Решение по НАХД №6442/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3801
Дата: 22 октомври 2025 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20251110206442
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3801
гр. София, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря АНИ Д. КОВАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20251110206442 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от Д. Е. Л., с ЕГН: **********,
с адрес: с.***, ул.,,***“ № 5, чрез упълномощен защитник против Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система Серия К № *** издаден от СДВР с който на
жалбоподателя е наложено наказание глоба 200.00 лева за извършено
административно нарушение почл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата до съда се оспорва законосъобразността на електронния фиш
с оплакването, че е издаден при необоснованост на авторството на вмененото
административно нарушение. Претендира се отмяната на обжалвания акт с
претенция за присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Д. Л., редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и
моли същата да бъде уважена. Излага подробни съображения в нейна
подкрепа. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован в
съдебно заседание, се представлява от упълномощен юрисконсулт. В
пледоарията си пред съда счита жалбата за основателна и като такава
1
подлежаща на уважаване.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна:
На 25.08.2023г. в 15:20ч. в Извън населено място, по Околовръстен път
на град София срещу номер 333, с посока то ж.к.,,Младост“ към с. Лозен, при
въведено ограничение на скоростта с пътен знак В – 26 от 80 км/ч. бил заснет
в движентие лек автомобил *** с рег.№ ***, собственост на ,,***“ ООД, с
ЕИК: ***, представлявано от свидетеля М. Г. К.. Скоростта на движение и
процесното МПС били заснети с автоматизирано техническо средство №
MD1192, било констатирано движение с 105 км/ч. Въз основа на попълнена
нарочна декларация от управителя на собственика на заснетото МПС, който
получил информация от свидетеля И. В., че жалбоподателят Д. Л. е бил водач
на лекия автомобил, на последния бил съставен обжалвания електронен фиш
за извършено административно нарушение почл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1
от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по категоричен и
несъмнен начин от приложените към делото писмени доказателства.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери
депозираната жалба за неоснователна по следните съображения:
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на
санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди
възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно
постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира
бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
2
нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна
система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за
човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП следва
да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш, като в
процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за първата
фаза на административно – наказателното производство.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
пътна радарна система, технически годна да извърши заснемането. Съдът
намира, че процесната система за контрол отговаря на изискванията на ЗДвП,
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяване и
заснемане на всяко конкретно нарушение. Техническото устройство, с което е
било заснето процесното нарушение, очевидно е част от мобилната система,
която е била технически изправна към момента на извършеното деяние.
Именно поради тази причина в електронния фиш липсва посочване на
конкретен издател и дата, тъй като операторът на системата за видеоконтрол
няма това качество. С оглед изложеното не се споделя наведеното в жалбата
възражение за техническа неизправност на АТСС.
Маршрутът, по който се е движел лекият автомобил, е бил в извън
населено място, при въведено ограничение по силата на пътен знак В – 26 от
80 км/ч. Снимковият материал на мобилното устройство и заснетия лек
автомобил, както и пътния знак и пътния участък, по който се е движело
МПС, установяват времето и мястото на изпълнителното деяние.
Видно от постъпилата справка за собственост е, че към момента на
заснемането на изпълнителното деяние, собственик на лекия автомобил е бил
,,***“ ООД, с ЕИК: ***. Съобразно свидетелските показания на И. В. и М. К.
не се установява по безспорен и несъмнен начин, че към датата на заснемане
на нарушението, жалбоподателят Д. Л. е бил действителния водач на
процесното МПС, с което е установено превишаване на скоростта с 25 км/ч.
Показанията и на двамата се еднопосочни в насока, че не са предоставяли
лекия автомобил на санкционираното лице, а свидетелят К. е попълнил
3
декларацията за фактическия му водач по твърдения на свидетеля В..
Изложените твърдения се потвърждават и от приобщените по реда на чл.283
от НПК писмени доказателства. Ето защо съдът не може да приеме за
установено, че на въпросната дата 25.08.2023г. жалбоподателят Д. Л. е бил
действителният водач на заснетата ***, поради което и авторството на
нарушението не се доказва по категоричен и несъмнен начин.
Предвид гореизложено съдът намира, че обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен и следав да бъде отменен.
С оглед изхода на делото СДВР следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя Д. Е. Л. сумата от 600.00 лева, представляваща
възнаграждение за упълномощен защитник.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
*** на СДВР, с който на Д. Е. Л., с ЕГН: **********, с адрес: с.***, ул.,,***“
№ 5, е наложено наказание глоба 200.00 лева за извършено административно
нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 63д, ал.2 от ЗАНН ОСЪЖДА СДВР да заплати
на Д. Е. Л., с ЕГН: **********, с адрес: с.***, ул.,,***“ № 5 сумата от 600.00
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за упълномощен защитник.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването на страните пред Административен съд – гр.София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4

Съдържание на мотивите

Софийски районен съд е сезиран с жалба от Д.Е.Л., с ЕГН: **********,
с адрес: с***, ул.,,***“ № 5, чрез упълномощен защитник против Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система Серия К № *** издаден от СДВР с който на
жалбоподателя е наложено наказание глоба 200.00 лева за извършено
административно нарушение почл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата до съда се оспорва законосъобразността на електронния фиш
с оплакването, че е издаден при необоснованост на авторството на вмененото
административно нарушение. Претендира се отмяната на обжалвания акт с
претенция за присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Д.Л., редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и
моли същата да бъде уважена. Излага подробни съображения в нейна
подкрепа. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован в
съдебно заседание, се представлява от упълномощен юрисконсулт. В
пледоарията си пред съда счита жалбата за основателна и като такава
подлежаща на уважаване.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна:
На 25.08.2023г. в 15:20ч. в Извън населено място, по Околовръстен път
на град София срещу номер 333, с посока то ж.к.,,Младост“ към с. Лозен, при
въведено ограничение на скоростта с пътен знак В – 26 от 80 км/ч. бил заснет
в движентие лек автомобил *** с рег.№ ***, собственост на ,,***, с ЕИК: ***,
представлявано от свидетеля М.Г.К.. Скоростта на движение и процесното
МПС били заснети с автоматизирано техническо средство № MD1192, било
констатирано движение с 105 км/ч. Въз основа на попълнена нарочна
декларация от управителя на собственика на заснетото МПС, който получил
информация от свидетеля И.В., че жалбоподателят Д.Л. е бил водач на лекия
автомобил, на последния бил съставен обжалвания електронен фиш за
извършено административно нарушение почл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по категоричен и
несъмнен начин от приложените към делото писмени доказателства.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери
депозираната жалба за неоснователна по следните съображения:
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на
санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди
1
възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно
постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира
бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна
система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за
човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП следва
да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш, като в
процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за първата
фаза на административно – наказателното производство.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
пътна радарна система, технически годна да извърши заснемането. Съдът
намира, че процесната система за контрол отговаря на изискванията на ЗДвП,
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяване и
заснемане на всяко конкретно нарушение. Техническото устройство, с което е
било заснето процесното нарушение, очевидно е част от мобилната система,
която е била технически изправна към момента на извършеното деяние.
Именно поради тази причина в електронния фиш липсва посочване на
конкретен издател и дата, тъй като операторът на системата за видеоконтрол
няма това качество. С оглед изложеното не се споделя наведеното в жалбата
възражение за техническа неизправност на АТСС.
Маршрутът, по който се е движел лекият автомобил, е бил в извън
населено място, при въведено ограничение по силата на пътен знак В – 26 от
80 км/ч. Снимковият материал на мобилното устройство и заснетия лек
автомобил, както и пътния знак и пътния участък, по който се е движело
МПС, установяват времето и мястото на изпълнителното деяние.
Видно от постъпилата справка за собственост е, че към момента на
заснемането на изпълнителното деяние, собственик на лекия автомобил е бил
,,***, с ЕИК: ***. Съобразно свидетелските показания на И.В. и М.К. не се
установява по безспорен и несъмнен начин, че към датата на заснемане на
нарушението, жалбоподателят Д.Л. е бил действителния водач на процесното
МПС, с което е установено превишаване на скоростта с 25 км/ч. Показанията
и на двамата се еднопосочни в насока, че не са предоставяли лекия автомобил
на санкционираното лице, а свидетелят К. е попълнил декларацията за
фактическия му водач по твърдения на свидетеля В.. Изложените твърдения се
2
потвърждават и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Ето защо съдът не може да приеме за безспорно установено, че
на въпросната дата 25.08.2023г. жалбоподателят Д.Л. е бил действителният
водач на заснетата ***, поради което и авторството на нарушението не се
доказва по категоричен и несъмнен начин.
Предвид гореизложено съдът намира, че обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен и следав да бъде отменен.
С оглед изхода на делото СДВР следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя Д.Е.Л. сумата от 600.00 лева, представляваща възнаграждение
за упълномощен защитник.
3