Решение по дело №4246/2019 на Районен съд - Русе

           

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №

гр.Русе, 20.02.2020 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н  А Р О Д А

 РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти граждански състав, в публично заседание на 21-ви януари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА

 

при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4246 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Искът е с правно основание по чл.242 КТ, съединен с иск за лихва за забава.

            Ищецът Д.Н.Н., чрез процесуалния си представител твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника, считано от 01.06.2018г., прекратено на 01.07.2019г. на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ. Работодателят не му е изплатил дължимото трудово възнаграждение за месеците май и юни 2019г. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумите: 460.16 лв. нетно трудово възнаграждение за месец май 2019г. и 1.02 лв. лихва за забава за периода от 01.07.2019г. до предявяване на иска, 460.16 лв. нетно трудово възнаграждение за месец юни 2019г. и 1.02 лв. лихва за забава за периода от 01.07.2019г. до предявяване на иска, заедно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане.

            Ответникът “Хлебозавод Русе 2” ЕООД гр.Плевен, представляван от управителя П. П. В., взема становище за неоснователност на иска за неплатено трудово възнаграждение за м.май 2019г.

            Представени са писмени доказателства и е прието заключение на икономическа експертиза, приложено в писмен вид по делото.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

            Видно от представения по делото трудов договор №9/01.06.2018г., страните са били в трудово правоотношение, като ищецът е бил назначен, считано от 01.06.2018г. на длъжност “общ работник в промишлеността” с основно месечно трудово възнаграждение 510.00 лв., със срок за изплащане до 30-то число на месеца за предходния месец.

Трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед от 01.07.2019г. на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ - поради забавено изплащане на трудовото възнаграждение, считано от 01.07.2019г.

            От заключението на икономическата експертиза, основано на наличните доказателства, както и от проверка в счетоводството на “Хлебозавод Русе 2” ЕООД по разплащателни ведомости за заплати, банкови преводи за изплатени възнаграждения и личното досие на ищеца, потвърдено устно от вещото лице Ад.А. в съдебно заседание на 21.01.2020г., се установява, че на ищеца е начислявано трудово възнаграждение на база уговореното с трудовия договор основно месечно възнаграждение за исковия период. Изчислени са законоустановените удръжки, като нетната сума за получаване за месец май 2019г. възлиза на 460.62 лв., след приспадане на изплатения с превод на 23.05.2019г. аванс- заплата в размер на 150 лв. Остатъкът от трудовото възнаграждение - 310.62 лв. е изплатен на ищеца с банков превод по личната му сметка на 09.07.2019г. – преди предявяване на иска. За месец юни 2019г. след приспадане на удръжките за ДОО, здравна осигуровка и др., както и след приспадане на данък по ЗОДФЛ, нетната сума за получаване от ищеца възлиза на 460.62 лв. неизплатено трудово възнаграждение. Съгласно уговореното с трудовия договор, падежът на изплащането на възнаграждението за м. юни 2019г. е 30.07.2019г. Тъй като ищецът е предявил настоящия иск на 10.07.2019г., то дължимо е само трудовото възнаграждение за месец юни 2019г.

            Заключението на експертизата е прието от съда без възражения от страните.

            При тези данни съдът намира, че искът за трудово възнаграждение е основателен и следва да бъде уважен за сумата 460.62 лв. неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец юни 2019г., заедно със законната лихва от предявяване на иска - 10.07.2019г. до окончателното изплащане. Претенцията за заплащане на трудово възнаграждение за месец май 2019г., както и искът за заплащане на лихва за забава, следва да бъдат отхвърлени.

Съгласно чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.38 ЗА и чл.2, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 150.00 лв., съобразно уважената част на исковете.

Съгласно чл.78, ал.6 ГПК, държавната такса по производството в размер на 50 лв. следва да се заплати от ответника, както и 150.00 лв. възнаграждение за вещо лице.

По изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА “Хлебозавод Русе 2” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Плевен, ул. “Дойран” №116, ап.5, представлявано от управителя П. П. В., ЕИК ********* да заплати на Д.Н.Н., ЕГН **********,***, сумата 460.62 лв. нетно трудово възнаграждение за месец юни 2019г., заедно със законната лихва, считано от 10.07.2019г. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на сумите 460.62 лв. нетно трудово възнаграждение за месец май 2019г. както и за заплащане на 2.04 лв. лихва за забава върху трудовото възнаграждение.

ОСЪЖДА “Хлебозавод Русе 2” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Плевен, ул. “Дойран” №116, ап.5, представлявано от управителя П. П. В., ЕИК ********* да заплати по сметка на Русенски районен съд 50.00 лв. държавна такса по производството и 150.00 лв. съдебни разноски, а на адвокат З.Д.П. от Адвокатска колегия гр. Русе да заплати сумата 150.00 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от деня, посочен за обявяването му - 21.02.2020 г., съгласно чл.315, ал.2 ГПК.

 

                                                                                       Районен съдия: