Р Е Ш
Е Н И Е
№ 107 11.01.2016 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично
заседание на десети декември две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Млина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5867 по описа на съда за
2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от С.П.П., ЕГН **********
против „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, ЕИК *********, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата твърди, че е собственик на недвижим имот – ПИ ..,
находящ се в гр.П, С.и. з, .. част, ул”Б.ш.” № , придобит от родителите й, чрез
договор за дарение. В продължение на дълги години, имотът се ползвал от ч. – И.П.,
като за целта, имотът бил присъединен към електроразпределителната мрежа на
дружеството – „Електроразпределение – Пловдив” ЕАД, чийто правоприемник е
ответникът, за което бил подписан договор за продажба на ел. енергия. Между
чичото /ползвател на имота/ и електроразпределителното дружество, съществували
продажбени отношение, във връзка с консумираната ел. енергия по аб. № ..... за
електромер ИТН № ...., който бил монтиран в заключена временна постройка в
имота. Твърди се, че на 10.05.2001 г., потребителската партида била закрита, а
електрозахранването – преустановено. Това станало без знанието на ищеца и без
нейно съгласие, в качеството й на собственик на имота към 10.05.2001 г.
През 2005 г. – 06 г., ищцата взела решение да застрои имота,
в която връзка предприела процедура по кандидатстване наново по общия ред пред
ответника за присъединяване. На 30.11.2006 г. сключила предварителен договор №
92596 с ЕВН ЕР, а на 28.05.2008 г. и окончателен такъв, № 546289 за
присъединяване обекти на потребители към електроразпределителната мрежа, с
предмет – присъединяване на обекта й: жилищна сграда и прилежащ терен на
посочения адрес. Съгласно постигнатите уговорки между страните, на 06.06.2008
г., ищцата превела дължимата сума от 1086 лева, като от тази дата започнал да
тече 6-месечният срок за изпълнение на насрещното договорно задължение на
ответника – да присъедини обекта към електроразпределителната мрежа, който срок
изтекъл на 06.12.2008 г. Поради забава в изпълнение на поетото задължение,
ищцата инициирала исково производство пред ПРС, по което с влязъл в законна
сила съдебен акт по гр.д. № 15104/09 г., ответникът бил осъден да изпълни
задължението си и да заплати неустойка на осн. чл. 92 ЗЗД в размер на 10,86
лева, съгл. чл. 35 от договора. Въз основа на решението, по инициатива на
ищцата било образувано изпълнително производство по изп. дело № 533/12 г. по
описа на ЧСИ А, рег. № ....на КЧСИ, р-н на действие - ПОС. На 02.10.2012 г., на ответника била
връчена ПДИ, с която бил поканен да изпълни доброволно в двуседмичен срок от
получаването. Поради неизпълнение на вменените задължения, ЧСИ неколкократно
налагал глоби на длъжника на осн. чл. 527, ал. 1 ГПК. Заявява се, че ответникът
изпълнил задължението си да присъедини имота към електроразпределителната мрежа
едва на 20.01.2015 г.
Твърди се, че съобразно договора, както и с оглед
разпоредбите на Закона за енергетиката и Наредба № 6/09.06.2004 г., ответното
дружество имало задължение да присъедини имота и да започне преноса на
електрическа енергия в уговорения 6-месечен срок, което не е сторено. По силата
на сключения договор, била налице облигационна връзка във връзка с предоставяне
на търсената услуга. В договора били регламентирани правата и задълженията на
страните, включително отговорностите и санкциите при неизпълнение на поети
задължения. Ищцата твърди, че още с подписване на договора, мълчаливо приела и
общите условия на ответното дружество, което от своя страна я третирало като
потребител и на нейно име е издало фактура № 79/05.06.2008 г. за дължимата цена
за присъединяването, която била платена.
Твърди се, че в нарушение на договора и действащото
законодателство, ответникът не е изпълнил договорното си задължение по
присъединяване на имота към електроразпределителната мрежа в срок, поради което
обектът останал без електрозахранване за период от 611 денонощия или между
06.12.2008 г. – 08.08.2010 г. вкл. /вж. уточнителни молби от 15.07 и 31.07.2015
г./. Тъй като през този отрязък от време, имотът на ищцата останал без
електрическа енергия по вина на ответника и предвид нормата на чл. 48, ал. 1 от
ОУ на ЕВН ЕР, се претендира за осъждането му да заплати обезщетение в размер на
общо 24 450 лева. Размерът на претенцията бил определен, въз основа на
посочената норма от ОУ, както следва – за 06.12.2008 г. – 50 лева и за
останалия период – 610 денонощия по 40 лева. Моли се за уважаване на
претенцията, ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба
в съда – 18.05.2015 г. до окончателното погасяване. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с
който оспорва основателността на претенцията. Твърди, че не е могъл да изпълни
договорните си задължения за присъединяване на обекта към ел. разпределителната
мрежа, поради обективни причини – доколкото собственикът на касета К
/съоръжение, чрез което ищцата е искала да се извърши присъединяването/, се е
противопоставил същата да бъде изкупена от ЕВН. Твърди се, че задължението е
изпълнено на 20.01.2015 г. – веднага, след като невъзможността е отпаднала
/касетата била закупена с договор за продажба на енергиен обект на 17.12.2014
г./ До този момент, обектът на ищцата не е бил присъединен към мрежата, поради
което и не е имало как да бъде снабдяван с ел. енергия, а отделно – и самата
ищца не била отправяла искане за предоставяне на услугата по пренос на ел.
енергия.
Оспорва
се твърдението, ОУ да обвързват страните по делото, като се твърди, че
отношенията между страните в процесния период са били регулирани единствено от
установеното в сключения помежду им договор, във връзка с присъединяването на
обекта към ел.разпределителната мрежа.
Възразява се, че предмет на договора е присъединяването на обекта, а не
предоставянето на услуга по пренос на електрическа енергия до него. Задължение
за извършване на услуга по пренос на ел. енергия не е уговаряно в договора и не
е възниквало. Твърди се, че договорът за пренос на ел. енергия /при ОУ/ се
сключвал след като договорът за присъединяване бъде прекратен, поради
изчерпване на предмета, т.е. – когато присъединяването стане факт. Ответникът
не бил отказвал да извършва пренос на ел. енергия до обекта на ищцата, а за
процесния период, искане за предоставяне на такава услуга не подавано от
ищцата. Твърдението в исковата молба, че ответникът бил задължен по силата на
създадената облигационна връзка, както и по силата на закона да осигури
електрозахранване, било неоснователно. Заявява се, че, ако въобще може да се
търси обезщетение за неизпълнение, то е такова по договора от 28.05.08 г., а не
по договора за пренос, част от който е разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ОУ, на
която ищцата се позовава. Предвид факта, че ищцата вече била получила обезщетение
за неизпълнението на задълженията по сключения помежду им договор, исковата
претенция била неоснователна. Тъй като през процесния период, обектът не е бил
присъединен към мрежата, а ищцата не е била и клиент на крайния снабдител, не
можело да става дума за обвързващо действие на ОУ към договора за пренос на ел.
енергия, предвид разпоредбите на чл. 2, раздел II от същия. Правото да се иска
сключване на такъв договор при общи условия било възникнало едва на 20.01.2015
г. Твърди се, че ищцата е приела ОУ на 21.02.2015 г. и от тази дата е страна по
тях. Оспорва се твърдението, имотът на ищцата да е бил присъединен към
ел.разпределителната мрежа с аб. № ..... до 10.05.2001 г. При условията на
евентуалност, се заявява възражение за изтекла погасителна давност, като се
позовава на нормата на чл. 111, б.”б” ЗЗД. Предвид изложеното, се моли
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За основателност
на претенцията, в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е поел задължение
да присъедини имота й към електроразпределителната мрежа в определен срок,
както и, че правоотношенията между страните, във връзка с претендираното
обезщетение за исковия период, са регулирани от посочените общи условия на
договор за пренос на ел. енергия, както и размера претенцията си. Предвид
направеното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да
установи и настъпването на обстоятелства, довели до спирането или прекъсването
на предвидената в закона погасителна давност.
Ответникът
следва да проведе насрещно доказване по тези факти, респ. онези положителни
факти, които изключват твърденията в исковата молба, както и възраженията си в
отговора, а при доказване на всички предпоставки на вземането – да докаже, че е
погасил.
При
така разпределената доказателствена тежест, съдът приема претенцията за
неоснователна по следните съображения:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК, с
доклада по делото /вж. определение № 10000/08.10.2015 г./, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ищцата е собственик
на посочения в исковата молба имот; че между страните е сключен договор №
546289 от 28.05.2008 г. за присъединяване обекти на потребители към
електроразпределителната мрежа, с предмет – присъединяване на обекта й: жилищна
сграда и прилежащ терен, цената по който е платена от нейна страна; че
задължението по договора за присъединяване на обекта към
електроразпределителната мрежа е изпълнено от ответника на 20.01.2015 г., като
през исковия период имотът не е захранван с електрическа енергия.
Съгласно
сключения между страните договор № 546289 от 28.05.2008 г. за присъединяване
обекти на потребители към електроразпределителната мрежа, ответното дружество е
поело задължение да присъедини към електроразпределителната мрежа обекта на
ищцата. Няма спор, че присъединяването на обекта е осъществено след уговорения
в чл. 15 срок за изпълнение. Ищцата претендира за присъждане на обезщетение на
основание чл. 48, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕР, в размер на общо 24 450 лева за
период от 611 денонощия. Според посочената разпоредба, ответното дружество
дължи да заплати обезщетение на всеки клиент, чийто обект е останал без
електрическа енергия повече от 24 часа, по вина на дружеството. Съдът счита
обаче, че за исковия период, тези ОУ, респ. посочената разпоредба от тях, не са
били приложими в отношенията между страните. Посочените общи условия на ЕВН ЕР
касаят договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа. Не се установява наличие на такъв договор,
действащ през процесния период 06.12.2008 г. – 08.08.2010 г. вкл. В раздел II,
чл.2, ал.1 от ОУ на ЕВН ЕР изрично е предвидено, че с тези Общи условия се
регламентира услугата „пренос през електроразпределителната мрежа”, между ЕВН
ЕР и потребителя на електрическа енергия, наричан за краткост клиент, присъединен към ел.мрежата на ЕВН ЕР,
който е и клиент на крайния снабдител ЕВН ЕС. Според дефиницията в т.5 на чл.1
от раздел I, „клиент” е ползвател на
мрежата – физическо или юридическо лице, снабдявано с електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа от крайния снабдител. Според т.6,
„присъединяване към мрежата” представлява свързването на
електроразпределителната мрежа на ЕВН ЕР с електрическите съоръжения на
мрежовия клиент.
По делото няма спор, че присъединяването на обекта на ищцата
към електроразпределителната мрежа, е изпълнено от ответника на 20.01.2015 г.,
като през исковия период имотът не е
захранван с електрическа енергия. Следователно, правоотношенията между
страните в исковия период, не се регламентират от посочените разпоредби на ОУ
на ЕВН ЕР и обезщетение на основание посочена в тях разпоредба, не се дължи. Не
може да се приеме, че по силата на сключения договор между страните от
28.05.2008 г., е била налице облигационна обвързаност по повод предоставяне на
услуга „пренос на ел. енергия”. Видно от предмета му, ответното дружество е
поело задължение единствено да присъедини имота на ищцата към
електроразпределителната мрежа, като едва след това е възможно да се установи
правоотношение във връзка с преноса на ел. енергия и при евентуално наличие на
предпоставки по чл. 48 от ОУ, да се търси обезщетение. При положение, че за
исковия период, ищцата не е била присъединена към мрежата, ОУ не са приложими
между страните. В тази насока следва да се има предвид и, че съобразно чл. 8 от
ОУ, клиентът е задължен да приеме ОУ с присъединяването към разпределителната
мрежа на ЕВН ЕР или с ползването на електрическа енергия. До момента на
присъединяването, респ. започването на консумацията на ел. енергия, ищцата не е
имала качеството на клиент, като едва след 20.01.2015 г., когато имотът е
присъединен, може да се коментира обвързващата сила на ОУ на ЕВН. До тогава, т.е.
за исковия период, същите не са приложими и ищцата не е била страна по договора.
Не може да се приеме и твърдението в исковата молба, че с подписване на
договора за присъединяване, ищцата мълчаливо била приела ОУ на ЕВН ЕР. Както се
посочи, за да се приложат същите, следва да бъде налице още един елемент от
фактическия състав на правоотношенията между страните – присъединяване на
обекта на потребителя към мрежата, което за процесния период, не е било налице.
Освен това, в договора не е посочено, съответно страните не са се съгласили, ОУ
на ЕВН ЕР да са неразделна част от него или съответно приложими при конкретни
предпоставки. Следователно, до присъединяването на обекта към мрежата и
започване потреблението на ел. енергия, отношенията между страните не са
уреждани от ОУ, тъй като не са били налице предвидените в тях предпоставки за
това. Необходимо е да се има предвид и, че с декларация от 21.01.2015 г.
/л.59/, подписана лично от ищцата, неоспорена, същата изрично /а не мълчаливо/,
но едва след присъединяването, приема ОУ на договорите за пренос на ел. енергия
на ЕВН ЕР, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ – 14 от 10.05.2008 г. Фактът, че на
ищцата е издадена фактура за заплатената сума за присъединяване, също не я
прави потребител по смисъла на ОУ на ЕВН, тъй като този документ е свързан с
подписания договор за присъединяване и изпълнение на поети задължения по него.
От тези обстоятелства не следва автоматично, че ищцата е станала клиент на
ответното дружество, тъй като затова е необходимо обектът й да е присъединен
към мрежата и да ползва ел. енергия. Обезщетение не може да се получи на
соченото основание по чл. 48 ОУ, като следва да се има предвид, че за
неизпълнение на поетото задължение по своевременно присъединяване на имота към
мрежата, между страните е уговорена санкция, съгласно чл. 35 от договора от
28.05.2008 г., свързана със заплащане на неустойка в съответен размер. Такава
сума вече е присъдена в полза на ищцата, видно от влязлото в законна сила на
24.04.2012г. решение по гр.д. № 15104/2009 г. на ПРС, V гр.с./л.89-90/. Ищцата
има право да претендира и вреди в по-висок от присъдения й размер, но предявеният
иск, на соченото основание чл. 48, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕР, е неоснователен,
поради неприложимост на ОУ между страните през исковия период. Искът следва да
бъде отхвърлен, ведно с искането за присъждане на законната лихва, считано от
постъпване на исковата молба в съда – 18.05.2015 г. до окончателното
погасяване.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат само в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Направено е съответно искане, представен е списък по чл. 80 ГПК /л.192/ и се
претендира за юрисконсултско възнаграждение в размер от 1263 лева, който е под
минималния, предвиден в чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същото следва да се присъди
на основание чл. 78, ал.8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.П.П., ЕГН **********, против „ЕВН
България Електроразпределение” ЕАД, ЕИК ********* иск за осъждане на „ЕВН
България Електроразпределение” да й заплати сумата от 24 450 лева,
представляваща обезщетение по чл. 48, ал. 1 от Общите условия на договорите за
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ЕВН ЕР,
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ – 014 от 10.05.2008 г., за това, че обектът на
ищцата, находящ се в ПИ .., в гр.П, С. и. з, ... част, ул”Б.ш.” № .., останал
без електрическа енергия по вина на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД за
периода 06.12.2008 г. – 08.08.2010 г. вкл., ведно със законната лихва, считано
от постъпване на исковата молба в съда – 18.05.2015 г. до окончателното
погасяване.
ОСЪЖДА С.П.П., ЕГН **********
да заплати на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 1263 лева – разноски за настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
МП