№ 34734
гр. София, 03.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110137010 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.
Към исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Повод за образуване на настоящото производство е издадената заповед по ч.гр.д. №
25111/2023 г. по описа на СРС, поради което същото следва да се изиска за послужване.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца, че в срок до първото по делото открито съдебно заседание следва
да депозира молба по делото, в която изрично да посочи дали претендира законна лихва
върху главницата от 115,64 лева, доколкото от формулирания петитум „съгласно
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК“, не е достатъчно
ясно.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение в срок на дадените указания,
съдът ще приеме, че не е сезиран с искане за присъждане на законна лихва върху главницата.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи по опис, обективиран в
същата, като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА производството по ч.гр.д. № 25111/2023г. по описа на СРС, 43 състав към
настоящото дело за послужване.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 21.11.2023 г. от 09:40 часа , за която дата
и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение,
а на ищеца и препис от отговора на ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
1
Производството е образувано по постъпила искова молба от „***“ ЕООД /с
предходно наименование „***/ срещу *** за установяване съществуването на вземане, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
25111/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът твърди, че по силата на договор за цесия от 31.05.2021 г.,
сключен с „***“ ООД, придобил вземания срещу ответника по сключен между него и „***“
ЕАД договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16037466001
от 11.09.2017 г., с подновени условия чрез допълнително споразумение от 18.09.2019 г.
Поддържа, че въз основа на гореописания договор са предоставени мобилни услуги, като за
периода от 22.01.2020 г. до 21.05.2020 г. са издадени фактури на обща стойност 115,64 лева,
както следва: фактура № **********/22.02.2020 г. за сумата от 27,59 лева, фактура №
**********/22.03.2020 г. за сумата от 32,87 лева, фактура № **********/22.04.2020 г. за
сумата от 27,59 лева и фактура № **********/22.05.2020 г. за сумата от 27,59 лева, които не
са заплатени. Твърди се, че главницата е формирана от месечните абонаменти, като в нея не
е включена неустойка, нито обезщетение. Поддържа се, че длъжникът – настоящ ответник е
надлежно уведомен за извършената цесия. По изложените в исковата молба доводи и
съображения се иска постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от общо 115,64 лева, представляваща главница за
потребени и неплатени далекосъобщителни услуги за периода от 22.01.2020 г. до 21.05.2020
г. по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16037466001
от 11.09.2017 г. и допълнително споразумение към него от 18.09.2019 г., сключен между
„***“ ЕАД и ответника. Претендират се направените разноски по заповедното и исковото
производство.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който се
изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди се, че
цесионера „***“ ООД по договор за прехвърляне на вземания от 31.05.2021 г., не е уведомил
ответника надлежно за извършената цесия, каквото е било задължението му съгласно чл.5 от
горепосочения договор. Поддържа се, че ответникът не е бил уведомен и за договора за
цесия от 05.10.2021 г. сключен между „***“ ООД и „***“ ЕООД /с предишно наименование
„***“ ЕООД/. Сочи се, че ответникът не е уведомен и с връчване на препис от исковата
молба, тъй като приложеното към нея уведомление е до трето за делото лице – ***, а не до
него. Прави се и възражение за изтекла погасителна давност на част от претендираното
вземане – по фактура № **********/22.02.2020 г. и по фактура № **********/22.03.2020 г.,
тъй като се касае за периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в“ ЗЗД. По изложените в
писмения отговор съображения, ответникът моли за отхвърляне на предявения иск, а при
условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че е бил уведомен за извършената
цесия – да отхвърли частично исковата претенция, поради настъпила погасителна давност.
Претендират се сторените по производството разноски.
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже твърдяните облигационни връзки
2
– процесния договор за далекосъобщителни услуги, че праводателят му е изпълнил поетите
с договора задължения точно и в срок; размера на претендираните вземания по отделни пера
към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда.
С оглед твърденията на ищеца, че е цесионер и собственик на вземания по договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия), в негова тежест в производството е да докаже
сключването на валиден договор за цесия, по силата на който е придобил вземането на
кредитора по договора за паричен заем спрямо длъжника-ответник и изпълнение на
задълженията, визирани в чл. 99 ЗЗД.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже изпълнение на задълженията си по договора, или да докаже наличието на
правопогасяващи, правоизключващи, или правоунищожаващи факти и обстоятелства.
По наведеното с писмения отговор възражение за давност по отношение на
претендираните вземания, в тежест на ищеца е да докаже, че са били налице предпоставки за
спиране или прекъсване на давността.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3