
че поправителният и коригиращ процес по отношение на осъдения Н. е
изцяло и необратимо завършил, че е довел до коренна промяна на визията му
за водене на законосъобразен начин на живот и че с оглед на това е
достатъчен за постигането на целите на наказанието.
Предвид така изложеното и съобразно установените по делото
обстоятелства относно поведението на осъдения в местата за лишаване от
свобода по време на изтърпяване на наложеното му наказание въззивният съд
намира за напълно обоснован решаващият извод на първостепенния съд, че К.
Н. не е дал доказателства за поправянето си, респективно че същото все още
не е завършено и не е реализирано в пълен обем, доколкото отсъстват данни
за трайна и необратима положителна промяна в поведението и мисленето му.
С оглед на това и АС-София счита, че към момента лишеният от свобода Н.
все още не е дал достатъчно доказателства за превъзпитанието и поправянето
си по смисъла на чл. 439а от НПК, за да се приеме наличието на всички
предпоставки на чл. 70 от НК за постановяване на условното му предсрочно
освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част на наложеното му
наказание лишаване от свобода.
Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че
атакуваното определение на Окръжен съд - Враца е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от тези съображения и на основание чл.440, ал.2 от НПК
Апелативен съд-София
ОПРЕДЕЛИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260164 от 23.12.2020 г. на Врачански
окръжен съд-НО, постановено по НЧД № 488/2020 г. по описа на същия съд, с
което е оставена без уважение молбата на осъдения К. С. Н. с ЕГН
********** да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на
неизтърпяната част от общо определеното му наказание лишаване от свобода,
постановено с протоколно определение № 136/06.08.2020 г. по НОХД №
1040/2020 г. по описа на Районен съд - Монтана, с остатък 1 месец и 22 дни.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10